Р Е Ш Е Н И E
Гр.Хасково, 10.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, шести граждански състав на двадесет и девети март две хиляди и двадесет година, в открито съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар: Петя Делчева
като разгледа докладваното от председателя съдия Серафимова
т.д. № 84 по описа за 2020 год.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Т.дело №84/2020 г. по описа на ОС-Хасково е образувано въз основа на искова молба,с вх. № 10718/20.12.2018 г., подадена от ЗД “ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Ч.В.“ № 51Д, представлявано от М.М.-Г. и П.В.Д.- изпълнителни директори, чрез Х.Д., пълномощник против Й.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес *** 42, с която е предявен иск с правно основание чл.274,ал.1,т.2 от Кодекса за застраховането /отм/, вр. с чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди,че на 14.06.2013 г. около 13,42 часа в гр.Русе, на главен път I -5, км.134+064, при управление на лек автомобил марка „О.“,модел „К.“, с рег.№ * ******, водачът Й.Н.Н.,нарушавайки правилата за движение по пътищата, движейки се с неизправно МПС / изцяло изтъркан грайфер на протектора на задните гуми и несъобразена с това скорост реализирал ПТП с лек автомобил марка “Р.“,модел „Е.“, с рег.№ ********, управляван от С.А.С.. Вследствие на ПТП са причинени щети на С.А.С., изразяващи се в открито многофрагментно разместено счупване на лявата бедрена кост и субкапително счупване на втора, трета и четвърта кост на лявото ходило, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник.По случая било образувано НОХД № 178/2014 г. по описа на РС-Габрово.
На основание чл.343 и чл.342 от НК ответникът Й.Н.Н. е признат за виновен за настъпване на пътнотранспортно произшествие затова,че е нарушил правилата на ЗДвП, ППЗДвП, Наредба № 12 и с деянието си е причинил средна телесна повреда на С.А.С.. Към датата на събитието лек автомобил марка „О.“ модел „К. имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - полица № 22112002698244, с период на валидност от 01.12. 2012 г. до 30.11.2013 г. в Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, по отношение на вредите, които водачът би причинил на трети лица и за които отговаря съгласно българското законодателство.
Във връзка с причинените на С. А. С. неимуществени вреди бил предявен иск срещу ЗД “ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ********* и образувано гр.дело № 17758/2014 г. по описа на СГС-1 ГО по което било постановено решение, с което ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на С.А.С. сума в размер на 60 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва изчислена за периода от 14.06.2013г. до окончателното изплащане на обезщетението.Решението било обжалвано пред САС за сумата над 40 000 лева. С решение на САС по гр.дело№2828/2017 г. решението на СГС било отменено, като с решението на С.А.С. били присъдени още 20 000 лева обезщетение, както и законната лихва изчислена за периода от 14.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумите, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 265 лева и 400 лева държавна такса.Решението било постановено при участието на Й.Н.Н. като трето лице помагач.По образуваното изпълнително дело № 20187880400139 при ЧСИ М.К., с рег.№ 788, след покана за доброволно изпълнение в периода от 14.06.2013 г. до 31.07.2018 г. от ЗК „Лев Инс“, по сметка на ЧСИ били изплатени 66 342,64 лв.,включваща претендираните главница – 40 000 лв. и законна лихва в размер на 20 078,47 лв. Сумите били изплатени от ЗК „Лев Инс“ АД по сметка на ЧСИ чрез преводно нареждане BORD5103259. Във връзка с присъдените разноски било образувано изпълнително дело № 20187880400266, по което на 13.09.2018 г. била преведена сумата в размер на 19 393,58 лв. Сумите били изплатени от ЗК „Лев Инс“ АД по сметка на ЧСИ, чрез преводно нареждане BORD5103259.С допълнителната искова молба се оспорват направените от ответната страна възражения и се поддържат направените с исковата молба доказателствени искания. Ищецът твърди, че на основание чл.274,ал.1,т.2 от Кодекса за застраховането /отм/, вр. чл.45 от ЗЗД, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ за него възниква правото на иск срещу виновния водач Й. Н.Н. за изплатените суми за репариране на претърпените неимуществени вреди от С.А.С., в това число 40 000 лева -главница по изп.дело №20177889400293, 16 558,87 лв. – законна лихва върху главницата, считано от 14.06.2013 г. до 18.07.2017 г. ,40 000 лева -главница по изп.дело №20187880400139 , 20 078,47 лв. -законна лихва върху главницата считано от 14.06.2013 г. до 31.07.2018 г., 10 265,00 лева- разноски по изп.дело № 20187880400266, разноски по в.гр.дело №282/2017 г. -400,00 лв., разноски по гр.дело № 17758/2014 г. - 265,49 лв. , разноски за ДТ по гр.дело № 17758/2014 г. – 2964,93 лева.
Моли съда да постанови решение,с което да осъди ответника Й.Н.Н. да заплати на ЗК Лев Инс“ АД сумата от 130 532,76 лв. представляваща изплатените суми за репариране на претърпените неимуществени вреди от С.А.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски по воденето на делото,включително юрисконсултско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ - Й.Н.Н.,чрез адв. Д.К.Я. ***, особен представител оспорва посочения от ищеца механизъм на пътнотранспортното произшествие и изложените в тази насока твърдения на процесуалния представител на ищцовото дружество,като твърди, че основната причина за настъпване на ПТП е ,че водачът на лек автомобил марка „О.“ ,модел „К.“ Й.Н. Недялов е навлезнал в десен завой на пътя със скорост над критичната / около 85-90 км/ч,загубил е устойчивост на пътя, вследствие на което автомобилът е навлезнал в насрещната лента за движение и се е ударил в насрещно движещия се в посока гр.Велико Търново лек автомобил марка „Р.“ ,модел „Е.“,управляван от пострадалия С.А.С..
Поддържа се становището,че
фактическият състав на чл.274,ал.1,т.2 от КЗК/отм/ не е осъществен, което
обосновавало и неоснователността на
предявения иск на същото това правно
основание.Твърди се, че в конкретния случай
техническата неизправност на задните гуми на автомобила на Й.Н.Н. не е
възникнала внезапно в процеса на движение на МПС,а е съществувала и преди инцидента. От друга страна визираните
като нарушения в приложената към
исковата молба присъда № 202/14.04.2014 г. по НОХД № 187/2014 г. по описа на
РС- Габрово норми на ЗДвП и ППДвП навеждали именно на обстоятелството, че в
конкретния случай не се касае за
внезапно възникнала повреда, а за такава която е съществувала, но не е била отстранена.
Неустановяването на повредата преди тръгването на МПС не освобождавала
застрахователя от задължението му за плащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице и за него не
възниква регресното право по чл.274,ал.1,т.2 от КЗ/отм/.Съгласно разпоредбата
на чл.274,ал.1,т.2 от КЗ/отм/ застрахованият носел регресна отговорност спрямо застрахователя,ако
не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение
повреда или неизправност в МПС, която
застрашава безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това.Неоснователна
се явявала и претенцията на ищеца за заплащане от ответника на лихви и
разноски, платени от застрахователя на пострадалото лице, в това число и по
отношение на присъдените разноски заплатени от бюджета в полза на съдебната
власт.Правото на застрахователното дружество да предяви иска си против прекия
причинител на вредата възниквало в
момента на плащане на обезщетението,но за да настъпят последиците на забавата
не било достатъчно само да е извършено плащане.Съгласно разпоредбата на чл.86
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва от деня на забавата, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора–чл.84,ал.2 от ЗЗД, като
такава покана не била представена с исковата молба, а и липсвало твърдение от
страна на ищеца за наличието на отправена покана до ответника Й.Н. Н., за плащане на изплатеното обезщетение за забава на
парично задължение и на присъдените
разноски по делата. Претенцията на ищеца е неоснователна поради това,че сумите са платени от ищеца
единствено поради негово виновно поведение - неоснователен отказ да ги плати
доброволно,поради което същите имат и санкционен
характер.С оглед изложеното счита,че искът за заплащане на законна лихва в
размер на 16 558,87 лв. върху присъдената главница от 40 000 лева,
считано от 14.06.2013 г. – датата на настъпване на ПТП до 18.07.2017 г. –датата
на окончателното й изплащане на
пострадалото лице, искът за заплащане на
законна лихва в размер на 20 078,47 лева върху присъдената главница
от 40 000 лв.,считано от 14.06.2013г.- датата на настъпване на ПТП до
31.07.2018 г.–датата на окончателното й изплащане на пострадалото лице, искът
за заплащане на присъдените разноски в размер на 10 265,00 лв., по
изп.дело № 20187880400266 по описа на ЧСИ М.К.,
с рег.№ 788, с район на действие –района на СГС, искът за заплащане
на присъдените разноски в размер на
400,00 лева по в.гр.дело № 2828/2017 г.
по описа на АС-С., както и искът за заплащане на присъдените разноски в размер
на 2964,93 лв. – за заплатена държавна такса
- 265,49 лв, за заплатени разноски за възнаграждение за експертизи по
гр.дело № 17758/2014 г. по описа на СГС, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предявеният иск е с правно основание
чл.274,ал.1,т.2 от КЗ/отм/ ,вр.чл.45 от ЗЗД.
По делото са приети писмени доказателства, представени с исковата молба и е назначена съдебна автотехническа експертиза,заключението по която е прието като неоспоР. от страните.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
С присъда № 22/14.04.2014 г. на Районен съд-Габрово, по НОХД № 178/2014 г. по описа на съда, влязла в сила на 30.04.2014 г., Й.Н.Н. е признат за виновен в това, че на 14.06.2013 г. около 13,42 часа, в гр.Русе, на главен път I -5,/ Габрово-Дряново/,при км.134+064, при управление на лек автомобил марка „О.“,модел „К.“, с рег.№ * ** ****, нарушавайки правилата за движение по пътищата - чл.16,ал.1 от ЗДвП, чл.20,ал.2 от ЗДвП, чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДвП и чл.10,ал.1,т.9,б.“г“ от ППЗДвП, съгласно която МПС е технически неизправно,ако дълбочината на протекторния рисунък на гумите му е по-малък от 1,6 мм навлязъл в десен за посоката си на движение завой със скорост 85-90 км/ч при което е загубил устойчивост на движение и е ударил лек автомобил „Р. Е.“, с рег.№ ** ** ** ** и в резултат на което по непредпазливост причинил на неговия водач С.А.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в открито многофрагментно разместено счупване на лявата бедрена кост/супракондилно/ и субкапително счупване на втора, трета и четвърта кости / метатарзални/ на лявото ходило, довели до трайно затрудняване движението на левия долен крайник – престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ ,предл.второ, във вр. с чл.342 от НК.
Към датата на ПТП - 14.06.2013 г., лек автомобил марка „О.“, модел „К.“ има валидна задължителна застраховка„Гражданска отговорност“ на автомобилистите - полица № 22112002698244, с период на валидност от 01.12. 2012г. до 30.11.2013 г. в ЗК„Лев Инс“ АД, по отношение на вредите, които водачът би причинил на трети лица и за които отговаря съгласно българското законодателство.
Във връзка с причинените на С. А. С. неимуществени вреди е бил предявен иск срещу ЗД “ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ********* и е образувано гр.дело № 17758/2014 г. по описа на СГС-1 ГО, по което на 30.01.2017 г. е постановено решение, с което ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на С.А.С. сума в размер на 60 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва изчислена за периода от 14.06.2013г. до окончателното изплащане на обезщетението, сумата от 1 623,13 лв. представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди,представляващи разходи за лекарствени продукти,консумативи и медицинско изделие ,във връзка с лечение на травматични уреждания,в резултат на процесното пътно-транспортното произшествие,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 5531,12 лв. представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 2964,93 лв. –държавна такса ,както и сумата от 265,49 лева –разноски за възнаграждение за експертизи.Решението на СГС е обжалвано пред САС, за сумата над 40 000 лева.С решение на САС по гр.дело№2828/2017 г. решението на СГС е отменено и на С.А.С. са присъдени още 20 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди ,както и законната лихва изчислена за периода от 14.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумите, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 265 лева и 400,00 лева държавна такса.Решението е постановено при участието на Й.Н.Н.,като трето лице помагач.Във връзка с постановеното решение, на 22.06.2017г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 40 000 лева - главница в неговата необжалваема част и за законна лихва върху тази сума, считано от 14.06.2013 г. до окончателното й изплащане е образувано изпълнително дело № 20177880400293 на 18.07.2017 г. и сумите са изплатени от ЗК „Лев ннс“ АД, по сметката на ЧСИ.Във връзка с постановеното решение от АС-С. по гр.дело № 2828/2017 г. и издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20187880400139 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№ 788, по което след покана за доброволно изпълнение в периода от 14.06.2018 г. до 31.07.2018 г.от ЗК „Лев Инс“АД, по сметката на ЧСИ М.К. са изплатени 66 342,64 лв.,включващи претендираните главница – 40 000 лв. и законна лихва в размер на 20 078,47 лв. Сумите били изплатени от ЗК „Лев Инс“ АД по сметка на ЧСИ чрез преводно нареждане BORD5103259.Във връзка с присъдените разноски е било образувано и изпълнително дело № 20187880400266, по което на 13.09.2018 г. е била преведена сумата в размер на 19 393,58 лв.
Ответникът Й.Н.Н. не оспорва обстоятелството,
че с влязла в сила присъда № 202 от
14.04.2014г., по НОХД № 178 / 2014г. по описа на Районен съд - Габрово е признат за виновен в това, че на
14.06.2013г. около 13,42 часа на Главен път 1-5 гр.Габрово,гр.Дряново, при
километър 134+64, при
управление на МПС - лек автомобил марка „О.", модел „К." с рег.№ ******* е допуснал нарушаване на правилата за движение
по пътищата (чл.16, ал.1
от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП и чл.10, ал.1, т.9, б.
„г" от ППЗДвП), в
резултат на което е ударил насрещно движещия се лек автомобил марка„Р.,модел „Е.",с рег.№ ******** и
по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на неговия водач С.А.С. ***, изразяваща се в
затруднение в движението на долния ляв крайник, както и че е участвал като подпомагаща страна в образуваните искови
производства от пострадалия С.А.С. срещу ЗК „Лев инс" АД по гр.дело № 17758/2014г. по описа па СГС и
в.гр.дело № 2828/2017г.
по описа на САС, по които производства не
била допускана и изслушвана
автотехническа експертиза, относно фактите и обстоятелствата, свързани с настъпилото на 14.06.2013г.
пътно-транспортно произшествие. Счита, че механизма и причините за настъпване на ПТП не са били
изследвани и изяснени по приключилите
граждански спорове,като основната причина според ответника за възникване на процесното ПТП е била несъобразената
и значително висока критична скорост, с която на 14.06.2013 г. водачът
Й.Н.Н. е управлявал лекия автомобил марка „О.", модел „К.", с рег.№ *******
във визирания участък на пътя гр.Габрово -гр.Дряново, а не износения протектор на задните гуми на
автомобила, за който нямало данни дори да е измерен и фиксиран по отношение на неговата дълбочина. Поддържа се и становището,че е налице неяснота и съществува
противоречие между първоначалната
искова молба и допълнителната искова
молба в частта им по отношение на претендираните разноски, които се твърди, че
ищцовото дружество е направило в исковите
и в изпълнителните производства.
Назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, с вещо лице инж.Т.М.Х. дава заключение,че л.а „О.“ е технически неизправен-движил се с напълно износени задни гуми. Останалите технически причини за настъпване на процесното ПТП са : движение на л.а „О.“ в десния за него завой със скорост около 90 км./ч, която според експертизата съвпада с критичната скорост при напречно плъзгане, загуба на устойчивост и на контрол върху управлението на автомобила и навлизане на л.а „О.“ в насрещната лента за движение и разстоянието от началото на отклонението на л.а. „О.“ до мястото на удара 40 м. е по-малко от опасната му зона за спиране приблизително 103 м. При мократа асфалтова настилка и износени задни гуми водачът на л.а.“О.“ не е имал техническа възможност да избегне удара с насрещно движещия се л.а. Р.“ в неговата лента за движение. Пълното износване на задните гуми и движението на л.а. О. с критичната скорост при напречно плъзгане са причина за загубата на устойчивост и загубата на контрол върху управлението, навлизане в насрещната лента и настъпване на процесното ПТП.Изправното състояние на гумите има значение защото ако и задните гуми са с дълбочина на протектора над минимално необходимата според закона 1,6 мм за летни гуми или 4,00 мм за зимни гуми движението със скорост около 90 км/ч ще бъде под критичната скорост на странично плъзгане Vкр приблизително 112 км/ч няма да има загуба на устойчивост и на контрол върху управлението,няма да има странично плъзгане,навлизане в насрещната лента и няма да има удар между двете МПС.
В устния доклад на вещото лице в с.з. на 29.03.2021 г. като основна причина за да не може водачът да овладее автомобила се посочва напълно износените задни гуми - с нулев грайфер ,гладка гума. Съчетанието от напълно износени гуми, десен завой при този радиус и мократа настилка според експерта са трите фактора за настъпването на ПТП. Водачът на л.а.“ О.“ би могъл според вещото лице да овладее автомобила и да спре при скорост по-малка от критичната, а критичната скорост е в зависимост от износените гуми и от радиуса на завоя.
При така установените по делото факти, съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск по чл. 274, ал. 1, т.2 КЗ /отм/ за заплащане от ответника Й. Н.Н. на изплатените от ЗК „Лев Инс“ АД суми за репариране на претърпените неимуществени вреди от С.А.С., общо в размер на 130 532,76 лева,като в това число: 40 000 лева -главница по изп.дело №20177889400293, 16 558,87 лв. – законна лихва върху главницата, считано от 14.06.2013 г. до 18.07.2017 г. ,40 000 лева -главница по изп.дело №20187880400139 , 20 078,47 лв. -законна лихва върху главницата считано от 14.06.2013 г. до 31.07.2018 г., 10 265,00 лева- разноски по изп.дело № 20187880400266, разноски по в.гр.дело №282/2017 г. - 400,00 лв., разноски по гр.дело № 17758/2014 г. - 265,49 лв. , разноски за ДТ по гр.дело № 17758/2014 г. – 2964,93 лева.
Основният спорен въпрос се свежда до наличието на предпоставките по чл.274,ал.1,т.2 от КЗ/отм/.В хипотезата на чл.274,ал.1,т.2 КЗ /отм/,за да бъде ангажирана отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава,че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването на неизправността,която е застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Застрахователят няма да може да упражни правото си на регрес когато повредата или техническата неизправност на МПС са настъпили внезапно,при обстоятелства,при които водачът е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици.
Правото на регрес на застрахователя
настъпва след като последния плати обезщетение на третото увредено лице.Регресното право е средство
за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона
случаи,като в тези случаи и независимо,
че са заплатили застрахователна премия и
е възникнало валидно застрахователно
правоотношение,застрахованите лица не се освобождават от гражданска
отговорност.За уважаване на
регресната претенция на застрахователя
съгласно цитираната разпоредба застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортоното произшествие не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС,която
застрашава безопасността на движението и ПТП
е възникнало в резултат на това.
В случая с влязла в сила на 30.04.2014 г. присъда №202/14.04.2014 г., по НОХД Д№ 178/2014 г. на Районен съд-Габрово, ответникът Й.Н.Н. е признат за виновен в това, че на 14.06.2013 г. около 13,42 часа в гр.Русе, на главен път I -5,/ Габрово-Дряново/,при км.134+064,при управление на лек автомобил марка „О.“,модел „К.“, с рег.№ * ****** нарушавайки правилата за движение по пътищата-чл.16,ал.1 от ЗДвП,чл.20,ал.2 от ЗДвП,чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДвП и чл.10,ал.1,т.9,б.“г“ от ППЗДвП, съгласно която МПС е технически неизправно,ако дълбочината на протекторния рисунък на гумите му е по-малък от 1,6 мм и управляваният от него автомобил навлязъл в десен за посоката си на движение завой със скорост 85-90 км/ч и загубил устойчивост на движение,в резултат на което ударил лек автомобил „Р. Е.“, с рег.№ ** ** ** ** и по непредпазливост причинил на неговия водач С.А.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в открито многофрагментно разместено счупване на лявата бедрена кост/супракондилно/ и субкапително счупване на втора, трета и четвърта кости / метатарзални/ на лявото ходило,довели до трайно затрудняване движението на левия долен крайник – престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ ,предл.второ, във вр. с чл.342 от НК. Прието е от наказателния съд, че подсъдимият Й. Н. е нарушил правилата за движение – чл.16,арл1 от ЗДвП,чл.20,ал.2 от ЗДвП,чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДвП и чл.10,ал.1,т.9,б.“г“ от ППЗДвП, съгласно която МПС е технически неизправно,ако дълбочината на протекторния рисунък на гумите е по-малък от 1,6 мм.,в резултат на които е настъпил и противоправния резултат - причиняване на средна телесна телесна повреда на пострадалия С. А.С..
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданските съдилища по въпросите за противоправността на деянието и вината на дееца.Чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК разширява кръга на задължителните за гражданския съд съдебни актове на наказателния съд като решенията за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и споразумението по гл. 29 НПК за решаване на делото. Присъдата е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав. Нормите, определящи съставите на чл. 343 НК, са бланкетни. Основание за привличане под наказателна отговорност и осъждане на водачи на МПС за престъпления по транспорта е налице при доказано виновно нарушение на конкретни правила за движение, които стоят в причинна връзка с пътно-транспортното произшествие и последиците от него. Тези правила са разписани в ЗДвП и Правилника за приложението му.
Видно от заключението на автотехническа експретиза,назначена по делото , във връзка с оспорването от страна на ответника на механизма и на причината за настъпването на ПТП на 14.06.2013г., управляваният от ответника Й.Н.Н. л.а марка „О.", модел „К." с рег.№ ******* е бил технически неизправен -движил се е с напълно износени задни гуми и с изцяло изтъркан грайфер на протектора на задните гуми на лекия автомобил като тази техническа неизправност е в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП с втория лек автомобил марка „Р.“, модел „Е.", с рег.№ **** ****, управляван от пострадалия водач - С.А.С.. Съчетанието от напълно износени гуми, десен завой при този радиус и мократа настилка според експерта са трите фактора за настъпването на ПТП. Водачът на л.а.“ О.“ би могъл според вещото лице да овладее автомобила и да спре при скорост по-малка от критичната, а критичната скорост е в зависимост от износените гуми и от радиуса на завоя.
С оглед изложеното и въз основа на заключението на автотехническата експертиза следва да се приеме за доказана първата предпоставка на правото на регрес за застрахователя. Ответникът е знаел че задните гуми на управлявания от него автомобил са с изцяло изтъркан грайфер на протектора и е съзнавал,че управляваното от него МПС е технически неизправно. Ответникът, в качеството си на водач на МПС, с което е извършено ПТП е знаел, че управляваното от него МПС е неизправно, и ПТП е възникнало в резултат и на тази техническа неизправност.Налице са и останалите предпоставки по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ - доказана е причинната връзка между пътнотранспортното произшествие и техническото състояние на автомобила, както и вредата.
Предпоставката на чл. 274, ал. 1 КЗ за упражняване на регресното право на застрахователя е да е заплатил обезщетение на пострадалото лице.По делото е установено, че в полза на пострадалото лице С.А.С. е присъдено от гражданския съд обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 80 000 лева,което обезщетение е изплатено на пострадалия С. А.С., както следва: С решение от 30.01.2017 г. по гр.дело № 17758/2014 г. по описа на СГС-1 ГО, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на С.А.С. сума в размер на 60 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва изчислена за периода от 14.06.2013г.до окончателното изплащане на обезщетението,което решение е било обжалвано пред АС – С. за сумата над 40 000 лева и с решение № 1001/25.04.2018 г.на Апелативен съд-С. по гр.дело № 2828/2017 г. по описа на съда на пострадалия С. са присъдени още 20 000 лева обезщетение, както и законната лихва изчислена за периода от 14.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумите. Решението е постановено при участието на Й.Н.Н. като трето лице помагач.Видно от изпълнително дело № 20177880400293 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№ 788, след покана за доброволно изпълнение от ЧСИ М.К., с рег.№ 788, на 18.07.2017 г. от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез преводно нареждане BORD5103259 по сметката на ЧСИ е изплатена сумата от 40 000 лева, която е присъдена с решение от 30.01.2014 г. гр.дело № 17758/2014 г. по описа на СГС-1 ГО / в необжалваемата част /и законната лихва върху сумата считано от 14.06.2013 година до окончателното й изплащане.По изпълнително дело № 20187880400139 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№ 788, след покана за доброволно изпълнение на 31.07.2017 г. от ЗК „Лев Инс“, по сметка на ЧСИ са били изплатени още 66 342,64 лв.,включващи главница – 40 000 лв. и законна лихва в размер на 20 078,47 лв. Във връзка с присъдените разноски е било образувано и изпълнително дело № 20187880400266, по което на 13.09.2018 г. е преведена сума в размер на 19 393,58 лв.
Застрахователят има право на регрес срещу застрахования за платените лихви за забава, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие,като правото на вземане за застрахователя срещу застрахования възниква от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице, в случая от 18.07.2017 г. на която дата по изпълнително дело № 20177880400293 по описа на ЧСИ М.К., с рег.№ 788 от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез преводно нареждане BORD5103259 по сметката на ЧСИ М.К.,с рег.№ 788 е изплатена сумата от 40 000 лева, присъдена с решение от 30.01.2017 г. по гр.дело № 17758/2014 г. по описа на СГС-1 ГО /.
|
|
|
|
|
Относно претендираните от ищеца лихви за забава, за
времето от настъпване на ПТП – 14.06.2013 г., съдът намира за неоснователно искането за заплащане на изтекли лихви за
времето от 14.06.2013 г. до 18.07.2017 г. по аргумент на чл.
227, т. 2 КЗ /отм/. Правото на застрахователното дружество да предяви иска
си против прекия причинител на вредата
възниква в момента на извършеното
от него плащане на обезщетение на пострадалото лице, като в
конкретния случай това е датата-
18.07.2017 г. За да настъпят последиците на забавата обаче не е
достатъчно само да е извършено плащане, като съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора,съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. По делото не е представена отправена покана до
ответника Й.Н. Н., за плащане на изплатеното обезщетение за забава на
парично задължение и на присъдените
разноски по делата.Поради недоказаност
по основание и размер на
претенцията за заплащане на лихви
върху изплатеното на пострадалия
обезщетение общо в размер на 80 000
лв.,законната лихва върху главницата ще
следва да се присъди от датата на исковата молба - 07.05.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.С оглед изложеното искът за заплащане на законна лихва в размер на 16 558,87 лв. върху
присъдената главница от 40 000 лева, считано от 14.06.2013 г. – датата на
настъпване на ПТП до 18.07.2017 г. –датата на окончателното й изплащане на пострадалото лице, искът за
заплащане на законна лихва в размер на
20 078,47 лева върху присъдената главница от 40 000
лв.,считано от 14.06.2013г.- датата на настъпване на ПТП до 31.07.2018 г.–датата
на окончателното й изплащане на пострадалото лице, искът за заплащане на
присъдените разноски в размер на 10 265,00 лв., по изп.дело №
20187880400266 по описа на ЧСИ М.К., с
рег.№ 788, с район на действие –района на СГС, искът за заплащане на присъдените разноски в размер на 400,00
лева по в.гр.дело № 2828/2017 г. по
описа на АС-С., както и искът за заплащане на присъдените разноски в размер на
2964,93 лв. – за заплатена държавна такса
- 265,49 лв, за заплатени разноски за възнаграждение за експертизи по
гр.дело № 17758/2014 г. по описа на СГС, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид гореизложените съображения ответникът следва да бъде осъден за заплати на ЗК „Лев Инс“АД 80 000 лева, представляващи изплатено от ЗК“Лев Инс“ АД обезщетение за неимуществени вреди -болки и страдания от травматични увреждания причинени на С.А.С.,в резултат на ПТП на 14.06.2013 г. настъпило по вина на Й.Н.Н., ведно със законната лихва считано от 07.05.2020 г. до окончателното изпащане на сумата. Искът в останалата му част до пълния предявен размер от 130 532,76 лева като неоснователен и неоказан следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, общо в размер на 10 162,05 лв, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран така , съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес *** 42 да заплати на ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ч.В. № 51 Д, представлявано от М.М. – Г. и П.В.Д., на основание чл. 274,ал.1,т.2 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД 80 000,00 лв., представляващи изплатено от ЗК“Лев Инс“ АД обезщетение за неимуществени вреди -болки и страдания от травматични увреждания причинени на С.А.С.,в резултат на ПТП на 14.06.2013 г. настъпило по вина на Й.Н.Н., ведно със законната лихва считано от 07.05.2020 г. до окончателното изпащане на сумата.
Искът в останалата му част до пълния
предявен размер от 130 532,76 лева като неоснователен и
неоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Й.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес *** 42 да заплати на ЗК „Лев Инс“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ч.В. № 51 Д, на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените по делото разноски, общо в размер на 10 162,05 лв, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
СЪДИЯ: