Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 16.12.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1205 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е по иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. с чл.386, ал.1 и ал.2,
вр. с чл.390, ал.1 от Кодекса на застраховането, вр. с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите, предявен от П.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. М.Т. против Застрахователно дружество „Б. И.“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П. и К. Д. К..
Ищецът
твърди, че на 30.04.2019 г. в 10:30 ч., на кръстовище на улица „Б. р.“ в гр. К.,
шофирайки по път с предимство собствения си лек автомобил марка „Н.“, модел „А.“,
с peг. номер *******, бил блъснат странично от л. а. марка „О.“, модел „А.“ с
peг. номер *******, управляван от К. Н. С., с ЕГН: **********.
Причина
за възникналото ПТП безспорно било виновното поведение от страна К. Н. С.,
изразяващо се в неспазването на предписанията на ЗДвП. Същият навлязъл в
кръстовището с висока скорост и отнел предимството на ищеца, който, поради
невъзможност да спре, го блъснал в страничната дясна част. От органите на МВР
при РУ - гр. К. бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
19/30.04.2019 г.
Към
момента на застрахователното събитие л. а. марка „О.“, модел „А.“ с peг. номер ************
имал валидно сключен с ответното дружество застрахователен договор „Гражданска
отговорност“, материализиран в застрахователна полица № BG/02/118003263646.
Ищецът още на същия ден уведомил представител на застрахователя за
гореизложените обстоятелства, след което щетата била заведена под номер
**********. На 10.05.2019 г. и 28.05.2019 г. били съставени два описа на щети
от представители на застрахователното дружество, като ищецът бил уведомен, че в
законоустановения срок ще получи полагащото му се справедливо обезщетение.
С
писмо с изх. номер ОК-329949/03.06.2019 г. ищецът бил уведомен от
застрахователя, че причинените материални щети на собствения му лек автомобил
марка „Н.“, модел „А.“ с peг. номер ********** вследствие на настъпилото ПТП на
30.04.2019 г., представляват пълна
загуба (тотална щета) по смисъла на чл. 390, ал. 1 от КЗ. Ето защо 06.06.2019
г. той бракувал автомобила и същият бил отчислен от регистрите на МВР. Ищецът
предоставил на застрахователя продупченото свидетелство за регистрация част I,
от което било видно, че процесният автомобил е с прекратена такава. Въпреки
това, плащане на претърпените имуществени вреди не последвало, макар и да били
настъпили предвидените в Кодекса на застраховането срокове. Вместо това
последвал отказ с изх. № ОК-329949/03.06.2019 г. от страна на ответника ЗК „Б.
И.“ АД, в който бил уведомен, че не е представил документи, удостоверяващи
прекратяването на регистрацията (Удостоверение от КАТ и Свидетелство за
регистрация част I и II) на лек автомобил марка „Н.“, модел „А.“ с per. номер *********.
В тази връзка на 30.07.2019 г. ищецът подал жалба, по реда по реда на чл. 108,
ал. 6 от КЗ против неизпълнението на въпросното облигационно задължение от
страна на ответника, но въпреки това същият не се произнесъл по нея, оставяйки
я без разглеждане. Ето защо за него бил налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
бъде осъдено ответното застрахователно дружество да му заплати сумата в размер
на 1 000 (хиляда) лева, представляваща неизплатено парично обезщетение за
понесените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в тоталната щета на
собственото му МПС – лек автомобил марка „Н.“, модел „А.“, с peг. номер *******,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2019
г., до окончателното плащане. Претендират направените по делото разноски.
С
отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество, чрез юрк. И.К.
признава иска и моли съда да се произнесе при условията на чл.237 от ГПК.
Претендира
разноските по делото, тъй като ответникът не бил дал повод за завеждане на
иска. Обезщетението не било платено, защото ищецът не изпълнил указанията,
дадени му от застрахователя с писмо изх. № ОК-329949/03.06.2019 г. да представи
документи, удостоверяващи прекратяването на регистрацията (на лек автомобил
марка „Н.“, модел „А.“ с per. номер *******. Твърди се в отговора на исковата
молба, че това задължение на ищеца произтичало от разпоредбата на чл.390, ал.1
от КЗ. За да пристъпи към плащане, застрахователят направил опит служебно да
изиска тази информация и поискал от ОДМВР П. необходимите документи, но
понастоящем не бил получен отговор.
Алтернативно,
в случай, че застрахователят бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски, моли те да бъдат в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2
от ГПК приема следното:
Предвид направеното от ответника признание на иска,
съдът намира, че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите доказателства,
а на основание чл. 237, ал.2 ГПК да постанови съдебно решение, като го основе
на признанието. Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна
форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита.
Валидно е направеното признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се
отказва от защита срещу исковата претенция, тъй като я счита за основателна. Заявява,
че правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, отговаря на
действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право
съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на
двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска не попада в хипотезите на
чл. 237, ал. 3 ГПК, то съдът следва да го зачете, уважавайки на това основание
предявената искова претенция.
Спорен между страните е единствено
въпросът за разноските – такива се претендират само от ищеца, а ответникът
твърди, че не е дал повод за завеждане на иска и моли съда да не му възлагат
такива.
Настоящият съдебен състав
намира доводите и възраженията на ответното застрахователно дружество за
основателни, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.390, ал.1 от
действащия както понастоящем, така и към датата на застрахователното събитие
Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./: „Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на
моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят
изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета“.
Съгласно
аналогичната норма по отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ. бр.102 от 29
Декември 2015г./ – чл.193, ал.3: „Преди
изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно
средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от
потребителя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство“.
При
внимателен прочит на двете разпоредби се установява, че изискването, което
законодателят вменява на ползвателя на застрахователна услуга – в случая ищеца П.С.,
е претърпяло изменение и същият преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета на МПС, следва да представи на застрахователя не какви да е
доказателства, а надлежно удостоверение, и то издадено от компетентните
регистрационни органи, за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство. Освен това в удостоверението е необходимо да има изрично отбелязване,
че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
В разглеждания случай ищецът
твърди, че е представил на застрахователя продупченото свидетелство за
регистрация част I, от което било видно, че процесният автомобил е с прекратена
такава. Надлежно удостоверение по смисъла на чл.309, ал.1 ГПК не е представено
по делото, а и не се твърди, че такова е издадено и представено на
застрахователното дружество.
От приложеното по делото
копие на писмо изх. № ОК-329949/03.06.2019 г., получен от ищеца на 06.06.2019
г., чиято истинност не се оспорва от страните по делото, е видно, че
застрахователят приканва ползвателя на застрахователната услуга П.С.С. да изпълни
задължението си по чл.390, ал.1 от КЗ и да представи необходимото
удостоверение. Посочено е в писмото, че в противен случай ЗД „Б. И.“ АД не може
да премине към процедура по изплащане на обезщетението по щета № **********.
Вместо
да стори това, ищецът е предпочел (според собствените му твърдения) по реда на
чл.18, ал.6 КЗ да обжалва този отказ на застрахователя (както го е възприел
той) да изпълни облигационното си
задължение. След липсата на произнасяне по тази жалба, ищецът е предявил иска,
по който е образувано и производството по настоящото дело.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът не е изпълнил задължение, вменено
му по закон – да представи надлежно удостоверение, без което застрахователят не
би могъл да пристъпи към плащане на щетата, която не оспорва, че е дължима. Ето
защо и доколкото ответното застрахователно дружество не е дало повод за завеждане
на иска и не претендира разноски, те остават за страните така, както са
направени.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б. И.“
АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.С.П.
и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на П.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1 000 (хиляда) лева,
представляваща неизплатено парично обезщетение за понесените от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в тоталната щета на собственото му МПС – лек
автомобил марка „Н.“, модел „А.“, с peг. номер *******, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.08.2019 г., до окончателното
плащане.
ОСТАВЯ без уважение искането на П.С.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** да бъде осъдено Застрахователно
дружество „Б. И.“ АД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от С.С.П. и К. Д. К. да му заплати разноските по делото.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ следва да се заплатят по следната
банкова сметка ***. М.Т.: IBAN: ***К ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о.
с. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: