РЕШЕНИЕ
№ 15022
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110115730 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 07.06.2023 г., на [фирма]
срещу Л. Д. М. и Е. И. М., с която са предявени обективно и събективно съединени
установителни искове за признаване на установено спрямо всеки един от ответниците, че
всеки от тях дължи на ответното дружество сума в размер на 607, 64 лв. –представляваща
цена за доставена и потребена вода за периода от 09.11.2018 г. до 09.10.2020 г. за имот с
адрес ***, както и сума в размер на 33, 97 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 02.02.2020 г. до 15.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 9568/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в срещу общия
им наследодател В. И. М..
С влязло в сила определение № 20016/14.05.2024 г., постановено по гр.д. №
15730/2023 г. е прекратено производството срещу починалия длъжник Л. Д. М..
В исковата молба се твърди, че В. И. М. - наследодателка на ответницата е имала
качеството потребител на вода за имот с адрес ***, като не е заплащала цена за
предоставените услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване. Твърди се, че
потребителите са обвързани от Общи условия за получаването на ВиК услуги, които са
одобрени от КЕВР. Иска се да бъде установено, че Е. И. М. дължи процесните суми на
[фирма] съобразно наследствената й квота от наследството на потребителката В. И. М..
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените субективно кумулативно съединени искове намират правната си
квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
По ч. гр. д. № 9568/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 25.05.2021 г., с която В. И. М. е осъдена да заплати на [фирма] сумата от
1 822, 93 лв., представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за имот, находящ се
на адрес в ***, ведно със законната лихва от 17.02.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 101, 91 лв. за периода от 02.02.2020 г. до 15.11.2020 г., както и
разноски по делото. С оглед невъзможността за връчване на заповедта на длъжника след
извършена служебна справка е установено, че В. И. М. е починала на 27.05.2021 г., след
изискано съдебно удостоверение, съдът е конституирал като страни наследниците й по
закона Л. Д. М., Е. И. М. и К. Д. М.. Заповедта е връчена на Е. И. М. и в срок е постъпило
възражение, поради което съдът е указал на заявителя [фирма] възможността да предявени
установителни искове. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета
на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно
отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно
основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода за процесния обект, както и, че през процесния период наследодателката на
ответницата е имала качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е била
собственик на имота. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно
правоотношение между страните. Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените
отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване
изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените
места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и
2
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на
ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически
или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите
условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от
Наредбата. При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
процеса доказателства се налага извод, че ответницата Е. И. М. няма качеството потребител
на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2
от Наредба № 4/ 14.09.2004г., тъй като не е установено по делото, при доказателствена
тежест, принадлежаща на ищеца, да притежава вещно право върху имота /право на
собственост, право на строеж или право на ползване/. Ищецът твърди, че наследодателката
на ответницата била надарена с имота, находящ се в ***. С определението за насрочване на
делото, съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си.
Представената разпечатка от Имотния регистър не представлява титул за собственост и не е
годна да установи твърдяното обстоятелство. Въпреки че тежестта на доказване е била на
ищеца и след изричното указание на съда за разпределението на доказателствената тежест,
той не е направил никакво изявление по делото, нито е направил съответно доказателствено
искане. Единствено в исковата молба се е съдържало искане за задължаване на починалата
В. И. М. за представяне на документ за собственост, което впоследствие след даване на
изрични указания за отстраняване на констатирани нередовности и уточняване на исковата
молба, не е уточнено. Гражданският процес е състезателен и съдът няма задължение да
събира доказателства за установяване твърденията на страните, освен в полза на страните, за
чиито интереси следи служебно.
В открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител,
оспорва основателността на иска.
По делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на ВиК услуги
през процесния период. Така, при прилагане неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е легитимиран
като кредитор, а ответникът- като длъжник по спорните вземания за цената на доставени в
процесния имот ВиК- услуги. При липсата на първата и основна предпоставка за възникване
договорната отговорност на ответницата, останалите предпоставки не следва да бъдат
3
разглеждани.
Предявените установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответницата. Същата е
сторила разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, платени изцяло в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.07.2024
г., в заповедното производство е сторила разноски в размер на 200 лв., платени изцяло в
брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 23.05.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
**** срещу Е. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, установителни искове по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Е. И. М. дължи на [фирма] следните суми: 607, 64 лв. –представляваща цена
за доставена и потребена вода за периода от 09.11.2018 г. до 09.10.2020 г. за имот с адрес ***,
както и сума в размер на 33, 97 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от
02.02.2020 г. до 15.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 25.02.2021 г. по ч.гр.д. № 9568/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в срещу наследодателката й
В. И. М..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева, представляваща разноски в исковото
производство и 200 лв. – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4