ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260634
гр.
Пловдив, 27.11.2020г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на двадесет и седми ноември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 2576 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Теленор България“ЕАД против разпореждане № 266681/11.09.2020г. на ПдРС, ІV гр.с., с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 47732 от 10.08.2020, уточнено с молба от 03.09.2020 г, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В.И.А., в частта, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за следните суми:
- 87,36 лева неустойка по договор за мобилни услуги от 03.05.2017г. между В.И.А. и „Теленор България" ЕАД - фактура № **********/15.03.2019 г..
- 22,09 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставянето на устройството преференциална сума, начислена във фактура № **********/15.03.2019г. по договор за лизинг от 03.05.2017г. за устройство марка HUAWEI Y3 II Black.
- 37,47 лева, начислена във фактура № **********/15.03.2019г., представляваща неустойка договор за мобилни услуги от 24.10.2017г. между В.И.А. и „Теленор България" ЕАД – за мобилен номер ++359*********
- 97,75 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.10.2018г. - 14.03.2019г. по договор за лизинг от 24.10.2017г. за устройство марка LENOVO Molo С 4G Gold
- 36,19 лева, начислена във фактура № **********/15.03.2019г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена договор за лизинг от 24.10.2017г. за устройство марка LENOVO MoloС 4G Gold
- 32,46 лева - неустойка по договор за мобилни услуги от 07.11.2018г. между В.И.А. и „Теленор България“ ЕАД, начислена във фактура № **********/15.03.2019г.
- 335,57 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.10.2018г. - 14.03.2019г. (18м.) по договор за лизинг от 07. 11.2018г. на устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Blue
- 36, 45 лева представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена договораза лизинг от 07.11.2018г. за устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Blue
В частната жалба се сочи, че първоинстанционния съд неправилно е отхвърлил заявлението по отношение на претендираните неустойки, като е нарушил материалния закон относно същността на института на неустойката. Погрешен бил изводът, че неустойките излизат извън присъщата им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а също така, че дружеството- жалбоподател би се обогатил неоснователно, ако неустойките му бъдат платени. Този извод се опровергавал от факта, че неустойките били в размер на три стандартни месечни абонаментни вноски. Неустойките били начислени, съгласно чл.11 от договорите за мобилни услуги и били намалени, съгласно спогодба между „Теленор България“ЕАД и КЗП. Неоснователно заявлението било отхвърлено и по отношение на сумите от 97,75 лева и 335,57 лева, представляващи сбор от предсрочно изискуеми лизингови вноски. Първоинстанционният съд не бил направил разграничение между едностранното прекратяване на договор за лизинг и предсрочната изискуемост на лизингови вноски. Обявяването на лизинговите вноски за предсрочно изискуеми поради неплащането на три поредни вноски било изрично предвидено в договорите правомощие на мобилния оператор.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
В т.12 от подаденото от жалбоподателя заявление по чл.410 от ГПК се
сочи следното: На 03.05.2017г. между В.И.А. и ,.Теленор България" ЕАД бил сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеца и стандартен месечен абонамент от 30,99 лева, при промоционален месечен
абонамент от 24,99 лева. А. не изпълнил задълженията си по договора, като
дължал сума в общ размер от 85,06 лева, представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 15.10.2018г. - 14.01.2019г.
Вследствие на неизпълнението и на основание т. 11, б. (а) от договора, мобилният
оператор начислил неустойка в размер от 87,36 лева, била равна на три месечни
абонаментни такси.
На 03.05.2017г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
++359*********, мобилният оператор предоставил на В.И.А. устройство марка HUAWEI
Y3 II Black. Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги и на
основание т. 11,6. (б) от договора, А. дължал сума в размер от 22,09 лева,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
заплатената при предоставянето на устройството преференциална сума.
На 24.10.2017г. между В.И.А. и „Теленор България" ЕАД бил сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24
месеца и стандартен месечен абонамент от 14,99 лева А. не изпълнил задълженията
си по договора, като дължал сума в общ размер от 46,81 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетем период 15.10.2018г.
- 14.01.2019г. Вследствие на неизпълнението и на основание т. 11,6. (а) от
договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер от 37,47 лева.
На същата дата- 24.10.2017г. и по повод горепосочения договор мобилният
оператор, като лизингодател, сключил с В.И.А.- лизингополучател, Договор за
лизинг, по силата на който лизингодателят предоставя за временно и възмездно
ползване устройство марка LENOVO Molo С 4G Gold срещу общата лизингова цена в
размер от 250,27 лева, дължима на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в
размер от 8,49 лева, след внасяне на първоначална лизингова вноска от 55,00 лева
По договора за лизинг А. дължал заплащане на сума в общ размер от 97,75 лева,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.10.2018г.- 14.03.2019г.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и на основание т. 11, б. (б) от договора, А. дължал и сумата от 36,19 лева, представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг.
На 07.11.2018г. между В.И.А. и „Теленор България“ ЕАД бил сключен Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца и
стандартен месечен абонамент от 12,99 лева. А. не бил изпълнил задълженията си
по договора, като дължал сума в общ размер от 44,22 лева, представляваща
неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.10.2018г.- 14.01.2019г.
Вследствие на неизпълнението и на основание т. 11,6. (а) от договора, мобилният
оператор начислил неустойка в размер от 32,46 лева.
На същата дата- 07.11.2018г., и по повод горепосочения договор с
предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключил
с В.И.А. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6 2018
Dual Blue срещу обща лизингова цена в размер от 335,57 лева, дължима чрез
внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер от 14,59 лева.
По договора за лизинг А. дължал заплащане на сума в общ размер от 335,57 лева,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.10.2018г.- 14.03.2019г.. Вследствие
на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и на основание т. 11, б. (б) от договора, А. дължал и сумата от 36,45
лева, начислена във фактура № **********/15.03.2019г., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по горепосочения договор за лизинг.
В договора за мобилни услуги от 03.05.2017г. е налице следната клауза: „В
случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и
да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или по инициатива на
потребителя или нарушение на задълженията му по настоящия договор или други
документи, свързани с него, и приложимите общи условия, последният дължи за
всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: /а/ неустойка в
размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен
план да края на срока на договора; и /б/ в случаите, в които е предоставено
устройство- и разликата между цената на предоставеното устройство без
абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора към момента
на прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена за устройството в
брой или общата лизингова цена по договора за лизинг“. Същата клауза е налице и
в договора за мобилни услуги от 24.10.2017г.. Единствено в договора от
07.11.2018г. е предвидено, че „неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти“. Предвидено е обаче също така, че „в
допълнение на неустойката по предходната изречение потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстваща на оставащия срок на договора“.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Трайно в съдебната практика на ВКС е възприето принципното положение, че клаузата за неустойка по договор за наем, предвиждаща при предсрочно прекратяване на договора заплащане от наемателя на наема за пълния срок на договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Аналогично при договорите за мобилни услуги неустойката в размер на абонаментните такси за пълния срок на договора се явява в противоречие с добрите нрави. Заплащането на такава една неустойка би довело до получаване на имотна облага от доставчика на услугата без да престира нищо срещу плащането. Неустойката по сключения между страните договори от 03.05.2017г. и 24.10.2017г. несъмнено излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което клаузата за същата се явява нищожна. В третия договор също се предвижда макар и частично заплащане на абонаментни такси за пълния срок на договора, поради което и съответната клауза в този договор се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. При нищожност на клаузите за неустойка е без значение, дали със заявлението е претендиран пълния й размер или претенцията е до размер само на три абонаментни вноски. Нищожността се отнася до цялото вземане, а не само до тази част от него, която обосновава противоречие с добрите нрави.
По отношение на лизинговите вноски важи същото правило, а именно, че е нишожна уговорка за заплащане на цената на предоставяна услуга за пълния срок на договора, при положение, че същият е предсрочно прекратен. Освен това въз основа на представените със заявлението договори, в частност- договори за лизинг, не може да се направи извод, че длъжникът В.А. е придобил правото на собственост върху мобилните устройство- предмет на договора за лизинг. В чл.1, т.2 от трите договора за лизинг е предвидено, че „лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най- малко 10 дни преди изтичане на срока на настоящия договор за лизинг, след изпълнение на условията за придобиване на собствеността на устройството, посочени в общите условия и след като заплати допълнителна сума от 8,49 лева. Предвидено е също така задължение за връщане на устройството, ако не бъде подписан договор за изкупуване. Претенцията за заплащане на пълната цена на мобилните устройства, включително и на разликата между реалната цена и преференциалната лизингова цена, при положение, че лизингополучателят дължи връщане на устройствата, несъмнено противоречи на добрите нрави. Така например в Решение № 110 от 21.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1226/2015 г., I т. о., ТК се сочи следното „с Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. е създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика, с която се формира отговор, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването /развалянето/ до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, като неустоечната клауза, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави“. Настоящият състав на ПОС отчита обстоятелството, че падежите на част от претендираните лизингови вноски са настъпили преди прекратяване на договорите, но от така подаденото заявление по чл.410 от ГПК не става ясно, каква точно е тази част. Ето защо обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Теленор България“ЕАД частна жалба против разпореждане № 266681/11.09.2020г. на ПдРС, ІV гр.с., с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление вх. № 47732 от 10.08.2020, уточнено с молба от 03.09.2020 г, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В.И.А., в частта, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за следните суми:
- 87,36 лева неустойка по договор за мобилни услуги от 03.05.2017г. между В.И.А. и „Теленор България" ЕАД - фактура № **********/15.03.2019 г..
- 22,09 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и заплатената при предоставянето на устройството преференциална сума, начислена във фактура № **********/15.03.2019г. по договор за лизинг от 03.05.2017г. за устройство марка HUAWEI Y3 II Black.
- 37,47 лева, начислена във фактура № **********/15.03.2019г., представляваща неустойка договор за мобилни услуги от 24.10.2017г. между В.И.А. и „Теленор България" ЕАД – за мобилен номер ++359*********
- 97,75 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.10.2018г. - 14.03.2019г. по договор за лизинг от 24.10.2017г. за устройство марка LENOVO Molo С 4G Gold
- 36,19 лева, начислена във фактура № **********/15.03.2019г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена договор за лизинг от 24.10.2017г. за устройство марка LENOVO MoloС 4G Gold
- 32,46 лева - неустойка по договор за мобилни услуги от 07.11.2018г. между В.И.А. и „Теленор България“ ЕАД, начислена във фактура № **********/15.03.2019г.
- 335,57 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.10.2018г. - 14.03.2019г. (18м.) по договор за лизинг от 07. 11.2018г. на устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Blue
- 36, 45 лева представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена договораза лизинг от 07.11.2018г. за устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Blue.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: