ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 04.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11 състав, като разгледа гр.д. № 11093 по описа на СГС за 2017г., в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Е.М.И. срещу ответниците В.И.Г. и Л.И.П. /производството по делото е прекратено по отношение на ответника В.П.К./, с която са предявени субективно пасивно съединени положителни установителни искове за собственост на недвижим имот – апартамент № 3, находящ се в гр .София, ул. ********, с площ от 126,90 кв.м.. Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт № 189 от 25.09.2007 г. Н.Г.Г. и М.Х.Г.са продали на П.И.П. процесния апартамент, като на 26.09.2007 г. е сключен между П.П., представляван от С.П. и ищеца, в качеството му на купувач, предварителен договор за продажба на имота, като на същата дата му е предадена и фактическата власт върху него. Твърди, че по време на действие на предварителния договор е извършил много подобрения и го ползва, като на 18.06.2015 г. ответницата В.И.Г. с думи и действия претендирала да е собственик на имота, а ответницата Л.И.П. на същата дата с думи и действия претендирала да притежава право на ползване върху имота.
Ответникът В.И.Г. оспорва иска като сочи, че на 18.06.2015 г. ищецът в настоящето производство Е.М.И. е предявил срещу нея установителен иск за собственост на процесния апартамент, основан на твърдения за изтекъл 10-годишен давностен срок, по който давностното владение е започнало на 06.06.2005г.. Ответникът Л.П. оспорва някога да е заявявала вещни или облигационни права по отношение на процесния имот спрямо ищеца. Ответниците твърдят, че мотивацията на ищеца за насочване на иска спрямо този ответника е обстоятелството, че в предходното производството по установителен иск между ищеца и първия ответник инстанциите по същество са основали мотивите си за отхвърляне на иска на Е.И. на показанията на свидетелите Л.П. и В.К. и насочвайки иска срещу тях се цели изключване на възможността те да бъдат свидетели и в настоящия процес.
Извършвайки служебна проверка по реда на чл. 130 ГПК съдът намери следното.
Видно от определение № 461/20.09.2018 г. по гр.д. № 894/2018 г. на ВКС, ІІ г.о. /лист 118 от делото/ не е допуснато касационно обжалване на решение № 2197/27.10.2017 г. по гр.д. № 667/2017 г. на САС, с което е потвърдено решение № 8419/21.11.2016 г. по гр.д. № 7931/2015 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от Е.М.И. против В.И. Г.установителен иск за признаване правото му на собственост на основание давностно владение в периода 06.06.2005 г. – 06.06.2015 г. върху апартамент № 3, находящ се в гр. София, ул. „********, с площ от 126,90 кв.м., заедно с две избени помещения и припадащите се общи части. Производството по това дело е образувано по искова молба, подадена на 18.06.2015 г. Установява се от мотивите на първоинстанционното решение /лист 71 до 73 от делото/, че за да постанови решението си съдът е кредитирал показанията на свидетелите Л.П. и В.К., за които е посочено, че „… по категоричен начин опровергават твърденията за установена от Е.И. фактическа власт върху имота.“
Съдът намира, че предявеният от ищеца Е.И. срещу ответника В. Г.иск е недопустим, поради наличие на сила на присъдено нещо между страните. Въпросът за осъществяването на непрекъснато давностно владение в периода 06.06.2005 г. до 18.06.2015 г. е разрешен със сила на присъдено нещо между страните. В настоящия процес ищецът се позовава на установено отново давностно владение върху същия имот две години по-късно – на 26.09.2007 г., основавайки иска на твърдения – за установяване на владението на следващ предварителен договор, сключен от него със същото лице, като това, с което е сключен и предходния и с предмет сключване на окончателен договора за продажба на същия имот. Силата на присъдено нещо на приключилото гражданско дело от обективно страна обхваща факта на наличието/липсата на непрекъснато и необезпокоявано давностно владение от момента на заявеното в исковата молба установяване на владението до приключване на устните състезания по делото, тъй като съдът е длъжен да съобрази и изтеклото в хода на процеса давностно владение, в случай, че са налице останалите елементи на фактическия състав на този придобивен способ. Тези обстоятелства са взети предвид от съда, разгледал предходното дело между страните, при отчитане спирането на давностния срок в хода на процеса, респ. прекъсването му с факта на оспорване на владението на ищеца и влязлото в сила решение по отхвърляне на иска. На следващо място, посочването на нов момента на установяване на давностно владение върху същия имот в рамките на първоначално посочения давностен срок не представлява нов факт, който да обосновава интерес от нов установителен иск, тъй като установяването на давностното владение в случай, че е станало и след първоначално посочената в исковата молба дата е обстоятелство, което е в предмет на изследване в приключилия гражданско-правен спор. Приемането на обратното би могло да доведе до злоупотреба с процесуални права, като се признае допустимост на установителни искове в зависимост от резултата на предходните с единствена разлика датата на установяване на владението, дори буквално следващата на предходната, за осъществено владение в рамките на същия период.
Предявения установителен иск от Е.М.И. срещу Л.И.П. съдът също счита за недопустим, поради липса на правен интерес.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156/27.05.2014 г. /лист 81 от делото/ Л.П. е прехвърлила на ответника В.Г. процесния недвижим имот. От съдържанието на нотариалния акт не се установява същата да се и запазила правото на ползване по отношение на него, нито има твърдения за последващо учредяване на такова. Ищецът би имал интерес от установителен иск срещу този ответник, в случай, че нямаше постановено влязло в сила решение, с което за процесния период е отхвърлен искът му спрямо частния приобретател на този ответник. В този смисъл в мотивите по т. 3 В от тълкувателно решение № 4/14.06.2016 г. по г.д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което е дадено задължително указание по тълкуването и прилагането на закона по въпроса допустим ли е установителен иск срещу праводателя на настоящия собственик, аргументите за допустимост на иска са единствено с оглед противопоставимостта на решението на праводателя при евентуална евикция с оглед изхода на спора спрямо приобретателя. В настоящия случай, спорът за наличието на противопоставими на приобретателя права е разрешен със сила на присъдено нещо, поради което установителният иск срещу праводателя – Л.И.П. се явява недопустим, поради липса на правен интерес.
Предвид изложеното производството по делото, на основание чл. 130 ГПК следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11093/ 2017г. по описа на СГС, І -11- ти състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването пред
Софийски апелативен съд.
Препис от настоящето да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: