Решение по дело №5045/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5279
Дата: 14 юли 2017 г. (в сила от 5 юли 2019 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20161100105045
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2016 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град С., 14.07.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Невена Чеуз

 

при секретаря Десислава Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 5 045 по описа на 2016 година , и за да се произнесе , взе предвид следното:

 

          Предявен е  иск с правно основание чл. 227, ал. 1 , б.”в” от  ЗЗД.

 

          Ищецът Р.Ц.Г. излага в исковата молба, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 43, дело 234/2008 г. на Нотариус Н.В.с район на действие – СРС е дарил на ответницата М.Ц.Г. собственият си недвижим имот – апартамент № 110, находящ се в гр. С., ж.к. „**********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79, 53 кв.м., при съседи: от изток – фасада, от запад – фасада, от север – стълбище и апартамент № 109, от юг – апартамент№ 135 от вх. „Д”, заедно с избено помещение № 21, със застроена площ от 2, 47 кв.м., заедно с 3, 487% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, държавна земя. Изложени са твърдения, че се нуждае от издръжка, изпаднал в крайна нужда, без жилище, безработен, без доходи и имал две деца на 8 и 14 години. Твърди, че с нотариална покана е поканил ответницата да му предостави издръжка, което тя не сторила.  В тази връзка е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени извършеното дарение в полза на ответницата поради отказ на същата да му заплаща необходима издръжка на основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски.

              Ответницата М.Ц.Г., редовно призована, оспорва иска в срока по чл. 131 от ГПК в заявен писмен отговор на назначения й особен представител – адв. Т.Г..

 Съдът  като прецени  събраните  по делото доказателства и доводите на страните  с оглед разпоредбата на чл. 235 ал.2 и ал. 3 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От нотариален акт № 43, том ІІ , дело № 234/2008г. на Нотариус  014- Н.В.с район на действие СРС, се установява, че на 21.07.2008 г. Р.Ц.Г. е дарил на сестра си М.Ц.Г. собственият си недвижим имот – апартамент № 110, находящ се в гр. С., ж.к. „**********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79, 53 кв.м., при съседи: от изток – фасада, от запад – фасада, от север – стълбище и апартамент № 109, от юг – апартамент№ 135 от вх. „Д”, заедно с избено помещение № 21, със застроена площ от 2, 47 кв.м., заедно с 3, 487% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, държавна земя.

Представена е и нотариална покана от Р.Ц.Г., изпратена до М.Ц.Г. с рег. № 21387/07.09.2015 г. на Нотариус А.Ч.– район на действие СРС, от съдържанието, на която се установява, че същата е поканена да му изплаща издръжка в размер на 500 лв., тъй като получаваната заплата от него не е достатъчна да покрие сумата, необходима за издръжка на семейството му. Същата е получена от Ц..МГ. на 22.10.2015 г. със задължение да я предаде на адресата.

Представено е удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх. № 02577/31.03.2016 г. на СО – район „Подуяне”, от което се установява, че Р.Ц.Г. е със семейно положение – женен със съпруга И.П.Г. и низходящи – В.Р.Г. и Ц.Р.Г..

Представено е удостоверение изх. № 193/01.04.2016 г на „Е.-М.” АД, от което се установява, че брутния трудов доход за периода септември 2015 г. – февруари 2016 г. на И.П.Г. възлиза на сумата от 6 018, 16 лв.

От удостоверение за декларирани данни на СО – Дирекция „ОП” се установява, че Р.Ц.Г. е декларирал, че е едноличен собственик на два леки автомобила.

Представена по делото е служебна бележка от Агенция по заетостта изх. № 268/29.03.2016 г., от което се установява, че Р.Ц.Г. е лице, регистрирано като „безработно” в периода 11.02.2016 г. – 11.03.2016 г.

По делото е изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице М.В.В., от заключението на която се установява, че по данни на НСИ средномесечните разходи, необходими за издръжка за живот  за 3-то и 4-то тримесечие на 2015 г. за 4-членно семейство, възлизат на 1554 лв. като средномесечен доход в семейството получава само съпругата на ищеца в размер на 1003 лв. и е налице недостиг на средства от 551 лв., необходими допълнителни средства за издръжка на семейството на ищеца.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетел С.Р.Г., майка на страните по делото в съдебно заседание на 15.05.2017 г.

При така установената фактическа обстановка  съдът приема от правна страна следното:

Безспорно е по делото , че между страните е бил сключен договор за дарение, по силата на който ищецът е прехвърлил чрез дарение на ответницата собственият си недвижим имот. Наличието на този договор не поражда автоматично задължение на надарения да дава издръжка. За да възникне такова задължение дарителят следва да изпадне в трайна нужда от издръжка и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на пресъдено нещо по делото. Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние. /в този смисъл е и задължителната съдебна практика РЕШЕНИЕ № 473 ОТ 20.01.2012 Г. ПО ГР. Д. № 263/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 172 ОТ 16.05.2013 Г. ПО ГР. Д. № 1203/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/.  Евентуалният отказ от даване на издръжка мотивира дарителят да иска отмяна на дарението и връщане на даденото имущество, за да се издържа от него. Съгласно разпоредбата на чл.227, ал.1 , б.”в” от ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която се нуждае.

Съдът приема с оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че ищецът не е доказал, че трайно се нуждае от получаване на ежемесечни средства, необходими за неговата издръжка. На първо място касае се човек в активна трудоспособна възраст – 38 години към датата на депозиране на исковата молба, без данни по делото, че страда от заболяване или друга обективна причина, която да препятства, полагането на труд от негова страна. От друга страна от представеното удостоверение от Агенция по заетостта се установява, че същият е  бил безработен в рамките на 1 месец, което като период от време се характеризира със своята непродължителност.

За да бъде уважен иск с правно основание чл.227 , ал.1 , б.”в” от ЗЗД е необходимо да са налице в тяхната кумулативна даденост следните предпоставки: трайна нужда от издръжка, искане отправено от дарителя до надарения за даване на тази издръжка и отказ на надарения да я дава. 

В конкретния случай съдът приема, че с оглед ангажираните по делото доказателства ищецът не е изпаднал в трайна нужда от издръжка. На следващо място разпитаната по делото свидетелка С. Г., майка на двете страни по делото, установява, че ответницата – нейна дъщеря живее в Р Гърция, не работи, разчита на издръжката, осигурявана от съпруга й. В обстоятелствената част на исковата молба самият ищец е посочил, че сестра му е споделяла, че е „финансово нестабилна” и е в лоши отношения със съпруга си. При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира с оглед заявените от самия ищец твърдения в исковата молба и събраните гласни доказателства, установяващи недостиг на средства у ответницата, същата с даването на издръжка ще постави себе си или лицата, които следва да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя, което поведение не съставлява обществено нетърпимо поведение респ. не може да се счете, че е проява на укорима непризнателност.

С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск с правно основание чл.227 , ал.1 , б.”в” от ЗЗД за неоснователен и недоказан, поради което същият следва да се отхвърли.

При  този  изход  на  спора  настоящият съдебен състав намира, че на страните не се следват разноски.

 

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл.227, ал.1 , б.”в” от ЗЗД иск на Р.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес: *** против М.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес *** за отмяна на договор за дарение от 21.07.2008 г., обективиран в нотариален акт № 43, том ІІ , дело № 234/2008г. на Нотариус  014 - Н.В.с район на действие СРС за имот – апартамент № 110, находящ се в гр. С., ж.к. „**********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79, 53 кв.м., при съседи: от изток – фасада, от запад – фасада, от север – стълбище и апартамент № 109, от юг – апартамент№ 135 от вх. „Д”, заедно с избено помещение № 21, със застроена площ от 2, 47 кв.м., заедно с 3, 487% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, държавна земя като неоснователен и недоказан.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: