№ 236
гр. Варна, 28.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000160 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалбa на "ЗД "БУЛ ИНС" АД–гр. София, подадена чрез адв. Т. Д. от САК, и
въззивна жалба на Ф. И. Й., В. Ю. Х. и Х. Ю. С., всички представлявани от
чрез адв. П. К. от САК, срещу решение № 71/02.12.2022г. (поправено с
решение № 13/26.01.2023г.) постановено по т.д. № 40/2021год. по описа на
ОС – Търговище, с което ответникът "ЗД "БУЛ ИНС" АД е осъден да заплати
на ищците Ф. И. Й., В. Ю. Х. и Х. Ю. Х. (след отчитане степен на
съпричиняване от пострадалия) сумите от по 84 000 лв. на всяка една от
трите, представляваща застрахователни обезщетения за причинени им
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
Ю.Х.А.- фактически съпруг на първата ищца и баща на други две ищци,
настъпила на *********** в резултат на ПТП от същата дата, на
ул.“**********“ в с.********, Община *******, предизвикано от водача
А.М.М. при управление на л.а. “*********“, рег. № *********, в нарушение
правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, сключил
задължителната за автомобилистите застраховка гражданска оТ.ност при "ЗД
"БУЛ ИНС" АД-гр.София, с валидност от 26.03.2020г.-26.03.2021г., със
застрахователна полица BG/02/120000864081, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.12.2020г. до окончателното изплащане на
1
сумите, като е отхвърлил предявените искове по чл.432, ал.1 КЗ в останалата
част до пълния им размер от по 180 000 лв. за всяка от ищците, ведно с
претенциите за лихва за времето от 13.06.2020г. до 30.11.2020г., като
неоснователни.
Въззивникът "ЗД "БУЛ ИНС" АД-гр. София, представляван по
пълномощие от адв. Т., обжалва решението в частта, с която исковите
претенции по отношение и на трите ищци са уважени за сумите от по 84 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2020г. до окончателното им
изплащане, намирайки решението за неправилно и необосновано в тази част.
Оспорва се изводът на съда за противоправност в поведението на
застрахования в дружеството водач – А.М.М., с доводи за „случайно деяние“,
изразяващо се в неочакваното навлизане в насрещната лента на МПС в
неизправност, без включени светлини, управлявано от пострадалото лице –
Ю.А.. В евентуалност се твърди неправилно приложение на нормата на чл. 52
ЗЗД, поради прекомерност на определените обезщетения от по 140 000 лв.,
преди намаляването им поради съпричиняване в степен от 40 %, и
несъответствието им на действително претърпените болки и страдания, като
се цитира относима съдебна практика. Навеждат се и оплаквания за това, че
различната степен на близост между пострадалия и всяка една от ищците
поотделно обуславя различни по размер обезщетения за неимуществени
вреди, следствие претърпените от всяка една от тях болки и страдания от
загубата на пострадалия, като на преживелите дъщери на пострадалия следва
да се определи обезщетение в по-нисък размер в сравнение с това на
преживялата фактическа съпруга. Не на последно място прави оплакване за
несъобразяване на съдебната практика и размера на присъдените обезщетения
за неимуществени вреди в подобни случаи. Твърди се и нарушение на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, като се поддържа становище за силно занижаване на определената
степен на съпричиняване, с подробно изложени съображения за това. Счита,
че нарушението на нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП от пострадалия обуславя
съществен принос от страна на последния, като само това нарушение е
достатъчно да допринесе с 40 % за настъпването на вредоносния резултат.
Освен това твърди и нарушение от страна на пострадалия на нормите на чл.
150а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП, чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП и чл. 44, ал. 1 ЗДвП, както и на разпоредбите на чл. 137е ЗДвП.
Оспорва извода на съда за липсата на неизправност в процесните МПС,
2
позовавайки се на изготвеното по делото експертно заключение, както и за
липсата на нарушение на нормата на чл. 70, ал. 3 ЗДвП. По изложени в шест
пункта доводи степента на съпричиняване от пострадалия въззивникът
определя в размер на 80 %. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, като
отхвърли исковите претенции изцяло, в т.ч. и за разноските, респ. да намали
размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди по изложените
доводи за прекомерност и съпричиняване. Не се правят искания по
доказателствата.
В законоустановения срок е постъпил писмен оТ. от адв. П. К., в
качеството й на процесуален представител на Ф. И. Й., В. Ю. Х. и Х. Ю. С., с
който се оспорва въззивната жалба на застрахователното дружество,
навеждайки подробни съображения за неоснователност и недоказаност на
същата. Прави възражение за прекомерност на разноските. Претендира, на
свой ред, присъждане на разноски на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА с вкл. ДДС за
представителство във въззивното производство.
Постъпила е и въззивна жалба от адв. П. К., в качеството й на
процесуален представител на Ф. И. Й., В. Ю. Х. и Х. Ю. С., срещу
постановеното от ТОС решение в частта, с която исковите претенции са били
отвърлени, както и в частта за началния момент, от който съдът е уважил
претенцията за законната лихва върху главницата, отхвръляйки същата за
периода от 13.06.2020г. до 30.11.2020г. Въззивниците намират решението за
неправилно и необосновано, като постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и необоснованост, в частност касателно
произнасянето по възражението на застрахователя а съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице. В т.ч. твърди произнасяне по
това възражение въз основа на фактически състави, които не са намерили
отражение в доклада по делото и съответно е допуснат пропуск по отношение
на тях при разпределение на доказателствената тежест по делото. В
заключение навежда доводи за липса на съпричиняване от страна на
пострадалия, като са изложени подробни аргументи в защита на това, както и
за неоснователността и недоказаността на възражението за съпричиняване от
ответното дружество, съответно за доказаност вината на застрахования в
дружеството водач, чиито нарушения на правилата за движение по пътищата
следва да се възприемат като единствена причина за настъпването на
3
процесното ПТП и вредите на починалия. В условията на евентуалност се
заявява, че дори и да се приеме наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия, то е в толкова ниска степен, че не следва да бъде отчитана при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изложени са
още подробни доводи за степента на преживените от ищците болки и
страдания. Съдържат се и доводи за несъобразяване от съда при определяне
размера на обезщетенията на застрахователните лимити и инфлация.
Въззивниците се позовават на конкретна и относима към спорните по делото
въпроси задължителна съдебна практика.
По отношение на присъдената законна лихва върху главниците, са
изложени подробни съображения за началната дата, от която същата се
дължи, посочвайки като такава 13.06.2020г., респ. намирайки за неправилен
изводът на съда, че същата се дължи от датата на уведомява на
застрахователя от увредените лица. В обобщение на изложеното в жалбата,
молят съда да отмени решението в отвърлителната му част, като постави
друго, с което на ищците се присъдят допълнителни обезщетения за
неимуществени вреди в размер на по 96 000 лв. (или за разликата над
уважения размер от по 84 000 лв. до претендираните от всяка една от ищците
суми от по 180 000 лв.), ведно със законната лихва върху главницата начиная
от 13.06.2020г. до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане
на разноски за адвокат за въззивното производство на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА с вкл. ДДС. Не се правят искания по доказателствата.
В законоустановения срок е постъпил писмен оТ. от "ЗД "БУЛ ИНС"
АД-гр. София, чрез адв. Т. Д., с който се оспорва основателността на
въззивната жалба на ищците, като се моли съда да отхвърли същата, а на
дружеството да се присъдят всички направени разноски пред въззивната
инстанция. С оТ.а се прави и искане по доказателствата, обосновавайки
допустимостта на същото по реда на чл. 266 ГПК и се иска допускане на
повторно изслушване на вещото лице по приета в първа инстанция САТЕ, в
условията на евентуалност да допусне нова такава, която да даде оТ. на
следните въпроси, относими към техническите параметри на управляваното
от пострадалия превозно средство и двигателят с вътрешно горене, с който
същото е било оборудвано, а именно: 1) какъв е работният обем на двигателя
в кубически см; 2) каква е максималната му мощност в KW; 3) каква
4
максимална скорост може да развие това МПС в км/ч. С допълнителна молба
вх. № 337/25.01.2023г. по вх. рег. на ТОС ответното дружество е поискало
към материалите по делото да се приемат като доказателства относими книжа
от производството по т.д. № 41/2021г. по описа на ТОС.
След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за
редовността на жалбите, съдът установи следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 2
ГПК, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални
представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването. По отношение на дължимите държавни
такси, съдът след извършена проверка установи, че е внесена в пълния
размер от двамата въззивници.
По отношение направените от "ЗД "БУЛ ИНС"" АД-гр. София, чрез
адв. Т. доказателствените искания с писмения оТ. на въззивната жалба
депозирана от Ф. И. Й., В. Ю. Х. и Х. Ю. С.:
Съгласно задължителни разяснения в т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на
ОСГТК на ВКС допускането на експертиза може да стане не само по почин на
страната, но и служебно от съда, когато за изясняване на възникнали по
делото въпроси са нужни специални знания и се налага съобразяване на
определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до
специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността
на решението, тъй като вещото лице субсумира фактите, установени по
делото към тези правила на практиката и научната Т.ия, за да направи
фактически изводи, релевантни за изхода на спора. Посредством експертните
заключения се установява значението на определени факти и процеси за
спорното правоотношение, механизмът на протичане на тези процеси и други,
което дава възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да
не разполага със специални знания в определена област.
Съобразно наведените с въззивните жалби твърдения за неправилност
на решението, съдът намира, че на основание чл. 266 ГПК са налице
основания за събиране на исканите доказателства с цел изясняване
обстоятелствата, относими към техническите параметри на управляваното от
пострадалия превозно средство и двигателят с вътрешно горене, с който
същото е било оборудвано. Тези обстоятелства са останали неизяснение в
5
първоинстанционното производство, като съобразявайки необходимостта от
специални знания по тези въпроси, допускането на исканата от търговското
дружество-въззивник допълнителна САТЕ се явява допустимо и основателно.
Допълнителните задачи следва да се възложат на същото вещо лице, което е
изготвило САТЕ в първоинстанционното производство.
По отношение направените от "ЗД "БУЛ ИНС" АД-гр. София, чрез адв.
Т. доказателствените искания с допълнителна молба (вх. № 337/25.01.2023г.
по вх.рег. на ТОС):
Настоящият състав на ВапС преценява същите като такива за
приобщаване на недопустими и неосносими доказателства, доколкото при
приемането на експертното заключение, макар и изготвено писмено, следва
да бъдат спазвани принципите както за установяване на обективната истина,
така и за непосредственост /чл. 11 ГПК/ и за свободно формиране на
вътрешното съдийско убеждение /чл. 12 от ГПК/, т.е. приемането на
експертното заключение по делото следва да се извърши след изясняване
обективната истина по конкретния спор и непосредственото изслушване на
вещото лице по настоящото дело, като за съдебния състав следва да се
осигури възможност да формира вътрешно убеждение в рамките на
настоящия съдебен процес. Процедурата, уредена в процесуалния закон,
гарантира освен непосредственото възприемане от страните на депозираното
заключение, така и правото на защита на страните и дадената им в тази насока
възможност, както да задават въпроси на вещото лице, така и да оспорят
заключението по предвидения ред. Назначените по делото вещи лица не
могат да основават заключенията си на изводите на вещи лица, назначени в
други производства, а следва да направят самостоятелни изводи по
поставените им въпроси. Те могат да ползват данни от други експертизи
относно значими за спора факти / извадки от скици, регулационни планове,
техническа документация/, ако страните не са ги оспорили като
доказателства, но следва да ги подложат на самостоятелна преценка и така да
дадат оТ. на поставените им въпроси, а не да възпроизвеждат констатациите
на експертите, назначени в други производства. / в този см. решение № 48 от
23.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 199/2019 г., I т. о., ТК/.
Предвид гореизложеното, като прецени въззивните жалби за
процесуално допустими и редовни, съдебния състав намира, че същите следва
6
да бъдат приети и насрочени за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, III-ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалбa на "ЗД "БУЛ ИНС" АД–гр.
София, подадена чрез адв. Т. Д. от САК, и въззивна жалба на Ф. И. Й., В. Ю.
Х. и Х. Ю. С., всички представлявани от чрез адв. П. К. от САК, срещу
решение № 71/02.12.2022г. (поправено с решение № 13/26.01.2023г.)
постановено по т.д. № 40/2021год. по описа на Търговищки окръжен съд.
НАЗНАЧАВА съдебна авто-техническа експертиза със задача: вещото
лице, след преглед на приложените по делото документи, и при оглед при
необходимост на процесното ППС, да даде заключение по следните
въпросите:
1) какъв е работният обем на двигателя в кубически см;
2) каква е максималната му мощност в KW;
3) каква максимална скорост може да развие това МПС в км/ч.
НАЗНАЧАВА за вещо лице експерта по основното заключение на
САТЕ- инж. М.Х., при депозит от 200 лв. / двеста лева/, вносим от "ЗД "БУЛ
ИНС" АД- гр. София, в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, направени с
допълнителна молба вх. № 337/25.01.2023г. по вх.рег. на ТОС от "ЗД "БУЛ
ИНС" АД–гр. София, представлявано от адв. Т. Д. от САК.
НАСРОЧВА производството по в.т.д. № 160/2023г. по описа на ВАпС в
открито съдебно заседание на 18.04.2023 г. от 14:30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за
внасяне на депозита.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8