РЕШЕНИЕ №
168
гр. Бургас, 14.01.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 9683/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на Г.И.Б., от гр. Бургас, с която претендира
осъждане на ОД на МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ *********, да му заплати сума в
размер от 684 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден
труд за 114 часа за периода 14.11.2016-13.11.2019 год., както и обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от
подаване на исковата молба – 13.11.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира
доказателства, претендира деловодните разноски.
Правните
основания на исковете са чл. 128, чл. 124 и чл. 357, ал. 1, КТ във вр. с чл.
178 и чл. 187, ЗМВР, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
С протоколно
определение от 08.01.2020 год. БсРС е приел направеното изменение на главния
иск, по силата на което размерът му се увеличава от 684 лева за 114 часа до 1861,85
лева за 263.12 часа извънреден труд.
Ответникът оспорва
исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че през процесния период страните
са били обвързани със служебно правоотношение, по силата на което ищецът Г.Б. е
бил назначен на длъжност „.....“ в групите „ДВНМНОДЧ“, „ПППЛТХДВНМН“ и
„ПСНВДПДВНМН“ към ОД на МВР-Бургас – видно и от представеното от ответника
удостоверение от 19.11.2019 год.
Съгласно чл. 179, ал. 1 и 2, ЗМВР, на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през
нощта (22.00-06.00 ч.), по условия и ред, определени с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Разпоредбата на чл. 187, ал. 9, ЗМВР сочи, че подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на
вътрешните работи. През процесния исков период – 14.11.2016-13.11.2019 год., са
издадени Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., които предвиждат работа на смени, с
полагане на труд през нощта – между 22.00 ч. и 06.00 ч., максимално до 8 часа
за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.,
действала до 02.08.2016 год., предвижда, че при сумирано отчитане на работното
време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00
ч. и 06.00 ч. за отчетния период. След отмяна на този подзаконов нормативен акт
са издадени Наредба № 8121з-592 (в сила от 01.04.2015 год., отменена с решение
на ВАС по адм. д. № 5450/2016 год., в сила от 11.07.2016 год.) и Наредба №
8121з-779 (в сила от 02.08.2016 год.), които не регламентират отчитане на
отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.
Настоящият съдебен състав намира, че през исковия период –
14.11.2016-13.11.2019 год., е действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год.,
което е запазило действието си и след решението по адм. д. № 5450/2016 год. на ВАС,
до приемането на новата наредба. Този ред на преизчисляване е неприложим за
времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год., за периода от
02.08.2016-31.12.2018 год., поради празнота в уредбата на реда за
организацията, отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното
работно време, за държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Липсата
на изрична норма не означава, че е налице законова забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и
заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била
противоконституционна. Налице е празнота в правната уредба относно реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на тази
непълнота в специалната уредба, отнасяща се до служителите в МВР, субсидиарно приложение
намира Наредба за структурата и организацията на работната
заплата – в чл. 9, ал. 2 е посочено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. По делото не се спори, а и се установява от заключението на
вещото лице по неоспорената експертиза, че на ищеца е заплатено възнаграждение
за положения нощен труд – 0,25 лв./час, съгласно чл. 8, НСОРЗ. Превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба, НСОРЗ,
се извършва при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 8, НСОРЗ,
за всеки отработен час или за част от него – между 22.00 ч. и 06.00 ч., на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., но двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициента от 1.143, и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните, която съдът цени като обективна и компетентна. Вещото
лице сочи, че през процесния период ищецът е работил на 12-часови смени и е положил
общо 1840 часа нощен труд, които, превърнати в дневни часове труд с коефициента
от 1.143, представляват 263.12 ч. извънреден труд. Възнаграждението за
посочения извънреден труд възлиза на 1861,85 лева, т. е. главният иск е доказан
и по размер.
По делото няма данни за извършено частично или пълно
плащане на посоченото вземане, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца дължимата сума, ведно с обезщетение по чл. 86, ЗЗД, начиная от
подаване на исковата молба.
Уважаването
на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодни разноски в
размер от 420 лева – адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК).
В изпълнение
разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1, ГПК
и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати държавна такса върху
уважените искове, в размер от 74,47 лева, както и разноски за вещо лице – 180
лева.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на
МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46, да заплати на Г.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 1861,85 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 263.12 часа извънреден труд, положен през
периода 14.11.2016-13.11.2019 год. на основание служебно правоотношение между
страните, по силата на което ищецът Г.Б. е заемал длъжността „....“ в ОД на МВР-Бургас,
ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата от 1861,85 лева, начиная от подаване на исковата молба – 13.11.2019
год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОД на
МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Г.И.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, деловодни разноски в размер
от 420 лева.
ОСЪЖДА ОД на
МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския районен
съд държавна такса в размер от 74,47 лева.
ОСЪЖДА ОД на
МВР-Бургас, код по БУЛСТАТ *********, със седалище гр. Бургас, ул. „Христо
Ботев“ № 46, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския районен
съд разноски в размер от 180 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок, считано от 14.01.2020 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ