№ 104
гр. Русе, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202484 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Форез БГ“ ЕООД, депозирана против
наказателно постановление № 43/28.09.2021г. на Директора на РИОСВ - Русе,
с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 135, ал. 4, вр. чл. 119,
ал. 5, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 119, ал. 5, т. 1, вр. чл. 135,
ал. 4 ЗУО.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и неправилно поради необоснованост и нарушение на
материалния закон. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че в
НП е издадено при непълнота на фактическата обстановка и липсата на
посочване на конкретни факти, с какво конкретно дължимо поведение на
жалбоподателя (действие или бездействие) е осъществил състава на
нарушението. Релевират се съображения, че твърдяното деяние се е случило
по време на извънредна епидемична обстановка, при която държавата е
изисквала от хората да работят от вкъщи и заводът е работел с намелен щат,
поради и което достъпа до завода е бил временно ограничен и затруднен и се
твърди, че е абсурдно решението на РИОСВ да се наложи на жалбоподателя
сериозна имуществена санкция, за това, че двама от неговите пълномощници
1
не са били в състояние незабавно да посрещнат експертите, а достъп им е
осигурен впоследствие в определено от тях време, като по този начин от
страна на наказващия орган е изцяло игнориран факта, че жалбоподателят е
съдействал на експертите от РИОСВ, а фактически е наказан, за това, че е
обещал да осигури достъп до завода, но не е успял, а самият директор на
завода в този момент е бил в Чехия и е организирал контакт между експертите
и друго отговорно лице. Посочва се, че директорът на РИОСВ не е взел
предвид факта, че причината за извършената проверка не е било деяние на
жалбоподателя, а същата е извършена на друга дата по решение на експертите
на РИОСВ и същите изрично са заявили на представител на дружеството
жалбоподател, че няма да се връщат в завода, а са поискали да дойдат на
19.05.2021г., когато ще присъства изпълнителният директор и лице с
генерално пълномощно. Релевират се доводи, че в наказателното
постановление не е описано как е констатирано, че жалбоподателят не е
осъществил достъпа, а всички описани деяния представляват опис на
действията, представляващи съдействие за осигуряване на такъв достъп от
страна на служители на жалбоподателя и не е ясно, какво конкретно е
извършено, за да се попречи на контролната дейност на РИОСВ. Твърди се, че
има разминаване между описанието на нарушението и юридическото
обвинение в НП и АУАН и наказващият орган изцяло е игнорирал всички
възражения на жалбоподателя и обясненията изложени в АУАН, че
служители са започнали да оказват съдействие още на 19.04.2021г. и това
деяние се е повторило на 17.05.2021г. и е продължило до 19.05.2021г., когато
по желание на експертите е била проведена плановата проверка. Навежда се,
че е налице разминаване между изразената воля на актосъставителя и волята
на наказващия орган, което е довело до неяснота, относно съдържанието и
единични знаци на обвинението и така е лишен жалбоподателят да се
защитава по него и в НП абсолютно липсва описание на нарушението с
неговите обективни и субективни признаци и не е ясно, с какво умишлено
действие или бездействие жалбоподателят не е осигурил достъп до завода си.
Релевират се твърдения, че нито в НП, нито в АУАН, става ясно, какво точно
е било предмет на разговора между експертите и г-н Д. и на какво основание
експертите са заключили, че г-н Д. няма да изпълни обещанието си и липса
поне елементарно описание на обективните и субективните знаци на
нарушението и не става изобщо ясно, какво е точно обвинението на
2
актосъставителя към жалбоподателя, а НП по никакъв начин не отстранява
тези пороци в АУАН, а точно обратното и НП изцяло игнорира обвинението
за неизвестна служителка и повтаря обещанието за неизпълнение на
обещанието дадено от г-н Д. и не става ясно поради какви причини
жалбоподателят е привлечен към наказателна отговорност за обещания
дадени от един от своите служители без да бъде посочено как точно и кога г-
н Д. е обещал и дали, и защо не е изпълнил това обещание, а г-н М. е
уговорил с експертите, как и кога ще осигури достъп до завода. По същество
на спора се релевират доводи, че анализът на приетите за нарушени норми
сочи, че не се касае за изричен отказ, умишлено препречване на достъп или
флагрантно бездействие, с което се препятства административния контрол и
не може да става дума за нарушение и да се наложи наказание, за това, че
един от пълномощниците не е чул и не е вдигнал на непознат номер, а друг,
по време на своя престой в Чехия е осигурил контакт на експертите и е
уговорил достъп до завода, съгласно желанието на експертите. Посочва се, че
липсва конкретно обвинение и доказателства за това, че не е била възможна
проверка на 19.04.2021г. или на 17.05.2021г. и това е в противоречие с
нормативно установените правила за извършване на контрол на място по
инициатива на контролни органи и административнонаказващия орган не
може да игнорира твърденията на жалбоподателя, че съдействие е било не
само предложено, но и реално осигурено и осъществено и няма никакво
нарушение. Релевират се доводи, че от доказателствата по делото не може да
се заключи, дали на 19.04.2021г. някой от името на Форез е възпрепятствал
достъпа до завода и какво точно е обещал г-н Д. и защо експертите за решили,
че няма да изпълни обещаното и колко пъти са говорили с него и дали той е
спрял да си вдига телефона или експертите са решили, че няма да му се
обаждат. В заключение се посочва, че липсва каквото и да било виновно
деяние от Форез БГ и по никакъв смисъл не може да се говори за нарушение
по ЗАНН и не става ясно, че жалбоподателят е нарушил своите задължения по
ЗУО, а е осигурил достъп до завода на експерти в определено от тях време и е
предоставил надлежно изисканото съдействие.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния
си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи. В допълнение се развиват съображения,
касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като е била обективна
3
невъзможност представляващия дружеството да се яви и да осигури
незабавно достъп на проверяващия екип, тъй като не е бил в страната и
въпреки това е осигурил отговорно лице, което да предостави и окаже
съдействие на проверяващите и самата проверка в крайна сметка е била
осъществена, макар и не веднага. Развиват се съображения във връзка с
приложението на чл. 27 ЗАНН. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си моли
да бъде отхвърлена жалбата. Релевира доводи, че нарушението е безспорно
доказано. Във връзка с твърденията в жалбата се излагат съображения, че
дейността на РИОСВ – Русе е контролна и включва планови и извънредни
проверки и именно поради това е предвидено съдействие за незабавен достъп
до площадките на операторите, предвид установяване на нарушения на
законодателството и не е в правата на операторите да определят дните, в
които да бъде извършена проверката. Релевират се доводи, че не е налице
хипотезата на чл. 28 ЗАНН и са неоснователни възраженията относно размера
на наказанието.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството
жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 0002501/25.05.2021г. против дружеството
жалбоподател, за това, че при извършване на планова проверка на
17.05.2021г. на „Форез БГ“ ЕООД, дружество с предмет на дейност
производство на пластмасови части за автомобилната индустрия, находящо се
в град Русе, ул. „Търговска“ № 2А, експерти на РИОСВ – Русе са били
4
възпрепятствани от страна на „Форез БГ“ ЕООД да осъществят проверката.
Производствената част (площадка) на дружеството е била оградена с метална
ограда и врата, която е била заключена. На вратата е била поставена табела с
надпис „Зона с ограничен достъп и телефони за контакти на служители на
„Форез БГ“ ЕООД. Същия ден – 17.05.2021г. били прозвънени всички указани
в табелата контакти, като единствено бил осъществен разговор с г-н О. М.,
който не е владеел български език и г-н К. Д., на който било обяснено, че
проверяващите се намират пред сградата на дружеството и че са служители
на РИОСВ – Русе и е необходимо да извършат планова проверка на обекта.
От своя страна последният им заявил, че ще окаже съдействие и ще уведоми
съответното лице. В часовия диапазон от 10,45 часа до 11,15 часа пред
сградата, проверяващите изчакали лице от дружеството, което да ги допусне
до обекта, но такова не се явило. И на 17.05.2021г. не е била извършена
планова проверка на „Форез БГ“ ЕООД. Посочено е, че подобна ситуация
експертите са имали на 19.04.2021г., когато при опит за извършване на
планова контролна проверка на дружеството, отново не е било оказано
съдействие и достъп до производствената част на дружеството, като на
посочената дата 19.04.2021г. от служителка на фирмата било обяснено, че
никой не може да съдейства за проверката, тъй като са много ангажирани,
както и че в момент са в онлайн среща и било необходимо преди проверката
да бъдат информирани.
Въз основа на така установените факти, актосъставителят е приел, че
дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 119, ал. 5, вр. чл. 135, ал. 4 ЗУО,
като на площадка, стопанисвана от дружеството с ЕИК: *********, с предмет
на дейност производство на пластмасови части за автомобилната индустрия,
на служители от РИОСВ – Русе не е бил осигурен достъп за извършване на
контролна проверка, като нарушението е извършено на 17.05.2021г. и е
отразено в КП № 62-ИО/17.05.2021г.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, са били депозирани
възражения от страна на дружеството срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, със същото фактическо описание и правна
квалификация на нарушението, касаещо планова проверка на дата
17.05.2021г., както съдържащите се в АУАН и на дружеството жалбоподател,
на основание чл. 135, ал. 4, вр. чл. 119, ал. 5, т. 1 от Закона за управление на
5
отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, за
нарушение по чл. 119, ал. 5, т. 1, вр. чл. 135, ал. 4 ЗУО.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да
налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои
доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички
доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят
приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени
в предмета на доказване по настоящото дело.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Както в
АУАН, така и в издаденото НП деянието е описано по начин, напълно
позволяващ на наказаното дружество да бъде запознато, както с приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, така и с дадената от
страна на наказващия орган правна квалификация на тези факти и според
настоящия съдебен състав по никакъв начин не нарушено правото на защита
на дружеството, да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано и
да организира защитата си, както по фактите, така и по правото. Не е налице
6
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на
жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до нарушаване правото на защита на дружеството да
разбере, за какво точно нарушение е ангажирана неговата отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
Без опора в материалите по делото са твърденията инвокирани с
жалбата, че НП е издадено при непълнота на фактическата обстановка и
липсата на посочване на конкретни факти, с какво конкретно дължимо
поведение на жалбоподателя (действие или бездействие) е осъществил
състава на нарушението. В АУАН и НП са посочени приетите за осъществили
се факти от обективната действителност, във връзка с неосигуряването на
достъп до площадката, стопанисвана от дружеството и подробно са описани
действията, извършени от страна на експертите на РИОСВ, въз основа на
които факти наказващият орган е приел, че дружеството е осъществило
състава на нарушението, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Противно на твърденията в жалбата и в АУАН и в НП подробно е
описано въз основа на какви проявили се факти от обективната
действителност актосъставителя и наказващия орган са приели, че
дружеството жалбоподател не е осигурило достъп до завода от страна на
служителите на РИОСВ и изрично е посочено, че именно като не е осигурен
достъп до площадката, стопанисвана от дружеството е възпрепятствана и не е
извършена проверка от експертите на РИОСВ на посочената дата
17.05.2021г., което според наказващия орган, именно съставлява нарушение
на чл. 119, ал. 5, т. 1, вр. чл. 135, ал. 4 ЗУО.
Не е налице твърдяното с жалбата разминаване между описанието на
нарушението и юридическото обвинение в НП и АУАН, а е налице идентитет
между приетите за осъществили се факти и правната норма, под която същите
7
са субсумирани.
Не съставлява процесуално нарушение, а още по-малко съществено
такова обстоятелството, че наказващият орган е игнорирал и е приел за
неоснователни възраженията на дружеството жалбоподател, депозирани
срещу АУАН. Видно от същите не се е налагало събирани на допълнителни
доказателства и разследване на спорни обстоятелства, тъй като изложените
във възражението факта са същите, както са приети за установени в АУАН и
НП и единствено и само е спорно, дали същите осъществяват състава на
нарушението, за което е санкционирано дружеството. И в АУАН и в НП са
описани и приети за осъществили се всички изложени във възражението
факти, а дали тези факти обосновават извод, за осъществен състав на
административното нарушение, за което е санкционирано дружеството е
въпрос по същество на спора.
Не е налице твърдяното с жалбата разминаване между изразената
воля на актосъставителя и волята на наказващия орган и без опора в
материалите по делото е твърдението, че е налице неяснота относно
съдържанието и единични знаци на обвинението, което да е довело до
лишаване на жалбоподателя да се защитава по така повдигнатото му
административнонаказателно обвинение.
Както беше посочено по горе в мотивите, неоснователни са и
възраженията, че в НП абсолютно липсва описание на нарушението с
неговите обективни и субективни признаци и не е ясно, с какво умишлено
действие или бездействие жалбоподателят не е осигурил достъп до завода си.
Приетата за нарушена разпоредба съдържа в себе си правно
задължение за субекта на същата, неизпълнението именно на което,
осъществява състава на нарушението. Доколкото се касае за отговорност на
юридическо лице, то същата е безвиновна, поради и което не могат да бъдат
споделени доводите в жалбата, че не е била установена вината на
дружеството.
Противно на твърденията в жалбата и в АУАН и в НП е посочен
предмета на проведения разговор между експертите и г-н Д., а именно че при
проведения с него разговор от експертите му е било обяснено, че се намират
пред оградата на площадката на дружеството и е необходимо да извършат
проверка, както и че въпреки обещанието на г-н Д. да окаже съдействие като
уведоми лице, което да осигури достъп на експертите до площадката такъв не
8
е бил осигурен, като е посочен и конкретния часови диапазон, през който
експертите са изчакали, за да им бъде осигурен достъп до обекта, но лице,
което да им съдейства не се е явило.
Предмет на нарушението е именно неизвършената на 17.05.2021г.
проверка и именно и само и единствено за това е санкционирано
дружеството, поради и което неоснователни са доводите, че е допуснато
съществено процесуално нарушение при издаването на НП поради липсата на
обвинение за неосъществената проверка на 19.04.2021г., тъй като такова
административнонаказателно обвинение не е предявявано и не е привличано
дружеството към отговорност за деятелност, осъществена на 19.04.2021г.
На последно място изрично в АУАН и НП е отразено, че на
19.05.2021г. е била извършена проверката на площадката на дружеството.
По изложените мотиви неоснователни се явяват доводите на
дружеството жалбоподател, че при съставянето на АУАН и издаването на НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за последица
отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.
Съгласно разпоредба на чл. 119, ал. 5, т. 1 ЗУО, длъжностни лица,
осъществяващи проверка на място имат право на достъп в помещенията,
където се извършва контролната дейност и на това правомощие съответства
задължението на проверяваното лице, произтичащо от разпоредбата на чл.
135, ал. 4 ЗУО да осигури достъп до площадки или помещения или документи
на длъжностно лице, извършващо проверка и за неизпълнение на което
задължение е предвидена и санкцията в чл. 135, ал. 4 ЗУО.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ЗУО проверката се
осъществява в мястото на извършване на дейността и в присъствието на
проверявания или на лица, които работят за него.
В настоящия случай, видно от показанията на разпитания в
процесуалното качество на свидетел актосъставител ИВ. ИВ. ОБР., чиито
показания съдът кредитира като депозирани от лице, пряко и непосредствено
възприело фактите, за които свидетелства и по отношението на което не са
налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост в показанията
на този свидетел безспорно се доказват приетите за осъществили се факти,
изложени в АУАН и НП. Показанията на този свидетел са последователни и
без да съдържат противоречия и нестабилност на изложението. Отделно от
това изложените от този свидетел факти не само не се опровергават от
9
събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени
доказателства, а и напълно кореспондират, и се потвърждават от
ангажираните с жалбата фактически твърдения, относно проведените
разговори и главният факт подлежащ на доказване в настоящото
производство, а именно, че на посочената в АУАН и НП дата 17.05.2021г. не
е била извършена планова проверка, защото не е бил осигурен достъп до
площадката от страна на дружеството, който факт не се и оспорват от
дружеството жалбоподател.
От показанията на този свидетел напълно се опровергават
твърденият в жалбата, че именно служителите на РИОСВ са определили
датата 19.05.2021г., като дата на която да бъде извършена проверката и тази
дата, когато да бъде извършена проверката не е била определена от страна на
дружеството жалбоподател.
Без опора в доказателствата по делото са твърденията, че не е бил
осигурен достъп, поради епидемиологичната обстановка в страната и факта,
че заводът не е работел, тъй като видно от показанията на актосъставителя, на
територията на площадката е имало работници, които са извършвали товаро-
разтоварна дейност и е била налице възможност само с един телефонен
разговор от страна на българския представител на дружеството да бъде
осигурен достъп до площадката.
Безспорно се установява от показанията на актосъставителя, че
експертите от РИОСВ са прозвънили на всички посочени телефони и
въпреки, че е бил проведен разговор и е бил уведомен г-н Д., който е
декларирал, че ще окаже съдействие, такова обективно не е било оказано и
достъп на експертите на РИОСВ до площадката не е бил осигурен на
посочената в АУАН и НП дата на нарушението 17.05.2021г., като по този
начин е била препятствана възможността да бъде извършена проверка на
място, като на длъжностните лице на РИОСВ, осъществяващи проверка на
място имат, не е осигурен достъп до площадката и помещенията, където се
извършва контролната дейност, чрез което свое бездействие дружеството е
осъществило състава на административното нарушение, за което е
ангажирана неговата отговорност.
Формалното декларирано съгласие и обещание за извършване на
действията, касаещи осигуряване на достъп, без такъв да е бил осигурен
реално, при наличието на обективна възможност за това, не могат да
10
обосноват извод, че дружеството е изпълнило своите задължения,
произтичащи от нормата на чл. 135, ал. 4 ЗУО и не е осъществило състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
Изпълнителното деяние в конкретния случай е извършено от
дружеството, чрез бездействие, изразяващо се в неизвършване на определено
действие, за което субектът има задължение, а именно неосигуряване на
достъп до площадката на длъжностно лице, извършващо проверка. В
правната теория се приема, че бездействието не е нито липса на воля, нито
липса на външна проява на дадена волева дейност, а е неизвършване на
очаквано дължимо действие, което в случая произтича от разпоредбите на
закона – чл. 135, ал. 4 ЗУО.
Правилно е издирена и приложена санкционна разпоредба на чл.
135, ал. 4 ЗУО, като на дружеството е наложена минималната предвидена в
същата имуществена санкция, поради и което неоснователни и без опора в
закона са твърденията на процесуалния представител на дружеството, в
съдебно заседание, че НП е издадено в нарушение на чл. 27 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН не допуска определяне на наказание под
предвидения най-нисък размер, предвиден в санкционната разпоредба.
Правилно административнонаказващият орган е приел, че случаят не
е маловажен и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
В конкретния случай по делото не са налице многобройни или едно,
но изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да
обосновава извод, че извършеното нарушение представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с нарушенията от този вид. Не
представлява такова обстоятелство, факта, че е извършена проверка два дни
по-късно, тъй като както правилно се посочва от страна на процесуалния
11
представител на наказващия орган през този период е възможно да бъдат
отстранени нарушения на екологичното законодателство. Не представлява
такова обстоятелство и формалното демонстрирано желание за оказване на
съдействие от страна на служител на дружеството. На последно място, но и
по значение следва да бъде прието, че в настоящия случай не може да се
приложи чл. 28 ЗАНН, тъй като не се касае за инцидентен случай, а видно от
показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел
актосъставител се установява, че и на 19.04.2021г. е направен опит за
проверка и не е било оказано съдействие, което обосновава извод, че не се
касае за инцидентен случай. Приложение на чл. 28 ЗАНН не би постигнало
целите, както на личната така и на генералната превантивна функция на
наказанието и не би въздействало възпиращо и предупредително към
останалите субекти.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5
ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 43/28.09.2021г. на
Директора на РИОСВ - Русе, с което на „ФОРЕЗ БГ“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление град Русе, Източна
промишлена зона, ул. „Търговска“ № 2А, на основание чл. 135, ал. 4, вр. чл.
119, ал. 5, т. 1 от Закона за управление на отпадъците е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лева, за нарушение по чл. 119, ал. 5, т.
1, вр. чл. 135, ал. 4 ЗУО.
ОСЪЖДА „ФОРЕЗ БГ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление град Русе, Източна промишлена зона, ул. „Търговска“ №
2А ДА ЗАПЛАТИ на „РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА
СРЕДА И ВОДИТЕ“ – РУСЕ, сумата в размер на 100 (сто) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
12
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13