РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Русе, 23.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на
дванадесети септември, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ
ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия
АГУШ адм.
дело № 284 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова
молба от С.В.А. *** срещу ОД на МВР – Плевен за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди, които са произлезли от незаконосъобразно издаден електронен
фиш серия К № 1026396/19.06.2015г. на сектор ПП към ОДМВР Плевен, отменен с
влязло в сила решение по АНД № 1340/2017 г. по описа на Районен съд - Плевен.
Според исковата молба имуществените вреди се съизмерват със заплатения адвокатски
хонорар на осъществилия защитата адвокат в съдебното производство пред Районен
съд - Плевен по обжалване на наказателното постановление. Претендира се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 400 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на предявяване на иска до нейното окончателно изплащане. Иска се
да бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – ОД на МВР -
Плевен, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – ст.юрисконсулт
Г.Алексиева, в депозиран по делото отговор на исковата молба вх. № 3313/11.08.2022
г., излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе, участващ в процеса на основание чл. 10 от ЗОДОВ,
дава заключение за основателност на предявения иск за имуществени вреди.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото доказателства,
както и становищата на страните, приема за установено следното:
По
допустимостта на предявения иск
От наведените в
исковата молба фактически твърдения и заявения петитум, както и с оглед
постановеното по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съдът приема, че
с исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за вреди с правно
основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203 от АПК.
Ищецът е изложил твърдения,
че в резултат от издаден незаконосъобразен електронен фиш (отменен по съдебен
ред), е претърпял имуществени вреди, поради което същият има качеството на
надлежен ищец по смисъла на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая искът е предявен
срещу правосубектен и надлежен ответник –
ОД на МВР – Плевен, тъй като областната дирекция, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР,
е юридическо лице, а отмененият като
незаконосъобразен електронен фиш е издаден от ОД на МВР – Плевен.
По основателността на предявения иск за имуществени
вреди
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника на заявените основания, в процеса следва да се
установят елементите от фактическия състав на чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, а именно: отменен като незаконосъобразен акт, незаконни действия или
бездействия, извършени от длъжностни лица на ответника, които представляват
административна дейност, претърпяна от ищеца вреда и причинна връзка между тях,
като посочените елементи следва да са кумулативно налични.
С т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС е даден отговор
на въпросите на кой съд и на какво основание са подсъдни делата по искове за
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по
налагане на административни наказания. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Според т. 1 от
горецитираното тълкувателно постановление исковете за вреди от отменени
незаконосъобразни наказателни постановления, действия или бездействия по административно
наказване, вкл. и такива за присъждане на разноските в процеса по обжалване, са
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За
квалифициране на иска на това основание определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо,
че наказателното постановление и електронният фиш не представляват индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията
на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се
издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
Следователно, отмяната
на електронен фиш като властнически акт на административен орган, представлява
материално правно основание по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ за търсене на
възмездяване на причинените от него щети. В разглеждания случай то е налице.
От материалите по
приложеното АНД № 1340/2017 г. на РС - Плевен се установява безспорно, че с електронен
фиш серия К № 1026396/19.06.2015г. на ОД на МВР - Плевен, на ищеца в настоящото
производство е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева,
за нарушение по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Електронният фиш е бил
предмет на съдебен контрол пред РС - Плевен по АНД № 1340/2017 г. С
постановеното по делото Решение № 470 от 08.06.2017г., влязло в сила на
03.07.17г., съдът е отменил наказателното постановление.
Решението е влязло в
законна сила, като не е било обжалвано. Отмяната на ЕФ по съдебен ред
обосновава извод за незаконосъобразност, както на действията по административно
наказване, така и на финализиращия процедурата по ЗАНН акт. С оглед на това и
съгласно т. 1 от горецитираното тълкувателно постановление е налице първата от
предпоставките по чл. 203 от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът за претърпени
имуществени вреди е обоснован с това, че ищецът е направил разноски за адвокат
по повод оспорване на горецитираното наказателно постановление пред Районен съд
– Плевен.
Видно от протокола от
съдебно заседание на 02.06.2017 г. (л.21 от АНД № 1340/2017г. по описа на РС – Плевен)
по делото на РС - Плевен, в съдебното производство ищецът е бил представляван
от адвокат-пълномощник Цветелина Тодорова. Това е станало въз основа на
представения пред РС - Плевен по АНД № 1340/2017 г. договор за правна защита и
съдействие от 02.06.2017 г. (л.29 от делото на РС – Плевен/, сключен между
ищеца и адв.Тодорова.
В приложения по делото
на районния съд договор е отразен размер на уговорено възнаграждение за адвокат
- 400 лева, така също и заплащане на такова възнаграждение в брой.
В производството по АНД
№ 1340/17г. пред ПРС е представено и пълномощно от 02.06.17г., с което ищецът е
упълномощил адвокат Тодорова да осъществи процесуалното му представителство по
АНД № 1340/17г. на РС Плевен.
По своята правна
същност договорът за правна защита и съдействие от 02.06.2017 г. е частен
документ, подписан от лицата, които са го издали и представлява доказателство,
че изявленията, които се съдържат в него, са направени от тези лица. Съдът е
длъжен да смята за автор на изявлението лицето, което е подписало документа и
тази формална доказателствена сила се преодолява само след доказване
неавтентичността на документа по реда на неговото оспорване, предвидено в
чл.193 ГПК.
Съгласно чл. 180 от ГПК частните документи,
подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица.
Съобразно ТР № 6/2012
г. на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В този смисъл по делото безспорно се установява
извършено от ищеца плащане на адвокатското възнаграждение, което представлява
причинена му вреда, доколкото плащането намалява фактически неговото имущество,
а и защото липсва процесуална възможност той да упражни претенцията си за
разноски в административнонаказателното производство пред съда – т.е. налице е
и втората изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по
чл. 1 от ЗОДОВ.
В тежест на ищеца е да докаже и наличието третата
предпоставка - пряка причинно-следствена връзка между претърпените вреди и
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията. Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, след като в производството по обжалване на наказателно
постановление ищецът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се
защити, то хонорарът, платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него.
Действително, плащането на адвокатско възнаграждение е по силата на
облигационно правоотношение между ищеца и адвоката, но наличието на пряка
причинна връзка е безспорно, доколкото поводът за упълномощаването и извършения
разход за процесуална защита е именно издаденото незаконосъобразно наказателно
постановление. Както е посочено в тълкувателното решение, неразделната
взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Безспорно потърсената
адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето,
което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. Следователно, разноските за адвокатска защита се явяват присъщ и
закономерен разход за осигуряване на благоприятен изход за наказаното лице при
съдебното оспорване на издадения срещу него незаконосъобразен санкционен акт на
администрацията.
Съдът следва да
отбележи, че действително законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски
в производствата по ЗАНН към момента на отмяната на наказателното
постановление, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията
за разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разноските в
хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, са за
лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия,
имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Поради изложеното и с оглед цитираното ТР № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, съдът намира, че по делото е
доказана и последната изискуема предпоставка по чл. 1 от ЗОДОВ, при което
предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 400 лева от отменен електронен фиш се явява основателен и доказан.
За
разноските
Предвид изхода на
спора, своевременно заявената претенция с представен списък на разноските и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответника са и направените и
доказани в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 310 лева,
от които платена държавна такса за завеждане на делото – 10 лева и 300 лева – заплатен
хонорар за адвокатска защита и съдействие.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи- гр. Плевен да заплати на С.В.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 400.00 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, резултат от отменен по съдебен ред, като
незаконосъобразен, електронен фиш серия К № 1026396/19.06.2015г. на сектор ПП
към ОДМВР Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска – 30.06.2022г. до нейното окончателно изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи- гр. Плевен, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул.“Сан Стефано“ № 3, да заплати на С.В.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 310.00 (триста и десет) лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: