№ 1521
гр. Плевен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430102187 по описа за 2022 година
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, против
НЗОК, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез РЗОК-Плевен.
Твърди се, че с покана изх.№3252/26,03,2020 г., с вх.№11-025-357/30,03,2020
г. до НЗОК и РЗОК-Плевен, била предявена за плащане извършена и отчетена
болнична медицинска помощ, съставляващи „надлимитна дейност” за
месеците май, юни, юли и август 2019 г., както и първични медицински
документи и финансово отчетни документи, удостоверяващи осъществената
дейност в полза на здравно осигурени лица. Сочи се, че с Решение
№54/28,02,2022 г., постановено по гр.д.№542/2021 г. по описа на ПлОС, бил
осъден ответника на основание чл.59 от ЗЗО във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД да
заплати на ищеца сумата от 346 704,00 лева главница, представляваща
стойността на извършената болнична медицинска помощ по КП за ЗЗОЛ за
месеците май, юни, юли и август 2019 г., надлимитна дейност съгласно
Договор №150504/23,05,2018 г. за оказване на БМП по клинични пътеки,
Допълнително споразумение №41/19,02,2019 г. към него, Допълнително
споразумение №66/30,07,2019 г. и по Договор №151232/23,05,2018 г. за
извършване на клинични процедури и Допълнително споразумение
№18/19,02,2019 г. към него, и по Договор №151240/23,05,2018 г. за
1
извършване на амбулаторни процедури и допълнително споразумение
№35/19,02,2019 г. към него, ведно със законната лихва върху, сумата, считано
от 08,07,2021 г. до окончателното й изплащане. Навеждат се доводи, че
съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. В случая между страните нямало спор, че
главницата не била заплатена от ответника до подаване на исковата молба по
гр.д.№542/2021 г. по описа на ПлОС. Твърди се, че ответника изпаднал в
забава за плащане на процесната главница на 30,04,2020 г., когато изтекъл
предоставен за доброволно изпълнение едномесечен срок от връчване на
нарочна покана за плащане – 30,03,2020 г. За периода на забава – от
30,04,2020 г. до 08,07,2021 г. /предявяване на иска за главницата/, размерът на
обезщетението за забава върху неплатените в срок фактури за месеците май,
юни и юли 2019 г. /в общ размер на 136 413,00 лева/, възлиза на 16 484,56
лева, и ищецът претендира заплащане на посочената сума от ответника.
Претендират се и сторените по делото разноски. В с.з. проц.представител на
ищеца моли съда да уважи претенцията.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи,
че претенцията недопустима, тъй като не са спазени правилата за родова
подсъдност. Твърди се, че в отделно производство ищецът е претендирал
лихвата за забава върху неизплатената сума за м.август 2019 г. в размер на
24 921,09 лева, а е следвало да ги претендира в един иск, който е подлежал на
разглеждане от ПлОС. Не са изложени съображения по същество на иска, а се
иска неговото прекратяване и изпращане на ПлОС. В с.з. проц.представител
на ответника – юрк.Герасимов, моли съда да отхвърли иска. В писмена
защита, представена в дадения от съда срок, ответникът твърди, че искът по
чл.86 от ЗЗД, макар да следва главния иск, е самостоятелен такъв. Посочва се,
че липсва неизпълнение по смисъла на чл.86 от ЗЗД. Развити са подробни
съображения за неоснователност на иска. Твърди се, че съдът служебно
следва да провери и приложимия давностен срок.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото
писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е налице спор между страните и се установява от приложения заверен
2
препис на Решение №54/28,02,2022 г., в сила от 22,03,2022 г., постановено по
гр.д.№542/2021 г. по описа на ПлОС, че със същото е осъдена на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.59 от ЗЗО вр.§149, ал.4 от ПЗР към ЗИД на АПК,
НЗОК гр.София да заплати на ищеца сумата от 346 704,00 лева,
представляваща стойността на извършена болнична медицинска помощ по
КП на задължително здравно осигурени лица за месеците май, юни, юли и
август 2019 г., надлимитна дейност по договор №150504/23,05,2018 г. за
оказване на болнична помощ по КП и допълнителни споразумения към него
№41/19,02,2019 г. и №66/30,07,2017 г., по договор №151232/23,05,2018 г. за
извършване на клинични процедури и допълнително споразумение към него
№18/19,02,2019 г., както и по договор №151240/23,05,2018 г. за извършване
на амбулаторни процедури и допълнително споразумение към него
№35/19,02,2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08,07,2021 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът е представил съставените първични медицински и финансово-
отчетни документи за реално извършена и отчетена в РЗОК-Плевен болнична
медицинска помощ: фактура №**********/12,06,2019 г. на стойност
2 538 560,00 лева и дебитно известие към нея с №5876/17,03,2020 г. на
стойност 14 706,00 лева; фактура №**********/12,06,2019 г. на стойност
30 828,00 лева и дебитно известие към нея с №5875/17,03,2020 г. на стойност
193,00 лева; фактура №8000000/12,06,2019 г. на стойност 348 280,00 лева и
дебитно известие към нея на стойност 6580,00 лева; фактура
№**********/09,07,2019 г. на стойност 2 575 548,00 лева и дебитно известие
към нея на стойност 1550,00 лева; фактура №**********/09,08,2019 г. на
стойност 2 558 473,20 лева и дебитно известие към нея на стойност 77 833,00
лева; фактура №**********/09,08,2019 г. на стойност 72 215,60 лева и
дебитно известие към нея на стойност 2700,00 лева; фактура
№**********/09,08,2019 г. на стойност 23 503,00 лева и дебитно известие
към нея на стойност 482,00 лева; фактура №**********/09,08,2019 г. на
стойност 327 742,00 лева и дебитно известие към нея на стойност 20 096,00
лева; фактура №**********/09,08,2019 г. на стойност 1198,28 лева и дебитно
известие към нея на стойност 415,00 лева; фактура №**********/09,08,2019 г.
на стойност 130 762,00 лева и дебитно известие към нея на стойност 11 858,00
лева.
Тези документи касаят претенцията за главница и са били обсъдени в
3
производството, чийто предмет е била тя, видно и от мотивите на
приложеното решение по гр.д.№542/2021 г. по описа на ПлОС, като съдът
счита, че не изясняват релевантни за настоящия спор обстоятелства.
От значение за решаването му е факта на съществуващото за ищеца вземане
срещу ответника за главницата от 346 704,00 лева за извършена болнична
медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица за месеците май,
юни, юли и август 2019 г., установено с влязлото в сила решение.
Касае се за парично вземане и при неизпълнението му ответникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, в съответствие
с правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Тук се поставя въпроса изпаднал ли е ответникът в забава преди предявяване
на иска за главница и от кой момент.
Съдът приема, че приложими в случая са общите правила за изпадане на
длъжника в забава, регламентирани в чл.84, ал.2 от ЗЗД и за да бъде поставен
длъжника в забава, следва да бъде поканен от кредитора.
Видно е от приложения препис на Покана, изходяща от *** гр.Плевен с
№3252/26,03,2020 г., че ищецът е поканил ответника да му заплати
дължимите суми за извършена болнична медицинска помощ на
здравноосигурени лица, съставляващи процесната главница по приложените
първични счетоводни документи, както и дължими суми за последващ период
/м.август 2019 г./. При това е предоставил на длъжника едномесечен срок за
плащането.
Установява се от приложеното копие на Отговор от НЗОК до ищцовото
дружество от 10,04,2020 г., че поканата е била връчена на НЗОК с вх.№11-02-
357/30,03,2020 г.
При съобразяване датата на отправяне на поканата и дадения срок, съдът
приема, че предоставения срок за изпълнение е изтекъл на 30,04,2020 г.
Безспорно е, че ответника не е заплатил главницата на датата на падеж и до
датата на предявяване на иска по гр.д.№542/2021 г. по описа на ПлОС.
Ето защо съдът приема, че поради забавено плащане на главницата от
346 704,00 лева, е дължимо обезщетение в размер на законната лихва за
периода от датата на падежа – 30,04,2020 г. до датата на завеждане на
исковата молба по гр.д.№542/2021 г. по описа на ПлОС – 08,07,2021 г. След
4
тази дата е присъдена законна лихва с влязлото в сила решение по соченото
дело.
Въпреки, че не е своевременно направено /едва в писмената защита/, следва
да се отбележи, че е неоснователно направеното възражение от ответника за
погасяване на претенцията по давност. Приложим в случая е тригодишния
давностен срок по чл.111, б.”в” от ЗЗД и такъв не е изтекъл по отношение на
търсеното в настоящото производство вземане за лихви, което е предявено на
19,04,2022 г.
Относно размера на законната лихва върху главницата от 136 413,00 лева /за
м.май, юни и юли 2019 г./ за периода 30,04,2020 г. – 08,07,2021 г., не е налице
спор между страните и той се установява и служебно от съда при използване
на общодостъпен онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва, а
именно – 16 484,56 лева.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като се осъди ответникът да заплати на
ищеца сумата от 16 484,56 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата от 136 413,00 лева за периода от 30,04,2020 г. до
08,07,2021 г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи
на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 659,40 лева и
за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 16 484,56 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 136 413,00 лева за периода
от 30,04,2020 г. до 08,07,2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 1659,40 лева, представляваща направени
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6