№ 528
гр. Варна, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20253110201163 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба на Е. Т. Т. срещу електронен фиш серия К №
10165900, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се счита, че издадения ЕФ е необоснован и незаконосъобразен. Счита се, че в
ЕФ не е посочено, че въззивникът е управлявал автомобила, не е приспаднат толеранс не е
посочено мястото на извършване на нарушението, не е визирано място на нарушението , не
е обоснована повторността.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си.
По същество поддържа и доразвива основанията за отмяна на ЕФ , изложени с
жалбата. В допълнение сочи, че в ЕФ липсват сроковете за възражение и обжалване, както и
не е отразена форма на вина. Не е отразено местоположението на средството, осъществило
замерване на скоростта; липсват доказателства относно използваната автоматизирана
система, като в приложения по АНП протокол не са отразени съществени реквизити, липсва
и снимка на АТСС. Изготвената снимка от АТСС не съдържа информация от кое техническо
средство е извлечена и не се съдържат данни за дата, година, месец на създаване, причина за
заснемането и т.н. По отношение на възприетата квалификация „повторност“ счита, че
същата не е обоснована, тъй като по делото липсват доказателства относно връчване на
фиша, а е наличие само справка, отразяваща , че е влязъл в сила. Претендира отмяна на ЕФ.
Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да
потвърди ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 23.11.2024 г. около 11,12 часа, в гр. Варна, в района на южен пътен възел „Аспарухов
мост“ в посока към бул. „Хр. Ботев“, бил управляван л.а. „Фиат Стило“ с рег. № ТХ 1857
ХМ. При управлението на автомобила в района на ЮПВ, при валидното ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населено място, автомобила се движел със скорост на движение над
максимално допустимата.
В този район била монтирана и функционирала система за видеоконтрол на
нарушенията № 120 сс8е, с насоченост към приближаващите автомобили.
1
Автомобила преминал покрай функциониращата система и техническото средство
отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 68 км/ч, като
осъществило и заснемане на автомобила.
Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара
скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 65 км/ч, лицето,
управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.
След установяване на собственика на автомобила – въззивникът Т., бил издаден
електронен фиш серия К № 10165900, в обстоятелствената част на който било описано
извършеното нарушение. Посочено било, че деянието е извършено в условията на
повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7466558. Посочена била
правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като
бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му –
чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство –
снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният
електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189
ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за
лицето, управлявало автомобила от страна на собственика на автомобила не са наведени
възражения и не е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът приема, че
безспорно е установено, че на санкциониране подлежи въззивникът Т..
От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно
техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила
нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните
изисквания.
Видно от приложеното по делото копие от ЕФ К/7466558, същия е издаден за деяние
по чл.21 ал.1 от ЗДП, извършено на 14.05.2023г. , като на въззивникът е било наложено
наказание на осн. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП.
От приложената справка от АИС АНД е видно, че ЕФ е съставен на 18.05.2023г.,
връчен на 21.05.2024г. и влязъл в сила на 05.06.2024г.
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин
установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на
нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се
споделят от съда предвид на следното:
Въззивникът счита, че в ЕФ не е посочено, че въззивникът е управлявал автомобила.
Доколкото с ЕФ изрично е посочено, че е бил управляван конкретния автомобил , на
конкретен пътен участък, при конкретно засечена скорост именно на този автомобил, със
собственик въззивникът Т., при издаден ЕФ преди да е налице възможност от страна на
собственика на автомобила да бъде декларирано, че последният е бил управляван от трето
лице, съдът намери, че изричното вписване , че именно въззивникът Т. е управлявал
2
автомобила правилно не е било отразено в съдържанието на фиша.
На следващо място се сочи, че не е приспаднат толеранс.
Съдът, изхождайки от материалите по делото констатира, че подобно възражение не
почива върху доказателствения материал – отчетената скорост е възлязла на 68 км/ч , а
наказуемата е била определена като такава от 65 км/ч.
Сочи се още, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, не е визирано
такова.
Доколкото мястото на нарушението е било правилно посочено и същото е в гр. Варна,
а е налице и допълнителна конкретика – в района на южен пътен възел „Аспарухов мост“ в
посока към бул. „Хр. Ботев“, съдът намери, че същото е било правилно и прецизно
определено.
Следва да се посочи, че движението на управляван автомобил представлява
динамично развиваща се ситуация, като при движението си автомобилът преминава през
различни местоположения върху пътния участък, поради което по- голяма от посочената
конкретизация като населено място и район е ненужна.
На следващо място се счита, че не е обоснована повторността.
Съдът намери, че деянието припокрива хипотезата на „повторно“ по смисъла на І6
т.33 от ДРЗДП, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ, с
който на въззивникът е било наложено наказание за същото по вид нарушение.
Конкретно – с ЕФ К/37466558 въззивникът е бил санкционирана за нарушаване на
разпоредбите на чл.21 ал.. ал.1 от ЗДП, а с ЕФ К /10165900 – за нарушаване на чл.21 ал.1 от
ЗДП.
И двете нарушения са от един и същи вид – „превишаване на разрешена максимална
скорост“, като е без значение за квалифицирането на деянието като „повторно“ дали се касае
за квалификация по различни точки на чл.182 ал.1 от ЗДвП.
Въззъвникът счита още, че в ЕФ липсват сроковете за възражение и обжалване, както
и не е отразена форма на вина.
По така възразеното на първо място следва да се отбележи, че въззивникът Т., като
правоспособен водач на МПС знае разпоредбите на закона – ЗДвП. В този смисъл и
изричното указване с ЕФ на възможности за възражение и обжалване не представлява
императивен реквизит на ЕФ.
С подаване на жалбата срещу ЕФ въззивникът е реализирал в пълен обем правото си
на защита и в този смисъл не са нарушени правата му.
Като елемент от състава на нарушението не е било задължително да се анализира
форма на вината и същата да представлява реквизит от ЕФ. Както беше посочено вече по-
горе, последният съдържа всички реквизити , изискуеми от закона и позволява правилно
възприемане на фактите от обвинението, съответно- позволява организирането на адекватна
защита срещу него.
Възразява се, че не е отразено местоположението на средството, осъществило
замерване на скоростта; липсват доказателства относно използваната автоматизирана
система, като в приложения по АНП протокол не са отразени съществени реквизити, липсва
и снимка на АТСС.
Съдът не споделя изразената позиция, доколкото е налице снимка на техническото
средство по преписката.
Поставянето на техническото средство на конкретно място е обективирано в
съставения протокол за използване на АТСС, с което местоположението му е
конкретизирано с достатъчна степен.
Счита се, че в изготвената снимка от АТСС не се съдържа информация от кое
техническо средство е извлечена и не са съдържат данни за дата, година, месец на създаване,
причина за заснемането и т.н.
3
Съдът не кредитира възразеното, доколкото от приложеното по делото извлечение –
снимка е ясно установимо от кое техническо средство е извлечена и се съдържат данни за
дата, годината и месеца на създаване.
На последно място се претендира, че по отношение на възприетата квалификация
„повторност“, същата не е обоснована, тъй като по делото липсват доказателства относно
връчване на фиша, а е налице само справка, отразяваща , че е влязъл в сила.
По така възразеното, съдът счете за нужно да отбележи, че приложената справка
представлява официален документ, удостоверяващ именно датите на съставяне, връчване и
влизане в сила на ЕФ, поради което и същата е годно доказателство относно влизането в
села на ЕФ К/37466558.
След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът намери,
че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 10165900, издаден от ОДМВР- Варна, с
който на Е. Т. Т. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на
осн. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА Е. Т. Т., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от
Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4