Решение по дело №1530/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ЛЕСПРОМ ЕООД, гр.Айтос, представлявано от управителя И.Щ., против Решение № 91/11.07.2023г. постановено по НАХД № 180/2023г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено Наказателно постановление № 02-2300014/ 21.02.2023г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което, на касатора, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Съдебното решение се обжалва като неправилно. Касаторът оспорва съставомерността на деянието и изводите за наличие на трудовоправни отношения между страните. Отрича справката да е била попълнена собственоръчно от работничката, за която твърди, че е неграмотна. Възразява също, че не е индивидуализирано мястото, на което е било установено полагането на труд и дали то попада в експлоатирания от дружеството район. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа касационната жалба на сочените в нея основания.

Ответникът по касация се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на касационната жалба като поддържа становището за доказаност на съществените характеристики на трудово правоотношение, моли за присъждане на възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав счете за неоснователна.

Дружеството - касатор е санкционирано за това, че при извършена на 22.11.2022г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас на територията на сечищата в обхвата на РДГ-Айтос, обект № 2252, подотдел 420-
б, са били установени около 20 лица от ромски произход да режат и подреждат дървесина, сред които и лицето И.Х., която е декларирала, че работи за „Леспром“ ЕООД без да има сключен трудов договор, на длъжност „събирач на дърва“, с работно време от 08,00ч до 16,00ч, с трудово възнаграждение от 14лв.на кубик. Счетено е, че е налице трудово правоотношение, за което не е сключен трудов договор, поради което е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и процесното наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв. за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е намерил, че установеното деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на работодателя за нарушение на трудовото законодателство. Прието е, че в случая не е налице гражданско правоотношение, деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение, а наложената имуществена санкция е намерена за правилно определена в законоустановения минимум, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания.

С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. Трудовото правоотношение се характеризира с работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), възнаграждение, почивки. В случая е установено, че И.Х. е извършвала трудова функция – дейност по събиране на дърва, с определено работно време, почивка, почивни дни и възнаграждение на обем свършена работа, които факти изпълват хипотезата на трудов договор. Липсват основания да се счита, че отношенията са поставени на плоскостта на гражданския договор – лицето предоставя труд в полза на дружеството с уговорени работни дни и почивки, което е неприложимо в гражданския договор, където изпълнителят е независим от подобни договорки. За разлика от гражданския договор, в случая не се договаря определен резултат за изпълнение, а в зависимост от обема на изпълнението се определя възнаграждението. Отделно от това, дори да се касае за инцидентно наемане, както е посочил управителят в даденото възражение, нормативната уредба позволява да се сключи срочен трудов договор до завършване на определена работа – чл.68, ал.1, т.2 от КТ. Не се констатира твърдяната недоказаност на мястото на извършване на дейността – касаторът не отрича, че лицето, установено на място, извършва работа именно в мястото за сеч, за което има сключен договор с ТП ДГС Айтос. Твърдението, че лицето е неграмотно и не е попълнило дадената му справка, остава недоказано.

Неприложим е институтът на маловажния случай предвид специалната му уредба в чл.415в от КТ, която изрично изключва като маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от кодекса.

Поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението то следва да се остави в сила, като съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в минимален размер от 80лв.

На основание изложените мотиви, Административен съд гр.Бургас, ХІІІ-ти състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91/11.07.2023г. постановено по НАХД № 180/2023г. по описа на Районен съд – Айтос.

ОСЪЖДА ЛЕСПРОМ ЕООД, гр.Айтос, ул.“Димитър Зехирев“ № 27, с ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, сумата от 80лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: