Решение по дело №961/2021 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 160
Дата: 20 септември 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20213130100961
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Провадия , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100961 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане” -
Провадия, с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 и чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и
чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето, за прекратяване на настаняването на
непълнолетния Д. АТ. Д. с ЕГН **********, роден на 08.10.2006 г., в семейството на
неговите баба и дядо по бащина линия, а именно Й. Д. ХР., ЕГН ********** и Д. АТ. ХР.,
ЕГН **********, и настаняване на детето в същото семейство, за определен срок, а именно
– до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършване на средно образование,
но не повече от 20 – годишна възраст.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-П-031/14.07.2021 г. на директора на
ДСП – Провадия е прекратено настаняването на детето в семейството на неговите баба и
дядо по бащина линия Й. Д. ХР. и Д. АТ. ХР. /мярка за закрила, постановена с решение №
176/04.07.2018 г. по г. д. № 750/2018 г. на РС – Провадия, влязло в сила на 13.07.2018 г./
поради изтичане на срока, определен със съдебното решение, и детето е настанено отново в
същото семейство. Твърди се, че тази административна мярка е предприета с оглед по –
добра закрила на правата и интересите на детето, тъй като бащата е създал ново семейство, в
което същото не е желано, а майката не е в състояние да полага грижи за него поради
наличие на психическо състояние, което би представлявало заплаха за детето.
Посочва се, че по удостоверение за раждане детето е с двама родители – майка П. А.а
В. и баща – АТ. Д. АТ.. Двамата родители са съжителствали в дома на родителите на
бащата, като проблемите между тях започнали след раждането на детето. Майката започнала
да се държи неадекватно, да говори несвързано, дори проявявала желание да удуши детето,
тъй като получавала халюцинации. След известно време започнала да проявява агресия и
към останалите членове на семейството. Родителите я прибрали в дома си, а детето
останало на грижите на бащата и неговите родители. По – късно майката е хоспитализирана
за принудително лечение в психиатрична клиника с диагноза „параноидна шизофрения”.
Вещото лице, дало заключението за нейното състояние, изразило становище, че тя би могла
1
да представлява опасност за детето, околните и за самата нея.
С решение № 124/20.07.2007 г. по г.д. № 107/2007 г. на РС – Провадия упражняването
на родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата. Майката е с
ограничени родителски права и определен режим на лични отношения.
До месец март 2014 г. детето е живяло заедно със своя баща и новото му семейство в
дома на родителите на баща му, като дори и тогава грижите за детето са били поети изцяло
от неговата баба по бащина линия, тъй като бащата е работил в различни населени места и
се е връщал в дома си само в почивните дни. Впоследствие семейството на бащата на детето
се премества да живее в собствено жилище в същото населено място, но детето остава при
своята баба по бащина линия, тъй като бащата е заявил, че няма възможност да отглежда Д..
Последователно пред 2015г. и 2018 г. детето е било настанявано със съдебни решения на РС
– Провадия в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия за срок от три години.
На 14.07.2021 г. предвид изтичането на втория тригодишен срок е било извършено
социално проучване на родителите на детето, при което социалните работници от ДСП –
Провадия са установили, че не е възможна реинтеграцията му семейството на родителите.
Същевременно е било установено, че бабата и дядото на детето по бащина линия желаят да
продължат да полагат грижи за него, за което са подписали декларации. Становището на
социалните работници е, че същите могат да осигурят на детето подходяща среда за
неговото развитие и израстване и че между тях и детето съществува изградена емоционална
връзка и взаимна привързаност.
Посочва се, че жилището, в което се отглежда детето, са налице подходящи жилищни
условия. Задоволяват се потребностите на детето. Бабата на детето е в добро здравословно
състояние, а дядото е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК с водеща диагноза „исхемична болест на
сърцето”, с определени 70% неработоспособност. Въпреки последното дядото е заявил, че е
в състояние да полага адекватни грижи за детето и заболяването му не застрашава живота и
здравето му. Бабата е безработна, а дядото е пенсионер по болест.
Становището на ДСП – Провадия е, че настаняването на детето в семейството на
близки и роднини е изцяло в негов интерес. По този начин детето ще бъде отглеждано в
среда близка до семейната и рискът за него ще бъде сведен до минимум.
Моли се съда да постанови решение, с което да бъде постановена исканата мярка за
закрила.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана
от социален работник И.И., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Назначеният от съда процесуален представител на детето адвокат А.П. пледира за
уважаване на разглежданата молба.
При условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушано детето Д. АТ. Д. в присъствието на
социален работник И.. Момчето посочва, че е при баба си и дядо си от бебе. Много добре се
чувствал при тях. Живеели в къща на два етажа, в която той си имал собствена стая. Имал
лаптоп, телефон и таблет и нямало проблем да учи, когато е онлайн. Добре и се справял в
училище. Отоплявали се с печка. Издържали се от заплатата на дядо му. Баща му не давал
пари. Той имал от друга жена три момчета. Заявява, че баща му не му липсва. Когато имал
нужда от нещо, се обаждал на баба си и дядо си. Имал чичо, който е в чужбина. Той си
идвал през лятото. Когато бил в България, идвал да го вижда. Посочва, че не познава
2
родителите на майка си. Те не му се обаждали, но и той не искал да го търсят. Заявява
желание да остане при баба си и дядо си.
Изслушан е бащата на детето - АТ. Д. АТ., който потвърждава, че родителите му се
грижат за Д. от бебе. Посочва, че от 13 -14 години има друго семейство и че има три деца.
Живеел в гр. ****, но работел в гр. *** и се прибирал в **** на 1-2 месеца веднъж. Виждал
Д. по празниците, един път в годината. Жена му не му давала да вижда Д.. Не давал пари на
майка си и баща си за Д., не носил подаръци на детето.
Изслушан е дядото на детето по бащина линия - Д. АТ. ХР., който посочва, че снаха им
се разболяла и те се грижели за Д. от бебе. Имали 5 внука, но основно се грижели за Д.. Той
много ги слушал. Не им е казвал, че иска да контактува с майка си или баща си. В къщата, в
която живеели, детето си имало самостоятелна стая. Имало си телефон, лаптоп и не било
проблем да учи онлайн. Учителите не са се оплаквали от детето. Имали средства да се
грижат за Д.. Съпруга му се грижела за домакинството и не работела. Посочва, че е с 5
стенда, но се чувства добре. Заявява желание да гледа детето.
Изслушана е бабата на детето по бащина линия - Й. Д. ХР., която поддържа казаното
от съпруга . Заявява желание да се грижи за детето. Посочва, че няма трудности при
отглеждането на Д. и че може да се грижи за него.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-031/14.07.2021 г. на
директора на ДСП - Провадия; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № 0326/11.10.2006 г. на Община Провадия; декларации за даване
съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт от Д. АТ. ХР. и Й. Д. ХР., решение №
176/04.07.2018 г. по г. д. № 750/2018 г. на РС Провадия, решение № 124/20.07.2007 г. по г.д.
№ 107/2007 г. на РС – Провадия, както и от приложените доклад за оценка на случай и
предприемане мярка за закрила спрямо дете и социален доклад, се установява, че
непълнолетният Д. АТ. Д. е роден на 08.10.2006 г. в гр. Провадия от майка П. А.а В. и баща
АТ. Д. АТ.. Малко след раждането на детето майка му се разболява от психическо
заболяване, поради което го изоставя, когато то е било на три месеца. С влязло в сила
решение на РС – Провадия по г.д. № 107/2007 г. са ограничени родителските права на П. А.а
В. спрямо детето Д. АТ. Д. на основание чл. 74, ал. 2 от СК /отм./, като на същата е
определен и режим на лични контакти с детето. Бащата на детето е създал друго семейство,
като от новото си съжителство има родени три деца. Детето Д. не е желано в това
семейство. Бащата се е дистанцирал от сина си, рядко го вижда и не го подпомага
финансово. С решения на РС – Провадия от 2015 г. и от 2018 г. детето е било настанявано в
семейството на баба му дядото му по бащина линия за срок от три години. Предвид
изтичането на срока на 13.07.2021 г. последните отново са подали заявление до директора на
ДСП – Провадия, в което са изразили желание внукът им да бъде настанен в тяхното
семейство. В докладите се посочва, че детето не е емоционално привързано към своята
майка и то почти не я познава. Бащата е създал ново семейство и детето не е желано от
жената, с която той съжителства. Между детето и неговите баба и дядо по бащина линия
има изградена силна емоционална връзка. В жилището, в което се отглежда детето, има Д.
хигиенно – битови условия. В него детето има самостоятелна стая. Бабата е безработна, а
дядото е пенсионер по болест и получава пенсия. Семейството получава финансова
подкрепа по чл. 70 от ППЗИХУ. Към настоящия момент няма риск за здравето на детето.
През учебната 2020/2021 г. детето е завършило успешно осми клас, редовно е посещавало
учебните занятия в СУ „СВ. Климент Охридски” – гр. **** и е мотивирано да се обучава от
своята баба. Пред социалните работници същата е изразила становище, че връзката между
3
детето и неговите родители не трябва да бъде прекъсвана, както и че при изразено желание
от бащата, ще съдейства за изграждане на връзка между тях. Детето има изграден
приятелски кръг в училище и извън него. Семейството поддържа Д. взаимоотношения с
близки и роднини и не е социално изолирано. Направените от ДСП – Провадия изводи са, че
Д.Х. и Й.Х. осигуряват сигурна и стабилна среда за отглеждането на детето Д.. Изразено е
становище, че е необходимо детето да продължи да се отглежда в позната семейна среда,
при вече установени правила.
Съдът, с оглед така установеното от фактическа страна, намира от правна страна
следното:
Подадено е искане с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 и чл. 28, във вр. с чл.
4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за закрила на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън
неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са
изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт.
По отношение на детето Д. е била предприета мярка за закрила и същото е било
настанено в семейството на своите баба и дядо по бащина линия. Съдебно определеният
срок е изтекъл към датата на депозиране на молбата, което е основание за прекратяването на
извършеното настаняване по реда на чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.
От събраните по делото доказателства се установява, че от съвсем невръстна възраст, а
и към настоящия момент грижи за отглеждането на детето се полагат от неговите баба и
дядо по бащина линия, които осигуряват сигурна и спокойна среда за неговото израстване и
развитие. От същите, както и от изслушването на бащата се установява, че майката е с
ограничени родителски права, тъй като страда от психично заболяване и би могла да
представлява опасност за детето, както и че детето не е желано в новосъздаденото от бащата
семейство.
Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че по отношение на детето Д. са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДт за настаняване извън семейството,
а именно в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия, а именно: Й. Д. ХР. и Д.
АТ. ХР..
Ето защо молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и като такава следва
да бъде уважена.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Д. АТ. Д. с ЕГН **********, роден на 08.10.2006 г.,
в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия - Й. Д. ХР., ЕГН ********** и Д.
АТ. ХР., ЕГН **********, на основание чл. 30, вр. с чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.
НАСТАНЯВА детето Д. АТ. Д. с ЕГН **********, роден на 08.10.2006 г., в
семейството на неговите баба и дядо по бащина линия - Й. Д. ХР., ЕГН ********** и Д. АТ.
ХР., ЕГН **********, за определен срок, а именно – до навършване на пълнолетие на
4
детето, а ако учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20 – годишна
възраст, на основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в едноседмичен срок
от връчването му на всяка от страните.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция
“Социално подпомагане” – Провадия.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5