Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 21.10.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА и в
присъствието на прокурора….като разгледа т.д.№ 1518 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 53 и сл. от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на
стоки във връзка с чл. 327 от ТЗ и чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Б.И.“
ГмбХ, Германия с *******със седалище и адрес на
управление ***, ФРГ, поддържа, че по заявка от ответното дружество „Е.к.“ ЕООД
от 26.10.2017г. чрез електронно съобщение от г-жа Р.Д., както и писмено
потвърждение от страна на Б.А., която действала в качеството си на генерален
директор и действията й имали сила и за българското дружество, бил сключен
договор за международна продажба на стоки, а именно 20 000 кг. аскорбинова
киселина с доставка, планирана за 10-та седмица на 2018г. при уговорена цена от
8,90 щ.д. за кг, т.е. на обща стойност 178 000 щ.д. Ищецът твърди, че
независимо от разменената кореспонденция, която представя, ответникът-купувач е
отказал без основателна причина да приеме стоката и да заплати нейната цена и
стойността на транспорта, поради което претендира осъждане на ответника да
изпълни задължението си да окаже съдействие и приеме стоката, както и да
заплати пълния размер на продажната цена, възлизаща на 178 000 щ.д. По
исковата молба е заявена само претенция за разноски, а в допълнителната молба
се претендира и законна лихва върху сумата от 178 000 щ.д. от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане. В допълнителната искова молба от
19.10.2018г. ищецът оспорва възраженията на ответника, като сочи, че причина за
отказа от доставка е намалената борсова цена на стоката, което обстоятелство
счита, че не е релевантно, тъй като е след сключване на договора. Поддържа, че Е.Г.бил
консорциум от търговски компании, опериращи в 6 държави от Източна Европа,
поради което преговорите с представляваща Б.А. имали обвързваща сила и за
ответното дружество в България. С молба от 01.02.2019г. е представил нов превод
на официалната актуална разпечатка от Регистърния съд в гр. Хамбург относно
правосубектността си и справка по чл. 366 от ГПК за вземането си. В хода на
съдебното производство поддържа исковата претенция чрез процесуалния си
представител адв. В. и претендира уважаването им и присъждането на разноски.
Излагат се доводи и в писмена защита.
Ответникът „Е.К.“ ЕООД оспорва
исковата молба по съображения, подробно изложени в писмения отговор от
14.09.2018г. и допълнителния такъв от 19.11.2019г., с който оспорва редовността
и допустимостта, както и основателността на исковите претенции. Позовава се на
разминаване на наименованието на ищцовото дружество в исковата молба и приложеното
удостоверение, на липсата на индивидуализиращ номер и др. Твърди, че ищецът не
е доставил уговорената стока в уговорения срок, а оспорва да е необходимо каквото
и да е съдействие от негова страна, поради което счита, че е налице
неизпълнение на основно задължение на ищеца, като към дата на срока за доставка
– 10 март 2018г. сочи, че не е отправял отказ да приеме стоката. Счита, че
сделката е с точно определен срок за изпълнение, ищецът не е имал нужда от
каквото й да е съдействие за да изпрати и достави стоката, което не е сторил,
поради което фиксираният срок не е спазен от ищцовата страна. Твърди, че ищецът
не е издал и изпратил фактура за стоката, но въпреки това претендира плащане.
Оспорва, че за ищеца е налице твърдяното в ДИМ право на задържане на стоката,
тъй като вземането на ищеца не е изискуемо. Твърди, че договорът е развален с
имейл от 23.04.2018г. поради неизпълнение на съществено задължение на
продавача, поради което към момента не е налице валиден и действащ договор.
Оспорва, че той е самостоятелно дружество и не е част от никакъв консорциум или
друго обединение. Възразява срещу твърденията, че изявленията на г-жа Б.А.имат
отношение към ответното дружество, тъй като тя по никакъв начин не го
представлява. В отговора и допълнителния
отговор е заявил, че оспорва цялата представена от ищеца електронна
кореспонденция относно съдържанието, автентичността и авторството на всеки от
имейлите с изключение на описаните на стр.15 от допълнителния отговор. В хода
на съдебното производство поддържа оспорването чрез процесуалния си
представител – адв. Н. като претендира отхвърляне на исковата молба и
присъждане на разноски.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба е представен в
превод и на английски език формуляр за поръчка от 26.10.2017г., която е под №17 SOF00361/26.10.2017г., изходяща от Р.Д., като служител на
ответника, с която е поръчан пълен контейнер аскорбинова киселина 25 кг/кашон,
количество 20 кг, цена 8,90 щ.д. за кг. Посочено е, че остатъчният срок на
годност не трябва да бъде по-малко от 80% от общия срок на годност към датата
на товарене. Условия на доставка е посочено СРТ, условия за плащане -90 дни от
датата на фактурата, дата на доставка: седмица 10. Налице е потвърждение за
поръчка на бланка на ищцовото дружество от дата 01.11.2017г., видно от което за
цялото количество е дължима цена от 178 000 щ.д., с условия на доставка
седмица 10/2018г., условия СРТ / Инкотермс 2010/, плащане – до 90 дни цялата
сума. Видно от потвърждението и формуляра за поръчка, съконтрахенти са
германското дружество „Б.И.“ ГмбХ, Германия с *******със седалище и адрес на управление *** и дружеството
–ответник – „Е.к.“ ЕООД, ***, България.
На стр. 31 и следващите към
исковата молба е представена кореспонденция чрез имейли, която е с превод от
английски език, част от която е оспорена от ответника. Не се спори, обаче, че с
писмо-имейл от А.В.от 24.04.2018г. до г-н- В., представител на ищеца,
последният е уведомен, че за процесната поръчка е получен имейл от
19.02.2018г., потвърждаващ доставката до логистичния отдел, който е и
представен няколко пъти, като същият е адресиран до М.П.– с описания имейл, която
следвало да е седмица 10 на 2018г. Въпреки това, както се сочи в имейла към
момента, 17та седмица или 7 седмици след срока, продуктът все още не е
доставен, поради което е посочено, че се отменя поръчката, което направил и с
предишен имейл. Представен е имейл от г-н В., че не приемал отмяната, че
поръчаната стока се пази. Представен е и предходен имейл от А.В.от 23.04.2018г.
до г-н- В., представител на ищеца, че поради недоставяне на стоката в
уговорения срок, поръчката се отменя.
С исковата молба е представена и
кореспонденция между г-н В. и г-жа Б.А., която с писмо от 24.10.2017г. е искала
потвърждение за доставка на аскорбинова кисилина с посочения произход Нинся, с
90 дневен срок за плащане, от които е посочено,че са четири пълни контейнери,
съответно за Е.Румъния, Е.Събрия, Е.България и Е.Турция. В писмото въпросната
госпожа се е представила като генерален директор на Е.груп, а адресът й е в
Румъния. На стр. 44 и следващите са представени писма между г-н В. и г-жа Б.А.,
с които са обсъждали спада на цените, среща на производителите в Китай и други
въпроси, като последният имейл от г-жа А.е, че отменят поръчките, както е
посочено и в имейла от 26 март.
С отговора са представени отново
имейлите между г-на А.В.и г-н В., както и няколко поръчки за аскорбинова
киселина като например от 24.02.2017г., с потвърждение, международна
товарителница от 14.03.2017г. и фактура от 15.03.2017г.
С допълнителната искова молба е
представено в превод резюме, от което е видно, че Б.А.е генерален мениджър на Е.Г.СА
– Румъния от октомври 2002г., а малко по-надолу в текста е посочено, че е
генерален мениджър на Корпорация Е.Румъния.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Р.,
компютърен специалист, от което се установява, че то е посетило на посочената
дата офиса на процесуалния представител на ищеца - адв. В.,***, като му бил предоставен
достъп до служебната му поща за преглед на кореспонденцията между ищеца и
ответника, като прилага същата на хартиен носител. На 26.06.2019 г. експертът
посетил и офиса на „Е.К.“ ЕООД, ***, където временно изпълняващия длъжността
изпълнителен директор г-жаС.Й., ми предоставила достъп до компютрите, на които
са работили бившите служители на фирмата г-н А.В., г-н В.Т., г-жа М.Т.и г-жа М.П..
На тяхно място има назначени нови служители, като старата електронна
кореспонденция е прехвърлена в техните акаунти. На мястото на г-н В.Т.работи
г-жа Т.П.. На мястото на г-н А.В.работи г-н Н.Ц.. На мястото на г-н Н.К.работи
г-н В.М.. На мястото на г-жа Р.Д. е работила г-жа Росина Тодорова, която след
това също е напуснала. След направена проверка се установи, че във всичките
изследвани пощенски кутии липсва приложената кореспонденция с ищеца. Електронна
поща *********@***********.*** няма получавана кореспонденция от електронна поща *************@***********.*** преди
04.09.2018 г. Вещото лице сочи, че е изпращана и получавана е кореспонденция (мейли) от г-н Ф. В.
до служителите на „Е.К.“ ЕООД г-н А.В.,
г-н В.Т., г-жа М.Т.и г-жа М.П., съгласно приложените разпечатки, като съдържанието
им е идентично с това, което е приложено по делото от ищеца. Според експерта липсва
информация дали посочените в електронна кореспонденция адресати са получили
изпратената поща, с изключение на г-жа Б.А., чиято електронна поща не е
проверявана. Вещото лице сочи, че не може да се каже със сигурност дали е
автентична кореспонденцията, тъй като за целта е необходимо да бъде изследвана
директно от първоизточника, т.е от пощенската кутия на ищеца F.Weist@*****d.com., но след преглед на „хедъра“
на приложените имейли, е установило че няма данни за извършени промени, а с
помощта на софтуер eMailTrackerPro
установява, че
приложените мейли от г-н А.В.и г-жа Б.А. към г-н Ф. В. са получени от IP адрес 62.245.148.9, който е част от немското мрежово
пространство. В съдебно заседание при изслушването си вещото лице сочи, че по
принцип когато се прехвърля акаунт от една поща към друга поща се прехвърля
цялата информация и не може да се прехвърли само част от нея, тъй като пощата
се пренасочва към ново лице. Сочи, че е възможно, обаче, да бъде изтрита
информация, като след като се заличат и логовете, няма как да се проследи дали
и какво е изтрито. Сочи, че в случая няма налични данни да е изтривана
информация. Сочи, че не е открил доказателства за изтрита или заличена
информация, но не може и да каже как е била съхранявана, тъй като това е от
компетентността на компютърните специалисти и то вече към минал период. По
принцип цялата поща е пренасочена от сървъра към новите служители.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По делото е безспорно, че между
ищцовото дружество и ответното дружество е бил сключен договор за доставка на
аскорбинова киселина, чрез предложение и приемане на поръчката съответно от 26.10.2017г.
и 01.11.2017г., като по същия е уговорена конкретна цена, дължима съгласно
посоченото в срок от 90 дни след фактурата и с точно определен срок на доставка
– седмица 10 на 2018г. / 05.03.2018г.-09.03.2018г./ Съгласно разпоредбата на чл. 53
от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки / Виенската
конвенция/, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме нейната
доставка в съответствие с изискванията на договора и на конвенцията, която намира
приложение при договорите за международна продажба на стоки между
съконтрагенти, попадащи в обхвата на чл. 1 от конвенцията. Международният характер на
продажбата произтича от факта, че
договарящите страни са търговци с място на дейност в различни държави, които са
страни по Конвенцията. Същата се явява приложимо право към възникналия между
продавача и купувача спор за договорно неизпълнение. От момента на
ратифицирането й с Указ №264 на Държавния съвет от 13.03.1990 год., в сила от 01.08.1991
година, Конвенцията е част от вътрешното право на Република България и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията се
ползва с приоритет пред разпоредбите на ТЗ и ЗЗД относно международните
търговски продажби на стоки. Разпоредбата на чл. 327 ТЗ урежда
задължението за плащане на цената на стоката при търговска продажба. И в двата
случая е необходимо между страните да е сключен договор за продажба на стоки,
който е неформален. Договорът за продажба се счита за сключен в момента, когато приемането на
предложението породи действие според разпоредбите на Конвенцията, от които
момент се пораждат задължения за продавача да достави стоката, да прехвърли
собствеността и да връчи отнасящите се до стоката документи и насрещните задължения за купувача да плати
уговорената или мълчаливо определена цена и да приеме доставката съобразно уговореното. Основното
задължение на продавача по договора е да достави стоката. По делото е
безспорно, че доставка на процесната стока в уговорения срок не е извършена от
страна на ищеца. Налице е и изявление на ответника в разменената кореспонденция
между г-н А.В.и г-н В., че поради недоставяне на стоката седем седмици след
уговореното, доставката се отменя. Установи се, че кореспонденция е водена и
между представител на ищеца и г-жа Б.А., която според представените доказателства
е генерален мениджър на Е.Г.СА – Румъния. Съдът споделя доводите на ответника,
че от ангажираните по делото доказателства не се установи по никакъв начин, че
въпросното лице –г-жа Б.А. е законен представител на ответното дружество, респ.
й е било възложено осъществяване на действия във връзка с представителството
му. Това, че е регионален мениджър на фирма, макар и със сходно частично
наименование в Румъния, не води до извода, че тя е ръководител и на
самостоятелното юридическо лице, което е ответник по настоящия иск, което е
българско дружество. Дружеството в Румъния не е едноличен собственик на
капитала на ответника, такова е трето лице. Липсват доказателства третото
лице-собственик на капитала на ответника, да е възлагало някакви ръководни
функции на въпросната дама по отношение на българското дружество. Липсват
каквито и да е доказателства и твърдения, че ответното дружество – българско
самостоятелно юридическо лице е част от някаква група, корпорация, консорциум
или каквото и да било съдружие и като такава да е възлагало на въпросната
госпожа да го представлява пред ищеца или когото и да било във връзка с
процесния договор. Напротив от данните по делото е видно, че договорът е
сключен чрез заявка и потвърждение, които са разменени между ответното
дружество и ищцовото, без участието на въпросната госпожа. Налице са
доказателства и относно предходно правоотношение за продажба на същата стока,
което е по заявка и потвърждение от 24.02.2017г., също разменени между ищеца и
представител на юридическото лице в България, без участието на въпросната
госпожа. Следва да се отбележи, че от документите за тази предходна поръчка се
установява, че е осъществена доставката по представената международна
товарителница от 10.03.2017г., получена от ответника на 14.03.2017г. и за
стойността е издадена фактура от 15.03.2017г., по която не се спори, че е
получено плащане. Предвид горното съдът
намира, че разменената между г-жа Б.А. и г-н В. електронна кореспонденция е
изцяло неотносима към правния спор. В случая се установи сключване на договор
за доставка на стоки с международен елемент, по който договор е безспорно, че е
уговорен точен срок на извършване на доставката и това е десета седмица на
2018г., т.е. между 06.03.2018г. и 12.03.2018г. В имейл от 19.02.2018г. ищецът е
потвърдил извършване на доставката в уговорения срок, без да е искал каквото и
да е съдействие или уточнение от съконтрахента си. Безспорно е, че доставка на
стоката не е извършена нито в уговорения срок, нито със закъснение, като с
имейл от 23.04.2018г. и последващ такъв, адресиран до г-н В. е заявена отмяна
на поръчката поради неизпълнението й от ищеца. Несъстоятелни са възраженията на
ищеца, че не е изпълнил задължението си за доставка поради неоказано съдействие
от страна на ответника. Няма нито едно доказателства, от което да се
установява, че ищецът е искал такова съдействие от ответното дружество или че му
е било необходимо. Съгласно уговореното в поръчката, доставката е с клауза CPT / Carriage Paid To (named place of
destination) , което съгласно правилата Инкотермс означава превоз,
платен до (уговорено местоназначение), в която хипотеза продавачът поема превоза,
а рискът се прехвърля на купувача при предаването на стоките на първия
превозвач на мястото на внос. Купувачът отговаря само по отношение на
митническата обработка на вноса и таксите за това, а всичко останало следва да
бъде изпълнено от продавача – ищеца. Терминът "Превоз, платен до" означава, че продавачът е
доставил стоката до посочения от него превозвач, като е длъжен да плати
разходите, свързани с превоза на стоките до уговорения пункт на
местоназначение. Терминът СРТ изисква продавачът да
поеме митническото изчистване на стоките за износ. По делото не се установи по
никакъв начин, че ищецът е предал в срок или със закъснение стоката на
превозвач. Не се установяват и пречки от страна на ответника, ищецът да извърши
процесната доставка, напротив с имейл от 19.02.2018г. той е потвърдил
готовността и възможността за доставката, а липсват каквито и да е поставяни от
негова страна или изисквани уточнения от купувача – българското търговско
дружество. Не се установи ищецът да е предал стоката на превозвач с
местоназначение – уговореното място за доставка, а ответникът като купувач да е
отказал да приеме стоката. Напротив липсват каквито и да е доказателства,
ангажирани от ищеца, той да е предал стоката на превозвач, респ. за горното да
е било необходимо съдействие от страна на съконтрахента му. Обстоятелството, че
г-н В. като представител на ищеца е водел кореспонденция с трето за спора лице
– г-жа Б.А., за която с изрично протоколно определение е прието между страните
за безспорно, че не е нито служител, нито управител или законен представител на
ответното търговско дружество, и за която не се установи по никакъв начин да й
е възлагало представителство и преговори от името на ответника за конкретната
доставка, относно изменението на цената на стоката и евентуално предоговаряне
на доставката, е ирелевантно за спора. Ищецът не установи, че ответното
дружество, което е самостоятелно юридическо лице и с което е имал и преди
търговски отношения по доставка на стоки, което се установи от предходната
поръчка от февруари 2017г., е част от някаква група или консорциум, чийто
представител да е въпросната госпожа. Предвид горното, последната в качеството
си на мениджър на дружество в Румъния, би могла да обвърже представляваното от
нея дружество с действията и изявленията си, но не и ответното дружество. Ето
защо доводите на ищеца, че ответника бил нарушил договора поради сочената
кореспонденция с трето лице, като се претендирало промяна на цената на стоката
и евентуални загуби, са ирелевантни към спора. Не се твърди и не се установи от
страна на ответника да е налице отказ да приеме стоката. За да е налице такъв,
първо следва ищецът да е изпълнил задължението си за извършване на доставката,
което както се посочи по-горе е негово и не изисква съдействие от страна на
купувача. Купувачът е длъжен само да приеме стоката, ако тя съответства на
договореното, но в случая ищецът нито твърди да е доставил стока, нито да е
сторил това съобразно уговореното по договора, а именно в определения срок, или
извън него. Твърденията на ищеца, че има отказ на ответника като купувач да
приеме стоката поради намаляване на цената й на пазара, което представлявало „грубо
, едностранно нарушение на договора“ не само, че не се потвърдиха от
ангажираните доказателства, но следва да се има предвид, че с оглед предявения
иск, който както е потвърдил ищеца не е за обезщетение на вреди, а е иск за
реално изпълнение на задълженията на купувача по договора, са неотносими към
спора. Дали и кой е нарушил договора би било релевантно при претенции за щети
от това поведение, но в случая ищецът претендира реално изпълнение на
задълженията на ответника да плати цената на стоката и да приеме доставката,
като не установи да е извършил такава доставка нито в уговорения по договора
конкретен срок за това, нито към момента, не се установи и отказ на ответника
като купувач да приеме стоката, тъй като липсват каквито и да е данни същата да
е изпратена. Безспорно е, че в
случая се касае до договор
за международна продажба на
стоки, при което правоотношенията между страните се уреждат от Конвенцията на
ООН относно договорите за международна продажба на стоки/ Виенската конвенция/. След
като стоките е следвало да бъдат превозени за България и те е следвало да бъдат предадени от продавача на превозвач за
препращането им към купувача, то съгласно чл. 31 от Конвенцията доставката се счита изпълнена от момента на предаването им, за да може да възникне в полза на продавача вземането за цената на стоките. В случая не се установи да е
извършено такова предаване на стоките, за да се приеме, че е възникнало правото
на ищеца-продавач да получи сумата от 178 000 щ.д. , която той претендира
като цена на доставени стоки. Още повече, че съгласно конкретните уговорки по
договора между страните, задължението за плащане е изискуемо 90 дни след
издаването на фактура за доставените стоки. В случая нито се установи да е
извършена доставка на стоките, нито да е издадена фактура за тяхната стойност
от страна на ищеца, за да е изискуемо вземането му за заплащане на цената. Следователно
исковата претенция за заплащане на тази сума се явява неоснователна и
недоказана, тъй като не се установи изискуемо вземане на ищеца като продавач по
процесния договор. Не може да бъде уважена и претенцията по иска за реално
изпълнение на задълженията на ответника като купувач по договора, защото съдът
намира, че същият е бил сключен с точно определен и уговорен срок за изпълнение,
т.е. представлява т. нар. фиск –сделка. Уговорено е доставката да бъде
извършена през 10та седмица на 2018г. / до 11.03.2018г./ и това не е изпълнено. Съгласно чл. 33
от Виенската конвенция продавачът трябва да достави стоката: а) ако в договора
е определена дата или тя може да се изведе от него - на тази дата; b) ако в
договора е определен срок или той може да се изведе от него когато и да е в
течение на този срок, освен ако от обстоятелствата следва, че датата на
доставяне се определя от купувача; или с) във всички други случаи в разумен
срок след сключване на договора. След
като в конкретния случай видно от офертата и потвърждението е уговорен точно
фиксиран срок за изпълнение – седмица 10 на 2018г., ищецът-продавач е следвало
да изпълни задължението за доставка в уговорения срок, което не установи да е
сторил, нито установи да е доставил със забава, а ответникът е упражнил правото си да прекрати
договорното правоотношение поради неизпълнението му от страна на купувача и
няма основание да бъде задължен да приеме доставка на въпросните стоки с
огромно закъснение. Съдът намира, че не се установи по никакъв начин между ищеца
и ответното дружество да е уговоряна промяна на срока на доставката, поради
което съдът споделя доводите на ответника, че договорът е развален и
следователно ответникът не се явява задължена страна по същия нито да приеме
закъснялата и несвоевременна доставка, нито да заплати цената на недоставените
стоки. В разпоредбата на чл. 49, ал.2 от Виенската конвенция са уговорени
хипотези, при които, ако вече е извършена доставка на стоката, макар и в
несъответствие с уговореното, купувачът не може да развали договора, но случаят
не е такъв. Доставка не е осъществена нито на уговорения падеж, нито със
закъснение, за да се приеме, че има пречка ответникът като купувач да развали
договора поради неизпълнение. Извън предмета на спора е дали поради развалянето
на договора някоя от страните дължи на другата обезщетение за вреди, тъй като
не такава претенция е предявена от ищеца. Както изрично е посочил и уточнил
същия, той претендира осъждане на ответника реално да изпълни задълженията си
по договора, а именно да приеме стоката и заплати цената, а не обезщетение
поради неизпълнение или разваляне на договора. Съдът намира, че в случая от
доказателствата по делото се установи, че договорът е развален чрез изявление
на изпълнителния директор на ответника поради неизпълнение на задължението за
доставка седем седмици след уговорения срок. Предвид горното допълнителен
аргумент за отхвърляне на иска за реално изпълнение е и факта, че към настоящия
момент договорът е развален, но не както твърди ищеца поради изменение на
цената на стоката, а както се установи, поради това, че той не е изпълнил
задължението за доставка на стоката в уговорения срок. При наличие на уговорен
срок за изпълнение, който е фиксиран като дати, не в зависимост от настъпване
на някакви събития или друго, купувачът има право да развали договора когато не
получи изпълнение съгласно уговореното, тъй като късното и последвало
изпълнение е несъобразно с уговореното. Прието е за безспорно между страните по
делото, че процесната стока е с променлива цена, поради което съдът намира, че
срокът за доставка по договора, който е фиксиран е съществен елемент от
съдържанието му, поради което неизпълнението на това задължение от страна на
ищеца-продавач в срока, а и то е неизпълнено и със закъснение, съставлява
съществено нарушение на договора от негова страна, поради което ответникът е
упражнил надлежно правото си да развали сключения договор с представения от
самия ищец и безспорно получен от него имейл от изпълнителния директор А.В..
След като няма валиден и действащ договор към момента, поради развалянето му,
то ответникът няма задължение да изпълни реално задълженията си като купувач по
този договор, а именно да приеме стоката / повече от година и половина след
уговорения и фиксиран срок за дължима доставка/ и да заплати нейната цена.
Предвид гореизложените
съображения съдът намира, че предявените искове се явяват неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора на ищеца
не се следват разноски, а такива следва да бъдат присъдени на ответната страна.
Направените разноски от ответника са за заплатено адвокатско възнаграждение, за
което са представени три фактури и съответните платежни нареждания. Всички
фактури са за процесното търговско дело, изрично посочено в тях, поради което
възраженията на ищеца, че не ставало въпрос за кои фази е, са неоснователни.
Общият размер на платените като адвокатско възнаграждение суми по трите фактури
възлиза на 9 153,29 лв. с включен ДДС. Ответникът е заявил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съобразно цената на иска само
за заплащане на продажната цена – 178 000 щ.д. с левова равностойност към
датата на исковата молба 299 833,88 лв., дължимото съгласно Наредба
№1/2004г. минимално адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.2 т.5, би възлязло на сумата от 7526,67 лв., без
включен ДДС,като следва да се включи допълнително възнаграждение съобразно броя
проведени заседания след второто съгласно чл.7, ал.8 от Наредбата, още 200 лв.,
а също така и възнаграждение по иска за реално изпълнение на задължение по
договора за приемане на доставката, който е неоценяем и попада в хипотезата на
чл. 7, ал.1 т.4 от Наредбата, т.е. 300 лв., т.е. общата минимална сума без ДДС
възлиза на 8 026,67 лв., като върху сумата при начисление на ДДС, възлиза
на сумата от 9635 лв. Следователно, дори и да има основание за намаляване на
възнаграждението поради липса на фактическа и правна сложност на делото, то не
може да бъде намалено под горепосочения минимум, а реално са представени
доказателства за заплатено възнаграждение, което е под горепосочената сума, а
именно 9 153,29 лв. Предвид горното адвокатското възнаграждение на
ответника не следва да бъде намалявано, а сумата следва да бъде присъдена като
разноски в полза на ответника и дължима от ищеца.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Б.И.“ ГмбХ, Германия с *******със седалище и адрес на
управление ***, ФРГ, със съдебен адрес ***, офис -304 – адв. Д.В., срещу „Е.к.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, София -1855, искове за осъждане на ответника да изпълни
реално задълженията си като купувач по сключен с предложение и приемане на
поръчката съответно от 26.10.2017г. и 01.11.2017г. договор за международна
продажба на стоки – аскорбинова киселина, а именно да окаже съдействие и да
приеме стоката, подписвайки съответните документи за доставка, както и иска за
осъждането му да заплати продажната цена в размер на сумата от 178 000
щ.д. / сто седемдесет и осем хиляди щатски долара/, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „Б.И.“
ГмбХ, Германия с *******със седалище и адрес на
управление ***, ФРГ, със съдебен адрес ***, офис -304 – адв. Д.В., да заплати „Е.к.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, София -1855, на основание чл. 78 от ГПК сумата от 9 153,29
лв. / девет хиляди сто петдесет и три лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща съдебно-деловодни разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: