№ 13729
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110131385 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от Д. А. Д. срещу В. И.
В. иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от
6757.48 лева /размерът на иска е изменен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК – л. 66, стр. 2/,
представляваща обезщетение за отнето владение на гараж с идентификатор ...... по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № .....02.11.2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в двора на жилищна сграда с адрес: ... за
периода от 19.07.2017г. до 05.03.2021г. , ведно със законната лихва, считано от
10.06.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
В ИМ се твърди, че от 24.06.2003г. до началото на месец юли 2017г. ищецът
владял и ползвал без прекъсване процесния гараж, което било установено от съда.
Излага, че през месец юли 2017г. владението върху процесния недвижим имот било
отнето от ответника. Бил заведен иск с правна квалификация чл. 75 от ЗС и същият бил
уважен с решение № 71439/13.04.2020 г. по гр. д. № 82801/2017 г. по описа на СРС,
което влязло в законна сила на 09.07.2021г. На 05.03.2021г. бил извършен въвод във
владение от ДСИ при СРС по изп. дело № 2461/2020г., 13 участък. Излага, че въз
основа на влязлото в сила решение за ищеца възниквало право да търси присъждане на
обезщетение за отнетото му от ответника владение за периода от 19.07.2017г. до
момента на възстановяването му – 05.03.2021г. за обща сума в размер на 5570 лева.
Претендира разноски.
В указания по реда на чл. 131 ГПК срок е постъпил отговор от ответника по
1
делото. Счита, че предявеният иск бил недопустим, доколкото голословното твърдение
на ищеца за отнето владение в посочения период не било достатъчно условие за
наличието на правен интерес. В условията на евентуалност оспорва предявения иск
като неоснователен. Признава обстоятелството, че ищецът бил придобил 1/2 идеална
част от наследствената маса на наследодателя ......, в която се намирал и процесният
гараж, по възмезден начин – чрез покупко-продажба от част от наследниците. Другата
3/4 идеална част от наследствената маса на наследодателя ......, в която се намирал и
процесният гараж била придобита от съпругата му чрез покупко-продажба от другите
сънаследници.
Ответникът оспорва, че ищецът е бил отстранен от фактическо владение на
гаража в посочения от него период. Излага, че след проведен от ЧСИ ... търг за
публична продан на недвижим имот спечелен от съпругата му ...... бил извършен въвод
във владение в имота и жилището. На ищеца била заплатена сума от продажбата на
съсобствения дял от имота и апартамента. Ответникът преценил, че след като ищецът
не притежава идеална част от земята и жилището, може да ползва полуразрушената
барака неподдържана от смъртта на наследодателя през 2003 година, като съхранява в
нея инструменти и резервни части за автомобила. Упражнил владение не повече от две
денонощия. Ищецът не бил остраняван по никакъв начин от владението на процесния
имот. На 19.07.2017г. ищецът с взлом и насилие си бил възстановил владението на
процесния имот и след това нито ответникът, нито който и да е било друг му пречел да
владее имота. В исковата молба ищецът сам признал, че е възстановил владението
върху процесния имот като бил счупил и премахнал поставения от ответника катинар,
сменил ключалката и изхвърлил от там внесените от него вещи. Излага подробни
факти и обстоятелства относно сделки касаещи прилежаща част към жилищна сграда,
където се намира соченият от ищеца гараж. Излага, че съпругата му ..... е участвала в
публична продан и закупила имота и по този начин тя и ответникът са станали
собственици на целия имот, в който се намирала и частта на ищеца. Ищецът не
притежавал изцяло прилежащата част към жилищната сграда, където се намирал
соченият от него гараж и поради това не можел да претендира, че е бил добросъвестен
владелец. Той не бил упражнявал фактическа власт върху процесния гараж и нямал
правно основание да владее и ползва процесния гараж за сочения от него период – от
24.06.2003г. до 19.07.2017г. Ако бил владял през този период гаража, то владението не
било за него, а за другите сънаследници на баща му ... Д..
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл.59, ал.1 ЗЗД, ищецът носи доказателствената
тежест да установи следните императивно необходими предпоставки от фактическия
състав на предявения иск: 1/. че е владеел процесния недвижим имот в посочения
период; 2/. че ответникът е отнел владението върху процесния имот и е упражнявал
фактическата власт върху него през исковия период; 3/. обогатяване на ответника за
сметка на ищеца; 4/. обедняване на ищеца, свързано със съответното обогатяване на
ответника и 5/. размера на дължимото обезщетение, което е равно на средния пазарен
наем за имота през процесния период.
При доказване на горното, в тежест на ответника е доказването наличието на
валидно правно основание, по силата на което е ползвал имота през процесния период.
При изследване на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се изложат следните съображения: с изготвения по делото доклад /л. 45, стр.
2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че с влязло в
сила на 09.07.2021г. Решение № 71439/13.04.2020г. по гр. д. № 82801/2017г. по описа
на СРС ответникът е осъден да върне владението на ищеца относно процесния имот;
обстоятелството, че е извършен въвод във владение от ДСИ при СРС по изп.д. №
2461/2020 г., 13 участък в процесния имот. В тази връзка следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Обективните предели на силата на
присъдено нещо обхващат основанието и петитума на иска, които са
индивидуализиращи белези и на самото спорно право. Силата на пресъдено нещо
разрешава правния спор и превръща спорното право в безспорно, поради което и това
съдебно установяване следва да бъде зачетено при евентуалните бъдещи спорове
между същите страни на същото основание. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила
решение е задължително не само за страните по него и техните наследници и
правоприемници, но и за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и
учреждения в Република България. Зачитането на силата на пресъдено нещо се състои
в задължението на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното със сила
на пресъдено нещо установяване и да изхожда от него в дейността си спрямо лицата,
обвързани от СПН, като не пререшава и преразглежда този въпрос.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че видно от представеното
по делото Решение № 71439/13.04.2020г. по гр. д. № 82801/2017г. по описа на СРС, 24
с-в /л. 5, стр. 2/ се установява, че владението на ищеца върху процесния имот е отнето
от ответника през м.07.2019г. като ищецът е установил, че владението му е отнето на
16.07.2017г.
3
От представения по делото протокол за въвод във владение /л. 8/ се установява,
че на 05.03.2021г. по силата на издадения изпълнителен лист в полза на ищеца въз
основа на влязлото в сила съдебно решение държавен съдебен изпълнител ..... е отнела
от длъжника – ответника В. И. В. владението върху процесния гараж го е предала на
ищеца.
Представените от ответника с ОИМ писмени доказателства са неотносими към
спора, поради което съдът счита, че не следва да ги обсъжда.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че ищецът е доказал
всички елементи от фактическия състав на предявения иск като възраженията на
ответника, че ищецът не бил отстраняван по никакъв начин от владението на
процесния имот противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи още, че съобразно
константната практика на ВКС за възникване на задължението за заплащане на
обезщетение в общия случай на чл. 59, ал.1 ЗЗД не е необходима покана и че такова се
дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва
собствената си вещ и да реализира доходи от нея /в този смисъл са решение № 381 от
08.07.2010 г. по гр.д. № 272/09 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 1615 от 09.05.1996 г. по
гр.д. № 1678/95 г. на ВС, ІV. г.о., решение № 378 от 28.07.2010г. по гр.д. № 148/ 09 г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 217 от 08.10.2013г. по гр.д. № 1290/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 298 от 14.12.2011г. по гр.д. № 1502/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение №
218/29.12.2015 по дело №7310/2014 на ВКС, ГК, I г.о./.
Във връзка с размера на дължимото обезщетение, по делото е приета СТЕ /л. 56
и сл./, кредитирана от настоящия състав като компетентно изготвена, от която се
установява, че размерът на средния пазарен наем за процесния гараж за периода от
19.07.2017г. до 05.03.2021г. възлиза на 6757.48 лева /л. 58/.
Съобразно изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан изцяло.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва, считано от
10.06.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сума в общ размер от 2251.85 лева
/адвокатско възнаграждение в размер от 1400.00 лева; ДТ в размер от 451.85 лева;
депозит за вещо лице в размер от 400.00 лева/.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ... да заплати на Д.
А. Д., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......., на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сума в
общ размер от 6757.48 лева, представляваща обезщетение за отнето владение на гараж
с идентификатор ...... по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №
.....02.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в двора на жилищна
сграда с адрес: ... за периода от 19.07.2017г. до 05.03.2021г. , ведно със законната лихва,
считано от 10.06.2022г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 2251.85 лева –
разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5