О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр.
Сливен, 05.02.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ……...………….и
при секретаря ………………., като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.ч.гр. д. N 63 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Поизводството е образувано
по частна жалба против разпореждане, с което е обезсилена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят заявява, че атакуваното разпореждане е
неправилно. С разпореждане от 01.10.2018г. съдът му указал да предяви иск за
установяване на вземането си, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, в срока
за това заявителят уведомил съда, че след образуване на делото длъжникът е
осъществил плащане в размер на 429, 39 лв. на 16.07.2018г., с което са покрити
дължимите по заповедта суми и са останали незаплатени присъдените с нея съдебно
деловодни разноски в общ размер на 325 лв., а тъй като с поведението си
длъжникът реално не оспорва задължението, обаче е дал повод за образуване на
делото, то следва да понесе тежестта на направените разноски, но съдът
неправилно и в разрез с установената практика, вместо да му издаде изпълнителен
лист по заповедта за изпълнение в частта за разноските, я е обезсилил изцяло,
макар да е прието, че самостоятелен установителен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК
само за разноските по заповедното производство, е недопустим.
Предвид изложеното моли да се отмени разпореждането по отношение на
разноските по заповедното производство в размер на 325 лв. с произтичащите от
това правни последици, претендира и разноските в настоящото производство.
В срока за отговор
насрещната по частната жалба страна не е подала писмен отговор.
Настоящият въззивен състав
намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2
от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран
субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
първостепенен съд.
Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради което следва да се остави без уважение.
Действително е налице направено
плащане от длъжника на 16.07.2018г., след издаване на заповедта за изпълнение
на паричното задължение на 26.06.2018г., но съдът е уведомен за това от
заявителя едва в срока за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, за което са му
били дадени указания с разпореждане от 01.10.2018г., тъй като връчването на
заповедта е било извършено при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Не е налице
хипотезата на чл. 414а от ГПК, тъй като възражение длъжникът не е подавал, не е
възразявал и за дължимостта на разноските, следователно е неприложим предвиденият
в тази норма ред.
Така, с оглед представянето
от самия заявител на платежното нареждане за частичното плащане от страна на
длъжника, заповедният съд, като е преценил, че тъй като внесената сума не е достатъчна да покрие цялото задължение,
описано в заявлението, което е не 429, 39 лв., а 440, 43 лв., както и
разноските, /а не както се твърди в частната жалба – само разноските/, а иск за
разликата не е предявен, то съгласно разпоредбата на чл. 415 ал. 5 от ГПК, правилно
е обезсилил изцяло заповедта за изпълнение, включително и в частта за
разноските.
Поради това частната жалба
се явява неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното разпореждане е
правилно и следва да бъде потвърдено. Направените от частния жалбоподател
разноски остават в негова тежест.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 1714/28.01.2019т. на „Кредит инс“ ООД, гр.
София, против разпореждане № 574 от 09.01.2019г.
по ч.гр.д. № 2955/18г. на СлРС като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА определение разпореждане № 574 от 09.01.2019г.
по ч.гр.д. № 2955/18г. на СлРС.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: