Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260000
гр.Бургас, 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на осми декември две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 4298
по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на И.К.И., ЕГН: **********, адрес: ***, против
наказателно постановление № 3388а-858 / 21.09.2020г., издадено от Началника на
Пето РУ при ОД на МВР-Бургас, с което на основание чл.81, ал. 2, т. 2 от Закона
за българските лични документи (ЗБЛД) на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 30 лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В
открито съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За
Административно - наказващият орган, редовно уведомен, представител не се
явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото НП е връчено на 12.10.2020 г., а
жалбата е депозирана в същия ден. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна
по следните съображения:
На 09.09.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че не положил достатъчно грижи за опазване
на личната си карта, което е довело до нейната кражба.
Административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение
на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД на основание
чл.81, ал. 2, т. 2 от закона е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 30
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Горната фактическа обстановка на практика не се оспорва и
от страните.
Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от
компетентен орган. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено
нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:
Съставът
намира, че е налице формулиране на неясно обвинение. Производството по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания чрез
съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда
изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните
актове. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателно производство
се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да
се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че
наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата
на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение
- с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със
съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и
място на извършване, точно описание на съставомерните признаци. От този момент
за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и
именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното
издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.
Съгласно
чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, която разпоредба с сочи за нарушена, гражданите,
притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане,
унищожаване или загубване. Съгласно приложената санкционна разпоредба пък се
наказва с глоба от 30 до 200 лева лице, което изгуби, повреди или унищожи
български личен документ. Обвинението спрямо жалбоподателя обаче, както в НП,
така и в АУАН, е за това, че не е положил достатъчно грижи за личната си карта,
което е довело до нейната кражба. Видно е, че словесното описание на
нарушението не съответства на нито един от признаците на сочените за нарушени
разпоредби. От описанието на следва изводът, че АНО приема, че картата е била
открадната, а жалбоподателят е наказан за това, че не е положил грижи и се е
стигнало до това- изпълнително деяние, което не присъства в закона.
На следващо място,
санкционната разпоредба на чл. 81, ал 2, т. 2 предвижда наказание за лице,
което изгуби, повреди или унищожи български личен документ, т.е. трябва да има
твърдение, че наказаното лице и извършило някое от тези действия, което в
случая не е направено.
Тези нарушения са
достатъчни да обосноват отмяна на обжалвания акт, тъй като вмененото от
фактическа страна обвинение не се покрива по никакъв начин със сочената за
нарушена разпоредба на закона.
На следващо място,
дори и да се приеме, че липсват процесуални нарушения, то обжалваното НП се
явява и материално незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗБЛД
предвижда задължение за опазване от изгубване, унищожаване или повреждане, но
не и за опазване от кражба в какъвто смисъл е и описанието на съставомерните
според АНО факти. Санкционната разпоредба на чл. 81, ал 2, т. 2 пък предвижда
наказание лице,
което изгуби, повреди или унищожи български личен документ, като изгубването е
нещо различно от кражбата на документа, тъй като следващата точка 3 на
разпоредбата предвижда санкция за недеклариране в тридневен срок изгубване,
кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ. Очевидно е, че
поведението на жалбоподателя не покрива никакъв състав на нарушение по закона,
респ. деянието му не представлява административно нарушение.
Предвид всичко
изложено, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3388а-858 /
21.09.2020г., издадено от Началника на Пето РУ при ОД на МВР-Бургас, с което на
основание чл.81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на
И.К.И., ЕГН: **********, адрес: ***, е наложена глоба в размер на 30 лева за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.