Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 471

 

21.04.2020 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 26.02.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 5344 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от П.Д.Ж., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №19-0769-003460/11.07.2019 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН,  чл.175, ал.3, предл.1 и чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушения на чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.150а, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания по вид „глоба” в  общ размер от 400 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

            С жалбата се иска  отмяна на процесното НП като незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния закона, както и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва се, че при издаване на процесното НП е допуснато грубо нарушение на материалния закон. В обобщение се прави позоваване на липса на умисъл при извършване на двете вменени нарушения.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда е отправено искане за оставяне жалбата без последствия и потвърждаване на процесното НП.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 12.11.2019 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена при наказващия орган на 15.11.2019 г. с вх.№769000-26449/15.11.2019 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Жалбоподателят П.Ж. притежава свидетелство за управление на МПС №28121011 и от 15.11.2011 г. е правоспособен водач на МПС от категории В, М и АМ.

            От 24.01.2018 г. спрямо него има влезли в сила 4 наказателни постановления за 6 нарушения на ЗДвП. От 22.12.2011 г. има наложени 12 глоби с фишове. Отделно от посоченото спрямо Ж. има наложени 3 ЗППАМ: 08.08.2018 г., 19.11.2018 г. и 18.03.2019 г., като последната е връчена едва на 31.01.2019 г. По силата на краен съдебен акт по НОХД №130/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас заради извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК от 29.03.2018 г. П.Ж. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

            Св.Т.С. е собственик на лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6 Авант Куатро“ с рег.№ *******по силата на договор рег.№3835/04.10.2018 г. за покупко-продажба. Поради здравословни проблеми за известен период от време тя не била в състояние да управлява процесното МПС и по молба на жалбоподателя му го предоставила за ползване.

            На 20.12.2018 г. и служебно по силата на чл.143, ал.15 ЗДвП регистрацията на лекия автомобил била прекратена. Причина за настъпване на това събитие би е липсата на прехвърляне на автомобила пред органите на „Пътна полиция“ в двумесечен срок от регистриране на посочения по-горе договор за покупко-продажба.

            На 13.01.2019 К.М. (младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“) бил на работа за времето от 19:00 до 7:00 часа и около 23:30 часа бил извикан за съдействие на свои колеги в ж.к.“М.Р.“ в гр.Бургас. Там установил спрян за проверка процесния лек автомобил, управляван от жалбоподателя. След направена проверка чрез РСОД (таблет) М. установил, че МПС е с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 ЗДвП и че спрямо жалбоподателя имало издадена ЗППАМ, с която било постановено временно отнемане на неговото СУМПС.

            В резултат на посочената проверка, в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.М. съставил против жалбоподателя Акт №19-7779-003460/14.01.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели Н.Т.и П. И.. На същата дата срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН.

            На 31.01.2019 г. на жалбоподателя била връчена Заповед №18-0769-002976/19.11.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка  - временно отнемане на СУМПС до заплащане на наложена глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане (л.37 от делото).

            С Постановление от 03.06.2019 г. Районна прокуратура – Бургас отказала да образува досъдебно производство по случая, като в него е посочено, че е не налице умисъл в действието на жалбоподателя по управляване на процесния автомобил, т.е. деянието не е съставомерно на престъпление по чл.345, ал.2 НК.

На 11.07.2019 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 12.11.2020 г. В цифров и словесен вид вменените на жалбоподателя нарушения са идентични с тези, отразени в АУАН - нарушения на чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.150а, ал.1 ЗДвП.

На 15.11.2020 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-26449/15.11.2019 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

            Съгласно чл.140, ал.1, изр.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

            Няколко обстоятелства по отношение на вмененото нарушение по този член на закона са безспорни. На първо място не се спори, че процесното МПС е собственост на св.Т.С. от 04.10.2018 г. На второ място не се спори, че тя е предоставила на жалбоподателя процесния лек автомобил за управляване. От показанията на св.С. се установява, че тя самата не е знаела за служебно прекратената регистрация на процесното МПС и поради това не е свела до знанието на жалбоподателя това обстоятелство.

            Съгласно чл.145, ал.2 ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като в последния случай и според ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто очевидно настоящият не е. След като липсва дори индиция, че към датата на извършване на вмененото му нарушение жалбоподателя П.Ж. е знаел, че управляваното него МПС не е регистрирано по надлежния ред, то не е налице умисъл в извършването на деянието и същия не е административно-наказателно отговорен. Няма и данни процесното МПС да е било със снети регистрационни табели към датата на нарушението, при което състояние неминуемо у него, като правоспособен водач би възникнал въпроса дали управлявания от него товарен автомобил е регистриран.

Съгласно чл.150а, ал.1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По отношение и на това вменено на жалбоподателя нарушение са налице някои особености, случили се с времето и които хронологически изглеждат така:

1. на 19.11.2018 г. По отношение на П.Ж. е издадена Заповед №18-0769-002976/19.11.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка  - временно отнемане на СУМПС до заплащане на наложена глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане (л.37 от делото);

2. на 14.01.2019 г. П.Ж. е спрян и му е съставен АУАН №19-0769-003460/14.01.2019 г., в който едно от вменените му нарушения е това на чл.150а, ал.1 ЗДвП;

3. на 31.01.2019 г. издадената ЗППАМ е връчена на П.Ж..

 

С други думи и с оглед връчването на ЗППАМ едва на на 31.01.2019 г. няма как на 14.01.2019 г. П.Ж. да е управлявал процесното МПС, след отнемането на СУМПС временно, което между другото и съвсем естествено си е било в него, т.е. не е действал с умисъл, защото е бил в неведение относно издадената спрямо него ЗППАМ. С риск за повторение, съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като в последния случай и според ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто очевидно настоящият не е.

При посоченото дотук съдът намира подадената жалба за основателна, поради което следва процесното НП да бъде отменено.

             Съдът не намира, че е налице възможност за прилагане на чл.28 ЗАНН като причина за отмяна на процесното НП. Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №19-0769-003460/11.07.2019 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 и чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата за нарушения на чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.150а, ал.1 от Закона за движение по пътищата,

на  П.Д.Ж., ЕГН ********** с адрес: ***

са наложени административни наказания по вид „глоба” в  общ размер от 400 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

  Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала: /п/

КС