Р Е Ш Е Н И Е № 90
Гр. Разград, 21 юни 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …
разгледа докладваното от съдията дело № 79 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на АПК във
вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на В. М. П. от гр.К. против Решение
№2153-03-5/18.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ- Варна, с което е прието, че
правилно е определен дневният размер на паричното му обезщетение за временна
неработоспособност (ПОВН) поради общо заболяване и е отхвърлена подадената от
него жалба с вх. № 2153-03-58#21/16.12.2020г.
Жалбоподателят счита, че този акт се явява незаконосъобразен и моли съда да
го отмени, ведно с произтичащите от това законни последици. Твърди, че
неправилно е прието, че той не е бил осигурен в „Де Консулт 13“ ЕООД през
спорния период и съответно няма право на ПОВН чрез това дружество.
Ответникът по жалбата не се явява в
съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 КСО от надлежна
страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя
се явява неоснователна.
При преценка на събраните в хода на
производството писмени доказателства се установяват следните факти и
обстоятелства:
На
29.05.2019г. в Електронния регистър на болничните листове и решенията по
обжалването им на НОИ (ЕРБЛРО) са постъпили данни от Медицински център
„Младост“ ООД - Варна за издаден на оспорващия Болничен лист №
Е20197349407/27.05.2019г. (л.20) с период на временна неработоспособност от
27.05.2019г. до 15.06.2019г. В него е посочено за месторабота и работодател
„АДВ ГРУП“ ЕООД, гр.Варна. Други отбелязвания няма. На 04.06.2019г. този
осигурител е подал Удостоверение по обр. (17) съгласно Приложение № 9 към чл.
8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното
обществено осигуряване (НПОПДОО).
На
19.06.2019г. в ЕРБЛРО са постъпили данни от Медицински център „Младост“ ООД -
Варна за издаден на оспорващия нов Болничен лист № Е20197349502/17.06.2019г.
(л.21) с период на временна неработоспособност от 16.06.2019г. до 05.07.2019г. В
него отново е посочено за месторабота и работодател „АДВ ГРУП“ ЕООД, гр.Варна.
Други отбелязвания няма. На 21.06.2019г. посоченото дружество е подало Удостоверение
по обр. (л.18) съгласно Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО.
На
22.07.2019 г. в ЕРБЛРО са постъпили данни от „Индивидуална практика за първична
медицинска помощ - д-р Х.“ ЕООД за издаден на оспорващия Болничен лист №
Е20196195851/ 22.07.2019г. (л.22) за временна неработоспособност от 22.07.2019г. до 02.08.2019г.
В него също е посочено за месторабота и работодател „АДВ ГРУП“ ЕООД, гр.Варна.
Други отбелязвания няма. На 23.07.2019г. от осигурителя е подадено Удостоверение
по обр. (л.19) съгласно Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО.
За да се
прецени правото на жалбоподателя да получава ПОВН по представените болнични
листи и за съответния размер на обезщетението е извършена служебна проверка на
данните за осигурителен стаж и доход, налични в Регистъра на осигурените лица
на НАП (РОЛ). При нея е установено, че според наличната там информация за относимия
период от м.11.2017г. до м.04.2019г. (включващ 18 календарни месеца,
предхождащи настъпването на временната неработоспособност) той работел при „АДВ
ГРУП“ ЕООД и „Де Консулт 13“ ЕООД.
По
представените удостоверения от първия осигурител „АДВ ГРУП“ ЕООД на
жалбоподателя е изчислено и изплатено парично обезщетение за временна
неработоспособност с дневен размер 20, 01 лв. Взет е предвид осигурителния
доход от 18 месечния период преди настъпването на временната неработоспособност,
като за времето, когато липсват данни в РОЛ съобразно разпоредбата на чл. 31,
ал. 1, т. 2 от НПОПДОО, за изчисляване на дневния размер на обезщетението е
взета предвид минималната месечна работна заплата за страната, тъй като то попада
в хипотезата на чл. 41, ал. 2, т. 1 от КСО.
Вторият
осигурител „Де Консулт 13“ ЕООД не е предоставил данни за издадени болнични
листи, както и Удостоверение- Приложение № 9 към чл. 8, ал.
1 от НПОПДОО. За него е установено, че е
подавал данни в РОЛ за осигуряване с висок осигурителен доход, но няма внесени
осигурителни вноски в приход на фондовете на Държавното обществено осигуряване.
С оглед на това е изискано от органите
на НАП да извършат проверка дали е упражнявана дейност от лицето и имало ли е
основание за възникване на осигуряване, съответно и за подаване на данните по
чл. 5, ал. 4 от КСО за наетите по трудово правоотношение лица от това
дружество. Във връзка с това и на основание чл. 40, ал. 4 от КСО с Разпореждане
№ Д-03-000-00-01317531/01.08.2019г., Разпореждане №
Д-03-000-00-01317530/01.08.2019г. и Разпореждане № Д-03-000-00-01317528
/01.08.2019г. са спрени производствата по отпускане и изплащане, образувани по
цитираните болнични листи. В последствие, с разпореждания от 03.07.2020г. (л.
49-л.51) Ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите е възобновил
спрените производства по изплащане на ПОВН на В. М. П. с мотиви, че на 01.05.2019г.
е прекратен трудовият договор с „Де Консулт 13“ ЕООД, изготвен е Констативен
протокол № КВ-5-03-00724848/21.02.2020г. от контролните органи на ТП на НОИ -
Варна и са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03-00724990/21.02.2020 г.
към него.
В цитирания
Констативен протокол (л.52) е посочено, че при извършената проверка е установено,
че липсват доказателства за реално упражнявана трудова дейност, съответно за
възникнало осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО за периода от 01.11.2015г.
до 31.08.2019г. за лицата при осигурителя „Де Консулт 13“ ЕООД. Въз основа на
това е прието, че на основание чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т.
3 от ДР на КСО за тях липсва основание за осигуряване и на основание чл. 9, ал.
1, т. 1 от КСО не може да бъде признат осигурителния стаж и доход при това
дружество. С посочените Задължителни предписания №ЗД-1-03-00724990
/21.02.2020г. (л.53), издадени от контролните органи на ТП на НОИ- Варна по
реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е разпоредено на осигурителя „Де Консулт
13“ ЕООД да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с код за вид
осигурен 01 - по трудово правоотношение за периода за периода от м. 04.2018г.
до м. 01.2019г. за лицето В. М. П. Същите са надлежно връчени на задълженото
лице при спазване на изискванията на чл. 110, ал. 4 от КСО, не са обжалвани и
са влезли в сила. Към дата на постановяване на процесното решение на Директора
на ТП на НОИ-Варна в РОЛ тези данни вече са заличени.
По повод
подадено заявление от жалбоподателя за отпускане на парично обезщетение за
безработица в ТП на НОИ- Разград е извършена повторна проверка от контролните
органи в ТП на НОИ-Варна, при която отново е установено, че липсват
доказателства за полагане на труд от жалбоподателя, съответно за възникнало осигуряване
за периода от 02.04.2018г. до 01.05.2019г. чрез осигурителя „Де Консулт 13“
ЕООД. Констатациите са отразени в приложения Констативен протокол № КВ-5-03-00819946/05.10.2020г.
(л. 58-л.59). В този смисъл са и констатациите на приходните органи при
извършената данъчна проверка на дружеството (л.39-л.44).
С Жалба вх.
№ 2153-03-58#21/ 16.12.2020г. оспорващият е заявил, че размерът на изплатеното
среднодневно обезщетение е неправилно определен и поискал от директора на ТП на
НОИ-Варна да го преизчисли. С Решение №2153-03-5/18.01.2021г. на Директора на
ТП на НОИ- Варна е прието, че правилно е
определен дневният размер на паричното му обезщетение за временна
неработоспособност и е отхвърлена подадената жалба. В мотивите към него е
посочено, че при проверките на „Де Консулт 13“ ЕООД е установено, че
дружеството няма качество на „осигурител“ по отношение на жалбоподателя, както
и че В. М. П. няма качеството на „осигурено лице“ чрез този осигурител, поради
което той няма право на ПОВН чрез това дружество. При определянето на дневния
размер на паричното му обезщетение за временна неработоспособност правилно е
взет предвид само дохода от трудовото правоотношение с осигурителя „АДВ ГРУП“ ЕООД, по което жалбоподателят е подлежал на осигуряване. Това
решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Оспореното
решение е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена
форма от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и
материална компетентност. То е
постановено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с
материалния закон.
Производството
по определяне и изплащането на ПОВН е уредено с норми на КСО и НПОПДОО, като
процедурата по издаване на болнични листи е регламентирана в Наредбата за
медицинската експертиза (НМЕ).
По правило
при наличието на две трудови правоотношения, паричните обезщетения за временна
неработоспособност поради общо заболяване се изчисляват и изплащат поотделно по
всяко едно от правоотношенията ( по арг. на чл. 8, ал.1, изр. 2 от НПОПДОО)
след преценка на представените документи от всеки един от осигурителите във
връзка с издадените болнични листи. В случая жалбоподателят не оспорва пред
съда размера на отпуснатото ПОВН при преценка на осигурителния му стаж и доход
при осигурителя „АДВ ГРУП“ ЕООД. Той оспорва отказа да му се изплати ПОВН въз
основа на осигурителния стаж и доход при
„Де Консулт 13“ ЕООД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НМЕ на осигурените лица, които работят при
повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на
болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на
болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е
издаден. В казуса са издадени само в един екземпляр представените болнични
листи, в тях е посочен само един работодател („АДВ ГРУП“ ЕООД, гр.Варна) и няма
други отбелязвания.
В чл. 40а,
ал. 1, т. 1 от КСО е посочено, че именно осигурителите са задължените лица,
които следва да представят в НОИ необходимите документи във връзка с изплащане
на ПОВН в указаните там срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
НПОПДОО за всеки болничен лист осигурителите следва да представят в НОИ удостоверение
по образец съгласно Приложение № 9 с данни относно правото на парично
обезщетение. В казуса „Де Консулт 13“ ЕООД не е представило пред ТП на НОИ
–Варна никакви документи, свързани с изплащането на ПОВН по процесните болнични
листи.
С оглед на
това съдът приема, че не е спазена процедурата, свързана, както с издаване на
болничните листи, така и с надлежно сезиране на ТП на НОИ за изплащане на ПОВН.
Наред с това,
съгласно чл. 40 , ал. 1 от КСО право на обезщетение поради временна
неработоспособност имат само осигурените лица. Съдът споделя изцяло изводите на
административния орган, че жалбоподателят не се явява осигурено лице при този работодател. Според легалното определение на §1, ал. 1 , т. 3 от
ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО е въведено
изискването за реално упражняване на трудовата дейност като основна предпоставка
за да възникне осигуряването. В тежест на оспорващия беше да ангажира
доказателства, които да установяват, че той реално е работил и при втория
осигурител, тъй като това е положителен факт, от който черпи благоприятни
последици. Въпреки дадените указания на съда той не представи доказателства в
този смисъл. Въз основа на това съдът приема, че той не е започвал трудова
дейност в „Де Консулт 13“ ЕООД и реално
не е работил там, поради което и не е осигурено лице по смисъла на закона. Наличието
на сключен и деклариран трудов договор не е достатъчно условие за да възникване
правото на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова
дейност.
Въз основа
на така изложените съображения съдът намира, че са били налице фактическите и
правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своя акт. Подадената жалба
като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. М. П. от гр.К. против
Решение №2153-03-5/18.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ- Варна като
неоснователна и недоказана.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.
119 във вр. с чл. 117, ал.1, т.2, б.“е“ от КСО.
СЪДИЯ : /п/