№ 11939
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20211110156810 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. с чл. 124 от ГПК .
Образувано е по искова молба на И. Ц. П., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител адв. И. О., срещу „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, с която се иска 1/ да бъде признато за незаконно
уволнението на И. Ц. П., извършено със заповед № 13/12.08.2021 г., връчена
на 13.08.2021 г. /при условията на отказ/, и същото да бъде отменено и 2/ да
бъде осъдено „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на ищеца обезщетение
за оставането му без работа в периода от 13.08.2021 г. до 12.02.2022 г. в
размер на 9273.24 лева /6 месеца х 1545.54 лева – брутно/ - съгласно
увелечение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, извършено в последно о.с.з. от
04.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
01.10.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово
правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на безсрочен трудов
договор от 08.05.1996 г. като заемал длъжността „монтьор топлофикационни
съоражения ІV – та градска магистрала“ в звено „топлопроводи и абонатни
станции“, отдел „експлоатация на „ТПМ“, ТР София“ – при осем часов
работен ден.
Твърди се също, че трудовото правоотношение било прекратено със
заповед № 13/12.08.2021 г. за дисциплинарно уволнение, връчена на
13.08.2021 г. – при условията на отказ.
Според ищеца обаче заповедта била незаконосъобразна и немотивирана,
както незаконосъобразно било самото наложено дисциплинарно уволнение. В
тази връзка на първо място се твърди, че от съдържанието на заповедта не
1
ставали ясни фактическите обстоятелства, поради които ищецът бил уволнен
като изложените твърдения били противоречиви, а липсвало и съответствие
със законовия текст – доколкото ищецът бил уволнен на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 от КТ. Липсвало описание на конкретното нарушение на трудата
дисциплина, както и датата, на която било извършено – което засягало
защитата на работника. Били цитирани няколко основания за уволнение, като
не можело да се установи въз основа на кое точно е уволнен ищецът.
На следващо място според ищеца основното вменено му нарушение –
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието – чл..
187, т. 8 от КТ, предл.1-во, както и незпазване на Правилника за вътрешния
трудов ред – злоупотреба с доверието на работодателя и разпространение на
поверителна информация – не било извършено от него.
Ищецът поддържа и че били нарушени изискванията на КТ при
провеждане на дисциплинарното производство. В тази връзка ищецът
посочва, че не му били изискани по надлежен ред обяснения преди налагане
на наказанието – като такива били изискани само за част от вменените
нарушения – а именно по чл. 187, т. 8 от КТ, а не за всички такива /например
за други тежки нарушения на трудовата дисциплина – чл. 190, ал. 1, т. 7 от
КТ/. Това довело до ограничаване правото на защита на ищеца.
Поддържа се, че ищецът не бил извършил никое от твърдените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина.
В тази връзка се излагат фактическите обстоятелства по заповедта –
като се посочва, че съгласно същата ищецът злоупотребил с доверието на
работодатя и уронил доброто му име – като демонтирал радиатори на частно
лище срещу заплащане, за което същото се оплакало в медия. Ищецът не
отрича, че бил извършил демонтаж на радиатори в жилище, което посочил и в
писмените си обяснения, но твърди, че това извършил като частно лице, по
неформален граждански договор и в извънработно време. Такава дейност
ищецът поддържа, че не извършвал по длъжностна характеристика за
ответното дружество.
Поради така описаните доводи ищецът счита, че не е допуснал
нарушение на трудовата дисциплина и бил уволнен незаконосъобразно. Дори
да имало някакво нарушение, то същото следвало да бъде санкционирано с
по-леко наказание, а не с непропорционално тежко такова, каквото било
уволнението.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Представени
са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Топлофикация София“ ЕАД,
чрез юрк. Денислав Димитров, е депозиран писмен отговор, в който се
излагат аргументи за неоснователност на предявените от страна на ищеца
искове. Не се оспорва, че ищецът е бил служител на ответното дружество на
посочената от него длъжност като е полагал труд в обект звено
„топлопроводи и абонатни станции“, отдел „експлоатация на „ТПМ“, ТР
София“ – при осем часов работен ден. Признава се и че ТПО на ищеца е
прекратено със заповед № 13/12.08.2021 г., считано от 13.08.2021 г.
2
Излагат се доводи, че заповедта била законосъобразна – с правилно
посочване на правните основания за издаването й и коректно описана
фактическа обстановка като мотиви. Посочената фактическа обстановка
ищецът не оспорвал, видно от приложените два броя обяснения. В едните
обяснения ищецът бил посочил и дата на нарушението, т.е. същият много
добре знаел кога е извършил нарушението и при какви обстоятелства.
Уточнява се, че дружеството ответникът изобщо не предлагало услуга по
демонтаж на радиатори именно поради забраната за отделянето на
отоплителните тела от сградната инсталация.
Излагат се доводи и че в резултат от извършените нарушения от ищеца
лицето, в чийто имот ищецът демонтирал радиатори, се оплакало в
национална медия, а авторитетът на дружеството пред клиентите му бил
накърнен. Била извършена проверка в дружеството, а от ищеца изискани
обяснения – като въз основа на всички данни от проверката ищецът бил
уволнен.
На следващо място се поддържа, че дисциплинарната процедура била
проведена законосъобразно като за всяко нарушение от ищеца били изискани
обяснения.
Поддържа се и че наказанието било наложено в срок.
Излагат се възражения и срещу останалите доводи на ищеца като се
поддържа, че заповедта била надлежно мотивирана и издадена от
упълномощено лице, поради което била законосъобразна.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло.
С отговора са представени писмени доказателства.
В хода на делото е извършена съдебно счетоводна експертиза.
Представена е в оригинал трудовата книжка на ищеца с оглед извършване
констатация за периода, в който същият е останал без работа. Разпитан е и
свидетел – К. Й. В..
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца по делото
поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена.
Процесуалният представител на ответната страна излага доводи за
неоснователност на претенцията и иска същата да бъде отхвърлена.
Поддържа, че ищецът е уволнен заради конкретно нарушение на трудовата
дисциплина.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото: трудов
договор № 415/07.05.1996 г., множество допълнителни споразумения към
него /последното с дата 15.02.2021 г./ и длъжностна характеристика, се
установява, че И. Ц. П. е работил по трудово правоотношение при ответника
като е заемал длъжността „монтьор топлофикационни съоражения ІV – та
градска магистрала“ в звено „топлопроводи и абонатни станции“, отдел
„експлоатация на „ТПМ“, ТР София“ в гр. София – при осем часов работен
3
ден
Съгласно длъжностна характеристика от 2016 г. основните трудови
задължения на ищеца се свеждат до: обход на абонатните станции /АС/ и
топлопреносната мрежа за установяване на състоянието им, изолиране на АС
и участъци от топлопреносната мрежа при ремонти и пускане в експлоатация
на нови участъци, подмяна в АС на части и цялостна, почистване, ремонт,
боядисване и др. на абонатни станции, контрол и работа с контролно
измервателни уреди в АС, документация и отчитане, участва в подмяна на
тръби и други съоръжения на топлопреносната мрежа, следи за точно
отчитане на АС, оказва съдействие на топло енергетици при регулиране в АС,
оказва контрол на качеството на работа на новоизграждащи се мрежи, АС и
реконструкция на същите, работа с преносими електрически и хидравлични
инструменти, реагира на жалби и сигнали на абонати и отстранява причините
за тях, разчита чертежи и други технически документи, спазва Правилника за
вътрешния трудов ред и изпълнява други възложени му задачи.
Работникът има задължение да е лоялен към работодателя като не
злоупотребява с неговото доверие, да пази доброто му име и да не
разпространява поверителна информация. Същото правило е възпроизведено
и в Правилника за вътрешния трудов ред на ответното дружество. Съгласно
последния работното време на служителите в звено „ТР София“ е от 07.30 до
16.00 часа.
Със заповед № 13/12.08.2021 г. – връчена на ищеца на следващия ден
при условията на отказ, на И. Ц. П. е наложено дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение”. В заповедта е посочено, че дисциплинарното
наказание „дисциплинарно уволнение” се налага на основание чл. 195, ал. 1,
чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1-во и т. 7 вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8,
предл. 1-во и 2-ро и т.10 от КТ заради това, че И. Ц. П. извършил демонтаж на
2 броя радиатори в жилище на адрес: гр. София, бл. 26, вх. В по уговорка с г-
жа К. В., за което поискал и получил от същата сумата от 60 лева. К. В. обаче
се оплакала в национална медия, че служители на дружеството неправомерно
искат и получават средства от абонати. Така според работодатя ищецът
злоупотребил с доверието на работодателя и уронил доброто име на
предприятието като извършил и други тежки нарушения на трудовата
дисциплина, доколкото не бил оправомощено лице да демонтира отоплителни
тела, а това било забранено и със Закона за енергетиката, който предвиждал,
че не можело телата да се отделят от сградната инсталация /чл. 190, ал. 1, т. 4
предл. 1-во и т. 7 вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1-во и 2-ро и т.10 от КТ /.
Нарушението според заповедта било установено на 30.07.2021 г.
Видно от писмо преди уволнението от ищеца на 30.07.2021 г. са
изискани писмени обяснения. Такива ищецът е предоставил на
„неофициално“ още на 28.07.2021 г., а въз основа на писмото на работодателя
на 04.08.2021 г. В обясненията си ищецът твърди, че действително извършил
демонтаж на два броя радиатори срещу сумата от 60 лева. Това сторил по
възлагане от г-жа Васелинова и извънработно време /след 16 часа/ - като
изрично я уведомил, че не може да й издаде фактура. Поддържа, че извършил
работата качествено и възложителката нямала възражения вкл. срещу цената.
4
Няколко дни по-късно обаче същата му се обадила и настоявала да получи
фактура за платената от нея сума като отправила към ищеца и заплахи,
поради което същият върнал парите. В обясненията, дадени въз основа на
писмото на работодателя, ищецът поддържа, че демонтажът на радиаторите
извършил като физическо лице по неформален граждански договор с К. В..
Извършената дейност ищецът осъществил като физическо лице, не като
служител на дружеството „Топлофикация София“ ЕАД и след края на
работното време – като демонтирането на радиатори нямало нищо общо с
трудовите му функции по длъжностна характеристика.
На последно място в доклад от Антония Мартинова като директор на
дирекция „Човешки ресурси“ до управителя на ответното дружество се
твърди, че ищецът извършил демонтаж на два броя радиатори в дома на К. В.
срещу сумата от 60 лева – за получаването на която не й издал никакъв
документ. Впоследствие обаче К. В. се свързала с телевизия „България он
еър“, където посочила, че служители ответното дружество събират
неправомерно суми от клиенти. След репортажа служителят върнал парите на
К. В.. Според доклада с тези си действия ищецът уронил престижа и
злоупотребил с доброто име на ответното дружество.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза, съгласно
която размерът на обезщетението за времето, през което ищецът е останал без
работа, а именно за периода от 13.08.2021 г. до 12.02.2022 г. на база брутно
трудово възнаграждение за м. юли 2021 г., възлизащо на 1545.54 лева, е в
размер на 9273.24 лева /6 месеца х 1545.54 лева/.
Експертизата съдът намира, че следва да кредитира, доколкото същата
не е оспорена от страните, за вещото лице липсват данни от заинтересованост
от изхода на делото, а и същото е отговорило на поставените му въпроси в
съдебно заседание.
По делото е представена и трудова книжка на ищеца /копие и оригинал
за констатация/, от която се установява, че ищецът е работил в ответното
дружество от 08.05.1996 г. до 13.08.2021 г., когато трудовото му
правоотношение е било прекратено на правно основание – чл. 330, ал. 2, т. 6
от Кодекса на труда. На 22.06.2022 г. ищецът е започнал нова работа – при
„АНД-ГЕ“ ЕООД.
В показанията си свидетелката К. Й. В. /подала оплакване срещу ищеца/
твърди, че живее в гр. София, ж.к. Лев Толстой, бл. 26, вх. В, ап. 52, ет. 6.
Посочва, че познава ищеца И. П.. Запознала се с него след разговор с
представител на дружеството „Техем“, който м. юли 2021 г. посетил
жилището й да отчете водомери и топломери. Тогава от „Техем“ уведомили
свидетелката, че в имота й има радиатори, които следва да бъдат
демонтирани, за което свидетелката да си намери човек, а след това да ги
потърси, за да установят демонтажа. Поддържа, че такъв човек не й бил
препоръчан от служителите на „Техем“, поради което свидетелката се
обърнала към свои съседи за съвет. Именно съседите й препоръчали лицето
И. Петров – доколкото бил „монтьор на топлофикационни дейности“и
отговарял за района, където се намирало жилището на свидетелката.
5
На следващо място свидетелката твърди, че се свързала по телефона с
ищеца, който й обещал да свърши работа срещу сумата от 60 лева. Доволна
от тази цена свидетелката и ищеца уговорили дата и час за демонтажа. Около
10 минути преди да пристигне на адреса обаче ищецът се свързал със
свидетелката като й поискал още 20 лева с аргумент, че щяло да се наложи да
източва и абонатната станция. Така свидетелката се съгласила с цената от 80
лева. Поддържа, че потърсила ищеца не като служител на ответното
дружество, а като специалист – но действително знаела и че същият работи в
„Топлофикация София“.
Свидетелката посочва, че И. П. посетил имота й в уговорения ден и час и
свършил съответната работа качествено срещу което свидетелката нямала
забележки. Последната му платила 80 лева и поискала фактура или касов бон,
но ищецът не й издал такива документи. Свидетелката поддържа, че поискала
документ, за да го „отчете“ пред „Техем“. Уточнява, че не била уведомила
предварително ищеца при телефонния им разговор, че възнамерява да иска
документ за плащането.
След като ищецът си тръгнал свидетелката се почуствала измамена и
излъгана, защото дала 20 лева в повече и не получила документ за сумата от
общо 80 лева, които платила. Поради това и бащата на свидетелката се
обадил по телефона на началника на ищеца.
Свидетелката съобщила в „Техем“, че уредите й били вече демонтирани,
за да посетят адреса. Малко по-късно обаче на адреса й пристигнал ищецът,
който звънял и тропал по вратата й. Бащата на свидетелката я посъветвал да
отвори, защото това сигурно бил ищецът, който идва да й върне 20 лева,
защото осъзнал грешката си. Поради това свидетелката отворила и ищецът
действително й върнал сумата от 20 лева – като й се извинил, че е сгрешил.
Свидетелката си прибрала парите, приела извиненията на ищеца, но
продължавала да се чувства измамена.
След този случай свидетелката разбрала, че ищецът бил уволнен.
Поддържа, че тя самата в никакъв момент не е комуникирала с
„Топлофикация София“ ЕАД. Служители на „Техем“ дошли да констатират
липсата на радиатори и удостоверили същата, като не изискали от
свидетелката документ, но я посъветвали да си търси фактура.
Свидетелката поддържа, че се почуствала „обидена“ заради платените в
повече 20 лева и неполучаването на фактура от ищеца. Проблем, че не е
получила такава обаче свидетелката не срещнала с никое лице. Поддържа, че
поискала фактура/касов бон, защото си събирала такива документи в случай
на нужда.
Свидетелката твърди, че макар да не се е обаждала в „Топлофикация
София“ ЕАД си мислела, че ищецът идва от тяхно име и като техен служител
и че съответно ще отчете парите за демонтажа пред дружеството, а не че ще
ги прибере. Уточнява, че ищецът също й казал, че работи в ответното
дружество макар да не й представил служебна карта.
На следващо място свидетелката твърди, че се уговорила по телефона с
ищеца по съвет на съседите си и не в телефонния разговор не бил коментиран
6
въпросът за издаване на фактура. На последно място свидетелката твърди, че
ищецът посетил дома й сутринта между 09.00 часа и 10.00 часа.
Показанията на свидетелката съдът кредитира, като съобразява, че за
същата е налице интерес от изхода на делото. В тази връзка съдът отчита, че в
показанията на свидетелката са налице поредица от противоречия – като
същата веднъж твърди, че е поискала да й бъде издадена фактура още в
телефонния разговор с ищеца по повод уговарянето на демонтажа, а друг път
твърди, че за фактура в този разговор не е ставало на въпрос. Свидетелката
освен това веднъж твърди, че се е свързала с ищеца по препоръка от съседи, а
не като служител на „Топлофикация София“ ЕАД, а друг път – че била
останала с „впечатление“, че ищецът идва като служител на дружеството.
Поради това и предвид тези противоречия съдът кредитира показанията
на свидетелката досежно демонтажа на радиаторите в дома й от ищеца и
плащане на сумата от 60 лева, без получаване на разходен документ, а в
останалата им част съобразява показанията с останалия доказателствен
материал предвид поредицата от лични субективни „впечатления“ на
свидетелката, изложени в твърденията й.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
Кодекса на труда. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието
на трудово правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото
респ. оставането си без работа в периода, за който претендира обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и размерът на същото.
От своя страна ответникът следва да установи, че трудовото
правоотношение с ищеца е било прекратено законосъобразно – при спазване
на изискванията на трудовото законодателство - т.е. че дисциплинарното
нарушение е било извършено и надлежно установено, спазена е процедурата
по уволнението, издадената заповед отговаря на нормативните изисквания
вкл. е връчена на ищеца.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими. В тази
връзка на първо място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по спорове за прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в двумесечен срок. Съгласно ал. 2 на същия
законов текст срокът тече от деня, в който на работника или служителя е била
връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на
трудовото правоотношение – от деня на прекратяването.
Посоченият двумесечен срок е давностен, а не преклузивен. В тази
връзка и въпросът дали същият е спазен подлежи на преценка при
разглеждане на спора по същество и то само при направено изрично
възражение от ответника – по арг. от чл. 120 от ЗЗД /така Определение №
667/05.08.2019 г. по в.ч.гр.д. № 492/2019 г. на Пернишкия ОС/.
По основателността:
7
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Както се посочи и по-горе съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 от КТ
прекрятяването на трудовото правоотношение подлежи на оспорване с иск
пред съда в двумесечен срок от настъпването му. В тази връзка и в настоящия
случай заповед № 13/12.08.2021 г. е връчена на ищеца още следващия ден –
13.08.2021 г. От своя страна исковата молба е подадена на 01.10.2021 г.,
поради което и двумесечният срок е спазен.
Частично неоснователни са и възраженията на ищеца за неспазване на
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ. По делото е приложено искане за даване
на обяснения от 30.07.2021 г. – като в искането е дадено описание на
твърдяното нарушение на трудовата дициплина, както и квалификация на
същото – чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1-во и 2-ро от КТ – злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието. Ищецът също е дал
обяснения за вмененото му нарушение, в които посочва, че действително е
извършил демонтаж на два броя радиатори срещу сумата от 60 лева – но
поддържа, че сторил това въз основа на граждански договор със свидетелката
В..
В искането за даване на обяснения действително не е изискано даване
на такива за 1/ неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение – по чл. 187., ал. 1, т. 10 от КТ – вписан в заповедта за
уволнение, нито 2/ за разпространение на поверителни сведения за
работодателя – чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. последно от КТ.
Поради това и съдът намира, че за основното нарушение по чл. 187, ал.
1, т. 8, предл. 1-во и 2-ро от КТ на ищеца е било ясно кога и при какви
обстоятелства е извършено като същият признава, че е извършил съответните
действия. За останалите вменени нарушения на ищеца не са изискани
надлежно обяснения и същите не могат да послужат като основание за
уволнение.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението за
неспазване на срока по чл. 194, ал. 1 от КТ. Това е така, доколкото
нарушението се явява открито със съставянето на доклада от директора на
дирекция Управление на човешки ресурси – в тази връзка и в заповедта за
уволнение е вписано, че нарушението е установено на 30.07.2021 г. – след
запознаване с доклада от 29.07.2021 г. От своя страна заповедта за уволнение
е издадена на 12.08.2021 г. и връчена на 13.08.2021 г. т.е. в двумесечния срок
от откриване на нарушението.
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение обаче
съдът намира за незаконосъобразна досежно основното нарушение по чл. 187,
ал. 1, т. 8 от КТ на други основания, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението,
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Тези изисквания не са самоцелни – от една страна гарантират правото
8
на защита на работника или служителя, който е необходимо да узнае
съществените елементи на допуснатото дисциплинарно нарушение, а от друга
- дава възможност на съда да извърши проверка за законността на
уволнението, включително чрез служебна проверка наличието на
реквизитите на чл.195, ал.1 КТ /така Решение № 339/19.11.2012 г. по гр.д. №
1688/2011 г. на 3-то Г..О. на ВКС/.
Съобразно трайната практика на ВКС – напр. Решение №
266/26.09.2011 г. по гр.д. № 311/2011 г. на 3-то Г.О. на ВКС, Решение №
432/07.11.2011 г. по гр.д. № 65/2011 г. на 4-то Г.О. на ВКС, Решение №
287/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на 4-го Г.О. и др. изискването за
мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при
наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по
чл.194 от КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се
защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който
не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна
страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който
само в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение може да изследва
подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на
уволнението.
В настоящия случай в заповедта за уволнение е посочено, че
наказанието се налага на основание чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1-во и 2-ро от
КТ – и чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – за злоупотреба с доверието на работодателя
и уронване на доброто име на същия. Вписано е и основанието по чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ. Работникът ищец не оспорва да е извършил съответните
фактически действия, които ответникът е подвел под посочените законови
текстове.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е дали тези
фактически действия действително са от такова естество, че да обуславят
злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на
предприятието.
Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 469 от
07.01.2013 г. по гр.д. № 1744/2011 г. на 4-то г.о. на ВКС, Решение № 86 от
25.05.2011 г. по гр. дело № 1734/2009 г. на 4-то г.о. на ВКС ; Решение № 293 от
21.11.2011 г. по гр. дело № 238/2011 г., на 3-то г.о. на ВКС и Решение № 117 от
05.04.2012 г. по гр. дело № 1306/2011 г. на 4-то г.о. на ВКС – неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно
нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при
възлагане изпълнението на работата за длъжността. Съобразно разпоредбата
на чл. 126, т. 9 от КТ работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен
към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази
доброто име на предприятието. Нарушението може да се прояви в различни
форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие
между работник и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага.
Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато
9
без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното
си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие;
когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица,
независимо дали действията са извършени преднамерено.
Според посочените решения при констатиране нарушение на трудовата
дисциплина работодателят винаги има право да прецени дали да наложи
дисциплинарно наказание на работника или служители или не, както и да
определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на наказание обаче
работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл. 189, ал.
1 от КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от значимостта на
неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е
извършено и поведението на работника или служителя. Преценката по чл.
189, ал. 1 от КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е
изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор
относно наличието на това съответствие съдът извършва контрол дали
наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. В случай че при съобразяване на тези
обстоятелства съдът констатира несъответствие на наложеното
дисциплинарно наказание с нарушението, дисциплинарното наказание се
отменя. Във всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на
извършеното нарушение
Предвид фактическата обстановка, установена по настоящото дело,
съдът намира, че вмененото на ищеца нарушение не може да се квалифицира
като такова по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ. Това е така, доколкото на първо място
от показанията на свидетелката В. се установи, че същата макар да е знаела,
че ищецът работи в „Топлофикация София“ ЕАД се е обърнала към него в
качеството му на „специалист“, който имал нужните технически познания да
извърши демонтаж на съответните отоплителни тела. На второ място самото
ответното дружество твърди в отговора на исковата си молба, че не
осъществява изобщо дейност по демонтаж на радиатори /доколкото счита
това за незакосъобразно действие/ съответно не предлага и такава услуга. От
длъжностната характеристика на ищеца също не се установява, същият да е
изпълнявал задължения по монтаж и демонтаж на отоплителни тела.
На последно никъде в трудовия договор, длъжностната характеристика
или правилника на ответното дружество не е предвидено задължение за
заеманата от ищеца длъжност да не осъществява друга дейност извън работно
време – било по втори трудов договор било по граждански такива.
В тази връзка и съдът намира за категорично установено, че ищецът
действително е извършил съответния демонтаж на радиатори по неформален
възмезден граждански договор. Единственото, което не се установи с
категоричност е дали това е станало в работно време – както посочва
свидетелката В. /около 10 часа сутринта/ или извън работно време, както
твърди ищецът /след 16.00 часа/. Така или иначе обаче нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в неспазване на работното му време не
е вменено на ищеца, поради което и съдът намира този детайл за
10
несъществен.
На последно място дори да се приеме, че ищецът като служител на
ответното топлопреносно предприятие не е следвало да има граждански
отношения с клиенти на същото, то в процесния случай наложеното
наказание категорично не е съответно на вмененото нарушение.
Посочените изводи за незакосъобразност на заповедта за уволнение
налагат уважаването на първия иск – с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ кумулативно следва да са налице следните три
предпоставки: уволнението на работника или служителя трябва да бъде
признато за незаконно; да е налице вреда, подлежаща на обезщетяване, която
се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника
или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа,
но за не повече от шест месеца; да съществува причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. При липсата на която и да е
от трите предпоставки, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
В конкретния случай, уволнението е незаконно и като такова подлежи
на отмяна. Предявеният обективно съединен иск за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е осъдителен, поради което в тежест на
ищеца е да докаже претенциите си, като установи оставането си без работа,
претърпените вреди и техния размер. Оставането без работа е съществен
елемент от фактическия състав, който следва да се установи по несъмнен
начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства, като в
настоящия случай такива се явяват представеното заверено копие от
трудовата книжка на ищеца, както и направените от съда констатации в
съдебно заседание по оригинала на трудовата книжка на ищеца, при която
констатация се установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение,
ищеца не е полагал труд по друг трудов договор – в процесния период от
13.08.2021 г. до 12.02.2022 г. /след тази дата ищецът е започнал работа при
друг работодател/. КТ определя дължимата сума за обезщетение като равна
на размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя
за периода, през който същият е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца, изчислено на база последното
получено възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на уволнението,
съгласно разпоредбата на чл. 228, ал.1 от КТ. От приетата и неоспорена от
страните ССчеЕ се установява по безспорен начин, че размерът на
обезщетението по реда на чл. 225, ал.1 от КТ е в размер на 9273.24 лева /6
месеца х 1545.54 лева – брутно/, в който размер и се предявява исковата
претенция – след увеличение по реда на чл. 214 от ГПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ се явява основателен в пълен размер. Същата следва да
бъде присъдена със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
11
до изплащането й (ТР № 3/1996 г. на ОСГК на ВКС).
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по
спора. С оглед изход на делото такива се дължат само на ищеца.
Същият претендира разноски за адвокат от 600 лева, които са
действително извършени, видно от договор за правна защита и съдействие
/л.132 от делото/. Възражение за прекомерност на същите от ответника е
въведено, но с оглед предмета на делото вкл. броя съдебни заседания същото
се явява неоснователно. Поради това и сумата подлежи на присъждане
изцяло.
Претенцията за разноски на ответното дружество предвид изхода на
спора, се явява неоснователна.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
и разноски в полза на съда – за държавна такса от 370.93 лева /върху иска за
обезщетение за оставане без работа/ и 250 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ по иска на И. Ц.
П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес, срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, уволнението на И. Ц. П., извършено със заповед №
13/12.08.2021 г., връчена на 13.08.2021 г. /при условията на отказ/ за
НЕЗАКОННО като ОТМЕНЯ заповед № 13/12.08.2021 г. на лицето
Александър Александров /изпълнителен директор/ като представител на
„Топлофикация София“ ЕАД.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц. П., с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, адрес, сумата от 9273.24 лева /6 месеца х
1545.54 лева – брутно/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 във вр. с
чл. 344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, за времето, през което ищецът И. Ц. П. е
останал без работа поради незаконното уволнение – за периода от 13.08.2021 г.
до 12.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
– 01.10.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на И. Ц. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес
сумата от общо 600 лева адвокатско възнаграждение в настоящото
производство по гр.д. № 56810/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски РС сумата от 370.93 лева за държавна
такса и сумата от 250 лева разноски за вещо лице.
12
УКАЗВА на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ********* да внесе
възложените в негова тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен
срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист вкл. за сумата от 5 лева за издаване на листа и ще
пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му –
18.06.2024 г., надлежно съобщена на страните в последното открито съдебно
заседание.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13