№ 98
гр. София, 04.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110167663 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на пасивно субективно съединяване искове
с правно основание чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против А. М. П. –
З,ЕГН **********,А. М. П.,ЕГН **********,М. М. А.,ЕГН **********,и М.
М. К.,ЕГН **********,с искане за осъждане на всеки от ответниците да
заплати парични суми за мораторна лихва,както следва – по 90,46 лева
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г.
до 08.11.2023 г. и по 1,09 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение за периода 01.12.2022 г. до 08.11.2023 г.
В исковата молба се твърди,че ответниците като наследници на М. К. се
явяват клиенти на топлинна енергия за топлоснабден имот,находящ се на
***** като поради допуснато неточно изпълнение във времево отношение
ищецът претендира мораторна лихва,за чието заплащане ответниците
отговарят поравно при съобразяване,че са низходящи от първа степен по права
низходяща линия. Сочи се,че при съобразяване факта,че главницата е
заплатена на 13.10.2023 г.,а не в предвидения според общите условия срок за
периода на забава ищецът има право да претендира обезщетение. Ищецът
моли съда да постанови решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е подаден такъв от ответницата
А.,която изразява становище,че исковата претенция неправилно е насочена
спрямо наследниците,тъй като наследственото правоприемство е настъпило
на 31.08.2020 г.,след която дата отговарят правоприемниците или
приобретателите. Ответницата А. заявява,че няма качеството съсобственик на
имота,тъй като с нотариален акт от 29.12.2020 г. е прехвърлила притежаваните
от нея идеални части на друг от ответниците М. К.. Ответницата счита,че
отговаря за заплащане на мораторна лихва само за периода до 29.12.2020 г.
Оспорена е дължимостта на мораторна лихва върху сумата за дялово
1
разпределение поради липсата на отправена покана за плащане.
Ответницата А. М. П. изразява становище,че по отношение на нея
производството по делото следва да бъде прекратено,защото не се явява
наследник на общия наследодател предвид отказ от наследство.
Ответницата А. М. П. намира,че производството срещу нея подлежи на
прекратяване,защото се е отказала от наследството,оставено от общия
наследодател.
Ответникът М. М. К. не е подал писмен отговор.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
С писмо от Столична община район „С“ се установява,че не е
установена преписка за продажба на имот по договор,сключен с М. П. К..
Видно от договор № 526/02.07.2001 г.,сключен между етажните
собственици в *****,като възложители,и „*****“ЕООД,като изпълнител,е
постигнато съгласие страните да бъдат обвързани от договорно
правоотношение,съгласно което изпълнителят приема да реализира дейност
по дялово разпределение на топлинна енергия,а възложителите се съглА.ват
да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в
изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните
собственици,прието на 23.03.2021 г.
По делото са представени общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с
получател М. П. К..
Установява се от договор,сключен на 03.06.2020 г.,че между „Т С“ЕАД и
„*****“ЕООД е постигнато съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „*****“ЕООД се съглА.ва да реализира дейност
по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост,а „Т С“ЕАД се задължава да заплаща възнаграждение.
Видно от удостоверение за наследници,М. П. К. е оставил като
наследници по закон децата си А. М. П. – З,А. М. П.,М. М. А. и М. М. К..
Според съдебно удостоверение,издадено от СРС,117 състав,А. М. П. – З
се е отказала от наследството,оставено от М. П. К..
Установява се от съдебно удостоверение,издадено от СРС,92 състав,че
А. М. П. се е отказала от наследството,оставено от М. П. К..
От нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 29.12.2020 г. се
установява,че М. М. А. прехвърля на М. П. К. ½ идеална част от апартамент
76 в *****.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което за
периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на лихва
за забава. Когато задължението има падеж или срок за плащане,считано от
деня,следващ падежната дата или последния ден от срока,длъжникът изпада в
2
забава,а ако задължението няма срок или падеж,за да бъде поставен в забава
длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана. Софийският районен
съд приема,че предявените искове за заплащане на мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение подлежат на отхвърляне. Общите условия на
дружеството ищец не регламентират срок за изпълнение на задължението за
заплащане на сума за дялово разпределение,а същевременно ищецът не
доказва да е отправил покана,с която да постави ответниците в забава,поради
което исковете за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение се
явяват неоснователни.
Софийският районен съд счита,че и исковете за мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия подлежат на отхвърляне – съдът приема,че не е
доказано ответниците П.,П. – З и А. да са пасивно легитимирани да отговарят
за заплащане на мораторна лихва,в която насока две от ответниците – П. и П.
– З са представили доказателство,че са се отказали от наследство,т.е. същите
не са придобили право на собственост върху имота,съответно не са пасивно
легитимирани да отговарят за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия,а ако същата не е заплатена в срок – дължимата мораторна лихва. За
да счете,че искът срещу ответницата А. е недоказан по основание,съдът взе
предвид,че тази ответница е прехвърлила правото си на собственост върху
идеална част от процесния недвижим имот на 29.12.2020 г.,т.е. ответницата би
могла да отговаря за забава изпълнение на задължения за топлинна
енергия,възникнали до тази дата. С оглед това,че ищецът не доказва
конкретния размер на задълженията за топлинна енергия до тази дата,както и
предвид липсата на проведено доказване кога е реализирано плащането на
главницата за този период,което е необходима предпоставка,за да бъде
определено за кой период и в какъв размер е дължима мораторна лихва,съдът
счита,че исковете,предявени срещу ответниците А. и К. също подлежат на
отхвърляне. Когато е предявена претенция за заплащане на мораторна
лихва,необходимо е страната кредитор да докаже датата на плащане като
предпоставка,обуславяща за кой период е дължима мораторна лихва. С оглед
обстоятелството,че ищецът не е провел доказване кога е получил
плащането,съдът не би могъл да възприеме кой е периодът на
забава,съответно какъв е размерът на мораторна лихва,поради което исковете
подлежат на отхвърляне. Дори да не бъдат възприети изложените
съображения съдът приема,че с оглед становището на ищеца,подадено преди
първото съдебно заседание,че е реализирано плащане на претендираната
мораторна лихва,това представлява допълнително основание за отхвърляне на
исковете.
При този изход на делото и като съобрази,че ответницата А. претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение,както и като взе предвид
формулираното възражение от ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,съдът намира,че в полза на ответницата следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева при съобразяване
фактическата и правна сложност на казуса,разглеждането на делото в едно
съдебно заседание,както и предвид цената на исковете. С оглед постановеното
решение на СЕС по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан от минимален
размер на адвокатско възнаграждение,определен в наредба.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т
С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от П П и М Ц,против А. М. П. – З,ЕГН **********,А. М. П.,ЕГН
**********,М. М. А.,ЕГН **********,и М. М. К.,ЕГН **********,с адрес
гр.С за осъждане на всеки от ответниците да заплати парични суми за
мораторна лихва,както следва – по 90,46 лева ( деветдесет лева четиридесет и
шест стотинки ) мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2021 г. до 08.11.2023 г. и по 1,09 лева ( един лев и девет
стотинки ) мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
01.12.2022 г. до 08.11.2023 г.
ОСЪЖДА „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П П и М Ц да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на М. М. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,сумата от
300 ( триста ) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4