РЕШЕНИЕ
№ 8602
гр. София, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110169095 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът О. Д. И. в подадената искова молба е изложил съображения, че е работил при
ответника на основание Трудов договор №140/03.09.1984 г. на длъжност „......“, прекратен
със Заповед № 60/23.01.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.01.2020 г. Посочил е, че му е
било изплатено обезщетение, в което не е било включено допълнителното му трудово
възнаграждение за работата му в проект „” в размер на 1 400 лв., определено с допълнително
споразумение №252/02.07.2019 г. и изплащано от м.юли 2019 г. до м. декември 2020 г.
Твърди, че дължимото му обезщетение за срок от 6 месеца е в размер на 16 962 лв., от които
му се дължи неизплатената сума от 8 400 лв. Моли да му бъде присъдена горната сума,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и сумата от 2 480 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 23.01.2020 г. до 20.12.2022 г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът .... е депозирал отговор на
исковата молба, в който моли, предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен
такъв, доколкото претендираното от ищеца в исковата молба обезщетение не се дължи, тъй
като допълнителното трудово възнаграждение е изплатено във връзка с работа, която няма
характер на постоянна такава и не следва да се включва в брутното трудово възнаграждение
за определяне на обезщетението по чл.222, ал. 3 КТ. Твърди и неоснователност на
претендираното обезщетение за забава. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
1
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл.222, ал. 3 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му
стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца,
като обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Следователно, правото
на обезщетение е обусловено от следните кумулативни предпоставки: 1. прекратено трудово
правоотношение между страните по делото; 2. към момента на прекратяване ищецът да е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и 3. за ищеца да не е възникнало
подобно право на обезщетение по чл.222, ал. 3 КТ по друго /предходно/ прекратено трудово
правоотношение при същия или друг работодател.
От представената по делото Заповед № 60/23.01.2020 г. се установява, че
трудовото правоотношение между ищеца и .....е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10
КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
22.01.2020 г. Същото обстоятелство е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване с проекта за доклад по делото.
Като безспорно установено по делото съдът приема и обстоятелството, че съгласно
представеното по делото Допълнително споразумение №252/02.07.2019г. на ищеца е
следвало да се изплаща допълнително месечно възнаграждение в размер на 1 400 лв.,
свързано с проект „” за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г. Отделно от това, между
страните не се спори и относно обстоятелството, че ответникът в изпълнение на сключеното
допълнително споразумение е изплащал на ищеца уговореното допълнително
възнаграждение.
Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е имал над 10 годишен трудов стаж при
ответника, като е заемал длъжността „“ при същия. Предвид на това, съдът намира, че
съгласно разпоредбата на чл.222, ал. 3, изр. 2 КТ дължимото му обезщетение се равнява на
трудовото му възнаграждение за период от шест месеца.
Спорен в производството е единствено въпросът дали при изчисляването на
дължимото по чл.222, ал. 3 КТ обезщетение следва да се включи така определеното
допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/, изплащано на ищеца във връзка с полагания
от него труд по проект „....”, респ. дали изплащаното възнаграждение има характера на
постоянно такова.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата с постоянен характер са допълнителните трудови възнаграждения за
образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките", както и
2
за придобит от работника трудов стаж и професионален опит. В допълнение на
разпоредбата на чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
чл. 15, ал. 2 от нормативният акт предвижда, че допълнителни възнаграждения с постоянен
характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно
с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното време. Основният отличителен белег на допълнителното
възнаграждение с постоянен характер по чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е дали е предопределено в зависимост от отработеното
време. Тази преценка не се влияе от това дали този вид допълнително плащане се заплаща
всеки месец постоянно.
Настоящият състав споделя разясненията, дадени в Решение № 55 от 12.03.2014
г. на ВКС по гр. д. № 4256/2013 г. IV ГО, с което е прието, че допълнително
възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, не би следвало
да бъде определено като постоянно такова. В този смисъл, съдът намира, че от събраните по
делото доказателства не би могло да се определи, че изплащаното на ищеца възнаграждение
във връзка с работата му по проект „....” има постоянен характер по смисъла на чл. 15 от
НСОРЗ, доколкото по делото не бяха събрани доказателства същото да е в зависимост от
отработеното време. Действително, то е изплащано постоянно в рамките на уговорения
срок, а именно от 01.07.2019г до 30.06.2020 г., всеки месец в размер на 1 400 лв., но
изплащането на посоченото възнаграждение не е поставено в зависимост от отработеното
от ищеца време. Видно от приложеното по делото Допълнително споразумение №Д01-
213/16.12.2015г. към Договор №Д01-184/15.07.2014 г. в чл. 4 е предвидено предоставяне на
ищеца (изпълнител по процесния договор) авансово средства в размер на 195 736 лв. От
представеното по делото предварително финансово разпределение, неразделна част от
Допълнителното споразумение е видно, че 1 250 000 лв. са определени като „разходи за
труд“. От представения по делото (л.45) доклад изготвен от ищеца е видно, че предложеното
от самият него ДТВ е в размер на 1 400 лв., като финансирането следва да бъде със средства,
отпуснати по самия проект и към същото не са поставени никакви допълнителни изисквания
(в смисъл на отработеното време), а финансовите средства се предоставят във връзка с
постигането на определени резултати по проекта. В този смисъл и е и заключението на
изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав
намира за обективно, отговарящо на поставените въпроси и компетентно изготвено, от лице
разполагащо с необходимите знания. Експертът е посочил, че „ размерът на изплащаните
ежемесечни суми по Допълнително споразумение №252/02.07.2019 г. към Трудов договор
№140/03.09.1984 г. не се променя в зависимост от броя отработени дни през съответния
месец, като същите са изплащани в един и същи размер“. Вещото лице е заявило, че
изплащаното на ищеца ДТВ в размер на 1 400 лв. месечно за период от 01.07.2019 г. до
30.06.2020 г. са средства, които са били осчетоводявани финансови средства по проект
DEVISE FO LARGE SKALE FOG DEKONTAMINATION акроним „....”. Предвид всичко
изложено, съдът намира, че така изплащаното възнаграждение не би могло да бъде
определено като такива с постоянен характер и в този смисъл не би следвало се включва при
3
определяне на обезщетението, дължимо на ищеца по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ, доколкото
средствата за изплащане на ДТВ не са били такива, с които ответникът е разполагал, а
отделно от това изплащането на същите не е поставено в зависимост от отработеното
време.
Предвид изложеното, съдът намира, че така предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен такъв, доколкото изплатеното на ищеца обезщетение на
основание чл.222, ал. 3 КТ е било правилно изчислено и съответно изплатено на същия.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на
главен дълг и забава в погасяването му.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то и акцесорната
претенция за лихва подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата в общ размер от 1 700 лв., представляваща
сторените от последниясъдебно - деловодни разноски в настоящото производство, от които
сумата от 1 400 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата от 300 лв. - депозит за изготвяне
на експертиза.
Ищецът няма право на разноски за настоящото производство.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските а държавна такса
следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ...., срещу .....,
Булстат ...., със седалище и адрес на управление: ....., иск с правно основание чл.222, ал. 3 КТ
за заплащане на сумата от 8 400 лв., представляваща незаплатен остатък от дължимо
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и е работил при същия работодател през последните
10 години, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда - 20.12.2022 г. до окончателното ѝ плащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ...., срещу .....,
Булстат ...., със седалище и адрес на управление: ....., иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за заплащане на сумата от 2 480 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 23.01.2020 г. до 20.12.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК О. Д. И., ЕГН **********, с адрес:
4
...., да заплати на ....., Булстат ...., със седалище и адрес на управление: ....., сумата от 1 700
лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5