Р Е
Ш Е
Н И Е № 453
гр.Перник, 20.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в откритото заседание на осемнадесети април през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при участието на секретаря Биляна Миткова, като разгледа гр.д. №
1183 по описа на съда
за 2018г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
310 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск от Златин Р.З.
срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с правно основание чл.344 ал.1
т.3, вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на сумата в размер на 4018,80 лв.,
представляваща обезщетение за времето,
през което ищецът е останал без работа поради незаконно му уволнение за периода
02.11.2015г.- 01.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с влязло в законна сила съдебно
решение е отменено като незаконно уволнението му със заповед № CD-DOC-96788/02.10.2015г. на ответника Твърди, че за м. август 2015г.-
последният пълен отработен месец преди уволнението му, получил брутно трудово
възнаграждение в размер на 803.76 лв. Останал без работа за период от шест
месеца след уволнението му, като ответникът му платил обезщетение за един
месец.
При така изложените фактически твърдения иска от
съда да осъди ответника да му плати сумата от
4018,80 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради незаконно му уволнение за периода 02.11.2015г.- 01.04.2016г.,
ведно със законната лихва. Претендира разноски.
Ответникът признава иска по основание и размер.
Твърди, че на 16.03.2018г. платил на
ищеца сумите от 4018лв. – обезщетение за оставане без работа и 34,61 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
датата на плащането.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение ищецът следва да установи оставането си без работа поради
уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и
размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получила
преди уволнението.
Отвеникът признава иска по основание и размер.
Между страните не се спори и видно от
представеното към исковата молба извлечение от сметка на 21.03.2018г. по банков път от сметката на
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД в полза
на З.Р.З. е наредена сумата от
4053,41лв. с посочено основание на
превода „обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ“ и „гр.д. № 183/2018г. на РС-Перник“.
С оглед на изложеното и на основание чл. 235, ал.
3 ГПК предявеният иск следва да бъде отхвърлен, поради пълното погасяване на
процесното вземане с плащане от ответника след завеждане на делото.
По разноските:
Съдът намира, че разноските по делото следва да се възложат в тежест на
ответника при следните съображения:
Общият принцип, изводим от хипотезите, разписани в нормата на чл. 78 ГПК
и тълкуването й във връзка с принципа по чл. 3 ГПК е, че разноските по делото се понасят от страната, която с незаконосъобразното
си поведение е станала причина за завеждането на делото. Когато причината за завеждането на делото се намира в
извънпроцесуалното поведение на ответника, той следва да понесе отговорността за разноските. Налице
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения,
постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр.
д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №
245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. №
275/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. №
2432/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., опр. № 388 от 11.07.2017 г. на ВКС по ч. т.
д. № 831/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, приемаща, че, когато ответникът
е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено
оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи
от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски. Според
цитираната практика в този случай е допустимо дори и при
прекратяване на производството, в отклонение от правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК,
съдът при разпределяне тежестта за разноските да съобрази, като относими, причините
за прекратяването и да изследва по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК дали нуждата
от съдебна намеса не е отпаднала в резултат на извънпроцесуалното поведение на
ответника, който иначе е дал повод за предявяването на иска.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда изключение, при което
разноските се възлагат в тежест на ищеца, при наличието на две кумулативни
предпоставки – ответникът да признае иска и да не е дал повод за завеждане на
делото. В случая съдът намира, че второто условие не е налице. Съглано
действащата редакция на чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по
този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат
не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е
договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи
обезщетението, заедно със законната лихва. В този смисъл е и приетото с ТР № 3
/1996 г. от 19.III.1996 г. по гр. д. № 3 /1995 г., на ОСГК на ВС, че вземането
по чл.225,ал.1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител
е могъл да иска изпълнение, който поначало е денят на уволнението.
Без съмнение ответникът е разполагал с данни за банковата сметка на ищеца,
за периода, в който същият е останал без работа, вкл. и за размера на последното получено от работника
брутно трудово възнаграждение,
следователно при добросъвестно поведение е могъл да му заплати
обезщетението преди завеждане на делото. Обстоятелството, че ищецът е бил в
отпуск по болест след възстановяването му на работа е без правно значение за
разпределението на разноските в настоящето производство.
Ищецът е представил доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на
500 лв. При минимален размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 511,26 лв. съдът намира възражението на ответника за прекомерност
на платения адвокатски хонорар за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Р.З. с ЕГН **********
срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с ЕИК ********* иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за
сумата от 4018,80 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение със заповед №CD-DOC-9688/02.10.2015г. за периода 02.11.2015г.- 01.04.2016г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с ЕИК ********* да заплати на З.Р.З. с ЕГН ********** сумата
от 500 лв. за разноските по делото за платен адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –Перник в двуседмичен
срок от 20.04.2018г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: