№ 899
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря Л. СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231100605285 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 07.03.23г. по НЧХД № 15975 / 21г., CPC, НО, 108 с -в е признал
подсъдимата Л. М. С. за невиновна в това, че в периода от 23.01.2021 г. до 26.09.2021 г. с
девет деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите като родител /майка/ на детето А.В. П. осуетила
изпълнението на съдебно решение № 1911 от 10.03.2020г., постановено по в.гр.д. №
8621/2017 г. по описа на СГС, въззивен брачен състав за осъществяване на лични контакти
между детето А.В. П. и неговите баба и дядо по бащина линия -частните тъжители Й. Р. П. и
Л. С. П., като укрила детето А.В. П. и не го предала на бащата В.Л. П., като деянията са
извършени както следва:
• В периода 16:01 часа на 23.01.2021 г. до 10:00 часа на 24.01.2021 г. като родител
/майка/ на детето А.В. П. осуетила изпълнението на съдебно решение № 1911 от 10.03.2020
г., постановено по в.гр.д. № 8621/2017 г. по описа на СГС, въззивен брачен състав за
осъществяване на лични контакти между детето А.В. П. и неговите баба и дядо по бащина
линия - частните тъжители Й. Р. П. и Л. С. П., като укрила детето А.В. П. и не го предала на
бащата В.Л. П..
• В периода 16:01 часа на 27.02.2021 г. до 10:00 часа на 28.02.2021 г. като родител
/майка/ на детето А.В. П. осуетила изпълнението на съдебно решение № 1911 от 10.03.2020
г., постановено по в.гр.д. № 8621/2017 г. по описа на СГС, въззивен брачен състав за
осъществяване на лични контакти между детето А.В. П. и неговите баба и дядо по бащина
линия - частните тъжители Й. Р. П. и Л. С. П., като укрила детето А.В. П. и не го предала на
бащата В.Л. П..
• В периода 16:01 часа на 27.03.2021 г. до 10:00 часа на 28.03.2021 г. като родител
/майка/ на детето А.В. П. осуетила изпълнението на съдебно решение № 1911 от 10.03.2020
1
г., постановено по в.гр.д. № 8621/2017 г. по описа на СГС, въззивен брачен състав за
осъществяване на лични контакти между детето А.В. П. и неговите баба и дядо по бащина
линия - частните тъжители Й. Р. П. и Л. С. П., като укрила детето А.В. П. и не го предала на
бащата В.Л. П..
• В периода 16:01 часа на 24.04.2021 г. до 10:00 часа на 25.04.2021 г. като родител
/майка/ на детето А.В. П. осуетила изпълнението на съдебно решение № 1911 от 10.03.2020
г., постановено по в.гр.д. № 8621/2017 г. по описа на СГС, въззивен брачен състав за
осъществяване на лични контакти между детето А.В.
П. и неговите баба и дядо по бащина линия - частните тъжители Й. Р. П. и Л. С. П.,
като укрила детето А.В. П. и не го предала на бащата В.Л. П..
• В периода 16:01 часа на 22.05.2021 г. до 10:00 часа на 23.05.2021 г. като родител
/майка/ на детето А.В. П. осуетила изпълнението на съдебно решение № 1911 от 10.03.2020
г., постановено по в.гр.д. № 8621/2017 г. по описа на СГС, въззивен брачен състав за
осъществяване на лични контакти между детето А.В. П. и неговите баба и дядо по бащина
линия - частните тъжители Й. Р. П. и Л. С. П., като укрила детето А.В. П. и не го предала на
бащата В.Л. П..
• В периода 16:01 часа на 26.06.2021 г. до 10:00 часа на 27.06.2021 г. като родител
/майка/ на детето А.В. П. осуетила изпълнението на съдебно решение № 1911 от 10.03.2020
г., постановено по в.гр.д. № 8621/2017 г. по описа на СГС, въззивен брачен състав за
осъществяване на лични контакти между детето А.В. П. и неговите баба и дядо по бащина
линия - частните тъжители Й. Р. П. и Л. С. П., като укрила детето А.В. П. и не го предала на
бащата В.Л. П..
• В периода 16:01 часа на 24.07.2021 г. до 10:00 часа на 25.07.2021 г. като родител
/майка/ на детето А.В. П. осуетила изпълнението на съдебно решение № 1911 от 10.03.2020
г., постановено по в.гр.д. № 8621/2017 г. по описа на СГС, въззивен брачен състав за
осъществяване на лични контакти между детето А.В. П. и неговите баба и дядо по бащина
линия - частните тъжители Й. Р. П. и Л. С. П., като укрила детето А.В. П. и не го предала на
бащата В.Л. П..
• В периода 16:01 часа на 21.08.2021 г. до 10:00 часа на 22.08.2021 г. като родител
/майка/ на детето А.В. П. осуетила изпълнението на съдебно решение № 1911 от 10.03.2020
г., постановено по в.гр.д. № 8621/2017 г. по описа на СГС, въззивен брачен състав за
осъществяване на лични контакти между детето А.В. П. и неговите баба и дядо по бащина
линия - частните тъжители Й. Р. П. и Л. С. П., като укрила детето А.В. П. и не го предала на
бащата В.Л. П..
• В периода 16:01 часа на 25.09.2021 г. до 10:00 часа на 26.09.2021 г. като родител
/майка/ на детето А.В. П. осуетила изпълнението на съдебно решение № 1911 от 10.03.2020
г., постановено по в.гр.д. № 8621/2017 г. по описа на СГС, въззивен брачен състав за
осъществяване на лични контакти между детето А.В. П. и неговите баба и дядо по бащина
линия - частните тъжители Й. Р. П. и Л. С. П., като укрила детето А.В. П. и не го предала на
бащата В.Л. П., като извършеното представлява особено тежък случай, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.
182, ал. 2 пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Срещу първоинстанционната присъда е постъпила жалба от повереника на частните
тъжители Й. П. и Л. П. – адв. И. Ю. , с която се иска отмяната на присъдата и осъждането на
подсъдимата по внесеното обвинение .
С подадената въззивна жалба не се отправя искане за събиране на доказателства пред
въззивния съд.
В разпоредително заседание на 17.10.2023г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
контрол в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание поверника на частните тъжители Й. П. и Л. П. –
2
адв.Гочев моли да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която
подс. Л. С. да бъде призната за виновна.
Упълномощеният защитник на подс. Л. С.- адв.М. Д., моли да се потвърди
първоинстанционната присъда, като се излага, че правилно първоинстанционният съд е
преценил, че не е налице нито едно доказателство, което да води до категоричен извод за
извършване на престъпление от страна на доверителката му.
Подс. Л. С. редовно уведомена не се явява редовно пред въззивната инстанция и не
взема становище по делото.
Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да
бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на
атакуваната присъда. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимата Л. М. С. е родена на **** г. в гр. София, живуща в гр. София, ул. ****,
с ЕГН **********, Подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
Подсъдимата Л. М. С. /с предишно име Р./ и свидетелят В.Л. П. живели на семейни
начала, като от съжителството им се родила дъщеря- А.В. П., родена на 23.11.2006 г.
С протоколно определение от 13.03.2012 г., влязло в законна сила на 21.03.2012 г.,
постановено по гр.дело № 13512/2011 г. по описа на СРС, ГО, 86 състав е одобрено
постигнато споразумение между подсъдимата и свидетеля П., по силата на което
упражняването на родителските права по отношение на детето им А. П. било предоставено
на майката- подсъдимата Л. С., а на бащата В. П. бил определен режим на лични контакти.
С решение № Ш-80-47/12.03.2014 г. постановено по гр.д. № 18204/2013 г. по описа на
CPC, III ГО, 80 състав, влязло в законна сила на 25.04.2014 г. на основание чл. 128, ал.1 от
СК били определени мерки за лични отношения между частните тъжители Л. С. П. и Й. Р. П.
и малолетната им внучка А.В. П. както следва: всеки петък преди първата и третата събота и
неделя от месеца, за времето от 17:30 часа в петък до 10:00 часа в събота с преспиване, като
бабата и дядото ще вземат детето в посочените дни от мястото, където то се намира
/училище, дома на майката или друго място, свързано с посещаваните от него извънкласни
занятия/, а в събота ще го предават на бащата В.Л. П., както и пет дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката и бащата.
С решение № 36893/15.02.2017 г., постановено по гр. дело № 71344/2014 г. по описа
на СРС, 86 състав режимът на лични контакти на частните тъжители бил разширен, както
следва: да виждат и вземат детето А.В. П. всеки петък преди първата и третата събота и
неделя от месеца от 16:00 часа в петък до 10:00 часа в събота с преспиване, като вземат
детето от майката в кантората на ЧСИ М.Б. на адрес гр. София, бул. ****, а в събота ще го
предават на бащата В.Л. П., както и седем дни през лятото, които не съвпадат е платения
годишен отпуск на майката и бащата.
Решението било обжалвано от подсъдимата и с решение № 1911/10.03.2020 г.,
постановено по в.гр.д. № 8621/2017 г. по описа на СГС, ГО- Брачни състави, I въззивен
брачен състав обжалваното решение било отменено, а мерките на лични отношения на
частните тъжители Л. С. П. и Й. Р. П. с тяхната внучка А.В. П., определени с решение № Ш-
80-47/12.03.2014 г. постановено по гр.д. № 18204/2013 г. по описа на CPC, III ГО, 80 състав
били изменени както следва: Бабата Й. Р. П. и дядото Л. С. П. имат право да виждат и
вземат тяхната внучка А.В. П. всяка четвърта събота и неделя от месеца от 16 часа в събота
до 10 часа в неделя, с преспиване, както и седем дни през лятото, които не съвпадат е
платения годишен отпуск на бащата и на майката на детето. Въззивното решение влязло в
законна сила на 18.09.2020 г.
Междувременно с решение № 6627/25.08.2018 г. постановено по въззивно гр. дело №
3
15932/2017 г. по описа на СГС, I въззивен брачен състав, влязло в законна сила на
10.06.2019 г. е потвърдено решение № 206270/01.09.2017 г., постановено по гр.дело №
2606/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав, с което упражняването на родителските
права по отношение А.В. П. било възложено на бащата В.Л. П., при когото е определено и
местоживеенето на детето, а на майката Л. М. С. бил определен режим на лични контакти.
От края на 2019 г. до края на 2020 г. детето А.В. П. живяло при баща си - свидетеля
В.Л. П. в неговия дом. По време на коледната ваканция на 2020 г. детето А. П. отишло в
дома на майка си - подсъдимата Л. С. за изпълнение на определените с решение №
6627/25.08.2018 г. лични контакти на майката с детето, след което повече не се върнало да
живее при баща си, а останало да живее в дома на майка си, находящ се в гр. София, ул.
****.
През 2021 г. свидетелят В. П. многократно отивал пред дома на подсъдимата, с цел да
установи контакт с нея и с детето, но безуспешно. В част от случаите същият бил
придружаван от своите родители - частните тъжители Л. С. П. и Й. Р. П..За да постанови
присъдата си¸ районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което е
събрал и преценил множество доказателства: показанията на свидетелите Х.Х. и Г.Д.,
преписката с рег.№ 9580р-1801 от 10.12.2019г., справка за съдимост на подсъдимия и други.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от
първоинстанционният съд доказателства и доказателствени средства, както следва:
показанията на свидетелите В.Л. П., В.М.С., протокол от 13.03.2012 г. по гр.д № 15312/2021
г. по описа на CPC, III ГО, 86 състав, решение от 17.04.2014 г., постановено по гр. д №
18205/2013 г. по описа на CPC, III ГО, 80 състав, решение № Ш-80- 47/12.03.2014 г.
постановено по гр.д. № 18204/2013 г. по описа на CPC, III ГО, 80 състав, решение №
36893/15.02.2017 г., постановено по гр. дело № 71344/2014 г. по описа на СРС, 86 състав,
решение № 1911/10.03.2020 г., постановено по в.гр.д. № 8621/2017 г. по описа на СГС, ГО-
Брачни състави, I въззивен брачен състав, решение № 206270/01.09.2017 г., постановено по
гр.дело № 2606/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 89 състав, въззивно решение №
6627/25.08.2018 г. постановено по въззивно гр. дело № 15932/2017 г. по описа на СГС, I
въззивен брачен състав, социални доклади, нотариални покани, изпълнителен лист,
констативни протоколи, протоколи за предаване на дете, писма, молби, доклади от
психолог, документи от изп. Дело № 1598/2018 г. на ЧСИ Стефан Петров, удостоверение за
раждане на А.В. П., Справка за съдимост на подсъдимата.
Според въззивния съд така изложената фактология на събитията в цялост може да
бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и
достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, значими за
правилното решаване на делото – времето, мястото и начинът на извършване на
инкриминираното деяние и неговия автор, като не са допуснати процесуални нарушения
при формиране на вътрешното убеждение на съда. Обсъдени са всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други и без
да са допуснати логически грешки при анализа им. Събраната по делото доказателствена
съвкупност е последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се
установяват фактите, включени в предмета на доказване.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
преходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за
неправилно анализирани / в този смисъл решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г, НК, III НО на ВКС/. Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания
съд,настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията
във въззивната жалба, свързани с интерпретацията на така установените фактически и
правни изводи, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
От съществено значение за настоящия предмет на доказване по делото имат
приобщените писмени доказателства, които имат ключово значение за правилното
изясняване на фактическата обстановка по делото. Въззивният съд не намери основание да
изключи от доказателствената съвкупност събраните по реда на чл.283 НПК, т.к. при
4
извършената им служебна проверка не установи при тяхното събиране да са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обосновават изключването им от
доказателствения материал по делото. Това е така, защото достатъчно ясно чрез тях се
разрива обективната истина във връзка с отношенията между тъжителите Й. П. и Л. П. и
подс. С.; депозираните съдебни решения, надлежно заверени с отразяване датата на
влизането им в сила, от които може да се проследи динамиката при възлагане
упражняването на родителските права над детето А.В. П., респ. определянето на режим на
лични контакти с нея на нейните роднини - майка, баща, баба и дядо.
Досежно релевираните в жалбата неправилност и необоснованост на контролираната
присъда , настоящият въззивен състав счита за неоснователно. Правилно първостепенният
съд въз основа на приложените по делото документи и съдържащата се в тях информация е
постановил оправдателна присъда спрямо подс.С.. Видно е, че районният съд правилно е
отразил съдържанието на събраните пред него писмени доказателства.
Безспорно в процесния случай е установено, че от приобщените по делото копие на
удостоверение за раждане на А. П. и от копие на протоколно определение от 13.03.2012 г.,
влязло в законна сила на 21.03.2012 г., постановено по гр.дело № 13512/2011 г. по описа на
СРС, ГО, 86 състав, упражняването на родителските права по отношение на детето били
предоставени на подсъдимата, а на бащата В. П. бил определен режим на лични контакти. С
последващо решение № Ш-80-47/12.03.2014 г. постановено по гр.д. № 18204/2013 г. по
описа на CPC, III ГО, 80 състав, влязло в законна сила на 25.04.2014 г. на основание чл. 128,
ал.1 от СК били определени мерки за лични отношения между частните тъжители Л. С. П. и
Й. Р. П. и малолетната им внучка А.В. П..
Според показанията на свидетелят П. се установява, че през 2021 г. е ходил до дома
на подсъдимата, за да вижда дъщеря си много пъти, като посещенията му са не са били
фиксирани относно време и час, тъй като инкриминираният период той е упражнявал
родителските права въз основа на решение № 6627/25.08.2018 г. постановено по въззивно
гр. дело № 15932/2017 г. по описа на СГС, I въззивен брачен състав, влязло в законна сила
на 10.06.2019 г.С категоричност от показанията му се установява, че през инкриминираният
период неговите родители - частните тъжители също са ходили с него- над 10 пъти, но той
не може да посочи на кои дати и в колко часа се е случвало това. Правилно контролираната
инстанция в тази част е стигнала до извода, че не може да се установи дали тези посещения
на частните тъжители са съвпадали с определения им режим на лични контакти с детето или
не.
В тази връзка са и показанията на св. Стоянов, от които се установява, че в
инкриминираният период детето е живяло при майка си, като същото не е искало среща с
баба си и дядо си (частните тъжители). Изтъква, че е присъствал на разговори, при които
подсъдимата е насърчавала детето да се среща с тъжителите, но детето е отказвало, както и
че те не са търсили контакт с него , за да търсят съдействие от него за осъществяване на
среща с детето. Свидетелят посочва, че в инкриминираният период той не е виждал частните
тъжители около обитаваното от него жилище, както и че на инкриминираните дати частните
тъжители да са посещавали дома на подсъдимата, за да осъществят личните си контакти с
тяхната внучка.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа
обстановка, настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционният съд,
че подс. Л. С. не е осъществила състава на престъплението по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК.
За да бъде осъществен съставът на визираното престъпление е необходимо от
обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не изпълнява или по
какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняване на
родителски права или относно лични контакти с дете. Обективната съставомерност на
деянието по този законов текст изисква да е налице влязло в сила решение относно
упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.
Изпълнителното деяние на престъплението може да се осъществи в някоя от следните
две форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната норма -
неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение.
От субективна страна то може да се извърши само умишлено, при пряк или
5
евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава, че упражняването на родителските права или
правото на лични контакти с детето са уредени със съдебно решение, да предвижда
осуетяването на изпълнението на това решение или неговото неизпълнение, като иска или
допуска това.
Напълно логична и правилна в същността си, поради което се споделя изцяло от
въззивната инстанция, е оценката на фактите от СРС и достигнатият за всяка от датите
извод, че липсват действия на подсъдимата, които обективират изискваното съставомерно
психично отношение по умишлено неизпълнение или осуетяване на посоченото съдебно
решение. Констатираното, че обективното нереализиране на постановения личен контакт на
бабата и дядото с внучка си при установеното по фактите не се дължи на действия на
подсъдимата, реализиращи или обективиращи съставомерен умисъл, е изведено и
съответства на съдържанието на гласните и писмените доказателствени източници.
В конкретния по делото случай, несъмнено се установява, че от приобщените по
делото три съдебни акта, имащи отношение към определения на частните тъжители П.и -
като баба и дядо на детето А. П. режим на лични контакти с нея. Първото по време решение
№ Ш-80-47/12.03.2014 г. постановено по гр.д. № 18204/2013 г. по описа на CPC, III ГО, 80
състав, влязло в законна сила на 25.04.2014 г. е определен режим на лични контакти на
частните тъжители с тяхната внучка, като освен времето, през което имат право на лични
контакти в посоченото решение е регламентиран и начинът на тяхното осъществяване -
бабата и дядото ще вземат детето в посочените дни от мястото, където то се намира
/училище, дома на майката или друго място, свързано с посещаваните от него извънкласни
занятия/, а в събота ще го предават на бащата В.Л. П.. С решение № 36893/15.02.2017 г.,
постановено по гр. дело № 71344/2014 г. по описа на СРС, 86 състав режимът на лични
контакти на частните тъжители е бил разширен времево, но също така е променен и начинът
на изпълнението му - за осъществяване на личните контакти тъжителите следва да вземат
детето от майката в кантората на ЧСИ М.Б. на адрес гр. София, бул. ****, а в събота ще го
предават на бащата В.Л. П.. Това решение е било отменено и с решение № 1911/10.03.2020
г., постановено по в.гр.д. № 8621/2017 г. по описа на СГС, ГО- Брачни състави, I въззивен
брачен състав и мерките на лични отношения, определени с първото по ред решение
/решение № Ш-80- 47/12.03.2014 г. постановено по гр.д. № 18204/2013 г. по описа на СРС,
III ГО, 80 състав/ са изменени, като е променено времето, през което частните тъжители
имат право да виждат и вземат внучката си при тях и същото е определено на всяка четвърта
събота и неделя от месеца от 16 часа в събота до 10 часа в неделя, с преспиване, както и
седем дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата и на
майката на детето. От направеното отбелязване е видно, че въззивното решение влязло в
законна сила на 18.09.2020 г., тоест преди инкриминирания период и именно това съдебно
решение е меродавно при определяне режима на лични контакти на частните тъжители с
тяхната внучка през инкриминирания период.
Следва да се отбележи и факта , че от приложените по делото писмени доказателства
( съдебни решения) начинът на изпълнение на режима на лични контакти, определен в
първото съдебно решение не е изменен с решение № 1911/10.03.2020 г., което води до
извода, че същият следва да се изпълнява по начина, определен в решение № Ш-80-
47/12.03.2014 г. постановено по гр.д. № 18204/2013 г. по описа на СРС, III ГО, 80 състав, а
именно бабата и дядото ще вземат детето в посочените дни от мястото, където то се намира
/училище, дома на майката или друго място, свързано с посещаваните от него извънкласни
занятия/.
Предвид гореизложеното, възраженията, направени от страна на частните тъжители,
относно наличието на неяснота в инкриминирания период и липсата на разбиране от
първостепенния съд за същността на предмета на делото са неоснователни. Извършеният от
СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, като при
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното
деяние от Л. С., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в
която с решаващо значение са данните от кредитираните писмени доказателства и гласни
доказателствени средства.
Затова и въззивният съд подкрепя констатацията на първостепенния съд, че
подсъдимата С. не е извършила противоправното деяние нито от обективна страна, предвид
6
конкретния период на извършването му. Не се установи на инкриминираните дати
тъжителите да са правили опит за свързване с майката, за да узнаят къде се намира детето, за
да могат да го вземат от мястото, на което то се намира. За да бъде осуетено изпълнението
на съдебното решение относно режима на лични контакти на тъжителите с тяхната внучка е
необходимо те самите да предприемат действия, насочени към изпълнението му тоест да
предприемат действия „да вземат“ детето и едва тогава подсъдимата да е създала пречки за
това, което от доказателствата по делото бе опровергано. Ето защо настоящата инстанция
напълно споделя изводите на първостепенният съд, че с поведението си подсъдимата не е
целяла неспазването или осуетяване изпълнението на определения режим на лични
контакти, т.е. липсва изискуемия от закона пряк умисъл за извършването на престъплението
по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Въз основа на изтъкнатите съображения, налага се извода, че на основание чл. 304 от
НПК подсъдимата С. правилно е призната за невинна и е оправдана по повдигнатото
обвинение.
При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният
съд, противно на доводите във въззивната жалба, не констатира неправилност на същата,
които да налагат нейната отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.03.2023 г., постановена по НЧХД № 15975/2021 г.,
по описа на СРС, НО,108-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7