Решение по дело №9854/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 265
Дата: 17 януари 2023 г.
Съдия: Лора Миткова Митанкина
Дело: 20221110209854
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110209854 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Вай Груп" ЕООД срещу наказателно
постановление /НП/ № 23-003749/30.05.2022г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област, с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 415,
ал. 1 КТ.
В жалбата се навеждат доводи, че НП е незаконосъобразно и
необосновано, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Поддържа се, че не са обсъдени направените от жалбоподател възражения
срещу АУАН. Счита се, че в АУАН и НП не е отразено пълното описание на
нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Счита се, че в НП е
налице неяснота относно датата на нарушението. Оспорва да е извършено
процесното нарушение. Поддържа се, че следва да се приложи чл. 28 ЗАНН.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Постъпило е
становище по същество.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Х, която моли жалбата да
1
се остави без уважение и НП да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед № З-0057/14.01.22г. изпълнителният директор на ИА“ГИТ“
на основание чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на ИА“ГИТ“ в
срок от 14.01.22г. до 31.12.22г. е разширил териториалната компетентност на
определени инспектори в Д“ИТ Софийска област“, сред които е и св. Т. К.,
като всеки от посочените в заповедта служители извършва контрол на
територията на Столична община по спазване на трудовото законодателство,
включително да съставя АУАН и др.
На 05.04.2022г. от инспектори на ДИТСО е извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на „Вай Груп“ ЕООД в обект на
контрол – павилион за пакетирани храни в гр. София, ж.к. „Люлин“,
метростанция Люлин, помещение № 16, и периода от 1.04.2022г. до
приключване на проверката по документи на 18.04.2022г. в сградата на
ДИТСО.
При извършената последваща проверка на 05.04.2022г. на
горецитирания обект е заварено лицето Теодора Стоилова Алтънбашева на
длъжност „продавач-консултант“, работеща в дружеството. Изискани са на
място екземпляри от правилника за вътрешния ред и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работата, но същите
не са предоставени на контролния орган.
На „Вай Груп“ ЕООД е било дадено задължително предписание от
контролен орган, дадено под № 10 в протокол за извършена проверка №
2205072 от 7.03.2022г., връчен на същата дата, което гласи: Работодателят
„Вай Груп“ ЕООД да спази задължението си във връзка с контрола за
спазване на трудовото законодателство, а именно в обекта да държи на
разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния
трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа съгласно чл. 403а, ал. 1 КТ. Срокът на
предписанието е изтекъл на 08.03.2022г.
Съставен е протокол за извършена проверка № 2210934/18.04.22г.
2
При така установените факти св. Т. К. съставила на „Вай Груп“ ЕООД
АУАН № 23-003749/18.04.22г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. Срещу
АУАН е депозирано възражение на 26.04.22г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. на основание чл. 415, ал. 1 КТ.
Със заповед № З-0058/11.02.14г. изпълнителният директор на ИА
„ГИТ” е възложил на директорите на дирекции „Инспекция по труда” да
осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл. 47 ЗАНН, като издават наказателни постановления.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа на
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелката Т. К..
Събраните по делото доказателства са единни и непротиворечиви, с оглед на
което не се налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно съдебната практика на АССГ, както и на ВАС, а именно
Решение № 5447/24.09.21г. по адм.д. № 2/21г. по описа на АССГ и Решение
№ 3624/15.04.22г. по адм.д. № 11698/21г. по описа на ВАС по силата на чл.
16, ал. 2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ дирекциите „Инспекция
по труда“ осъществяват дейността си н територията на съответната област,
като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейност, упражняват специализирания контрол по
спазване на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за
насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на
държавната служба и правата и задълженията на страните по служебното
правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със
3
закон, както и други правомощия, обективирани подробно в разпоредбата. С
този подзаконов акт се уреждат дейността, съставът, структурата, функциите
и организацията на работа на ИА “ГИТ“, в това число и на главна дирекция
„Инспектиране по труда“, разположени в 28 поделения – дирекции
„Инспекции по труда“, разположени в административните центрове на
областите. Според правната доктрина компетентността е
материална/предметна/, компетентност по степен и компетентност по
място/териториална/. Компетентността на административния орган е
едновременно правомощие и служебно задължение на органа да действа в
дадена област и по определен начин. Териториалната компетентност на
отделните териториални поделения на ИА“ГИТ“ е императивно определена в
чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилни и не е налице делегиране от страна на
изпълнителния директор на права да определя или изменя тази
компетентност. При делегирането има прехвърляне на правомощия от един
орган на друг орган, като за да е възможно и правно допустимо това, винаги е
необходимо нормативно овластяване. В настоящия случай такова овластяване
няма. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от Устройствения правилник на
ИА“ГИТ“ предвижда, че изпълнителният директор ръководи агенцията, като
определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Това
е признатата му от подзаконовия нормативен акт възможност да определя
материалната им компетентност, което означава, че те могат да издават
валидни административни актове само в кръга на материята, която им е
предоставена като правомощия. Това обаче не касае пространствените
граници, в които те могат да действат редовно, т.е. териториалната им
компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в Устройствения правилник на ИА“ГИТ“
е изрично възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и
променя териториалната компетентност на инспекторите по труда. При тази
законова регламентация АССГ и ВАС са стигнали до заключението, че
протокол от проверка на Дирекция „Инспекция по труда-София област“ за
извършена проверка на територията на Столична община е нищожен като
издаден от териториално некомпетентен орган, действал извън териториалния
обхват по чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник. По аналогия и след като
няма изрично възложено правомощие на изпълнителния директор да определя
и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда, то
следва да се приеме, че АУАН е съставен от териториално некомпетентен
4
орган, а издаденото НП също е съставено от орган без териториална
компетентност. Съставянето на АУАН и издаването на НП от некомпетентни
органи води до незаконосъобразност на тези актове и е основание за отмяна
на атакуваното НП.
В процесния случай инспектори от дирекция „Инспекция по труда-
Софийска област“ са извършили проверка на територията на Столична
община, а със заповед на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ е била
разширена териториалната им компетентност да извършват проверки на
територията на Столична община. При тази проверка е констатирано
процесното нарушение, за което е издадено обжалваното НП. След като
изпълнителният директор няма изрично възложено правомощие да определя
и променя териториалната компетентност на инспекторите по труда, то
инспекторите от ДИТСО, проверяващи в процесния случай, нямат
териториална компетентност да извършват проверки на територията на
Столична община/където е извършена проверката/, поради което АУАН и НП
са издадени от органи, които са териториално некомпетентни.
С оглед изложеното НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Останалите доводи в жалбата за отмяна на НП съдът намира за
неоснователни. Съдът счита, че в АУАН и НП съдържат изискуемите
реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, включително
е описано словесно и цифрово нарушението, по начин че нарушителят да
разбере административнонаказателното обвинение. Посочена е и датата на
извършване на нарушението.
С оглед отмяна на НП на формално основание не следва да се обсъждат
доводите на жалбоподателя за недоказаност на нарушението и за наличие на
основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съобразно чл. 143, ал. 1
АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
5
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
В процесния случай жалбата е подадена чрез адвокат Г., надлежно
упълномощен процесуален представител, като са приложени доказателства –
договор за правна защита и съдействие, за заплатена сума за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. С оглед на това въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, каквото е минималното
адвокатско възнаграждение съобразно чл. 36 ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-003749/30.05.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област,
с което на „Вай Груп“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева на основание чл. 415, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „Вай Груп“ ЕООД 500 лева разноски за адвокатско
възнаграждение за съдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6