Р Е Ш Е Н И
Е № 270
гр.Видин, 23.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при
секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр.дело № 1781 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к.“ Малинова долина“,
ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6 с ЕИК
*********, с която против М.Р.К. с ЕГН ********** *** е предявен иск
с правно основание по чл. 422 ГПК.
Твърди
се от ищеца, че на 26.06.2008 г. в гр. Плевен е сключен Договор за
потребителски кредит № FL421769/26.06.2008 г. между „Юробанк ИЕф Джи България“
АД в качеството му на кредитор и ответницата, по силата на който на
кредитополучателя е отпуснат потребителски кредит в размер на 15000.00 лв.,
който е следвало да се погасява на 120 месечни анюитетни вноски, като първите
три вноски са в размер на 186.78 лв., а останалите са в размер на 197.58 лв.,
включващи главница и лихва, на 26-то число на месеца съгласно чл. 4 от
договора.
Поддържа
се, че след усвояване на кредита длъжникът не е плащал месечните си вноски
съгласно договора и погасителния план към него, в следствие на което е останало
непогасено задължение по кредита в общ размер от 16866.79 лв.,от които главница-14
500.08 лв.и лихва от 2360.71 лв.
Излага
се, че крайният срок за издължаване на кредита е 26.06.2018 г. и към тази дата
кредитът е изцяло падежирал и изискуем.
Сочи
се, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.01.2016 г. и приложенията към него, задължението на ответницата
към „Юробанк ИЕф Джи България ” АД е изкупено от ищеца, за което и в изпълнение
на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД длъжникът е уведомен, че считано
от датата на получаване на уведомлението за цесия, кредитор спрямо него е „ЕОС
Матрикс” ООД.
Твърди се, че ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. N 771/2018 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена заповед
за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сумата в размер от 2962.44 лв. - изискуема част
от главница по кредита, с настъпил падеж в периода 26.04.2013 г. до 26.02.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
При условията на
евентуалност е предявен и осъдителен иск за горната сума.Претендират се и направените
разноски.
В
законоустановения срок от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва иска ,като се твърди,че задълженията се заплатени,включително
и липсва уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост.В хода по същество е
направено признание на иска,като се претендира и разсрочено плащане на задължението.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е
съдебно-икономическа експертиза,
приложено е ч.гр.д. № 771/2018 г. по описа на РС - Видин.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено на
29.03.2018 г. от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 771/2018
г. по описа на ВдРС, по което на 10.04.2018 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 593-РЗ/10.04.2018 г. за следните суми: 2 962.44лева – главница, както и законната лихва
върху главницата считана от датата на подаване на заявлението в съда –
29.03.2018 г. до изплащане на вземането,
сумата от 59.25лева – разноски по
делото за държавна такса.
От приложеното ч.гр.д. № 771/2018 г. е видно, че срещу цитираната заповед от ответницата е подадено
възражение.
В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата
страна е предявила иск по 422 ГПК, като в резултат на това
е образувано и настоящето дело.
По делото не се спори, а и от представеното заверено
от ищеца копие на Договор
за потребителски кредит № FL421769/26.06.2008 г., сключен между „Юробанк ИЕф Джи България“
АД и ответницата, е видно, че на последната е предоставен
заем в размер на сумата от 15000.00 лева, който е следвало да се погасява на 120 месечни анюитетни вноски, като
първите три вноски са в размер на 186.78 лв., а останалите са в размер на
197.58 лв., включващи главница и лихва, на 26-то число на месеца
Не е спорно сключването на договор за възлагане
на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г., сключен между ищцовото дружество и
кредитора „Юробанк
България“ АД. В договора е посочено, че покупната цена на всяко
вземане се посочва в описа, съгласно Приложение № 1, представляващо неразделна
част от този договор. Описът към всяко приложение е представен по делото във
вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по
договора.
Ищцовото дружество е
преупълномощено с пълномощно от
изпълнителния директор на „Юробанк България“ АД да уведоми от името на „Юробанк България“ АД всички длъжници за
сключения договор на 18.01.2016 г. по силата на който са цедирани вземанията.
По делото е представено уведомително писмо до ответницата за извършената цесия. Липсват
обаче доказателства за връчване на това уведомително писмо. С връчване на
исковата молба и книжата към нея, на ответницата е връчено уведомлението за
извършената цесия и това е станало на 12.09.2018 г., видно от отрязъка от
съобщението, с което е изпратен препис от исковата молба и доказателствата.
Вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че ответницата е направила 6
вноски по кредита в размер на 1733 лв., с които са погасени: 509.92 лв. от
главницата, 1211.08. лв. от лихвите и 12.00 лв. такси. Според заключението на
вещото лице общия размер на дължимото изискуемо вземане към 30.03.2018 г. по
погасителен план за периода от 26.04.2013 г. до 26.02.2015 г. е в размер на
2962.44 лв. Посочено е и че целият размер на задължението към 31.12.2015 г.
възлиза на 16856.79 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК.
Вземанията
на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Не се спори, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем
сума, която кредиторът е предал на ответницата. Не се спори също, че
ответницата не е извършила плащания по
заема съгласно уговорения погасителен план, като според писмените доказателства неплатената изискуема
част от главницата по кредита, за процесният период, е 2962.44
лева,
която безспорно,с оглед и на направеното
признание, ответницата дължи на ищцовото
дружество.
Безспорно
е,че вземането по процесния договор за заем е цедирано на ищеца.
Същото е точно индивидуализирано в представеното Приложение 1 към договор за възлагане
на вземания от 18.01.2016 г. Посочени са трите имена на длъжника, договорът, от
който произтича,
както и размерът на вземането. Като доказателство в посочения смисъл е и
уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента,
действащ чрез пълномощник цесионера,
като същото е приложено към исковата молба и в случая е достигнало до длъжника
с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно
съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя
е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от
значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на
I т. о. Следователно вземането е валидно прехвърлено
на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е
активно легитимиран да предяви настоящия иск.
В
случая, от събраните по делото писмени доказателства и от изслушаната
съдебно-икономическа експретиза се установи, че ответницата е извършила 6
вноски по кредита в размер на 1733 лв., с които са погасени: 509.92 лв. от
главницата, 1211.08. лв. от лихвите и 12.00 лв. такси,както и че за периода от
26.04.2013 г. до 26.02.2015 г.дължимата се главница е в размер от 2962.44 лв..
Предвид изложеното съдът счита, че исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена изцяло, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер от 2962.44 лв. - изискуема
част от главница по кредита, с настъпил падеж в периода 26.04.2013 г. до
26.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата.
Искането за разсрочено плащане следва да се остави без
уважение,с оглед неангажираното на
доказателства по смисъла на чл.241 ГПК.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответницата следва да понесе отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да понесе направените от
ищеца разноски в настоящето производство, съобразно представения списък на
разноски, а именно: 59.25 лв.-платена държавна такса и
120.00 лв. внесен депозит за вещо лице.
Отвеникът следва да
заплати на ищеца и направените разноски
по заповедното производство по ч.гр.д.№
771/2018 г. по описа на ВдРС: 59.25 лева
за платена държавна такса.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.Р.К. с ЕГН ********** *** , че дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина,
ул. Рачо Петков – Казанджията № 4-6 с ЕИК
*********, сумата в размер от 2962.44 лв.,представляваща изискуема част от главница по договор за потребителски кредит №
FL421769/26.06.2008 г., с настъпил падеж в периода 26.04.2013 г. до 26.02.2015
г., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда/29.03.2018 г./,по което е образувано ч.гр.д.№ 771/2018 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ без уважението
искането на М.Р.К. с ЕГН ********** по чл.241 ГПК за разсрочване на изпълнението.
ОСЪЖДА М.Р.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков – Казанджията
№ 4-6 с ЕИК *********, сумата в размер на
59.25 лв.-платена държавна такса, направени разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 771/2018 г. по описа на РС-Видин.
ОСЪЖДА М.Р.К. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков – Казанджията №
4-6 с ЕИК *********, следните суми за разноски в исковото производство:
-59.25 лв.-платена държавна такса;
-120.00лв.-внесен депозит за вещо
лице.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването на страните, като
след влизане в сила да се приложи препис
по ч.гр.д.№ 771/2018 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: