Р Е Ш Е Н И Е
№ 142 /17.3.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2.
Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Станка Димитрова, като разгледа касационно административно дело № 41
по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на И.Б.Р. *** против Решение № 475 от
12.12.2022 г., постановено по нахд № 1468/2022 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор
против Заповед за задържане на лице с рег. № 340 ЗЗ-147/10.10.2022 г. на младши
автоконтрольор в група „ООР“ при РУ Септември към ОД на МВР – Пазарджик и
същата е потвърдена като законосъобразна.
Касаторът – И.Б.Р. – моли да бъде отменено
обжалваното решение и издадената против него заповед за задържане. Сочи доводи
за нарушение на закона. Поддържа жалбата в писмено становище, подадено от
процесуалния му представител преди проведеното съдебно заседание. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът
– младши
автоконтрольор в група „ООР“ при РУ Септември към ОД на МВР – Пазарджик –
оспорва жалбата чрез процесуалния си
представител в проведеното съдебно заседание. Излага съображения за
правилността и законосъобразността на обжалвания административен акт. На свой
ред претендира разноски.
Прокурорът представя
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно
за нея. Разгледана по същество същата е основателна.
Районният съд е приел, че оспорената заповед е
материално законосъобразна, тъй като са налице предпоставките на посочената в
нея разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за постановяване на задържане на
лице, а именно за Р. има данни, че е
извършил престъпление. А такива данни според съда са били налице, тъй като е
било налице противоречие между дадените от А. К. обяснения (че той е управлявал
процесния нерегистриран и натоварен с незаконна дървесина джип) и
непосредствено възприетото от ответника и неговия колега (които са видели и
разпознали настоящия касатор Р., като управляващ процесния джип). Според съда
именно с оглед изясняване на тези противоречия е било наложително задържането
на Р., като в случая е спазена и целта на закона да се предотврати и разкрие
престъплението, като временно се ограничи правото му на свободно придвижване.
Не на последно място, съдът е счел, че е спазен чл. 5, § 1 от ЕКПЧ, тъй като за
задържането на настоящия кастор са били налице достатъчно данни, обуславящи
реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над
правото на зачитане на личната му свобода.
Настоящият касационен състав не споделя тези
изводи на съда.
За да бъде законосъобразно полицейското
задържане, то следва по някакъв начин да способства за прекратяване и
разкриване на престъплението, за което има данни, че е извършено от лицето или да
препятства извършването от него на друго престъпление. В случая задържането по
никакъв начин не е могло да помогне за прекратяването или разкриването на извършеното
престъпление или да препятства бъдещо такова. Престъплението е извършено и
довършено на 09.10.2022 г. около 15:50 ч. като служителите са станали свидетели
на извършването (преследвали са двата автомобила) и на довършването му малко
след това, когато са намерили изоставен процесния нерегистриран джип.
Следователно, престъплението е било довършено и задържането на касатора много
по-късно не е имало как да доведе до прекратяването му. Същото важи и по
отношение на разкриването на извършителя и на механизма на престъплението, а и
евентуалната възможност за извършване на ново такова от касатора. Веднага след
изоставянето на джиповете полицаите са го срещнали и са го разпитали, т.е. той
не е се е укривал, а напротив – движил се е нормално и е съдействал за
разкриване на престъплението.
Много съществен момент в случая е, че касаторът
не е задържан в момента или малко по-късно след явяването и даването на
самопризнания на А. К., а едва на следващия ден следобед, т.е. цели 24 часа
след извършването на деянието, на което са станали свидетели полицаите. По
никакъв начин в съдебното решение и в обжалваната заповед не е обосновано по
какъв начин задържането на касатора цяло денонощие по-късно ще помогне за
разкриване на престъплението или ще препятства извършване на ново.
Затова настоящият състав намира, че извършеното
много по-късно задържане на касатора (който не се е укривал, а е съдействал още
от първия момент след извършване на деянието) е произволно и незаконосъобразно.
Нарушен е чл. 5 § 1 и по точно буква c) от
ЕКПЧ, която предвижда относимото изключение от основното човешко право на
свобода и сигурност.
Посочената разпоредба предвижда следното:
Член 5
1. Βсеки има право на свобода и сигурност.
Никой не може
да бъде лишен от свобода, освен в следните
случаи и по реда,
предвиден от закона:
c) законосъобразен арест или лишаване от
свобода, с цел
да се осигури явяване пред компетентния съгласно
закона орган, по обосновано подозрение за
извършено
престъпление, или когато задържането обосновано
може да се смята за необходимо, за да се попречи
на
лицето да извърши престъпление или да се укрие,
след
като е извършило престъпление;
В случая се установи само наличието на
предпоставката „обосновано подозрение за извършено престъпление но не е налице
нито една от останалите предпоставки за задържане съгласно разпоредбата, а
именно: със задържането не се осигурява явяване пред компетентния орган и задържането
обосновано не може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да извърши
престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление.
Следователно, обжалваната заповед е
незаконосъобразна поради противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му бъдат присъдени
направените разноски в първоинстанционното производство: 10 лв. платена
държавна такса и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение, както и държавната
такса, заплатена за касационното производство в размер на 70 лв.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Отменя Решение №
475 от 12.12.2022 г., постановено по нахд № 1468/2022 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик, като вместо него постановява:
Отменя Заповед
за задържане на лице с рег. № 340 ЗЗ-147/10.10.2022 г. на младши автоконтрольор
в група „ООР“ при РУ Септември към ОД на МВР – Пазарджик.
Осъжда Областна
дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на И.Б.Р. *** разноски в размер на 380
лв. (триста и осемдесет лева).
Решението е
окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2. /п/