Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.05.2020 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 10191 по описа за
2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 332603 от 07.02.2018 год.,
постановено по гр.дело № 6105/2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 77 състав, е осъдено М. на о. с.
и в., Булстат ******, гр.София, бул.“ ******, представлявано от М. да з. на о.
чл.79, ал.1, вр. чл.86 ЗЗД на СНЦ „З.Б.“, Булстат ******, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.“ ******, представлявано от Д.В.П., председател
на УС, чрез адвокат Л.Л.,***, офис 10, тел.******, сумата от 15535,20 лв.,
представляваща неверифициран и невъзстановен разход, дължим по фактура № **********
от 31.05.2011 г., на обща стойност 33535,20 лв., издадена във връзка с изпълнение
на Договор № У-ОПОС-009-07/18.04.2011 г. за услуга с предмет“ Почистване на
природните местообитания в ЗЗ“ Поморие“, в рамките на договор № 58301-С-009 за
безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2007-2013
г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния
фонд на Европейската общност, за проект № 58301-67-487 „Спешни мерки за
възстановяване и консервация на видове и местообитания с европейска значимост в
комплекса от защитени природни територии на Поморийско езеро“, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска- 05.03.2015 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК- сумата от 3621,40 лв.-
направени по делото разноски.
Срещу
решението на СРС, 77 с-в е постъпила
въззивна жалба от М. на о. с. и в., подадена чрез юрк.С.Т., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да
бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан. В
жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано,
като постановено в нарушение на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски
по делото.
Въззиваемата страна- ищец СНЦ“ З.Б.“, гр.Пловдив, чрез пълномощника си адв.Л.Л. оспорва жалбата,
по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при
обоснованост на правните изводи за наличие на предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. С оглед на което на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца СНЦ „З.Б.“,
гр.Пловдив, срещу ответника Министерство на околната
среда и водите, осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 15535,20 лв., представляваща неверифициран и невъзстановен разход,
дължим по фактура № ********** от 31.05.2011 г., на обща стойност 33535,20 лв.,
издадена във връзка с изпълнение на Договор № У-ОПОС-009-07/ 18.04.2011 г. за
услуга с предмет“ Почистване на природните местообитания в ЗЗ“ Поморие“, в
рамките на договор № 58301-С-009 за безвъзмездна финансова помощ по оперативна
програма „Околна среда 2007-2013 г.“, съфинансирана от Европейския фонд за
регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейската общност, за проект №
58301-67-487 „Спешни мерки за възстановяване и консервация на видове и
местообитания с европейска значимост в комплекса от защитени природни територии
на Поморийско езеро“, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска- 05.03.2015 г. до окончателното изплащане. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Доводите в жалбата са общи, а по
същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба
доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция. Противно на
изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните
по делото и събраните по делото доказателства. В случая ответникът не е оспорил
нито едно от тези доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения
в ГПК процесуален ред. Не е ангажирал доказателства, оборващи представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства
или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото.
В настоящия случай, противно на изложеното от
ответника, чрез неговия процесуален представител във въззивната жалба, договор
№ У-ОПОС-009-07/ 18.04.2011 г. за услуга с предмет“ Почистване на природните
местообитания в ЗЗ“ Поморие“ е валиден и обвърза страните по него.
Действително, както е приел правилно и първоинстанционният съд в процесния
договор, цената не е определена, като краен размер. Следва да се вземе предвид
обстоятелството, че са уговорени единични цени на съответните видове дейности и
начинът, по който се формира дължимото на изпълнителя по договора
възнаграждение- при приемане на работата, съобразно съставените и подписани
отчети, и представените документи. В процесния случай, съдът приема, че
крайната цена на договора е определена на база на действително извършена работа
по приетите единични цени и по определения в договора начин на формирането й,
след съставяне и подписване на отчет за фактически извършена работа. С оглед на
което доводите на ответника в тази насока изложени във въззивната жалба съдът
приема за неоснователни.
Неоснователен
се явява и довода на ответника, изложен във въззивната жалба, че в случая е
невъзможно да бъде определен приложимия ред, по който е следвало да бъде
възложен договор № У-ОПОС-009-07/ 18.04.2011 г. При преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че в процесния случай избора на изпълнител
за услугата с предмет“ Почистване на природните местообитания в ЗЗ“ Поморие“,
относно процесния договор е определен да бъде, чрез събиране на не по-малко от
3 оферти, в съответствие с планираната и одобрена сума в бюджета на проекта,
която е в размер на 28088,60 лв. без ДДС, съгласно одобрения план за процедури
за възлагане по реда на ПМС № 55/2007г./ отм./ и съобразно чл.12, ал.1, т.2 от
ПМС № 55/2007 г. Т.е. единствения обоснован извод, който следва да се направи
е, че приложимият ред за избор на изпълнител не се определя от фиксирана цена
по договора за възлагане на съответната услуга, а от предварително заложената и
одобрена сума в бюджета на проекта. В процесния случай, изборът на процедурата
и осъществяването й са съобразени с
прогнозната стойност в бюджета и ПМС № 55/2007 г./ отм./.
На следващо място съдът приема, че
верификацията е процес на извършване на проверка и потвърждение на
допустимостта на извършените разходи, като правилата за това се съдържат в ПМС
№ 249/17.10.2007 г. В случай, че разходът е допустим, то договарящият орган е
длъжен да изпълни задълженията си по договора за безвъзмездна финансова помощ/ДБФП/,
т.е. да заплати на бенефициента съответната безвъзмездна финансова помощ. Съдът
приема, че в процесния случай неизплатената от ответника сума в размер на
15535,20 лв. е допустим разход, тъй като отговаря на условията за допустимост
по чл.2 от ПМС № 249/17.10.2007 г.
Неоснователен е и довода на ответника,
изложен във въззивната жалба, че процесната сума от 15535,20 лв. не е
верифицирана и изплатена, тъй като представлява финансова корекция, наложена по
ДБФП № 58301-С-009. Съдът приема, че в съответствие с чл.98 от Регламент /ЕО/ №
1083/2006 могат да се налагат финансови корекции, но при спазване изискванията
на методологията за определяне на финансови корекции, спрямо разходите свързани
с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните елементи
на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони
и Европейския фонд за рибарство, приета с ПМС № 134/05.07.2010 г. Съгласно
Методологията, размерът на финансовите корекции се определя по определен начин
чрез прилагане на диференциален метод или на пропорционален метод. В настоящия
случай, съдът приема за безспорно установено по делото обстоятелството, че не е
наложена финансова корекция по договора, а не е верифицирана и не е изплатена
цялата поискана сума от бенефициента. Неизплатената от ответника сума в размер
на 15535,20 лв. е допустим разход, тъй като отговаря на условията за
допустимост по чл.2 от ПМС № 249/17.10.2007 г. С оглед на
което и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че в настоящия случай е налице основание за ангажиране на отговорността
на ответника за заплащане на ищеца, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, сумата
от 15535,20 лв., представляваща неверифициран и невъзстановен разход, дължим по
фактура № ********** от 31.05.2011 г., на обща стойност 33535,20 лв., издадена
във връзка с изпълнение на Договор № У-ОПОС-009-07/ 18.04.2011 г. за услуга с
предмет“ Почистване на природните местообитания в ЗЗ“ Поморие“, в рамките на
договор № 58301-С-009 за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Околна среда 2007-2013 г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално
развитие и Кохезионния фонд на Европейската общност, за проект № 58301-67-487
„Спешни мерки за възстановяване и консервация на видове и местообитания с
европейска значимост в комплекса от защитени природни територии на Поморийско
езеро“, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2015 г. до окончателното й изплащане.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното
производство:
С
оглед изхода на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. С оглед изхода на спора пред настоящата въззивна
инстанция и предвид изричната претенция на въззиваемата страна- ищец за
присъждане на разноски, на основание чл.273 от ГПК вр. с чл.78, ал.1 от ГПК,
въззивникът- ответник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1000 лева,
представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 28.05.2018
г. и списък по чл.80 от ГПК, като направеното от въззивника – ответник,
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Съдът приема, че в
настоящия случай заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 332603 от 07.02.2018 год., постановено по гр.дело №
6105/2017 г. на СРС, ІІ Г.О., 77 състав.
ОСЪЖДА М. на о. с. и в., Булстат ******, гр.София, бул.“ ******, да заплати
на СНЦ „З.Б.“,
Булстат ******, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“ ******,
представлявано от Д.В.П., председател на УС,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 1000 лв. / хиляда
лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /заплатено
адвокатско възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.