№ 107
гр. Шумен, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20233630201458 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 23 – 0869 - 000451/ 13.03.2023г. на
Началник сектор към ОДМВР - Шумен, с което, на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183, ал.4,
т.6, от ЗДвП; чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП ; чл. 185 от ЗДВП; чл. 178, ал.1, т. 2 от ЗДВП ;
чл. 185 от ЗДВП; чл. 185 от ЗДВП ; чл. 185 от ЗДВП на К. Ф. М. ЕГН ********** от
гр.Шумен, са наложени административни наказания– 1.„глоба“, в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.104 А от ЗДВП ;2. „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137 А,
ал.1 от ЗДВП ;3.„глоба“ в размер 20 лв. за нарушение на чл. 70 ал.3 от ЗДВП; 4.„глоба“ в
размер на 2000лв. за нарушение на чл. 178, ал.1, т.2 от ЗДВП ; 5.„ глоба „ в размер на 20 лв.
за нарушение на чл. 139 ал.1, т. 1 от ЗДВП ; 6.„ глоба „ в размер на 20 лв. за нарушение на
чл. 139 ал.1, т. 3 от ЗДВП; 7.„ глоба „ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал.1, т.4
от ЗДВП
Жалбоподателят обжалва НП в частта за нарушенията по пункт 1, 2, 4, 5, 6, и
пункт 7. Не се обжалва НП в частта по пункт 3. Моли съда, да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление в обжалваната част. Излага твърдение, че
фактическата обстановка е неясна, противоречива и не отговаря на действителността.
В съдебно заседание, редовно призован, явява се лично и с процесуален
представител адв. Т., която поддържа жалбата в обжалваната част .
Процесуалният представител на въззиваемата страна, оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда, да потвърди издаденото наказателно постановление като
правилно и законосъобразно и излага доводите си за това. Жалбата е частично основателна
.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят, на 10.02.2023 г. в 12,20 часа в с.Хитрино , ул. „Възраждане“, на
кръговото кръстовище в посока ул. „Мир“ , управлява собствения си лек автомобил
"Фолксваген шаран" с ДК № Н3062КВ, като водачът :
1. По време на движение използва мобилен телефон ,без наличие на устройство
позволяващо ползване на телефона без участие на ръцете му;
2. По време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто МПС е
1
оборудвано ;
3. Се движи с МПС през деня, без задължително включени светлини за движение;
4. Без да спазва установения ред, е изменил конструкцията на МПС, като е премахнал
два реда седалки за превозване на пътници и преобразувал ПС в ППС за превоз на
товари ,като намалил броя на местата от 6+1 в 2+1.
5. Управлява МПС, което се движи без светлоотразителен триъгълник.
6. Управлява МПС, което се движи без пожарогасител.
7. Управлява МПС, което се движи без светлоотразителна жилетка.
За описаните по-горе административни нарушения на жалбоподателя бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 922063 от 10.02.2023г.
Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна жалбоподателя са
нарушени разпоредбите на чл.104 А от ЗДВП; чл. 137 А, ал.1 от ЗДВП ; на чл. 70 ал.3 от
ЗДВП; чл. 178, ал.1, т.2 от ЗДВП ; чл. 139 ал.1, т.1 от ЗДВП ; чл. 139 ал.1, т. 3 от ЗДВП;на
чл. 139 ал.1, т.4 от ЗДВП.
Актът е бил подписан от нарушителя, като е изложил възражения- „изложеното не
отговаря на истината“ .
Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН е депозирал писмени възражения.В същите е посочил, че не е разговарял по
телефона и е имал поставен колан. За останалите нарушения не излага твърдения.
По повод възражението са извършени проверка и повторна такава и са снети
обяснения от жалбаподателя, прегледани са записи от АИС ВОДПК за преценка относно
евентуални нарушения на служителите извършили проверката и изготвили АУАН
.Изготвени са докладни записки от св. П.П. и св.О.Ю.. Проверката е приключила с докладна
записка изготвена от инсп. Г.. Горното се установява и от показанията на свид.Г. разпитан
по делото/стр.83/.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено Наказателно постановление № 23 – 0869 - 000451/
13.03.2023г. на Началник сектор към ОДМВР - Шумен, с което, на основание чл.53 от
ЗАНН, чл.183, ал.4, т.6, от ЗДвП; чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП ; чл. 185 от ЗДВП; чл. 178,
ал.1, т 2 от ЗДВП ; чл. 185 от ЗДВП; чл. 185 от ЗДВП ; чл. 185 от ЗДВП на К. Ф. М. ЕГН
********** от гр.Шумен, са наложени административни наказания– 1.„глоба“, в размер на
50 лева, за нарушение на чл.104 А от ЗДВП ;2. „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на
чл. 137 А, ал.1 от ЗДВП ;3.„глоба“ в размер 20 лв. за нарушение на чл. 70 ал.3 от ЗДВП;4.
„глоба“ в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 178, ал.1, т.2 от ЗДВП ;5.„ глоба „ в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал.1, т. 1 от ЗДВП ; 6.„ глоба „ в размер на 20 лв.
за нарушение на чл. 139 ал.1, т. 3 от ЗДВП;7.„ глоба „ в размер на 20 лв. за нарушение на
чл. 139 ал.1, т.4 от ЗДВП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
и на свидетеля по акта, от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на тези
свидетели, доколкото същите лично са участвали в извършената проверка на
жалбоподателя, като лично са възприели обстоятелствата и показанията им почиват на
техни непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелстват. В същото време
показанията им са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така
също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
В хода на производството и по искане на представителя на жалбоподателя в с.з. се
извърши преглед на диск със видеозаписи от охранителни камери на ЖП прелез на с.
Хитрино от дата 10.02.2023г./ представен със съпроводителното писмо , с уточнение
направено в молба с рег. № 131000 , че е свален от АИС ВОДПК/, както и бяха допуснати
до разпит трима свидетели-Е.Х. ,Х.Ю. и Т.И..
По искане на представителя на АНО е проведен разпит на св. И.Г. относно
проверките извършени по подаденото възражение от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка по отношение на описаните в
наказателното постановление нарушения съдът приема, от правна страна следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган , доколкото това
2
произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съгласно която, при изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат
право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с
управляваното превозно средство и с извършвания превоз. Съставеният акт за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление
са издадени в предвидените за това срокове.
Относно нарушението по пункт първи
Според чл. 104 а от ЗДВП на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
За нарушението по пункт първи в АУАН е посочено, че водача по време на
движение използва мобилен телефон ,без наличие на устройство позволяващо ползване на
телефона без участие на ръцете му. От показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост
показанията на свидетеля Ю.ов, който е възприел движението на автомобила, управляван от
жалбоподателя и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, видял е, че водачът
по време на управление на л. а. използва мобилен телефон, като го държи в ръката си.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на разпитания свид.Е.Х. поискан от
защитата/ стр.49/, като приема, че в показанията на този свидетел е налице пристрастие и
стремеж към оневиняване на жалбоподателя.
Същевременно няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността в показанията на свидетеля Ю.ов или да сочат на
наличието на мотив да набеди санкционираният в нарушение, което не е извършил.
Дадените в хода на съдебното следствие показания от този свидетел са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
възприетото поведение на жалбоподателя и са годни да обосноват описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка относно конкретното нарушение.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е установено, че
с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение,
посочено в чл. 104А от ЗДВП, поради това, че като водач на МПС на посочената в акта и
НП дата и място е използвал мобилен телефон, докато е управлявал собствения си
автомобил, без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете му.
Съдът намира, че за извършеното административно нарушение законосъобразно е
ангажирана административно наказателната му отговорност. Използването на мобилен
телефон по смисъла на чл. 104 А и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДВП означава както провеждането
на разговор чрез него, така и всякаква друга дейност с него, свързана с въздействие върху
неговите елементи съобразно с предназначението му, независимо дали се отнася до
разговор, писане, изпращане и четене на кратки съобщения (SMS), боравене с телефона и
др. Целта на законодателя е да ограничи всяко ръчно интервениране с мобилни телефони по
време на управление на ППС, за да не се отклонява вниманието на водача, щом това би
могло да застраши живота и/или здравето на участниците в движението по пътищата, да
затрудни тяхното придвижване и да увреди имуществото на юридическите и физическите
лица (чл. 1, ал. 2 от ЗДВП). Доколкото това е извършено по време на движение, без наличие
на устройство "свободни ръце", правилно е била ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДВП
регламентираща, че се наказва с глоба 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете му.
Относно нарушението по пункт втори
Нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП регламентира, че водачите и пътниците в МПС от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Съдът приема, че безспорно е установено от доказателствата по делото, че на
процесната дата жалбоподателят е управлява л.а. "Фолксваген Шаран" с ДК № Н3062КВ, в
посочения пътен участък, без поставен обезопасителен колан.
Показанията на свидетеля Ю./ стр. 45/ подкрепят изложената в АУАН и в НП
фактическа обстановка за това нарушение и не са противоречиви. Липсват данни по делото,
3
които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел,
а твърденията изложени в тази насока от представителя на жалбоподателя в с.з. не са
подкрепени с доказателства.
В с.з. проведено на 28.09.2023г. актосъст . Ю. посочва : „ ………На 10.02.2023г. около
12,20 часа бяхме в с. Хитрино - там работихме. Забелязахме, че към нас приближава
автомобил, който беше без включени фарове. Това ни привлече вниманието. Като
погледнах в автомобила, забелязах, че водачът използва мобилен телефон и без колан. Видях
това, като ние бяхме на кръговото кръстовище. Той, като мина през жп прелеза, беше на
около 30 метра, от което разстояние видяхме, че фаровете не са включени и като се
загледах, видях, че водачът разговаря по телефона, като ръката му беше вдигната към
едното ухо. Когато той ни забеляза, пусна телефона и си дръпна обезопасителния
колан……………. „
Нарушението е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителния колан при предприемане на движение и докато трае това бездействие
наказателно-отговорното лице е в нарушение, което се явява довършено едва с
предприемане на дължимите действия или с преустановяване на движението на МПС,
поради което обстоятелството дали впоследствие е поставил колана или не е ирелевантно.
За това нарушение правилно е наложена санкцията предвидена в чл. 183 ал.4 т.7,
пр.1 от ЗДВП регламентираща, че се наказва с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник,
който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
Относно нарушението по пункт четвърти
Съобразно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДВП, лице, което без да спазва
установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя
конструкцията на моторно превозно средство се наказва с глоба от 2000 до 7000 лева.
Относно нарушението описано в АУАН по този пункт е посочено: „ Без да спазва
установения ред, е изменил конструкцията на МПС ,като е премахнал два реда седалки
за превозване на пътници и преобразувал ПС в ППС за превоз на товари, като намалил
броя на местата от 6+1 в 2+1. „ като същевременно , в НП за същото нарушение е
отразено: „Без да спазва установения ред, изменя конструкцията на МПС или
комплектува с основни агрегати МПС от различни модели или изменя конструкцията на
МПС „ като се посочва, че е нарушен чл. 178 ал.1 т.2 от ЗДВП.
Съобразно съдебната практика и правна доктрина , както в АУАН, така и в
наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението с всичките му
съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават.
В наказателното постановление следва да бъдат посочени точно и законовите
разпоредби, които са били нарушени и съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН задължително следва да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.
В разглежданият случай жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на
разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДВП, съгласно който лице, което без да спазва
установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя
конструкцията на моторно превозно средство се наказва с глоба от 2000 до 7000
лева.Посочената разпоредба е административно наказателна такава и в конкретния случай,
съдът намира, че актосъставителят е нарушил нормата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като
напълно е неглижирал приложимия материален закон и не е посочил нарушената
материална разпоредба, относима към изложените в АУАН факти и обстоятелства.
Въпросът за нарушената разпоредба предхожда основанието за налагане на глоба. В случая
в АУАН а и в НП е посочено основанието за налагане на глоба, вместо приложимата
материалната норма, която определя дължимото правомерно поведение.
Това е съществено процесуално нарушение, което опорочава административно
наказателното производството. Неправилното посочване на материалната разпоредба,
нарушена от жалбоподателя, води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се
нарушава правото на санкционираното лице да узнае за кое точно действие или бездействие
е санкциониран. Тези обстоятелства и като се има предвид бланкетния характер на
административно наказателната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДВП, която освен това
съдържа и няколко отделни хипотези, са довели до това, че наказаното лице да не е
реализирало в пълен обем правото си на защита.
Същевременно, разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДВП освен, че е
4
санкционна, тя има и бланкетен характер. В диспозицията си тя препраща към установения
ред. Нито в АУАН, нито наказателното постановление не е посочено кой е установения ред
за извършване на реконструкция на регистрирано МПС и какво точно следва да се приеме
като изменение на конструкцията на МПС. В този смисъл наказващият орган е нарушил
материалния закон, а и непосочването на правно регламентирания ред за извършване на
подобни действия не дава възможност за извършване на контрол за законосъобразност на
изводите на наказващия орган.
При така посоченото основание за налагане на глоба и описаната фактическа
обстановка в АУАН и НП, настоящият състав счита, че приложима е нормата на чл. 146, ал.
1 от ЗДВП, съгласно която изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни
средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с
наредба от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Тази
разпоредба също е с бланкетен характер, което от своя страна обуславя наличието на друга
норма, която да попълни диспозицията. В случая, наказващият орган не е посочил и
установения ред, по който е следвало да се извърши изменение на конструкцията, респ.
разпоредбите на кой нормативен акт не са били спазени от жалбоподателя. В случаите,
когато се касае за изменение на конструкцията на МПС, относими към материята са нормите
на НАРЕДБА № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни
превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани
извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Легална дефиниция на понятието „изменение в конструкцията“ е дадено в чл.3, ал.1
от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г, съгласно която това е: *всяка процедура по промяна в
техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в
конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от
производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по реда на
наредбата;*добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и оборудване.
За да разбере нарушителят в какво се изразява вмененото му противоправно
поведение, наказващият орган е следвало да посочи конкретната разпоредба от Наредба №
Н-3/18.02.2013 година, като липсата на правна норма, съдържаща изискване за конкретно
поведение, ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от
възможността да разбере кое законово изискване е нарушило и съответно при несъгласие да
организира адекватно защитата си.
Освен горното е налице и разминаване на изложените в АУАН и в НП факти
относно конкретното нарушение по пункт четвърти, като това обстоятелство и липсата на
конкретни факти описани в НП, представляващи съставомерни белези на нарушението не
може да бъде санирано от съда.
Посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение в АУАН и
съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на жалбоподателя.
Гарантирането на правото на защита изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки
на нарушението както в АУАН, така и в НП. В този смисъл настоящата инстанция приема
за обосновано твърдението на представителя на жалбоподателя, че не знае срещу кое от
вменените му нарушения по пункт четвърти следва да се защитава. По тези съображения
съдът намира , че НП следва да се отмени в тази част по пункт четвърти, с която на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 178, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Относно нарушенията по пункт пети, шести и седми
Съобразно нормата на чл. 139, ал.2 от ЗДВП, движещите се по пътя три- и
четириколесни моторни превозни средства се оборудват и с обезопасителен триъгълник;
аптечка; пожарогасител; светлоотразителна жилетка.
По пункт пети,шести и седми посочени в АУАН и в НП жалбоподателят е
санкциониран за това, че управлява МПС, което се движи без светлоотразителен
триъгълник чл. 139 ал.2, т.1 от ЗДВП; без пожарогасител и без светлоотразителна жилетка.
По делото разпитания актосъставителят Ю., за тези нарушения посочва:“
……………. Попитахме водача за оборудването. Той ни представи само аптечка от
оборудването, а трябваше да има още триъгълник, пожарогасител и отразителна
жилетка. От всички тези неща в колата беше налична само аптечка. …………….
Попитахме го дали има оборудване и той ни представи само аптечка. ..Той разбра, че
следва да представи всичко необходимо от оборудването, което по наредба трябва да има
5
в колата……………. После, като погледнах автомобила, забелязах другите нарушения. Вече
като спряхме автомобила, установихме и други. ………….. За триъгълника не си спомням
дали каза нещо като оправдание. Питахме го дали ги има, той каза, че ги няма. Представи
само аптечка.“
В тази насока са и твърденията, изложени от свид. П.:“ …………... Аз погледнах, че
спира, видях автомобила. След като свърших моята работа, се присъединих към
проверката. Извършихме оглед на автомобила, който включваше техническото състояние,
оборудването също беше проверено. Тогава, след като проверявахме оборудването,
отворихме задния капак, видяхме, че липсват седалки. ……………… Констатирахме също,
че няма триъгълник, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. Проверихме
светлините дали работят. Работеха. нямаше неизправни нито стопове, нито габарити.
От оборудването представи само аптечка. Той, като водач, е учил ЗДВП и знае какво
включва оборудването на ППС. Ако се затруднява, не си спомням дали сме изброили, но най
- вероятно ги търсим едно по едно. Ако са били там жилетката, пожарогасителят и
триъгълника, нямаше да ги пишем. Водачи, които не знаят какво включва оборудването,
ние ги търсим едно по едно. Не си спомням в конкретния случай дали ни е питал за всяко
едно нещо. Смятам, че той е разбрал какви неща следва да ни представи, търсим ги едно
по едно. ………………….“
Дадените в хода на делото показания от свидетелите относно тези нарушения са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото поведение на жалбоподателя в хода на извършената проверка досежно
наличие на оборудването чл. 139 ал.2 от ЗДВП на проверяваното МПС.
За всяко едно от посочените нарушения в пункт пети, шести и седми е наложено
законосъобразно наказание глоба в размер на 20 лв.,съобразно нормата на чл. 185 от ЗДВП
регламентиращ, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба
20 лв.
Поради изложеното съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено по пункт пети,
шести и седми, като правилно и законосъобразно.
С оглед естеството на нарушенията в частта, за които се приема от настоящата
инстанция, че следва да бъде потвърдено НП и обстоятелствата по извършването им, съдът
намира, че не са налице условията за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
подобни случаи. В същото време съдът намира, че липсват основания за квалифициране на
нарушенията /по пункт първи , втори , пункт пети ,шести и седми/ като маловажни и с
оглед данните за личността на нарушителя, установени от приложената по делото Справка
за нарушител / стр.30-32/ и от която става ясно, че същият е бил наказван многократно за
различни нарушения по ЗДвП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно, законосъобразно и доказано в частта по пункт първи, втори , пети ,шести и
седми и следва да бъде потвърдено, а в частта по пункт четвърти НП следва да бъде
отменено.
Съгласно направеното искане и съобразно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съдът определи възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ ОДМВР по делото, в размер на 80лв., която сума следва да се заплати от
жалбоподателя по сметка на ОДМВР – Шумен.
По отношение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
заявено в жалбата, съдът съобрази, че по делото е налице пълномощно, с което
жалбоподателят е упълномощил адв.Т. да го представлява по повод обжалването на
процесното НП, приложен е договор за правна защита и съдействие с договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. / стр.114/, заплатено от страна на К. Ф. М..
Доколкото общото заплатено възнаграждение от жалбоподателя на адвоката е в размер на
400лв., съдът приема, че сумата за адвокатско възнаграждение за всяко едно от обжалваните
нарушения - 6бр., описани в НП, е по 66,66лв.
Предвид изхода на делото, ОДМВР Шумен следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сума съразмерна на отменената част от НП,а именно сумата от 66,67лв. за
адвокатско възнаграждение по делото.Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23–0869-000451/ 13.03.2023г. на
Началник сектор към ОДМВР – Шумен, с което на К. Ф. М. ЕГН ********** са
наложени административни наказания, в частта по пункт първи, втори, пети, шести и
седми, относно наложени административни наказания– „глоба“, в размер на 50 лева, за
нарушение на чл.104 А от ЗДвП ;„глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137 А, ал.1
от ЗДВП ;„ глоба „ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал.1, т. 1 от ЗДВП ; „ глоба
„ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал.1, т. 3 от ЗДВП;„ глоба „ в размер на 20
лв. за нарушение на чл. 139 ал.1, т.4 от ЗДВП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0869 - 000451/ 13.03.2023г. на
Началник сектор към ОДМВР - Шумен, в частта по пункт четвърти относно наложена
„глоба“ в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 178, ал.1, т.2 от ЗДВП, като неправилно
и незаконосъобразно.
Наказателното постановление № 23–0869-000451/ 13.03.2023г. на Началник сектор
към ОДМВР – Шумен, в частта по пункт трети, относно наложена „ глоба“ в размер 20 лв.
за нарушение на чл. 70 ал.3 от ЗДВП, е влязло в законна сила поради необжалване.
ОСЪЖДА К. Ф. М. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от
80лв. /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Шумен да заплати на К. Ф. М. ЕГН ********** сумата от
66,67лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7