Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 17.10.2019
г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в открито съдебно
заседание на осемнадесети септември двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
ДАНКОВА
секретар: ГАЛИНА АВРАМОВА, като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА търг. дело № 118 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Съдът е сезиран с искова молба
вх. № 8260/04.12.2018 г. от
„Агрозащита-ГВ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Г.П.В., чрез пълном. адв. Д.П., съдебен адрес ***, „***”
срещу „Агропродукт Стойкови” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
обл. Ловеч, общ. Луковит, ***, представлявано и управлявано от Д.П.С. за сумата
81671.40 лева, за доставени стоки – семена за посев, препарати за аргохимическа
и растителна защита, хербициди, инсектициди, ведно със законна лихва върху тази
сума, начиная от 04.12.2018 г. до окончателно изплащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът посочва, че между страните са установени трайни търговски отношения и по
търговска сделка са доставили на ответника стоки – семена за посев, препарати
за агрохимическа и растителна защита, които са били приети. Посочват, че за
извършените продажби са издали надлежно оформени данъчни фактури, които
конкретизират по номер, дата и стойност, но независимо от многобройните
разговори с ответника той не е извършил каквито и да са плащания. Подробно е
посочил срока за заплащане на всяка една от фактурите, а именно: фактура №
**********/27.03.2018 г. на стойност 11475,00 лева, в срок до 30.10.2018 г.,
фактура № **********/28.03.2018 г. на стойност 8640,00 лева, в срок до 01.09.2018 г.,
фактура № **********/28.03.2018 г. на стойност 3290,00 лева, в срок до 01.10.2018 г.,
фактура № **********/02.04.2018 г. на стойност 14150,00 лева, в срок до 01.10.2018 г.,
фактура № **********/04.04.2018 г. на стойност 13500,00 лева, в срок до 01.10.2018 г.,
фактура № 01200017017/27.04.2018 г. на стойност 1800,00 лева, в срок до 01.10.2018 г.,
фактура № **********/15.05.2018 г. на стойност 14400,00 лева, в срок до 01.10.2018 г.,
фактура № **********/19.05.2018 г. на стойност 921,60 лева, в срок до 01.10.2018 г.,
фактура № **********/01.06.2018 г. на стойност 1800,00 лева, в срок до 01.10.2018 г.,
фактура № **********/04.06.2018 г. на стойност 2301,60 лева, в срок до 30.09.2018 г.,
фактура № **********/17.07.2018 г. на стойност 4250,00 лева, в срок до 01.11.2018 г.,
фактура № **********/17.07.2018 г. на стойност 1152,00 лева, в срок до 01.10.2018 г.,
фактура № **********/31.07.2018 г. на стойност 1800,00 лева, в срок до 01.10.2018 г.,
фактура № **********/13.09.2018 г. на стойност 2191,20 лева, в срок до 30.11.2018 година. Молят
да бъдат призовани на съд и след като бъде доказан иска да бъде постановено
решение, с което ответникът бъде осъден да им заплати сумата 81 671.40
лева, представляваща неплатена сума за доставени от ищеца на ответника стоки –
семена за посев, препарати за агрохимическа и растителна защита, хербициди,
инсектициди, ведно със законната лихва върху просрочената сума – главница от
04.12.2018 – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, разноските по делото и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор
вх. № 513/21.01.2019 г. от „Агропродукт Стойкови” ЕООД ***Ловешка област,
представлявано от управителя Д.С., който
заявява, че искът е неоснователен, тъй като не е водил преговори за доставка на стоки, нито е подписвал договори за това.
Ответникът оспорва автентичността на подписите върху фактурите и посочва, че е
видял документите в деня на получаване на исковата молба. Подробно обсъжда и
твърди, че е сключил комисионни договори с комисионера С.П.С., а той от свое
име и на своя отговорност, но за сметка на комитента е извършвал правни
действия – проучване на пазар за сключване на сделки срещу заплащане на
разноски и възнаграждение по договори от 06.10.2018 г. и от 18.01.2018 г.
Твърди, че не е надлежна страна по материалното правоотношение иска.Оспорва
надлежното сертифициране на семената и препаратите за растителна защита.
Постъпила е допълнителна искова молба вх.№
№2339/29.03.2019 г. /клеймо 27.03.2019 г./, в която се изразява становище, че
ответникът е признал съществуване на търговски отношения предвид заплащането на
две фактури за 6427.80 лева. Изтъква, че комисионните договори са сключени от
лице, което не е регистрирано в публичния национален електронен регистър. Възразява,
като изтъква, че всички стоки са били доставени и сертификатите към тях са били
предадени на получателя. Получен е допълнителен отговор вх.№ № 3529/16.05.2019
г. от „Агропродукт Стойкови” ЕООД – ***с който категорично оспорва твърденията
по допълнителната искова молба, тъй като
не е подкрепено с доказателства. Заявява на основание чл. 219,ал.1 от ГПК
искане за привличане на С.П.С., като трето лице-помагач. Оспорва автентичността
на всички положени подписи в представените към исковото молба писмени
доказателства и моли да бъде проведена процедура по чл. 193 от ГПК, като им
бъде дадена възможност за ангажиране на доказателства.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, се представлява от управителя Г.В. и проц.представител
адв. П. . Заявяват, че поддържат исковата молба и молят исковите претенции да
бъдат уважени.
Ответникът ,редовно призован, в съдебно заседание не
изпраща представител.
От събраните по делото писмени доказателства : фактура №
**********/27.03.2018 г. на стойност 11475,00 лева, фактура
№ **********/28.03.2018 г. на стойност 8640,00 лева,
фактура № **********/28.03.2018 г. на стойност 3290,00 лева,
фактура № **********/02.04.2018 г. на стойност 14150,00 лева,
фактура № **********/04.04.2018 г. на стойност 13500,00 лева,
фактура № **********/27.04.2018 г. на стойност 1800,00 лева,
фактура № **********/15.05.2018 г. на стойност 14400,00 лева,
фактура № **********/19.05.2018 г. на стойност 921,60 лева,
фактура № **********/01.06.2018 г. на стойност 1800,00 лева,
фактура № **********/04.06.2018 г. на стойност 2301,60 лева,
фактура № **********/17.07.2018 г. на стойност 4250,00 лева,
фактура № **********/17.07.2018 г. на стойност 1152,00 лева,
фактура № **********/31.07.2018 г. на стойност 1800,00 лева, фактура
№ **********/13.09.2018 г. на стойност 2191,20 лева,
справки от Търговския регистър за актуалното състояние на „Агрозащита ГВ” ЕООД
гр. ***и „Агропродукт Стойкови” ЕООД ***комисионен договор от 18.01.2018 г.
сключен между „Агропродукт Стойкови” ЕООД с. ***и С.П. ***; комисионен договор
от 06.10.2017 г. сключен между „Агропродукт Стойкови” ЕООД с. ***и С.П. ***/11.04.2018 г.; фактура №
*********/14.04.2018 г.; приемо-предавателен протокол № 5513/11.04.2018 г.;
платежно нареждане от 24.07.2018 г.; приемо-предавателен протокол №
5605/27.03.2018 г.; приемо-предавателен протокол № 5194/28.03.2018 г.;
приемо-предавателен протокол № 5200/02.04.2018 г.; приемо-предавателен протокол
№ 5497/27.04.2018 г.; приемо-предавателен протокол № 5561/07.07.2018 г.;
сертификат № В02166861/20.12.2017 г.; сертификат № В02166895/15.01.2018 г.;
сертификат от 15.03.2018 г.; сертификат от 20.02.2018 г.;
сертификат № 10798645/07.03.2018 г.; сертификат № *********/21.11.2017 г.;
сертификат № 2143; удостоверение № 0234/21.02.2005 г. от МЗГ за разрешение за
търговия на посевен материал на „Агрозащита ГВ” ЕООД; удостоверение №
15-0039/06.07.2017 г. на ОД Безопасност на храните – ***за разрешение за
търговия с продукти за растителна защита на „Агрозащита ГВ” ЕООД; както и
представените в днешното съдебно заседание: фактура № **********/12.07.2018 г.
на стойност 4095.50 лв; фактура № **********/09.07.2018 г. на стойност 3996.00
лв.; фактура № **********/09.05.2018 г. на стойност 2994.96 лв.; фактура №
**********/30.04.2018 г. на стойност 11641.10 лв.; фактура №
**********/11.04.2018 г.на стойност 5296.80 лв.; фактура №
**********/11.04.2018 г. на стойност 2065.36 лв.; фактура №
**********/25.05.2018 г.на стойност 2816.40 лв.; фактура №
**********/17.04.2018 г. на стойност 134.40; фактура № **********/07.03.2018 г.
на стойност 17 365.25 лв.; фактура № **********/30.05.2018 г.на стойност
3342.12 лв.; фактура № **********/22.03.2018 г. на стойност 86 116.48 лв.;
фактура № **********/26.03.2018 г. на стойност 14 801.55 лв.; фактура №
**********/28.03.2018 г.на стойност 7689.60 лв.; фактура №
**********/30.03.2018 г.на стойност 13 175.00 лв.; фактура № **********/04.04.2018
г.на стойност 12 400.00 лв.; фактура № **********/10.05.2018 г. на
стойност 12 573.00 лв.; фактура № **********/30.07.2018 г. на стойност
1619.42 лв.; фактура № **********/01.08.2018 г. на стойност 788.59 лв.; фактура
№ **********/27.08.2018 г. на стойност 1872.00 лв.; фактура №
**********/28.08.2018 г. на стойност 6734.40 лв; Списък на лицензирани
доставчици на препарати; Сертификати на английски език-6 броя от дати:
31.01.2019 г.; 16.01.2019 г.; 27.06.2018 г.; 04.10.2018 г.; 12.12.2017 г. и 15.01.2019
г.; Сертификат за качество на български език-4 броя от дати: 14.12.2017 г.;
30.01.2018 г.; 05.12.2017 г. и сертификат за качество на продукт Тайгър
Платиниум 5 ЕК, от св. показания на П.П.,М.Д., Й.Й., Ф.Ф.,П.И., К.В., от
заключението по съдебно-счетоводната и съдебно –агротехническа експертизи, от становището на страните, преценени заедно
и поотделно настоящата инстанция приема за установени следните фактически
обстоятелства:.
По делото са
представени фактура
№ **********/27.03.2018 г. на стойност 11475,00 лева, фактура
№ **********/28.03.2018 г. на стойност 8640,00 лева,
фактура № **********/28.03.2018 г. на стойност 3290,00 лева,
фактура № **********/02.04.2018 г. на стойност 14150,00 лева,
фактура № **********/04.04.2018 г. на стойност 13500,00 лева,
фактура № **********/27.04.2018 г. на стойност 1800,00 лева,
фактура № **********/15.05.2018 г. на стойност 14400,00 лева,
фактура № **********/19.05.2018 г. на стойност 921,60 лева,
фактура № **********/01.06.2018 г. на стойност 1800,00 лева,
фактура № **********/04.06.2018 г. на стойност 2301,60 лева,
фактура № **********/17.07.2018 г. на стойност 4250,00 лева,
фактура № **********/17.07.2018 г. на стойност 1152,00 лева,
фактура № **********/31.07.2018 г. на стойност 1800,00 лева,
фактура № **********/13.09.2018 г. на стойност 2191,20 лева. По
искане на ответника е открито оспорване на фактурите с твърдение, че същите не
са подписани от него или негови служители. В производство по чл. 193 от ГПК е
указана доказателствената тежест, изслушани са свидетели на страните, както и
заключението на съдебно-икономическата експертиза . ПРи съвкупния анализ на
тези доказателства настоящата инстанция счита, че се установява получаване на
стоките, описани по фактурите от ответника. Това обстоятелство се потвърждава
от съдържанието на приложените по делото приемо-предавателни протоколи и
св.показания. Следователно може да се направи извод , че „Агрозащита-ГВ”
ЕООД, ЕИК ***, седалище гр. ***е доставил, а ответника „Агропродукт Стойкови”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, общ. Луковит, ***
получил за периода 27.03.2018 г. до 13.09.2019 г. стоки на обща стойност
81671.40 лева. По фактурите стоките са индивидуализирани по вид-
-семена/слънчоглед, царевица /, торове за растителна защита/посочени по
наименование/, количество,единична цена и общо дължима сума. Доставените
семена-хибриди слънчоглед Кларика, царевица Кампони, слънчоглед Таленто,
царевица Р 9241, царевица 9415, царевица ДКС 3939 и ДКС 4751 не са регистрирани
в Сортовата листа за сортове ползи и зеленчукови култури в България, но като
вписани в Европейските каталози на сортовете полски и зеленчукови култури
регистрацията им е валидна и за България.
Представени са пет броя приемно-предавателни
протоколи-приемно-предавателен
протокол № 5513/11.04.2018 г.; приемно-предавателен протокол № 5605/27.03.2018
г.; приемно-предавателен протокол № 5194/28.03.2018 г.; приемно-предавателен
протокол № 5200/02.04.2018 г.; приемно-предавателен протокол № 5497/27.04.2018
г.; приемно-предавателен протокол № 5561/07.07.2018 г.. При съпоставка на
описаната в тях стока съдът установява съответствие с част от приложените
фактури.
Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза №4750/08.07.2019 г. , която
настоящата инстанция възприема като професионално изготвена, обоснована и
обективна и съобразява фактическите си и правни изводи с нея. Вещото лице е
проверило, че в счетоводните книги на ищеца са заведени всички 14 бр.
фактури-предмет на исковете, като към 24.06.2019 г. по тях не са извършвани
плащания. С оглед справка в НАП-В.Търново е установено, че в дневниците за покупки с право на данъчен
кредит ответникът е включил 6 фактури за периода от 27.03.3018 г. до 13.09.2018
г. , останалите 8 бр. фактури не са вписани. Предвид обаче на процесуалното
поведение на ответника, който отказа на даде достъп на вещото лице до
счетоводните си книжа, въпреки протоколното определение от 17.07.2019 г.на съда
по чл. 161 от ГПК настоящата инстанция счита, че следва да приеме за доказани
обстоятелствата относно счетоводното отразяване на всички фактури в
документацията на ответника.
Ловешки окръжен съд намира,че продадените и доставени на ответника торове
за растителна защита,хербициди, фунгициди, концентрати- гардоприм, шарпер,
тайгър, маза, торнадо, логос, листего, наса, дифенд и ранкона са регистрирани в България и притежават
необходимите сертификати, разрешени са за употреба в страната. В такава насока
съдът отчита констатациите на експерта по съдебно агро-техническата
експертиза№4777/09.07.2019 г. и ги преценява като като обстойни, професионално
защитени и ясни. В такава насока са представените сертификати по делото и
фактурите за закупуване на торовете за растителна защита от ищеца, като
доставчик. От друга страна съдът съобразява и факта, че въпреки многобройните
опити и проведени телефонни разговори, ответника не е дал възможност на вещото
лице да прегледа дневниците за проведената химическа обработка и употребените
торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества. Следователно
ищецът е доставил качествени препарати, отговарящи за изискванията за употреба
в страната и възражението на ответника в противен смисъл е неоснователно.
Съдът възприема показанията на св. Пл.И. и Кр.В. като достоверни и ги
кредитира, тъй като са подробни, възпроизвеждат непосредствените им впечатления
и се подкрепят от останалите писмени документи.Свидетелските показания на М.Д.,
Й.Й.,Ф.Ф. потвърждават, че подписите върху предявените им фактури са поставени
от тях и следователно стоките са получени от ответника. Свидетелят П.П. е баща
на представителя на ответното дружество и съдът приема, че неговите показания
не са безпристрастни и не следва да бъдат съобразявани..
Ловешки окръжен съд е сезиран с иск, предявен от
„Агрозащита – ГВ” ЕООД, ЕИК ***, гр. ***против „Агропродукт Стойкови” ЕООД, ЕИК
*** – ***по чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 327,ал.1 от ТЗ – за заплащане на
сумата от 81 671.40 лева, представляваща неплатена сума за доставени стоки
– семена за посев, препарати за агрохимическа и растителна защита, хербицити,
инсектициди, както и законната лихва върху посочената по-горе сума – главница
от 04.12.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното им плащане.
При действие на чл. 318 и сл. от ТЗ е
формирана облигационна връзка между страните по договори за търговска
покупко-продажба в периодаот 27.03.2018 г. до 13.09.2019 г. на стоки с обща
стойност 81671.40 лева по 14 бр. фактури. Търговската продажба е двустранен,
възмезден, комутативен и консенсуален договор.По аргумент от чл.293, ал.1 от ТЗ
договора за търговска продажба е неформален и не се изисква писмена форма,
освен в предвидени от закона случай, какъвто настоящия не е.Нещо повече, конкретизирано
е в чл. 301 от ТЗ,че действията извършени от името на търговеца без
представетилнателна власт, се смятат за потвърдени, ако той не се
противопостави веднага след узнаването. Предвид датите, посочени по фактурите,
обстоятелството, че са ползвани получените стоки и липсата на писмено или устно
възражение до ищеца приема, че страните са били съконтрахенти. Основните
елементи на договора-вид, цена на стоката,начин на плащане, подписи на страните
са въведени по представените фактури-чл. 321 от ТЗ,установяват се в
счетоводните записвания, потвърждават се от гласните доказателства.Следователно
съдът приема, че се доказва сключването на договорите между страните, които са
действителни и не са развалени към момента на предявяване на иска. Продавачът
–ищец е изправна страна, тъй като своевременно е прехвърлил собствеността и
предал стоките на купувача-ответник, а неизправната страна е ответника, тъй
като не е заплатил по банков път дължимата цена на стоката. Възражението на
представителя на ответника, че стоките не са получени остава недоказано,
предвид писмените и гласни доказателства и счетоводните отразявания.
Следователно исковете с правно основание чл. 327 от ТЗ във връзка с чл. 79 от ЗЗД за реално изпълнение-заплащане на неплатената цена по договори за
покупко-продажба на стоки за периода от 27.03.2018 г. до 13.09.2019 г. стоки на
обща стойност 81671.40 лева по 14 бр. фактури, ведно със законна лихва върху
тази сума ,начиная от датата на предявяване на иска са основателни и следва да
бъдат уважени. По размера на исковите претенции съдът основава своите изводи на
заключението на съдебно-икономическата експертиза и представените писмени
документи, които съдържат фиксиране на покупната цена по всяка от продажбите/в
казуса определена, а не определяема/.В такъв смисъл съдът съобразява съдебната
практика, която споделя-съдебно решение №
46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г на ВКС.; съдебно решение № 71/22.06.2009
г.по т. д. № 11/2009 г. на ВКС; съдебно решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №.
№ 546/2008 г. на ВКС; съдебно решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.
на ВКС; съдебно решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС.; съдебно
решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС; съдебно решение №
109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г. на ВКС,. решение №103/11.07.2014г. по
т.д.№2334/13г. на ВКС.
При тези съображения Ловешки окръжен съд намира, че следва да бъде
уважен като основателен и доказан, иска, предявен от „Агрозащита – ГВ” ЕООД,
ЕИК ***, гр. ***, представлявано от Г.В.П. против „Агропродукт Стойкови” ЕООД,
ЕИК *** – ***по чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 327,ал.1 от ТЗ – за заплащане на
сумата от 81 671.40 лева по 14 бр. фактури за периода 27.03.2018 г. до
13.09.2018 г. /вкл./ , представляваща неплатена цена за доставени стоки –
семена за посев, препарати за агрохимическа и растителна защита, хербицити,
инсектициди, както и законната лихва върху посочената по-горе сума – главница
от 04.12.2018 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до
окончателното им плащане
Предвид този изход от спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 4341.86 лева-държавна такси,
такси по обезпечение на иска и обезпечителни заповеди, депозити за вещи лица и
свидетели. В представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК не се претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение.Плащане на адв.хонорар не е посочено и по
вложеното в делото пълномощно от 03.12.2018 г. поради което не следва да бъде присъждано.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ” ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в с***,Ловешка област, представлявано от Д.П.С.,
ДА ЗАПЛАТИ на „АГРОЗАЩИТА-ГВ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от Г.П.В., съдебен адрес ***, „***” на основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл.
327,ал.1 от ТЗ сумата в размер на 81 671.40
лева /осемдесет и една хиляди шестстотин седемдесет и един лев и четиридесет
стотинки/ по 14 бр. фактури за периода 27.03.2018 г. до 13.09.2018 г.
/вкл./, представляваща неплатена цена за доставени стоки – семена за посев,
препарати за агрохимическа и растителна защита, хербицити, инсектициди, ведно
законната лихва върху посочената по-горе сума – главница от 04.12.2018 г. –
датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА
„АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ” ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в с***,Ловешка област, представлявано от Д.П.С.,
ДА ЗАПЛАТИ на „Агрозащита-ГВ” ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от Г.П.В., съдебен адрес ***, „***”
сумата 4341.86 лева/четири хиляди триста
четиридесет и един лев и осемдесет и шест стотинки/ съдебно-деловодни
разноски за настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщение на страните, че е
изготвено, ведно с мотивите пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :