РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 02.02.2024 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на дванадесет и трети януари две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 1 по описа за 2024 година на същия съд, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на П.И.П. ***, подадена чрез адв. М.П.– САК,
срещу Решение № 67 от 07.09.2023 година, постановено по административно наказателно дело № 248
по описа за 2022 година на Районен съд – Луковит, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0297-000206 от 02.08.2022 година, издадено от началник Група в ОДМВР
Ловеч, РУ Луковит.
В касационната
жалба са наведени доводи,
че районният съд не е обсъдил всички възражения, които са направени
в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство и не е преценил правилно всички
доказателства, поради което е достигнал до неправилни изводи, че е доказано
процесното нарушение - изричен отказ за тестване за наличие на алкохол чрез
техническо средство. В заключение моли да бъде отменено решението на РС Луковит
като незаконосъобразно и отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът чрез адв.П.
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът
Началник група към ОДМВР-Ловеч, РУ- Луковит – редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила
постановения съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Счита, че първоинстанционният
съд е дал подробен отговор на всички наведени оплаквания за незаконосъобразност
на издаденото НП и за допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Споделя становището, че извършеното
нарушение е доказано по един безспорен и категоричен начин, както и това че в
хода на административнонаказателното производство няма допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са го опорочили и да са довели до ограничаване
правото на защита на нарушителя.
Административен
съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени
събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите на
страните и като извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен съд
Луковит, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК
касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
С обжалваното решение състав на Луковитският районен съд е потвърдил Наказателно постановление
/НП/ № 22-0297-000206 от 02.08.2022 година, издадено от началник Група в ОДМВР
Ловеч, РУ Луковит, с което на на П.И.П. *** за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174 ал.3 пр.1
от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 08.07.2022г. след 22,00 часа в гр.Луковит на ул.Възраждане настъпило пътно
транспортно произшествие между управлявания от касатора лек автомобил
„Опел-Астра“ с рег.№******** и лек автомобил „Нисан-Примера“ с рег.№********. Към 22.30 чл. на
място пристигнал дежурен полицейски екип свидетелите В.Б., служител от сектор „Пътен контрол“, Р.Ц.
и Ц.Г., които запазили местопроизшествието, докато получат информация за
здравословното състояние пострадалият пътник в един от автомобилите. Св.Батев
поканил двамата водачи да бъдат изпробвани с техническо средство за употреба на
алкохол и водачът на лек автомобил Нисан изпълнил разпореждането и пробата била
отрицателна, а другият водач – касаторът в настоящото производство отказал да бъде
проверен и полицейският служител попълнил и Талон за медицинско изследване, в
който отразил че водачът трябва да се яви в МБАЛ Луковит до 45 мин. Видно от представените писмени
доказателства Талона за медицинско изследване е изготвен в 23,25 ч. на
03.07.2022 г. След възстановяване на движението и изясняване, че телесните
увреждания на пострадалото лице не налагат извършване на разследване,
полицейските служители и жалбоподателя П. ***, където му е съставен АУАН,
затова че на 08.07.2022г. в 22.30 ч. на посоченото място същия отказва проверка
с техническо средство за установяване употреба на алкохол, който му е връчен срещу подпис и без възражения от негова
страна. Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление.
Районният съд е приел, че фактическа
обстановка е безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са
законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове
и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните
правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая. Приел също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна
вмененото административно нарушение по ЗДвП.
Решаващият състав аргументирано обсъдил
възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като изложил
подробни доводи в тази връзка, включително и за изтъкнатите съществени
процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на НП. С горните мотиви
районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до
цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт.
Според
разпоредбата на чл.174 ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две
години и глоба 2 000 лева.
Въведеното
с разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП нарушение по същността си се изразява в
отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол или
упойващи вещества, който ред, съобразно чл.174 ал.4 от ЗДвП е уреден в Наредба
№1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По силата на
чл.1 ал.2 от посочената наредба, употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява посредством използване на съответни технически средства
и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, като разпоредбите на чл.3а от
Наредбата конкретизират основанията за допустимост на изследването с
доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища /доказателствен анализатор/ или с медицинско или химическо лабораторно
изследване, когато-лицето откаже извършване на проверка с техническо средство
или тест, лицето не приема показанията на техническото средство или теста,
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Предвид горното, водачът на МПС извършва нарушение
на чл.174 ал.3 от ЗДвП, когато откаже да бъде изследван с техническо средство
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество и
едновременно с това при наличие на основанията на чл.3а от Наредбата не изпълни
издаденото му предписание за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.1 и ал.2 от Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните
органи употребата на алкохол се установява с техническо средство и при съставянето
на АУАН за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда контролният орган попълва и талон за изследване по образец
съгласно приложение № 1, а съгласно чл.6, ал.4 от същата наредба, ако не приеме
показанията на техническото средство, лицето следва да избере начина, по който
да бъде изследвано – чрез доказателствен анализатор или чрез лабораторно
изследване, като при отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване се приемат отчетените показания от техническото средство. Видно от
така разписаните правни норми, правото на избор на лицето за изследване – чрез
доказателствен анализатор или чрез лабораторно изследване, е предоставена само
в хипотезата на установена на място, при проверката с техническо средство
(дрегер), концентрация на алкохол в кръвта. Законодателят в този случай е отчел
значимостта на правните последици за лицето от отчетена на място концентрация
на алкохол в кръвта и е предвидил възможност за това лице да избере начина на
изследване, с оглед в най-пълна степен защита на интересите му. Не такъв е
случаят при отказ за изпробване с техническо средство. В този случай
законодателят не е разписал правни норми, аналогични на тези при установена на
място концентрация на алкохол в кръвта. Следователно сме изправени единствено
пред хипотезата на чл.3а от Наредбата – в условията на отказ за извършване на
проверка с техническо средство, установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, като начинът на изследване /установяване
следва да се посочи в издадения талон от контролния орган.
Съгласно чл. 4 на Наредбата,
когато контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно
произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта на водачите на МПС.
В процесния случай, видно от
доказателствата водачът е отказъл да бъде изпробван с техническо средство за
алкохол като участник в пътнотранспортно произшествие /ПТП/, както и да изпълни
предписание за медицинско изследване.
С нормата на чл.174
ал.3 от ЗДвП е регламентирано правило за поведение, което следва да се спазва
от водачите, и неспазването му представлява нарушение на това правило.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че от
събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява осъществен
състав на нарушение по текста на чл.174 ал.3 от ЗДвП, за което е наказан касаторът по административен ред. Безспорно
установено е от събраните доказателства, че жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство, след
което му е издаден талон за медицинско изследване. Изложените
от решаващият съд
мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и
анализа на събраният доказателствен материал и се споделят от настоящият
състав. Последният споделя и правните изводи на решаващият съд за
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, като намира за
безпредметно да ги повтаря.
Неоснователни
са твърденията в жалбата и по същество относно приетата от съда фактическа
обстановка и анализа на доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на
районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящият състав, поради
което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на
първоинстанционния съд.
При
преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав
намира решението на РС Луковит за постановено при правилно прилагане на
относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до самостоятелна
отмяна само на това основание, и довели до ограничаване правото на защита на
нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените
правни последици. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд,
като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния
извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение
ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи
за доказаност на нарушението и извършителя, формирани от районния съд в тази
връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и
тяхното повтаряне.
Обосновано решаващият състав е приел за
неоснователно възражението на ПП на жалбоподателя, че при съставяне на акта и
НП са били допуснати съществени процесуални нарушения и че му е било нарушено
правото на защита, след като такива не е установил при извършената от съда
служебна проверка. При анализа на
доказателствата, от една страна възраженията на жалбоподателят не могат да
бъдат приети за достоверни, от друга сами по себе си не оборват съставения акт, НП, приложените писмени
доказателства и показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението. Доколкото
е установено, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство задължително е вземането на кръвна проба. В случая на П. е
издаден талон за изследване, който той е отказал да получи, според
удостовереното в него, за да изпълни предписанието за изследване. Възраженията
на П., че никой не го е канил да бъде изпробван с техническо средство, нито му
е издавал талон за изследване, обосновано са приети от съда за защитна теза.
От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че касаторът е управлявал
едно от МПС, които са участвали в ПТП, посетено от полицейските служители,
разпитани като свидетели и същият е отказал да бъде изпробван на място с
техническо средство. В тази връзка са показанията на свидетелите Батев, Цолачев
и Цветанов, приемайки ги за обективни като непротиворечиви, логични, убедителни
и съответстващи на събраните по делото и писмени доказателства, като
съставените в момента на проверката писмени доказателства — протокола за ПТП, в
който също е отбелязано, че единият участник (П.) е отказал проба за алкохол,
за разлика от другия водач, което обстоятелство е станало повод за издаване на
талон за медицинско изследване, а впоследствие и за съставяне на акт срещу П..
Налице
е отказ от страна на жалбоподателя да даде кръвна проба и при наличието на
отказ от негова страна да бъде изпробван за алкохол с техническо средство,
което обуславя санкцията на административното нарушение, предвидена в чл.174
ал.3 от ЗДвП.
От касационният състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е
неоснователно. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички
възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.
Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и
гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните
по делото доказателства. На жалбоподателя, касатор в настоящото производство е осигурена възможност,
каквото е поискана още с жалбата, да ангажира свидетелски показания, но в
съдебно заседание изрично е заявено, че се отказва от искането. Решаващият съд
е обосновал, че по релевантните за отказа факти е кредитирал свидетелските
показания на служителите на административно наказващия
орган, от които категорично се установява извършеното нарушение, тъй като
същите са пълни, логични и последователни и не са оборени от събраните писмени
доказателства. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че полицейските
служители са очевидци и имат непосредствена представа и възприятия за
нарушението. Възприел е правилна фактическа обстановка, кредитирайки
показанията за посочените обстоятелства на актосъставителят и свидетелите при
съставяне на АУАН, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК.
По делото не са налични каквито и да е данни за тяхната заинтересованост от
изхода на делото или пък необективност. На извършеното нарушението е дадена правилна правна
квалификация.
По делото не са ангажирани доказателства за налични
смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като
маловажно. За извършеното нарушение
правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран по този текст с
налагане на административно наказание глоба в размер от 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наложените административни наказания глоба и лишаване от право да управлява
МПС са във фиксирания размер, предвиден за процесното административно нарушение
в санкционната норма на чл.174 ал.3 от ЗДвП и са законосъобразно определени,
съответно отговарят на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Луковит за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като
правилно.
Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348
от НПК,
които да водят до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 67 от 07.09.2023 година, постановено по административно наказателно дело № 248 по
описа за 2022 година на Районен
съд – Луковит.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.