Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 23.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………III състав,.гражданска колегия в публично заседание на 15 януари.…………………..……………………… през две хиляди и деветнадесета година…….…...…..………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Св.Петрова………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 359 по описа за 2018 г………….……...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск с правно основание  чл.439 ГПК. Делото е изпратено по компетентност от ОС – Монтана, където първоначално е бил предявен иска.

Ищецът С.П.С. твърди, че въз основа на изпълнителен, издаден по ч.гр.д. 627/2011 г. на БРС е образувано изп.д. № 1067/2016 по описа на ЧСИ Мая Иванова., за което разбрал при получаване на поканата за доброволно изпълнение на 06.03.2017 година. Твърди още, че от представените доказателства е видно, че става въпрос за получен от Иван П.С. кредит  по договор за кредит от 01.03.2010 от БДСК ЕАД, по който е поръчител. С договор за цесия от 17.09.2012 г. банката е цедирала вземането си на ОТП „Факторинг България” ЕАД. Изпълнителният лист бил издаден на 25.10.2011 г. и до датата на получаване на поканата да доброволно изпълнение не са били предприемани никакви действия от страна на взискателя, поради което е изтекла погасителната давност. Моли съда да постанови решение, с което приеме за установено, че по отношение на него не съществува вземане на ответника, поради настъпила погасителна давност и наложеният запор върху трудовото му възнаграждение да бъде отменен (уточняваща молба на л.12-13 от гр.д.33/2018 година по описа на ОС – Монтана. Претендира и направените в производството разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ОТП „Факторинг България” ЕАД взема становище за недопустимост на предявения иск като оспорва и твърденията за изтекла погасителна давност.

От събраните в хода на производството доказателства, се установи следното :

Ищецът е поръчител на Иван П.С. по договор за кредит от 01.03.2010 година с Банка ДСК ЕАД. Неизпълнението на задълженията за плащане по договора, дало основание за образуване на заповедно производство. На 25.10.2011 година РС Берковица е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист солидарно срещу длъжниците  Иван С. и поръчителя – ищец в производството. На 17.09.2012 година Банката е цедирала вземането си на ОТП – Факторинг България ООД. Последните в качеството си на правоприемници са подали молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ – Мая Иванова на 25.10.2016 година. На 13.01.2017 година ищецът е получил покана за доброволно изпълнение и му е съобщено за наложения му запор на трудово възнаграждение. Запорът е наложен на 29.12.2016 година. В срока от узнаване за издадената заповед за изпълнение ищецът не е подал възражение по чл.414 ГПК. Вместо това на 16.01.2017 година е подал жалба пред ОС – Монтана срещу наложения му запор. В нея е формулирал и възражение за недължимост на търсените суми, поради погасяването им по давност. Именно с постановения в това производство акт съставът на ОС – Монтана е указал на ищеца, че следва да реализира правата си в производство по чл.439 ГПК.

 При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно чл.418, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител, като на основание чл.414, ал.2 ГПК в двуседмичен срок от връчването на заповедта длъжникът може да възрази писмено срещу нея. В случая такова възражение не е било подадено. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 или 451, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК  (в този смисъл Р 781-2011-III г.о., ГК на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК; ОПР 956- 2010г., ТК на ВКС/. В случая ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение- изтекла погасителна давност, поради което предявеният иск по чл.439 ГПК е допустим. Този факт- на изтеклата погасителна давност, е новонастъпил, не е било възможно позоваването на същия в евентуалното възражение срещу издадената заповед за изпълнение при връчването й от ЧСИ по изпълнителното дело.

Ответникът неоснователно твърди, че с подаването на молба за образуване на изпълнително дело давността е прекъсната. Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др,- т.10 от TP № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, Р 325- 2016- III г.о., Р 451- 2016- IV г.о., ГК на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Подаването на молба за образуване на изпълнително производство не прекъсва давността, тъй като не представлява действие на принудително изпълнение. Такова действие в настоящия случай е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 29.12.2016 година. Следва да се отбележи и това, че в случая изпълнителният лист е издаден в производство по чл.418 ГПК на основание представен документ по чл.417, ал.1, т.2 ГПК, т.е. кредиторът се снабдява с годно изпълнително основание веднага, преди този факт да стане достояние на длъжника. Основен принцип на института на погасителната давност е, че нейните последици настъпват като санкция на бездействащия кредит. Няма нито житейски, нито правно логично оправдание в това кредиторът да предприема действия по образуване на изпълнително производство, след като в продължение на 5 години е разполагал с изпълнително основание, без да реализира правата си по него.

По делото не бяха представени никакви доказателства от страна на ответника за установяване на предприети от него действия за принудително изпълнение в петгодишен срок, считано от 25.10.2011 г. Не бяха представени и доказателства за прекъсване или спиране на давността на някакво друго основание. Поради това следва да се приеме, че петгодишният давностен срок по чл.117, във връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към ответника по силата на изпълнителен лист от 25.10.2011 г., издаден по ч.гр.дело № 627/2011 г. по описа на РС-Берковица е изтекъл на 25.10.2016 г. Запорното съобщение по изпълнителното дело е издадено на 29.12.2016 година, получено от работодателя на 09.01.2017 година, а самият ищец е бил уведомен за наложения запор едва на 13.01.2017 г, ведно с поканата за доброволно изпълнение.

Поради  изтеклата погасителна давност, ищецът не дължи на ответника сумите по процесния изпълнителен лист. Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 

 

По горните съображения съдът

 

 

                                     Р     Е     Ш     И :

 

         ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОТП „Факторинг България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19, че ищецът С.П.С. с ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумите по изпълнителен лист, издаден на 25.10.2011 г. по ч.гр.д № 627/2011 г. по описа на РС-Берковица .поради настъпила погасителна давност.

        

 

         Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: