Р Е
Ш Е Н
И Е
№171
гр. Добрич, 17.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На първи юли година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Павлина Пенева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело
номер 312 по описа за 2020 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д.Д. ***
Тошево, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №123/20.11.2019г. по
гр.д.№182/2019г. на Генерал Тошевския районен съд. Решението се обжалва в
частта, в която са отхвърлени предявените от въззивника срещу Р.Н.А. искове по
чл.127 ал.2 във вр. с чл.59, чл.142 и чл.143 от СК. Решението се обжалва и в
частта, в която по предявения срещу въззивника насрещен иск е изменен размерът
на издръжката, която въззивникът да заплаща на детето си Е.Д.Д., като същата е
увеличена от 75 лева на 140 лева месечно и въззивникът е осъден да заплаща на
детето, чрез неговата майка и законен представител издръжка в размер на 140
лева месечно, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпването на законна причина за нейното изменяване или прекратяване.
Според въззивната
жалба, първоинстанционното решение е неправилно в отхвърлителната част по
предявения от въззивника иск за изменение на мерките за родителските права по
отношение детето на страните Е., предоставени понастоящем за упражняване на
майката, и свързаните с тях местоживене на детето, режим на лични отношения с
другия родител и задължението на последния за издръжка. В жалбата са изложени
оплаквания за необсъждане от страна на първоинстанционния съд на всички
твърдения, възражения и оспорвания на страните, за противоречиво и
едностранчиво обсъждане на събраните по делото доказателства, за необосновано
кредитиране показанията на едни и игнориране показанията на други свидетели. В
жалбата се съдържа анализ на писмени и гласни доказателства от делото, въз
основа на който се поддържа становище за продължително дезинтересиране на
майката от детето, обуславящо необходимостта, с оглед защитаване интересите на
детето, упражняването на родителските права по отношение на него да бъде
предоставено на бащата. Иска се решението в тази част да бъде отменено с
удовлетворяване предявените от бащата искове за изменение на мерките, свързани
с упражняването на родителските права.
В частта по
предявения срещу въззивника насрещен иск за изменение за задължението му за
издръжка на детето, се поддържат доводи за недопустимо съединяване на този иск
за разглеждане в едно производство с иска за изменение на мерките за
родителските права. Настоява се след обезсилване на решението в тази част за
прекратяване на производството по насрещния иск за изменение на издръжката.
Свързано с горното,
въззивникът не е доволен и от решението, осъждащо го за разноски в полза на
другата страна.
Жалбата е редовна, подадена е в срок
и е допустима.
В писмен отговор
въззиваемата Р.Н.А., чрез адвоката си оспорва жалбата като неоснователна и моли
решението на районния съд да бъде потвърдено.
След
като провери обжалваното решение служебно и по посоченото в жалбата, въззивният
съд намира същото за валидно, но частично недопустимо.
То
е постановено по първоначално предявения от Д.Д.Й. срещу Р.Н.А. спор по чл.59
ал.9 във вр. с чл.127 ал.2 от СК за промяна на мерките за упражняване на
родителските права по отношение детето на страните Е.Д.Д. и предявения от Р.Н.А.
срещу Д.Д.Й. насрещен иск по чл.150 от СК за изменение на издръжката, която той
следва да заплаща на детето Е.Д.Д., чрез неговата майка и законен представител.
Спорът
за мерките за родителските права и за тяхното изменение се развива в
производство на спорна съдебна администрация и страни в това производство са
двамата спорещи родители на детето. В това производство въпросът за издръжката
се явява част от мерките за упражняването на родителските права и последица е от
предоставянето им на единия родител, изискваща присъждане на другия задължение
да дава издръжка на детето си, което не живее с него.
Спорът
за присъждане на издръжка и за изменение на присъдена издръжка е исков и страни
по него са лицето, което претендира да има право на издръжка и лицето, за което
ищецът претендира да е задължено за издръжката му. Когато се касае за издръжка
на дете, ищец е детето, а не родителят, който упражнява родителските права;
този родител действа вместо малолетното дете, като негов законен представител,
и дава съгласие за процесуалните действия, които непълнолетното дете само
извършва, но родителят не е страна – ищец по иска за изменение на присъдена в
полза на дете издръжка.
Като
се има предвид изложеното следва, че двата спора – за изменение на мерките за
упражняването на родителските права и за изменение на присъдена издръжка – не
могат да бъдат разглеждани в едно производство. Те не са между едни и същи
страни, нямат изискуемата по чл.211 от ГПК връзка помежду си и изменението на
задължението за издръжка на родителя, който не упражнява родителските права, е
в зависимост от резултата по предявения от него спор за изменение на родителските
права и предоставянето на тяхното упражняване на този родител.
Следователно
първоинстанционният съд недопустимо е приел и разгледал предявения насрещен иск
по чл.150 от СК в производството, образуваното по спор по спор по чл.59 ал.9
във вр. с чл.127 ал.2 от СК. Обжалваното решение в частта на разгледания иск по
чл.150 от СК е недопустимо и следва да се обезсили. Сам по себе си обаче искът
не е недопустим; той трябва да бъде разгледан, но като бъде отделен в друго
производство, след като делото бъде върнато на първоинстанционния съд.
В
частта по спора по чл.59 ал.9 във вр. с чл.127 ал.2 от СК решението на районния
съд е допустимо и правилно.
Бащата
Д.Д.Й. иска да му бъдат предоставени родителските права по отношение на детето Е.Д.Д.,
които сега се упражняват от майката Р.Н.А., съответно да се определи местоживеенето на
детето при бащата, режим на лични отношения на детето с майката и нейното
задължение за издръжка.
Страните
по делото Д.Д.Й. и Р.Н.А. са живяли на съпружески начала и имат дете Е.Д.Д.,
роден на ***г. След раждането на детето страните се разделили. Със съдебно
одобрена по гр.д.№128/2012г. на ГТРС спогодба от 27.06.2012г. двамата родители
се споразумели родителските права по отношение на детето да се упражняват от
майката, при която да е местоживеенето на детето, установен е режим на лични
отношения на детето с бащата и задължение на последния за издръжка на детето в
размер на 75 лева месечно.
В
исковата молба изменението на мерките за родителските права е обосновано с
това, че от 2012г. майката преимуществено пребивава и работи в друга държава, а
детето фактически се отглежда от бащата; майката не се грижела за детето, не се
интересувала от него, не му давала издръжка, не го посещавала и не се срещала с
него. После, при изслушването му от въззивния съд ищецът е посочил, че майката
заминала на работа в чужбина през 2013г. и оставила детето при родителите си;
тогава детето само отишло при баща си и не си отивало при баба си /по майчина
линия/. При обръщане на внимание, че през 2013г. детето е било на две години,
бащата е посочил, че детето не дошло само, а бабата /по майчина линия/ го
довела. Също при изслушването му ищецът е обяснил, че няма нищо против майката
да упражнява родителските права, но, ако е в България. Настоява правата да му
бъдат предоставени на него, защото майката иска да замине с детето в чужбина, а
той не желае това.
Ответницата
Р.Н.А. е възразила, че е заминала да работи в Германия през 2017г. До тогава тя
лично отглеждала, грижела се и възпитавала детето, а след заминаването й
преките грижи поели нейните родители, в чийто дом детето продължило да живее, и
които и преди това я подпомагали. Детето контактувало много с баща си и
независимо от установения р ежим на
лични отношения. Жилищата на бабата и дядото по майчина линия и по бащина
линия, в които бащата и съответно майката с детето живеят, били на стотина
метра едно от друго на една улица, при което детето /вече и само/ отивало в при
баща си, понякога пренощувало по няколко дни, за което майката нямала
възражения, защото потребността на детето от другия родител не бива да се
ограничава, но е обяснила при изслушването си, че бащата не е способен и няма
качествата да поеме изцяло упражняването на родителските права, дори и с
помощта на своите си родители /по-възрастни от тези на майката/.
Единствено
свидетелката на ищеца Д.С.е дала показания, съобразно посоченото в исковата
молба, че ответницата работи в чужбина от 2012г. Свидетелката обаче е майка на
ищеца и изнесеното от нея в полза на сина й, може да се възприеме само, ако
кореспондира с други достоверни и безпристрастни доказателства, каквито в
случая липсват. Действително свидетелят В.С.е без родствена връзка с
ангажиралия го ищец и незаинтересован от изхода на спора, но според този
свидетел майката е в Германия от 4 – 5 години, от тогава Д. отглежда детето и
го отглежда от две годишната му възраст. Като се има предвид кога е проведен
разпитът на свидетеля, посоченото от него начало на отсъствие на майката не
съответства с твърдяното от ищеца, с времето, в което детето е било на две
години, не кореспондира и с показанията на нито един от другите свидетели.
Същевременно показанията на свидетелите П.К.и С.К.сочат, че майката е заминала
да работи в чужбина през 2017г. /около две години преди разпита им/. Първата
свидетелка е без родствена връзка със страните, няма и друго обстоятелство,
което да внася съмнение в безпристрастността й. Вторият свидетел е ангажиран от
ищеца и е негов братовчед, но въпреки това, показанията му по въпроса от кога
ответницата работи в чужбина подкрепят твърдяното именно от нея, а не от ищеца.
Като
се имат предвид противоречията и неубедителността в твърденията и обясненията
на ищеца, съпоставени с показанията на свидетелите П.К.и С.К.
,
следва да се приеме, че майката Р.Н.А. е започнала работа в чужбина през 2017г.
До тогава тя е пребивавала непрестанно в с.Присад, живяла е заедно с детето в
дома на своите родители и лично се е грижила за отглеждането и възпитанието му. Самият ищец свързва
твърдяното поемане на грижите за детето от него, като последица на заминаването
на майката на работа в чужбина; в същия смисъл са и показанията на неговата
свидетелка и майка Димка Симеонова Стоянова. След като това е така и при установеното
заминаване на ответницата да работи в чужбина през 2017г., то до тогава тя е
била тази, която е полагала непосредствените грижи за отглеждането и
възпитанието на детето.
Не
е спорно, че, откакто работи в чужбина, майката преимуществено отсъства от дома
си в с.Присад; връща се по няколко пъти в годината за различни периоди от
време.
Според
свидетелите на ищеца, откакто майката работи в чужбина, детето живее при
бащата, който /с помощта на своите родители/ го отглежда, но по изложените
по-горе съображения за пристрастност и недостоверност, тези показания не могат
аргументират обоснован извод, съобразно твърдяното от ищеца.
Напротив
– показанията на свидетелите на ответницата категорично подкрепят твърдяното от
нея. Тук се имат предвид изключително показанията на свидетелките П.К.и С.Н.К..
И двете са без родствена връзка с ответницата, незаинтересовани от резултата по
спора. Първата е съседка на страните, живее в непосредствена близост до дома на
родителите на ответницата и има непрестанни и преки впечатления от семейството.
Втората е класният ръководител на детето и има яснота, кой от близките на
детето, в каква степен и по какъв начин е ангажиран с проблемите и развитието
на детето в училище.
Така,
от показанията на свидетелката П.К.се налага, че и след заминаването на майката
да работи в чужбина детето е останало да живее в дома на своите баба и дядо по
майчина линия, които се грижат ежедневно за него. Един от тях води детето
сутрин до училищния автобус. Дядото работи, а бабата – не. Майката си идва по
няколко пъти в годината; докато е в чужбина, редовно контактува с детето си по
телефона. От показанията на свидетелката С.Н.К. се установява, че бабата по
майчина линия е записала Е. на училище, тя е водила детето на училище, с нея
учителката контактува – за екскурзии, театри, пари за храна и помагала, в
дневника на класа е записан нейният телефон за контакт при нужда, друг близък
на детето учителката лично не познава. Знае, че майката е в Германия. Майката
участва в създадената от учителката Фейсбук – група на класа и така контактува
с учителката.
Въз
основа на показанията на посочените две свидетелки следва да се приеме, че
откакто майката работи в чужбина детето се отглежда и възпитава от бабата и
дядото по майчина линия. Изводът се подкрепя от обясненото от бащата, че не
знае как се казва училището на детето, което не би било така, ако детето наистина
растеше при него и бабата по бащина линия бе тази, която контактува с учителката,
както се твърди от бащата, но се опровергава от показанията именно на
учителката.
Детето е добре обгрижено, спокойно, възпитано,
съответно на възрастта му са задоволени всичките му нужди от храна, облекло,
хигиена, учебни пособия, много често е в дома на баща си и неговите родители,
емоционално стабилно. Това се установява от показанията на всички свидетели и
от социалния доклад по делото.
Предпоставка
за промяна на мерките за упражняване на родителските права е настъпването на
нови обстоятелства, които са довели до влошаване положението на детето при
родителя, комуто родителските права са предоставени, или такива, които биха
подобрили положението му при друго разрешение на този въпрос, или при изгубване
смисъла на вече постановените мерки и практическата им промяна.
В
настоящия спор продължителното отсъствие на майката от страната е ново
обстоятелство, настъпило след първоначалното определяне на мерките за
упражняването на родителските права. То е предопределено от работата на майката
в другата държава, а не е резултат, нито е довело до безотговорност и
дезинтересиране от нейна страна от родителските й задължения. Отсъствието на
майката я възпрепятства да упражнява родителските права в пълния им обем, но не
е влошило положението на детето, нито то би се подобрило, ако родителските
права се предоставят на бащата. Фактически
детето е добре обгрижено /нахранено, изкъпано, облечено, осигурено в дома и в
училище/, като това е постигнато с усилията на майката и сериозната помощ на
нейните родители, пряко заети с неговото отглеждане. От гледна точка на
фактическо обгрижване отсъствието на майката по никакъв начин не се отразява на
детето и няма причина да се счита, че то би било по-добре обгрижено, ако
родителските права се предоставят на бащата. Действително, интересът на детето
изисква то да расте и да се развива под грижата на родителите си и естествената
му потребност от общуване с тях да бъде задоволена, а това трудно се постига от
родител, който отсъства. Но в случая майката, въпреки отсъствието си, полага
максимални усилия и ангажираност с ежедневието, проблемите и развитието на
детето, докато бащата не знае основни обстоятелства за него. Бащата не е
натоварен с упражняването на родителските права, но има родителски задължения и
не е ограничен практически да контактува с детето, с отглеждащите го баба и
дядо по майчина линия, с учителите. При все това бащата не знае училището и
учителката на детето, не се е интересувал нито лично, нито чрез своята майка
/както невярно твърди/ от училищното ежедневие и развитие на детето. Това
поведение е показателно за недостатъчна заинтересованост на бащата от детето.
Изводът се подкрепя и от безспорния факт, че той никога не е давал издръжка на
детето. Посочената от него причина за неизпълнението на задължението му -
отглежда детето от 2012г. – с оглед установеното по-горе, не е налице и
недаването на издръжка от бащата е показателно за безотговорно и неглижиращо интересите и нуждите на детето
отношение. При така установената
недостатъчна заинтересованост и отговорност на бащата, предоставянето на него
упражняването на родителските права не би подобрило по никакъв начин
положението на детето. С оглед социалния доклад за условията в дома и
семейството на бащата, сведенията от гласните доказателства и от обясненията на
майката следва, че при бащата детето ще бъде фактически добре гледано, както и
понастоящем, когато майката упражнява родителските права, но при бащата детето
няма да получи действителна ангажираност и заинтересованост за нуждите му извън
тези, в чисто битов план. Следователно с предоставянето на родителските права
на бащата положението на детето няма да се подобри, като интересът му изисква
то да остане под прекия ангажимент на майката, която полага усилия да е
адекватна на всички негови нужди въпреки трудностите поради работата си в
чужбина. Всъщност, с оглед заявеното при изслушването му, бащата иска
упражняването на родителските права да му бъде предоставено поради работата на
майката в чужбина, но не, за да компенсира нейното отсъствие и да осигури на детето
ежедневен контакт и подкрепа от родител, а за да предотврати това, майката да
заведе детето в чужбина. Следва да се обърне внимание, че, независимо кой от
двамата родители упражнява родителските права, пътуването на дете в чужбина се
осъществява по съгласие на двамата родители, а при липса на такова – след
производство по чл.127а от СК. Настоящото производство не е такова. В случая от
значение е, че заминаването на майката да работи в чужбина, след като
родителските права са й предоставени, не е довело до това на практика бащата да
ги упражнява, не е довело до съществено влошаване на положението на детето,
нито ще подобри положението му, ако правата се предоставят на бащата.
Следователно
няма основание за изменение на мерките за родителските права. Като е приел това
и е отхвърлил иска на бащата, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което в тази част следва да се потвърди.
Съответно
от този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ответницата Р.Н.А. има право да
получи от ищеца всички разноски, сторени от нея за водене на спора за изменение
родителските права. Видно от договора й за правна помощ, тя е платила на
адвоката си възнаграждение от 400 лева. Първоинстанционният съд е приел, че
възнаграждението е платено за защитата и по предявения от ответницата насрещен
иск за изменение на издръжката, като, с оглед частичното му отхвърляне, е
присъдил на тази страна част от така платеното адвокатско възнаграждение – 280
лева. Изрично в договора за правна помощ е посочено, че възнаграждението е за
защита в производство по чл.127 ал.2 от СК, което означава, че поради изцяло
изгодния за нея резултат от спора за родителските права, ответницата е имала
право да получи цялото платено от нея адвокатско възнаграждение. Грешката на
съда е можело да бъде изправена по реда на чл.248 от ГПК, но не е поискано.
Същественото сега е, че първоинстанционното решение в частта, присъждаща на
ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 280 лева, следва
да бъде потвърдено. В частта, осъждаща Д.Д.Й. за държавна такса от 100.80 лева
по уважения срещу него, недопустимо разгледан в това производство, иск за
изменение на издръжка следва да бъде отменено; за държавната такса по този иск
съдът следва да се произнесе след разглеждането му в отделно производство.
За
въззивното производство въззиваемата не е сторила разноски. Същата следва да
бъде осъдена да заплати на въззивника платената от него държавна такса в размер
на 46.80 лева за обжалване на първоинстанционното решение в частта на уважения
иск за изменение на издръжката.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №123/20.11.2019г. по гр.д.№182/2019г. на Генерал Тошевския районен съд в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Д.Д.Й. срещу Р.Н.А. иск за изменение на мерките за упражняване
на родителските права по отношение на детето им Е.Д.Д. и в частта, в която Д.Д.Й. е осъден да заплати на Р.Н.А. разноски
по делото в размер на 280 лева.
ОБЕЗСИЛВА
решение №123/20.11.2019г. по гр.д.№182/2019г. на Генерал Тошевския районен съд в частта, в която е уважен предявеният
от Р.Н.А., като майка и законен представител на малолетния Е.Д.Д., иск за
изменение на издръжката, която Д.Д.Й. следва да заплаща на детето, като същата
е увеличена от 75 лева на 140 лева месечно и ответникът е осъден да заплаща
така увеличения размер, като
ВРЪЩА
на първоинстанционния съд този иск за отделянето и разглеждането му отделно
производство.
Решението
в частта на отхвърления иск за изменение на издръжката за разликата над 140
лева до 200 лева не е обжалвано и е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решение №123/20.11.2019г. по гр.д.№182/2019г.
на Генерал Тошевския районен съд в
частта, в която Д.Д.Й. е осъден да заплати държавна такса за уважения иск
за изменение на издръжката в размер на 100.80 лева.
ОСЪЖДА
Р.Н.А. с ЕГН ********** да заплати на Д.Д.Й. с ЕГН ********** сумата 46.80 лева
– разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред ВКС в месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.