Определение по дело №39/2021 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

               №………………………….2021г., гр.Варна

 

           

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на деветнадесети февруари 2021г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д. № 39/2021г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба от „Велес МТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Д-р Железкова“ бл.16, вх.Д, ет.1, чрез управителя М.Л.Т., против мълчалив отказ на Началника на сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна по УРИ 819000-45694/29.09.2020г. да извърши действия по чл.431 ал.6 от ГПК – прекратяване на административна мярка “Спиране от движение на автомобили“, собственост на дружеството, поради изтичане на законоустановения срок от три месеца.

В изпълнение на съдебно разпореждане, с молба с.д. 2364/12.02.2021г. жалбоподателят е уточнил, че оспорва бездействие от страна на административния орган да извърши вменено му по закон задължение. Сочи, че спирането на МПС собственост на дружеството, е извършено по изрично разпореждане на ТД на НАП-Варна, на основание чл.431 ал.6 от ГПК. Счита, че доколкото цитираната разпоредба указва срок за тази мярка до три месеца, с изтичането на същия, Началникът на КАТ е следвало автоматично да премахне мярката. Моли съдът да задължи Началника на КАТ-Варна да изпълни вмененото му от закона задължение за премахване на мярката, поради изтичане на императивно установения от закона тримесечен срок.

От ответника, с представяне на административната преписка е постъпило и писмено становище, в което е посочено, че спирането от движение на МПС, подробно описани в същото, е направено на 05.06.2020г. по разпореждане на главен публичен изпълнител на ТД на НАП-Варна, във връзка с публични вземания по образувано срещу дружеството изпълнително дело, като и към настоящия момент не е получено писмено предписание от същия за пускане в движение на МПС, съобразно изискванията на чл.45 от Наредба № І-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредба № І-45/24.03.2000г./.

 

Съдът, при преценка допустимостта на жалбата, след запознаване с представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане за спиране от движение на моторно превозни средства №№ С200003-026-0024589/29.05.2020г., С200003-026-0024591/29.05.2020г. и С200003-026-0024594/29.05.2020г., Главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна е разпоредил спиране от движение на 10 бр., подробно индивидуализирани МПС, собственост на „Велес МТ“ ЕООД, във връзка с наложени върху същите запори по Постановления за налагане на обезпечителни мерки и запорни съобщения, съответно от 2015г. и 2016г., по образувано за налични публични задължения на дружеството изп.дело № **********/2015. Във връзка със същите, на 05.06.2020г. в системата на „ПП“-Варна е отразено спиране от движение, видно от представените справки по история на МПС, за всяко от тях.

На 29.09.2020г. от М.Л.Т., в качеството му на управител на „Велес МТ“ ЕООД до Началника на КАТ-Варна е подадена молба УРИ 819000-45694, в която е направено искане да отмени решението си за спиране от движение на тези МПС, поради изтичане на регламентирания за това в разпоредбата на чл.431 ал.6 от ГПК тримесечен срок и поради липса на правно основание за това в ЗДвП „и наложените глоби и актове на това основание са незаконни“.

С писмо от 13.11.2020г. Началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна е препратил молбата на издалия разпорежданията за спиране главен публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, по компетентност, съобразно разпоредбата на чл.45 от Наредба № І-45/24.03.2000г.

 

При така описаната фактическа обстановка, предвид направеното от жалбоподателя уточнение относно предмета на спора – бездействие при условията на чл.256 от АПК и приложимата нормативна уредба, съдът намира жалбата за процесуално недопустима, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.431 ал.6 от ГПК при необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.

Съгласно нормата на чл.45 от Наредба № І-45/24.03.2000г. превозните средства, спрени от движение от органите на съдебната власт или органите на Националната агенция за приходите, се пускат в движение след писмено предписание от съответния орган за вдигане на забраната.

Безспорно в случая собствените на дружеството МПС са спрени по разпореждане на публичен изпълнител в хипотезата на чл.431 ал.6 от ГПК.

Не е налице обаче бездействие на Началника на „ПП“-Варна при условията на чл.256 от АПК. Цитираната разпоредба урежда две хипотези на защита:

Ал.1 – При бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

Ал.2 – Пре неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му.

 

1.На първо място следва да се посочи, че спирането от движение на МПС не е фактическо, а правно действие, със съответните законови последици. Същото е във връзка с образувано изпълнително дело и е по обезпечаване публични задължения на дружеството. Неизвършването на действия или бездействия от правен характер не попада в хипотезата на чл. 256 и чл. 257 от АПК и търсената по този ред защита е недопустимо.

2.На второ място, не е налице хипотезата на ал.1 на чл.256 от АПК. В настоящия случай задължението за спиране от движение произтича от актове на публичен изпълнител, с които е наложен запор върху МПС и е разпоредено тяхното спиране. Отмяната на същите става по същия ред – отново с акт на публичния изпълнител /писмено предписание/, поради което фактическите действия, които ответника по настоящото дело извършва по изпълнение на тази мярка – отбелязване в автоматизираната информационна система и др., по арг. на чл.40-44 от Наредба № І-45/2000г., не произтичат пряко от нормативен акт, поради което производството по чл.256 от АПК за защита срещу неоснователни бездействия на административен орган е недопустимо.

В настоящия казус определено се претендират действия от правен характер по изпълнение на акт на държавен орган, а не изпълнение на конкретно задължение, произтичащо пряко от нормативен акт.

3.На следващо място, не е налице и хипотезата на ал.2 от чл.256 АПК. Това е така, тъй като за ответника към момента на подаване на искането все още не е било възникнало задължение да извърши описаните в Наредбата фактически действия по отменя на спирането. Както беше казано и по-горе тези действия се предпоставят от наличието на нарочен акт на публичния изпълнител, какъвто към него момент не е налице.

Неоснователно жалбоподателят счита, че с изтичането на посочения в разпоредбата на чл.431 ал.6 от ГПК тримесечен срок, Началникът на „ПП“ автоматично следва да извърши действия по прекратяване на спирането. Доколкото фактическите действия се предпоставят от акт на публичния изпълнител, то този срок е относим именно към действията на този орган, който при изтичане на същия е следвало да издаде предписание до съответния орган за вдигане на забраната. Едва при наличието на такова, за ответника възниква задължението за предприемане на съответните действия по отмяна на спирането.

Допълнително следва да се посочи, че при тази хипотеза, жалбата се явява недопустима и поради просрочие. Молбата на дружеството до Началника на „ПП“-Варна е подадена на 29.09.2020г. При положение, че изобщо ответника дължи действия, то това следва да стане в 14-дневен срок от молбата, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 от АПК. Ако се приеме /както твърди жалбоподателя/, че в случая е налице хипотезата на ал.7, то този срок следва да се продължи с още 14 дена, които обаче започват да текат автоматично след изтичане на основния 14-дневен срок. Т.е. в случая срокът става от общо 28 дена и изтича на 27.10.2020г. Предвид това, че се твърди мълчалив отказ, то същия съгласно чл.149 ал.2 от АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административния орган е следвало да се произнесе. Или срокът за оспорване в случая изтича на 27.11.2020г., а жалбата до съда е подадена много след това – на 29.12.2020г.

Неправилно жалбоподателят счита, че срокът по чл.57 ал.7 от АПК тече едва от дата на изпращане на молбата му на публичния изпълнител. Това би означавало необосновано удължаване или възобновяване на срока за обжалване.

 

4.Жалбата се явява недопустима и по първоначално посочения в нея като предмет на оспорване, а именно - мълчалив отказ на Началника на „ПП“-Варна по подадената молба за „прекратяване на административна мярка спиране от движение“. В случая, както беше посочено действията по отмяна на спирането се предхождат от постановление на публичния изпълнител. Т.е. именно той е компетентен да се произнесе с нарочен акт по това искане, който ще подлежи на оспорване. Допълнително следва да се посочи, че настоящото спиране не попада в хипотезите по налагани от началник на ПП ПАМ, изчерпателно посочени в чл.171 т.2 от ЗДвП. Т.е. той не е компетентен да налага такава мярка при дадената хипотеза, респ. да я отменя.

Предвид горното, Началникът на „ПП“-Варна не е компетентен и не дължи произнасяне по искането на жалбоподателя, с което е сезиран. Когато искането е подадено до некомпетентен орган, то за този орган задължение да създаде претендираните права не съществува, поради което и мълчалив отказ като фикция, осигуряваща достъп до съд, не се формира.

В съответствие с изискването на чл.31 от АПК, ответникът е изпратил молбата на съответния компетентен да се произнесе по искането орган.

 

С оглед гореизложеното, жалбата се явява недопустима поради липса на правен интерес, обусловен от липсата на предмет, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.

По изложените съображения и на основание чл.159 т.4 вр. ал.1 от АПК, съдът

                 

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „Велес МТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Д-р Железкова“ бл.16, вх.Д, ет.1, чрез управителя М.Л.Т., против бездействие на Началника на сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна по УРИ 819000-45694/29.09.2020г. да извърши дължими по закон /чл.431 ал.6 от ГПК/ такива; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 39/2021г. по описа на Адм.съд-Варна, ХVІІІ състав.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщенията до страните.

 

 

 

                                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: