Р Е Ш Е Н И Е
По В.Н.Ч.Х.Д. № 3485/18 г.
09.11.2018 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският Градски съд ,
Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесетата година , в състав :
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
Мл.с.Светлана Атанасова
При участието на съдебен секретар Св.Матеева , разгледа докладваното от
съдия МЛАДЕНОВ ВНЧХД№ 3485/18 г.по
описа на СГС , като за да се произнесе по същество, взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпила
е Въззивна Жалба/ВЖ/ от повереника на ч.тъж.С.М.М. срещу Присъда на
СРС,НО,152-ри състав по НЧХД № 14224/2016 г.С тази Присъда визираният състав на СРС признал за невиновен
подс.Т.Х.Ч. в извършването на престъпление по чл.130,ал.1 от НК,като го
оправдал изцяло по това обвинение на основание чл.304 от НПК,вр.чл.12,ал.1 от НК.
В
своята ВЖ повереникът иска отменяване на
обжалвания съд.акт.Съображенията за това искане са твърденията му за
неправилност,необоснованост и незаконосъобразност на Присъдата на СРС/.Във ВЖ
се съдържат оплаквания в няколко направления.Касателно приетите от СРС
фактически изводи/част от които са цитирани на л.2 от ВЖ/се съдържа становището
,че първата инстанция е допуснала грешка като се е базирала на обясненията на
подсъдимия , които били недоказани и представлявали защитна позиция , а освен
това довели до това съдът да основе изводи въз основа на
предположения/недопустимо според чл.303 от НПК/.На следващо място
,във ВЖ в частта по доказателствата,се твърди че СРС не обсъдил
доказателствата/нито поотделно , нито като съвкупност/и затова не е направен
единствения правилен и възможен извод,че подс. е виновен за извършеното
престъпление.Неправилно са ценени показанията на свидетелите М. и М., които
разказали нещо , което“убягнало на съда“, а именно ,че ч.тъж. е този , който се
е защитавал , а не обратното.М. разказвал и точния механизъм на деянието,като
според ВЖ това бил логичен разказ/предаден на св.М. от чъ.тъж. и негов
син/,макар самият свидетел да не е очевидец на инцидента.От разказа на полиц.
Служители се установявало ,че ч.тъж. е пребит , а няма сбиване при което и
двамата да са пострадали.Това се извежда от анализ на част от показанията на
свид.У.и А., в които те казват какви травматични увреждания са възприели по
ч.тъж.Показанията на св.Г.се основават на това , което той е чул от слухове в
студентското общежитие за някакъв несвързан с казуса предишен спор между ч.тъж.
и подс.Касателно показ. на св.Д.ВЖ им придава пристрастен характер , тъй като „било
логично“ подс. „да е заел защитната си позиция“, заявявайки на тази свидетелка „как
се е защитавал“.От правна страна , повереникът счита за неправилен изводът на
първата инстанция ,че се касае за хипотеза на чл.12,ал.1 от НК, тъй
като не е било налице нападение от страна на частния тъжител.Алтернативно, ако
се приме хипотеза на чл.12,ал.1 от НК,то се предлага на
въззивния съд да приеме ,че телесните повреди са причинени на ч.тъж. след като
нападението му е било вече приключило.В такъв случай да се ангажира
отговорността му за причинена телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната
отбрана/тоест , по чл.132,ал.2,вр.ал.1,т.3 от НК.В случай ,че се постанови нова
осъдителна Присъда , да се наложи наказание около средния размер и да се
признае гр. иск в пълен размер.
В СЗ пред въззивния съд се явяват въззив.
жалбоподател и с повереник.Подсъдимият и
защитникът не се явяват,редовно призовани.
Въззивният
съд даде ход на делото , поради липса на
пречки за това с оглед чл.329,ал.3,вр.ал.2 от НПК.
Повереникът на ч.тъж. пледира
пред въззивния съд да се уважи ВЖ,тъй
като съд.акт на СРС е неправилен и незаконосъобразен.Поддържа всички основания
,релевирани във ВЖ.Добавя ,че в производството пред първата инстанция били
обсъждани варианти на Споразумение,но не станало тъй като предложения вариант
на изплащане на обезщетение от подс. не бил приемлив за ч.тъж. и
повереника.Повереникът сочи ,че щом подс. бил съгласен на Споразумение ,то
значи той признава вината си.Макар да не може да докаже тези си
доводи,повереникът заявява ,че това е истината.Отново предлага въззивната
инстанция да се произнесе със съдебен акт в искания от ВЖ смисъл.
Частният тъжител и въззиваем
жалрбоподател заявява ,че е съгласен с доводите по същество на своя
процесуален представител.
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните
доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт и досегашното процесуално развитие по делото,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимият Т.Ч. и ч.тъж.С.М. се познавали от
жп.училището в гр.Горна Оряховица.През учебната 2015/2016 г. те били приети в
първи курс на ВТУ „Т.Каблешков“,гр.София.Поради познанството си подс. поискал
да бъде настанен в стаята , където бил вече ч.тъж.М., а именно-общежитие
№1,стая 224А.Между двамата имало нормални приятелски отношения,като подс.
работел като охранител в „А.“ ООД, а ч.тъж. работел във верига за бързо
хранене.Често се виждал с тях св.М.Г.,тъй като ги посещавал на събирания в
стаята им.Последният обърнал внимание ,че ч.тъж. е склонен да защитава тезите
си /напр. по политически въпроси/ с нож в ръка.Така на 08.03.2016 г. подс. се
върнал от работа нощна смяна около 08ч. и легнал да спи.По-късно/около 09ч./ в
стаята влязъл ч.тъж. М. и видял ,че дисплеят на таблета му е повреден.Знаейки
,че понякога и подс. ползва неговия таблет ,ч.тъж. се развикал и събудил
подсъдимия.Във виковете обвинявал Ч. ,че е повредил дисплея ,въз основа на предположението
че това е негово дело.Докато още бил в леглото ,подс. видял че ч.тъж. се
приближава към него с вдигнат нож в ръката , а устно отправял закани и псувни
към подсъдимия.За да се защити , доколкото не знаел какво точно възнамерява да
направи спрямо него с ножа,подс.скочил от леглото с ръка посегнал и извил
ръката на ч.тъж.,за да избие ножа.Тези техники знаел от тренировките по
борба,които посещавал в миналото.С цената на одраскване на ръката си успял да
избие ножа и с дървената част на последния ударил по главата ч.тъж.Така
причинил на последния разкъсно контузна рана в дясната теменна част на
главата/от която по-късно последвал оток/.След като хвърлил ножа на земята
подс. ударил ч.тъж. два пъти в лицето с юмрук , от което последния паднал на
земята и също правил опити да удря подсъдимия.След два удара в носа на ч.тъж.
подс. преустановил действията си.Тогава ч.тъж. станал , ударил още веднъж подс.
и излязъл от стаята.Отишъл при портиерната , където била на работа св.З.Д.,
която видяла че има наранявания.М. и Д.се качили до стаята им , където бил
подс.Ч..Последният показал на
свидетелката ножа, с който бил заплашен преди случая от ч.тъж.По-късно дошли
служителите на МВР/свидетелите А.и У./ , които възприели следите от наранявания
по ч.тъж. Последният потърсил медиц.помощ в Пирогов , където били описани
уврежданията му-разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата,охлузвания
в челната област на главата , както и кръвонасядане на носа и горната устна.На
следващия ден,09.03.2016 г. ч.тъж. се върнал при родителите си в гр.Горна
Оряховица/свидетелите Д.и М.М./, на които разказал случая и останал няколко дни
за възстановяване от инцидента.
В резултат на нанесените удари от
страна на подс.,ч.тъж.С.М. получил
горепосочените травматични увреждания, които довели до временно разстройство на здравето , неопасно
за живота.
Тази
фактическа обстановка се установява от подробния и логичен анализ на
доказателствените материали ,направен от първата инстанция.Последният е
извършен в съответствие с процесуалните правила и формалната логика.Въззивният
съд се присъединява към този анализ, както и не намира основания да установи
нови фактически положения,различни от приетите от първоинстанционния съд.Също
така, доколкото се възприема като правилен анализът на доказателствената
съвкупност от въззивния съд , то последният не намира за нужно да коригира
изводите на СРС в тази посока.
Въззивната
Жалба на повереника се явява неоснователна
, тъй като правилно и законосъобразно първоинстанционният СРС е признал за невиновен
подс.Т.Ч. в извършването на
престъплението , за което му е повдигнато обвинение от частния тъжител с процесната
Тъжба.Налице е хипотеза на „неизбежна отбрана“ в хода на която подс. е нанесъл
на ч.тъж. установените по делото и неспорени от страните телесни увреждания.В
този смисъл не са налице основания въззивният съд да приеме различни или нови
фактически положения спрямо приетите от първата инстанция.Налице е било
започнало и незавършило нападение, спрямо което подс. се е защитавал.Същият не
е длъжен да избира по-малко интензивни средства на защита спрямо използваните срещу него в хода на
нападението.Отделен въпрос е , че случаят съвсем не е такъв.Напротив, ч.тъж. е
държал в ръцете си нож , а подс. се е отбранявал на практика с голи ръце.Нямало
е никаква яснота и сигурност за подс. какво точно възнамерява да предприеме ч.тъж. с вдигната ръка с нож и
приближаващ се към него ,а той е в състояние близко до беззащитното/легнал на
леглото си ,за да спи след нощна смяна/.Не е било налице завършено нападение ,
за да може действията на подс. да се тълкуват на фона на превишаване на пределите
й.Това е така ,защото макар във ВЖ да се цитират част от обясненията на подсъдимия,за да се обуслови прекратяване
на нападението, в друга част – цитирана в Мотивите на СРС са налице данни за
продължаване на нападението ,при падането на земята и дори преди напускане на
стаята от страна на ч.тъж.Всъщност в хода на целия инцидент и двамата са си
нанасяли взаимни удари,според силата и възможностите си.Обстоятелството ,че
преимуществено по ч.тъж. има телесни увреждания лесно може да се обясни с
разлика в силите и уменията им/има данни подс. да е тренирал борба и вероятно е
знаел как да се пази/.
Оплакванията
във ВЖ досежно анализа на отделните доказателствени източници , също са неоснователни.Ч.тъжител
в тези производства носи тежестта на
доказване, като щом това е така, не може да се твърди че обясненията на
подсъдимия били недоказани/Вж.л.2 от ВЖ предпоследно изречение от първи абзац/.В
тази посока следва да се имат предвид чл.103,ал.1
и 3 от НПК.Не подсъдимия следва да доказва обясненията си или възраженията
си , а ч.тъж.трябва да докаже обвинението.Показанията на св.Д.и М.М. биха били
преценявани с особено внимание за възможна заинтересованост дори ако тези
свидетели бяха очевидци/поради факта че са възходящи роднини на ч.тъж./, а те не
са присъствали на процесния инцидент , като преразказват какво им е споделено
от сина им ч.тъж.Последното занижава съществено доказ.стойност на заявеното от
тях/що се касае до развитието на самия инцидент/, доколкото е в зависимост от
добросъвестността на този , който им разказва случая/в частност ч.тъж.М./.Няма
спор ,че възприятията им за външните белези на състоянието на сина им , са
достоверни тъй като се подкрепят и от други доказателства/Заключ.на СМЕ/,но
това са обстоятелства , по които страните не спорят.
При
липса на обвинение ,че деянието е извършено при превишаване пределите на
неизбежната отбрана/по смисъла на чл.132,ал.2,вр.ал.1,т.3 от НК/и без
да са предявявани подобни фактически обстоятелстав , по които подс. да е могъл
да се защитава ,не може да се обсъжда хипотезата за признаване на подс. за
виновен при такава правна квалификация.По този въпрос още веднъж следва да се
обърне внимание върху казаното относно
липсата на задължения относно избора на средствата на защитата от страна на нападнатия.Нещо
повече , както стана ясно по-горе ,в настоящия случай средствата на
нападението/а не на защитата/ са далеч по-опасни и поставят в по-сериозна
опасност здравето и дори живота на нападнатия.
С
оглед гореизложеното ,доколкото не са налице основания за отмяна на обжалвания
съд.акт, а изменение не е и практически възможно,то следва Присъдата на СРС да
се потвърди като правилна и законосъобразна.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъдата на СРС,НО,152-ри състав
по НЧХД№ 14224/2016 г. , с която подс.Т.Х.Ч.
е бил признат за невиновен да е извършил престъпление по чл.130,ал.1от НК и на основание чл.304 от НПК,вр.чл.12,ал.1 от НК е
бил оправдан по това обвинение,тъй като същата е правилна и законосъобразна.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1:
Членове :
2: