Р Е Ш Е Н И Е № ............
29.07.2019 г., гр.НИКОПОЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, …… наказателен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОДОР
ТИХОЛОВ
при участието на секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното от
съдията АНД №147 по описа на същия съд за 2019 г. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН
Постъпила
е жалба от К. П. К., ЕГН**********
*** против НП №12А/27.05.2019г. на началника на РУ-ГУЛЯНЦИ, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.69, ал.1 и ал.2 от ЗМВР на основание чл.258,
ал.1 от ЗМВР било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
С жалбата наказателното постановление се
атакува като незаконосъобразно и издадено в нарушение на процесуалните правила
и материалния закон. Излагат се подробни доводи, като в заключение се прави
искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява с
ангажиран защитник, който е взел становище по жалбата.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Плевен, редовно
призована не се представлява.
НРП е била редовно призована, но не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство е процесуално допустима, като подадена от легитимирано
лице и срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление. Обжалваното НП е
било връчено на жалбоподателя на 11.07.2019г., а жалбата е била заведена пред
АНО с вх.№270000-1848/15.07.2019г., поради което съдът намира, че жалбата е
подадена в срок и следва да се разгледана същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и
възражения, служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК във връзка с чл.84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелката П.Н. заема длъжност "разследващ полицай" в РУ-Гулянци. От
същата свидетелка в качеството й на разследващ полицай се води ДП№164/‘12г. по
описа на НРП, по което жалбоподателят има качеството на свидетел. На
23.04.2019г. от мобилен номер 0888/799045 на мобилен номер 0885/865305, Н.
призовала жалбоподателя да се яви на 30.04.2019г. в 10.00ч. в сградата на
РУ-Гулянци за извършване на разпит в качеството му на свидетел. Разговорът по
мобилния телефон бил проведен в присъствието на МлПИ КОС при РУ-Гулянци – И.Ц.,
на когото е и мобилният телефон, от който е било извършено обаждането. В
проведеният разговор, жалбоподателят бил уведомен, че при неявяването му в
качеството на свидетел без уважителни причини, ще му се наложи глоба до триста
лева и постанови принудителното му водене. За призоваването по телефона бил
съставен на 23.04.2019г. протокол по реда на чл.178, ал.8 от НПК.
На 30.04.2019г. в 10.00ч., жалбоподателят не
се явил в РУ-Гулянци, нито от него били изтъкнати или представени доказателства
за наличието на уважители причини, поради които не може да се яви. След тази дата и час,
още няколко пъти жалбоподателят бил търсен по телефона, включително и от
неговия брат, който бил свидетел по друго ДП, но жалбоподателят отново не се
явил. Това наложило Н. да издаде постановление за принудително довеждане, след
което жалбоподателят бил доведен и разпитан на 13.05.2019г. На същата дата в РУ
бил съставен АУАН в присъствието на един
свидетел и на жалбоподателя, като последният отказал да подпише АУАН и
разписката за връчването му, който отказ бил удостоверен с личните данни на
един свидетел. Жалбоподателят не е изложил възражения. Такива не постъпили и в
срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.
258, ал. 1 ЗМВР било наложено административно наказание "глоба" в
размер на 100лв. за нарушение на чл.69,
ал.1 и ал.2 ЗМВР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите В.Н., Н.В. и П.Н., както и
писмените доказателства, приобщени на основание чл.283 НПК – АУАН
№12А/13.05.2019г.; НП №12А/27.05.2019г.; Покана за доброволно изпълнение;
Заповед №8121з-493/01.09.2014г. на МВР; Справка за актуално състояние на
трудови договор към дата 17.07.2019г.; Докладна записка
рег.№270р-6570/24.07.2019г. на РУ-Гулянци; Протокол за призоваване на лице по
реда на чл.178, ал.8 от НКП; Писмо от РП-Никопол относно заведени преписки и
ДП, по които участва жалбоподателя; Удостоверение за декларирани данни
рег.№**********/23.07.2019г.; Декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван
лек автомобил; Свидетелство за регитрация част I.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите Н., В. и Н., които прецени като еднопосочни, безпротиворечиви,
конкретни и съответни на писмените доказателства по делото. Съдът възприе с
доверие и писмените доказателства по делото, които също прецени като
еднопосочни и безпротиворечиви. Доколкото доказателствената съвкупност е
безпротиворечива и по аргумент от разпоредбата на чл.305,
ал.3 НПК съдът намери, че по-детайлен доказателствен анализ не дължи да
излага.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При разглеждане на дела срещу наказателни
постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя.
При извършване на дължимата служебна проверка
съдът намери, че за компетентността на АНО да съставя АУАН и НП е представена
само заповед №8121з-493/01.09.2014г. на Министъра на вътрешните работи, която
се отнася до оправомощаване на изброените в нея органи да съставят АУАН и
издаван НП по Закона за българските лични документи. В тежест на АНО е да
представи доказателства за компетентността си, като в тази връзка, съдът
намира, че по делото липсват такива доказателства, а АУАН и издаденото въз
основа на него НП се явяват незаконосъобразни.
Независимо от този извод съдът намери, че при
съставяне на акта за установяване на нарушението и наказателното постановление
е допуснато нарушение на чл.42,
т.5 ЗАНН, респективно - чл.57,
ал.1, т.6 ЗАНН, което е съществено, тъй като е ограничило правото на защита
на жалбоподателя, препятствайки го да разбере какво административно наказателно
обвинение му е повдигнато, което нарушение е неотстранимо на настоящия етап от
производството и има за последица цялостна отмяна на издаденото наказателно
постановление.
В акта за установяване на нарушението като
нарушени са посочени разпоредбите на чл.69,
ал.1 и ал.2 ЗМВР, които гласят: „Полицейските органи могат да призовават в
служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон
правомощия“ и "Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за
призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът
и мястото на явяване".
Сочените като нарушени от актосъставителя
разпоредби уреждат формата на призоваването, но не и задължението на гражданите
да се явят при призоваване, в каквото според актосъставителя се е изразило
нарушението на жалбоподателя, т.е. още в АУАН неправилно е посочена нарушената
разпоредба. Коментираните нарушения не са били отстранени впоследствие и с
издаденото наказателно постановление. Наказващият орган е посочил същите алинеи
на чл.69 от ЗМВР като нарушени правни норми, под които обаче отново не се подвеждат
фактическите твърдения за осъщественото от жалбоподателя нарушение.
По същество задължението на редовно
призования гражданин да се яви в местата по чл.69,
ал.1 ЗМВР се съдържа в разпоредбата на чл.258, ал.1 ЗМВР, която е същевременно и санкционна и предвижда
отговорността им при неизпълнение на това задължение. Посочената разпоредба
обаче не е намерила място нито в АУАН, нито в НП, като вместо това в двата
процесуални документа са посочени различни правни норми, които се твърди да е
нарушил жалбоподателят, като същевременно нито една от тях не кореспондира с
описанието на административното нарушение, за което е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Горното е грубо
нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя,
като е довело до абсолютна невъзможност жалбоподателят да разбере за какво
конкретно административно нарушение се ангажира отговорността му. Коментираното
нарушение не може да бъде отстранено в производството по съдебен контрол,
където е недопустимо за първи път коректно да бъде посочена нарушената
разпоредба.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП№12А/27.05.2019г.
на началника на РУ-ГУЛЯНЦИ, с което на К. П. К., ЕГН********** *** за нарушение на чл.69, ал.1 и ал.2 от ЗМВР
на основание чл.258, ал.1 от ЗМВР било наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лв., като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – гр.ПЛЕВЕН
в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: