Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 10.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на двадесет
и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело №115 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М.Р.Б. срещу „М.б.з.а.л.С.“ ЕООД обективно
съединени искове е правна квалификация чл. 49
от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 120000,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
извършване на операция от 11,01,2016г., сума в размер на 23847,60лв., обезщетение за забава за периода от 22,02,2016 г. до
04,01,2018г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Поддържа се осъществено от служители на ответника противоправно деяние,
извършено на 11,01,2016год. при извършване на операция-ниско цервикално цезарово
сечение, във връзка с планово родоразрешение поради УЗ-данни за седалищно
предлежание на плода при ищцата. Във връзка с получени болки на 20,02,2016год.
ищцата е приета по спешност в „МБАЛ Д-р. Н. В.“***, където е извършена
оперативна интервенция на 22,02,2016год., когато е открита находка плацента и
руптура на матката. Извършена е тотална хистеректомия на матката. Поддържа
отстраняването на матката да е в пряка причинно-следствена връзка с операцията цезарово
сечение извършена на 11,01,2016 год. при ответника, довела и до детеродна
неспособност. В резултат на изложеното са претърпени болки и страдания,
подлежащи на обезщетение, включително е извършена и консултация с психиатър и е
провеждано медикаментозно лечение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата
претенция. Претендира разноски.
Ответникът-„М.б. з.а.л.С.“ ЕООД в
указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище
за неоснователност на исковата претенция. В приложения по делото отговор се
оспорва обстоятелството, че е налице деликт осъществен от служители на
ответника, респективно възможност да се ангажира отговорността на ответника по
чл.49 от ЗЗД. Не се оспорва обстоятелството, че е извършена планова операция на
посочената дата. Поддържа при осъществяване на същата да са взети всички
необходими мерки във връзка с родоразрешението като ищцата и детето при
изписването са били в добро общо здравословно състояние. Излагат се доводи за
невъзможност да бъде открита плацента на 42 ден след цезаровото сечение, тъй
като в случай, че такава е била налична при ищцата е следвало да има клинични
симптоми в значително по-кратък срок. Поддържа, че наличието на голям хематом
около пикочния мехур може да се обясни с извършена под кратка венозна анестезия
ревизия на маточната кухина в МБАЛ Кюстендил, което е твърде вероятно предвид
обстоятелството, че при ищцата е констатирана маточна аномалия по типа двурога
матка, с описани в документацията два миомни възли. Същевременно наличието на
хематом преди постъпването в МБАЛ Кюстендил изключва показатели на хемоглобина
със стойност 103. Поради изложеното отстраняването на матката не е в причинна
връзка с хоспитализацията при ответника.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
Третото лице помагач-И.И. Л. излага становище за неоснователност на
исковата претенция. Претендира разноски.
Третото лице помагач-З.Б.В.и. г. поддържа да е налице неоснователност
на исковата претенция.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и от
представената Епикриза на отделение по акушерство и гинекология на „МБАЛ С.С.“ ЕООД
/л. 16/ се установява, че ищцата М.Р.Б. е постъпила в болницата на 11,01,2016
г. за провеждане на раждане чрез планово родоразрешение чрез цезарово сечение.
Посочено е че операцията е извършена на 11,01,2016г. от доктор Л. и доктор Ил. М., като е протекла без
усложнения, ищцата е изписана на 15,01,2016г. в добро общо състояние,
афибрилна, матка – контрактирана, оперативна рана – спокойна, като са ѝ
дадени препоръки за ХДР и е предписано медикаментозно лечение.
По делото е представена епикриза на „МБАЛ Д-р Н.
Василиев“ АД – гр. Кюстендил /л. 19/, от която се установява, че ищцата е
постъпила в болницата на 21,02,2016г. по повод обилно кървене. Описано е обективното
ѝ състояние към момента на постъпване - леко увредено общо състояние,
външни полови органи – зацапани с кръв, влагалище изпълнено с кръв и големи коагуломи,
СС – отворен; ex utero – кърви
обилно, матка с големината на 14-15г.с., чувствителна, болезнена. В епикризата
е посочено, че спрямо ищцата са извършени две оперативни намеси - на 21,02,2016г.
ревизиране на маточна кухина, евакуиране на материал в обилно количество,
поставяне на вагинална и маточно тампонада;
на 22,02,2016 г. – ЛХТ, лаваж, дренаж поради
продължило след тампонадата кръвотечение.
В оперативен
протокол №80/22,02,2016г. /л.18/ са описани
предприетите действията по време на операцията от 22,02,2016 г. – след
направения разрез на ищцата се установява кръв в коремната кухина в оскъдно
количество, голям хематом около пикочния мехур, ретроперитониален хематом в
дясно, достигащ до черния дроб, с кръвонасядане в областта на цекума, много
стар хематом в Плика Лата. Посочено е, че при започване на огледа на матката е
изпаднала плацента, с размери 8-9/6 см., налична пълна руптура на матката в
областта на цикатрикса, като поради наличната находка се е пристъпило към
тотална хистеректомия.
Представени са резултати от извършени на ищцата
хистопатологични изследвани /л. 23 и сл./. От хистопатологичен резултат №
606-611 се установява - фрагментни от плацентарни части, некротични участъци,
калцификати; От хистопатологичен резултат № 616-629 – маточна шийка:
субепителни кръвоизливи и възпалителни инфилтрати, матка: ендометриум с
кръвоизливи и фрагменти от плацента, кръвоизливи и възпалителни инфилтрати в
миометриума; хистопатологичен резултат № 837-848 – плацента: фибриноидна
некроза, калцификати и фиброзирали плацентарни въси, матка: плацентани части с
напреднали некротични промени, наличие на плацентарни въси в миометриума.
Представени са 3 на брой амбулаторни листи от
06,07,2017г., 18,09,2017 и 14,12,2017 г. /л. 31 и сл./, видно от които на
ищцата е поставена диагноза паническо разстройство, като е предписано
медикаментозно лечение.
От заключението на назначената по делото комплексна
съдебномедицинска експертиза (част акушерство и гинекология) /л.114/, което
като обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че от медицинска гледна точка
отстраняването на матката по степен на сложност е „голяма оперативна
интервенция“. Ищцата е с детеродна неспособност. Описаната находка при
повторната оперативна интервенция, при която е установено разкъсване на матката
и наличие на част от плацента в коремната кухина, не би могло да бъде пряко
следствие на цезаровото сечение. Посочва се, че е възможно след цезарово сечение да остане част от
плацентата в маточната кухина, тогава пациентката би имала следните оплаквания:
1) кръвотечение с различна сила; 2) болки ниско в корема; 3) развитие на
възпалителни усложнения в различна степен, вкл. до сепсис; 4) изразена анемия. В
конкретния случай, пациентката, след цезаровото сечение, е изписана в добро
състояние и до 41 ден, когато е получила силно кръвотечение и болки ниско в
корема, се е чувствала добре. Преди повторната оперативна интервенция и
отваряне на коремната кухина, на пациентката са извършени две вътрематочни
манипулации: 1) кюретаж; 2) вътрематочна тампонада с цел овладяване на
маточното кръвотечение. Възможно е при кюретажа и тампонадата да настъпи
нарушаване на целостта на матката на мястото на оперативния разрез от цезаровото
сечение и описаните хематоми (кръвонасядания) в широката връзка на матката и
ретропериониален хематом достигащ до черния дроб. 1) Преди първата операция (цезарово
сечение) в „МБАЛ- С.С.“ ЕООД, на пациентката са извършени последователно: ултразвук
на плода - неинвазивна диагностична процедира, която обикновено отнема
15-20мин.; мониторен запис на плода (NST-неинвазивна диагностична процедура, с
времетраене 20-30мин; цезарово сечение - голяма оперативна интервенция, със
средна продължителност между 30 и 60 мин. Престоят в болница след цезарово
сечение е 5 (пет) дни, възстановяването е сравнително бързо - около 30 дни,
като пълното обратно възстановяване на женските полови органи след раждането е
в рамките на 6 (шест) седмици. Тези оперативни интервенции са извършени в
„МБАЛ- Св. София“ ЕООД в гр. София.
В „МБАЛ Д-р Н. В.“*** са направени последователно
следните интервенции:
-ултразвукови изследвания на женските полови
органи, с времетраене 15-20 мин.;
-вземане на кръв за параклинични изследвания;
-терапевтично абразио (кюретаж - оперативна
процедура със средна сложност, трае около 15- 30 минути. Извършва се под
анестезия. Престоят, съобразно алгоритъма на НЗОК, е 2 дни, които са напълно
достатъчни за възстановяване на пациентката;
-Маточновлагалищна тампонада - метод за спиране на
кървенето от матката, когато други средства (оперативни или консервативни), не
са дали резултат. Обикновено маточновлагалищната тампонада се прави като
последно консервативно средство преди хистеректомия. По-често се извършва при
акушерски случаи, но е възможно да се извършва и при гинекологични случаи,
макар че технически при последните е сравнително трудно да се извърши такава
интервенция. В случая е извършена поради това, че след кюретажа пациентката е
продължила да кърви. Ако тампонадата е успешна, обикновено се оставя в рамките
на 24 часа, след което тя се изважда. Възстановяването, при пациентката е в
рамките на 1- 2 дни;
-хистеректомия - голяма хирургична интервенция.
Минималният болничен престой е 6 дни, в конкретния случай, пациентката е
пролежала 10 дни в болницата. Възстановяването е в рамките на 1 (един) месец,
но е възможно да отнеме и повече време;
-Процедура за корекция на остър анемичен синдром
(силно изразена анемия), чието лечение изисква преливане на кръв и други био
продукти (кръв и плазма).
Изложено е становище оперативното отстраняване на
матката да е голяма оперативна интервенция, която изисква 5 (пет) дневен
престой в болница, като един от тях обикновено е в реанимация. При пациентката,
в конкретния случай, този период е допълнително удължен и усложнен от
необходимостта за корекция на тежкия анемичен синдром. Този период е свързан с
постоперативна болка, обикновено в рамките на първите няколко дни, които
изискват приложения на обезболяващи медикаменти. Има затруднения при ставането
от легло, в първите дни, изразена болезненост в целия корем, които обикновено
отшумяват и в рамките на около 30 дни пациентите се възстановяват напълно.
Посочва се отстраняването на матката да е свързано с
последваща детеродна неспособност.
Посочва се, че не е възможно да се завърши
акушерската операция ако не е отстранена плацентата по време на цезаровото
сечение.
Клиничните симптоми могат да бъдат различни в
зависимост от големината на частта от плацентата, която не е отстранена:
- Ако
не се е отлепила цялата плацента- това би означавало, че има аномалия в
прикрепването на плацентата към матката (плацента акрета). В този случай трябва
да се пристъпи към отстраняване на матката, тъй като това е единствения начин
да се завърши оперативната интервенция;
- Ако
плацентата се е отделила частично и голяма част от нея е останала в матката - в
този случай, трябва да се направи мануално (с ръка) отлепяне на плацентата,
което да бъде последвано от инструментална ревизия (с кюрета) на матката, така
че да бъде сигурно, че маточната кухина е празна;
- Ако
плацентата се е отделила и малка част от същата е останала в матката - Ако това
се забележи в хода на операцията, трябва да се пристъпи към нейното
инструментално отстраняване (кюретаж). Ако това не се забележи е възможно да
останат дребни плацентарни части в матката, които най-често дават симптоми на
по-обилно кървене в следродилния период или по - обилна първа менструация;
В конкретния случай, при пациентката не са
наблюдавани клинични прояви на задържани плацентарни части до постъпването й в
„МБАЛ Д-р Н. В.“*** - обилна първа менструация;
При постъпването в „МБАЛ Д-р Н. В.“*** на
пациентката са извършени диагностичен ултразвук, кръвни изследвания и е снета
анамнеза.
От снетата анамнеза, при постъпването, на
21.02.2016 г., пациентката съобщава за много обилно кървене със съсиреци,
започнало 1-2 часа преди постъпването в болницата. От обективното състояние,
данни за умерен анемичен синдром, по-ниско кръвно налягане (100 на 60), бледи
кожа и лигавици.
От гинекологичния преглед има данни за матка с по-голям
размер от нормата, отговарящ на 14-15 седмица, което може да се дължи на
наличието на миомни възли. Матката е чувствителна и болезнена при преглед, а
тъканите около матката са неболезнени и в пространството зад матката (най-ниската
точка на таза) е със статус спокоен, т.е. коремът е позволявал дълбока палпация,
което би било затруднено при наличието на хематоми.
От ултразвуковото изследване, матката се установява
да е с увеличени размери (114 на 87 мм.). Описана е находка в маточната кухина,
която е интерпретирана като „кръв и ендометриум“ с размери 23-24 мм, описани са
два миомни възела - единия с размер 47 мм. в областта на левия рог, а другият е
с размер 32 на 33 мм.в областта на десния рог. В коремната кухина няма течност.
От параклиничните изследвания резултатите сочат на хемоглобин със стойност 103 (умерено изразен анемичен
синдром) и левкоцити 1,8 . Останалите показатели са в норма, поради което се
сочи да не се обосновава диагноза задържана плацента.
Възникването на първата менструация след раждане не
може да се определи с точност, защото зависи от това дали жената кърми или не.
Високите нива на пролактин (хормон, който регулира кърменето) блокират
менструалния цикъл. Обикновено се счита, че с настъпване на пълната обратна
инволуция, т.е. около 40-тия ден, е възможно да настъпи менструален цикъл, който
обикновено е атипичен (т.е. различава се от нормалните менструални цикли), той
може да бъде по-обилен, по-продължителен, по-болезнен.
Наличието на маточни аномалии, каквато е двурогата
матка, както и на тумори на матката (миоми), водят до по-обилно менструално
кръвотечение и до по-изразени болки. При
оперативна интервенция кюретаж, е възможно да настъпи перфорация на матката.
Най-често това се получава на място, където има най- малка резистентност на
тъканите. В случая това е мястото на цезаровото сечение. При разкъсването на
матката се разкъсват съдове, които могат да доведат до кръвоизлив и съответно
образуване на хематоми, т.е. възможно е да е настъпил такъв процес.
В оперативния протокол, при хистеректомията, е
отбелязано наличие на стар хематом около мястото на цикатрикса и други два
хематома в широката връзка и ретроперитонеален хематом, достигащ до черния
дроб, за които не е отбелязано дали са стари или не. Предвид оплакванията и
обективното състояние на пациентката при постъпване в болницата -обилно
кървене, с изпадане на коагулуми, с леко увредено общо състояние, с увеличена
матка, наличие на миомни възли, пристъпването към оперативни интервенции -
кюретаж, съчетан с консервативни интервенции е оправдано от медицинска гледна
точка.
Установява се от заключението на медицинската
експертиза „Плацента акрета“, да
представлява плътно срастване на плацентата към матката, поради навлизане на
плацентарните въси в дебелината на мускулните клетки на матката. Видово
плацента акрета може да бъде тотална, частична или огнищна. В конкретния
случай, ако е имало такава плацента, то тя е била огнищна, т.е. в една част от
плацентата, защото ако тя е била тотална или частична, тя не би могла да бъде
отстранена по време на цезаровото сечение и респективно самата операция би
следвало да завърши с хистеректомия. При менструация матката леко набъбва, но в
конкретния случай уголемяването би могло да бъде обяснено с наличието на двата
миомни възела. При наличие на „плацента акрета“, не е възможно същата да се
отдели от матката, поради плътното срастване между матката и плацентата.
Липсват данни за находката по време на кюретажа -
липсва оперативен протокол за извършения кюретаж, а от „извадка от оперативен
протокол“ в епикризата от МБАЛ Кюстендил е посочено, че се евакуира обилно
количество материал без да е упоменато от какъв характер е. В материалите по
делото липсват данни и за индикациите за поставяне на тампонада. Не е възможно
да се отстрани плацента акрета чрез кюретаж. От данните от епикризата става
ясно, че след поставянето на тампонадата и включването на утеротоник, кървенето
е спряло, но след един час отново пациентката е получила кървене от
гениталиите. По делото няма ИЗ и Оперативен протокол от кюретажа и тампонадата,
които да дадат по ясна представа за извършените интервенции, както и за
състоянието на пациентката след това. Извършването на ултразвуков преглед с
тампонада в матката не може да установи наличие на плацента акрета или каквито
и да е патологични находки в маточната кухина, поради замъгляване на образа от
самото чуждо тяло, каквото се явява тампонадата. Пациентката е постъпила в
„МБАЛ Д-р Н. В.“*** с обилно кървене и се е пристъпило към кюретаж за
овладяване на кървенето, след което е направена тампонада, кървенето отново се
появява час след поставяне на тампонадата, поради неуспеха на тези интервенции
се е пристъпило към вземане на решение за лапаротомия (отваряне на коремната
кухина) и извършване на оперативна интервенция съобразно находката, а именно хистеректомия.
При описаната находка, извършената хистеректомия е напълно оправдана.
При изслушване на заключението в открито
съдебно заседание, вещото лице В. посочва, че e
много малка вероятността образуваните при ищцата хематоми да са в резултат на
извършеното цезарово сечение, поради това че тези хематоми имат клинична
картина, която би се проявила непосредствено след проведената операция. Тази
клинична картина включва изразена болка, анемичен синдром – рязко спадане на
хемаглобина и симптоми на възпалителен процес. Посочва, че е налице висока
вероятност хематомите да са образувани вследствие на проведените в „МБАЛ Д-р.
Н. В.“ АД операционни интервенции. В случай на разкъсване на матката и при
наличието на плацента в нея е възможно тя да изтече в коремната кухина през
отвора образуван от разкъсването, но това не е в резултат на извършеното
цезарово сечение. Посочва, че е невъзможно, наличието на разслоение или друг
дефект на матката /дехисценция/, да не се прояви симптоматика, като в случай на
кръвотечение във всеки случай се наблюдава рязко спадане на хемоглобина.
Разяснява, че при извършване на цезарово сечение е невъзможно операцията да
бъде завършена без премахване на плацентата от матката. В случай, че хирургът
не е сигурен, че е отстранил цялата плацента, той не следва да завършва
оперативната интервенция и да предприеме допълнителни стъпки. Сочи, че
разкъсването на матката не може да е от цезаровото сечение. Наличието на
плацента се установявало от назначените хистопатологични изследвания. Оставянето
на плацента в матката води до симптоматика свързана с по-обилно кървене в
следродилния период, наличието на инфекция и по бавна инволуция, т.е. обратното
развитие на матката става по-бавно и много често това води инфекция и
възпаление, защото родовите пътища са отворени. Възможно е на по-късен етап да
се появи обилно кървене, свързано с образуване на полипи от плацентата. В
конкретния случай, посочва, че наблюдаваното при ищцата по-обилно кървене
най-вероятно се дължи на останалата в матката плацента, но от друга страна е
възможно да е спомогнато от наличието на тези два миомни възела в матката на
ищцата от самата маточна аномалия. Посочва, че основната причина за
отстраняването на матката е обилното кървене на матката и образуваните
хематоми, а не наличието на плацента в матката. За третиране на кървенето,
лекарите в „МБАЛ Д-р Н. Василиев“ АД
– гр. Кюстендил са
извършили абразио. По време на тази интервенция би могла да се извършва
перфорация на матката, чиято големина зависи от използваните инструменти. След
неуспех в спирането на кървенето е пристъпено към извършване на
маточно-влагалищната тампонада, тази процедура е свързана с многократни
движения в кухината на матката, с цел да се изпълни цялата кухина с марля.
Изложено е становище разкъсването на матката в конкретния случай да е
реализирано в резултат на втората интервенция. В случай, че се тръгне с
погрешен ход и по време на абразио е направена перфорация в областта на
цикатрикса (отвора направен по време на цезаровото сечение) е възможно
последния да се отвори допълнително при извършване на тампонадата, тъй като
предвид давността на цикатрикса -40 дни
не се очаква тъканта да е зараснала, което да е довело до обилното кървене.
Посочва се цикатриса на 41-я ден да е зараснал, но не е със същата здравина,
която е имал преди извършеното цезарово сечение, още повече, че този разрез се
прави анатомично в тази част на матката, която е с по-малко мускулни влакна и е
по-малко устойчива. Принципно се сочи, че е възможно да се отвори цикатриса, но
предпоставка за това е той да бъде разслоен
или да е налице дехинсценция непосредствено след цезаровото сечение. За да се
получи последното състояние е необходимо да е налице тежка инфекция, която да компрометира
поставените върху цикатриса шевове. Такава инфекция обаче би била съпроводена
от клинична картина, която не са наблюдава при ищцата. Посочва, че в стандарта
по акушерство и гинекология инволуцията на матката трае 40 дни, като са
възможни отклонения. При постъпването на ищцата в „МБАЛ Д-р Н. Василиев“ АД е извършено ултразвуково
изследване, при което е установено, че липсва свободна течност в коремната
кухина, описани са два налични миомни възела, както и размерите на матката.
Вещото лице разяснява, че посочените в оперативния протокол хематоми не могат
да са с давност от 40 дни - предвид големината им, те биха дали клинична изява
много по-рано. Посочва, че тези хематоми няма как да са образувани вследствие
на некачествено зашиване при цезаровото сечение. Посочва, че в случай, че са
останали в матката дребни плацентарни части, те биха могли да проявяват такива
клинични прояви, каквито са се проявили при ищцата на 41-я ден. Разяснява, че в
много голям процент от случаите наличието на маточни аномалии води до по-обилно
кръвотечение и причината за това е, че се нарушава нормалния контрактилитет на
матката, който е много важен за правилното и бързо излющване на лигавицата на
матката по време на менструация. Наличието на два миомни възела предполага
чувствителност и болезненост на матката. Посочва, че при приемането на ищцата в
„МБАЛ Д-р Н. Василиев“ АД матката ѝ е била уголемена. При наличието на
двурога матка, каквато се наблюдава при ищцата е възможно да е налице
„добавъчна плацента“ – плацента в различни размери, която е встрани от
основната плацента. Излага, че останалата плацентарна част в матката на ищцата
е спомогнала кървенето да бъде по-обилно от нормално, в същото време това е
можело да е резултат и от маточната аномалия и миомите.
От заключението на комплексната съдебномедицинска
експертиза (част коремна хирургия) се установява премахване на матката на ищцата, което обуславя невъзможна
детеродна способност. Ищцата е изписана на 15.01.2016 четири дни след Цезаровото
сечение в добро общо състояние, афебрилна, с мек неболезнен корем, което е
видно от лист история на болестта с отразени ежедневни декурзуси, температурния
лист и епикриза при изписването. Липсват симптоми на кървене и /или/ инфекция,
с които биха се манифестирали неизвадена част от плацентата или перфорация на
матката. Клиничната картина на перфорация на кух коремен орган, каквато е и
матката е много драматична - протича с много силни болки, висока температура,
подут паретичен корем, поради което обосновава да липсват данни за причинна
връзка между раждането и получените травматични увреждания.
Възстановяването след голяма оперативна интервенция
в областта на корема, каквато е хистеректомията трае около 5-7 дни, зависи също
от предоперативното състояние на пациента, обем на кръвозагуба, придружаващи
заболявания и пр. Пълна работоспособност се възстановява след около месец. Наличието
на неовладяващо се кръвотечение и наличие на маточна руптура с риск от
последващ перитонит са абсолютни индикации за оперативна интервенция. Не е
имало друг избор, освен операция и отстраняване на матката. След раждането
плацентата се явява вече чуждо тяло за организма и наличието ѝ би довело
до кървене от гениталиите, развитие на инфекция, забавяне или липса на обратна
инволуция на матката. Клинично биха налични симптоми на кръвотечение от
гениталиите, спад на хемоглобина, ускорен пулс, ниско артериално налягане, обща
слабост, бледа кожа и лигавици. Наличие на инфекция би се проявило с повишена
температура до разтрисане, обща отпадналост, болки ниско долу в корема. Ако има
неотстранена плацента след родоразрешение симптомите на кръвотечение би трябвало
да се появят още в първите часове, зависи от обема на кръвозагубата, симптомите
на инфекция са малко по-късно - след 24-48 ч. Без диагноза и лечение
симптоматиката се задълбочава и пациентката може да развие хеморагичен и
септичен шок, които са усложнения с висока смъртност. В конкретния случай
липсват данни за кръвотечение и инфекция в ранния следоперативния период след цезаровото
сечение и в момента на изписването. При постъпването на ищцата в МБАЛ Кюстендил
данните от епикризата - описани физикален преглед, гинекологично изследване
вкл. с ултразвук показват наличие на генитално кръвотечение с умерен анемичен
синдром, не са описани симптоми на перфорация, липсват данни за свободна
течност в корема, която би била налична при руптура на матка.
Ретроперитонеалните хематоми се диагностицират със скенерово изследване, което
в случая не е описано да е правено. Вещото лице посочва, че е възможно при
извършения преглед в МБАЛ Кюстендил и последвалият кюретаж да е перфорирана
матката и това да е последвано от излив на кръв в коремната кухина, който да
причини установените на следващия ден хематоми в коремната кухина, но
отбелязва, че в оперативния протокол не са подробно описани характеристиките на
хематома, по които да се извади заключение дали се касае за пресни или стари
хематоми. Вещото лице посочва,
че в приложената
медицинска документация от престоя на ищцата в МБАЛ е видно,че в интервала
21-22.03.2016 г пациентката е била в отделението по акушерство и гинекология,
но липсват конкретни данни за състоянието и лечението. Не е възможно при
ултразвуков преглед на матката с тампонада в нея да се установи плацента
акрета, доколкото тампонадата се извършва с марлена лента, която се явява чуждо
тяло и би замъглило образа при ехографско изследване.
При изслушване на вещото лице Г. в открито
съдебно заседание, проведено на 25,02,2019год. се сочи, че перфорацията на кух
коремен орган има типични симптоми – остра болка и следващи симптоми на
перитонит, които се появяват до 24-тия част, вкл. и на матката. Описаната в оперативния протокол от 22,02,2016 г.
находка на кръв в коремната кухина при операцията най-вероятно е в резултат от
това, че е перфорирана слабо кръвоснабдена част на матката. В случай, че е
налице хематом, за 40 дни той е следвало да бъде резорбиран. Посочва, че при
перфорация на кух коремен орган водещите симптоми са на перитонит, а не на
кървене. Те включват една сериозна клинична картина – болка, подуване на
корема, спиране на перисталтиката и др. Невъзможно е наличието на перфорация да
бъде незабелязано в продължение на 40 дни. За наличието на перфорация не може
да се направи извод и от лабораторните изследвания при изписването от „МБАЛ С.С.“
ЕООД – хемоглобина и бели кръвни телца са били в норма, липсва левкоза, каквато
се наблюдава при всяко възпаление. При втората операция не би могло да се
установи кога е настъпила перфорацията. Излага мнение, че не е възможно да има
неизвадена плацента и да няма симптоми. Не е възможно и 40 дневно кръвотечение
да не даде симптоми на хронична анемия, т.е. спад в хемоглобина, какъвто не се наблюдава
– ищцата е изписана от ответната болница с почти същите нива на хемоглобина, с
които е приета.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Илияна Христова Кръстевска, чиито показания съдът цени по реда на
чл.172 от ГПК. От показанията на същата
се установява да е асистирала по време на извършване на цезаровото сечение на ищцата при ответника „МБАЛ С.С.“ ЕООД.
Операцията протекла нормално, в планов порядък. Било предприето цезарово сечение,
предвид седалищно предлежание на плода. Преди операцията били установени
аномалии на матката – миоматозна матка и септум – дебела преграда на матката,
което предизвикало неправилната позиция на плода и нуждата от цезарово сечение.
Операцията преминала стандартно, нямало голяма кръвозагуба, без абсолютно
никакви усложнения. След изваждането на бебето, по молба на третото лице помагач
д-р. Л., свидетелката ревизирала с ръка преградата разделяща матката на две
кухини и миомните възли, за да могат да бъдат описани по-късно. Тя е следвало
да ревизира операцията след извършването ѝ затова имала много добър
спомен за нея. Не е била налице останала плацента. Стандарт в акушерството и
гинекологията e първоначално
прокарване на ръка през матката за да се провери, че не е налице оставена
плацента, след което се прави прочистване с марля и при съмнение, че е налице
останала плацента, матката се обработва със специален уред – кюрета. При
операцията на ищцата категорично е нямало съмнения за останала плацента и по
тази причина тя е била затворена. По време на възстановителния период в
болницата не е имало данни за усложнения, нито оплаквания от страна на ищцата. Свидетелката
сочи да е установила интероперативно миомните възли, като преди това са
установени ехографски и са описани в предходна история на заболяването на
ищцата. Свидетелства, че миомните възли не се обработват по време на цезаровото
сечение, защото шансът за усложнения и загуба на матката е огромен.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. К.М.Б.– съпруг на ищцата, чиито показания съдът цени по реда на
чл.172 от ГПК, от които се установява, че след проведените в „МБАЛ Д-р Н.
Василиев“ АД оперативни интервенции ищцата е била в много тежко състояние –
постоянно плачела, страхувала се, притеснявала се за детето си. След като е изписана
не можела да кърми, не можела да се грижи за детето, била е разстроена дълго
време и постоянно свързвала факти от живота със случилото се. Не смеела да
остава сама с детето, за да не ѝ се случи същото, което налагало
постоянно да присъстват хора, които да ѝ правят компания. Предвид
невъзможността да има други деца, започнала да бъде свръхобгрижваща спрямо детето
си. След половин година започнала да получава сърцебиения, схващания. Във
връзка с тези симптоми е провела лечения при кардиолог, невролог и накрая
психиатър, който установил наличието на паник атаки. До ден днешен приемала
лекарства. След раждането е имала леки оплаквания, но ги отдавали на умората от
раждането и отглеждане на дете.
Изслушани са обяснения на ищеца по реда на чл. 176 ГПК, която заявява че се е явила на първия преглед за сваляне на конците след
операцията, който е бил на 8 ден след нея. Посочва, че е била на консултации
при извършилия цезаровото сечение лекар – третото лице помагач д-р. И.Л.. Вторият
преглед следвало да бъде извършен на 40-я ден след операцията. Втори преглед не
е извършен.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно установената
съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/
отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата -
физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД).
В конкретния случай
отговорността на „МБАЛ С.С.“ ЕООД се ангажира, в качеството на работодател на
медицински специалисти, извършили оперативна интервенция на ищцата, с което е
допуснато противоправно деяние-увреждане на здравето ѝ.
Релевантните факти
обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние /действие или
бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите,
характера на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е
настъпил вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при
извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
Това са правопораждащи
факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и
главно доказване.
В тежест на ответната
страна е да установи възраженията в отговора, включително спазване на
необходимите медицински стандарти и добра медицинска практика.
По делото се установява,
че медицинските лица, извършили операцията, включително третото лице помагач –
д-в. И.Л. са действали по възложение на ответното дружество.
За да е
налице противоправно деяние осъществено от служители при ответника е необходимо
да бъде установено нормативно задължение за същите, неизпълнението на което да
ангажира гаранционно- обезпечителната отговорност на възложителя.
С оглед нормата на чл. 80
от Закона за здравето качеството, на медицинската помощ се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда
на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по
дентална медицина. Принципите на които се основава предоставянето на медицинска
помощ, залегнали в чл. 81, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за здравето и обуславящи
правото на достъпна медицинска помощ сочат на 1. своевременност, достатъчност и
качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на
медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;
3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между
лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. Условията и редът за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по, ал. 1 се определят с
наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 6, ал. (1) от Закона за лечебните
заведения / изм. ДВ, бр. 95 от 2015г. / дейността на лечебните заведения и на
медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при
спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се
утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването. В конкретната хипотеза
приложима е Наредба № 19 от 22.12.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Акушерство и гинекология“, издадена от министъра на здравеопазването обн. ДВ,
бр. 106/23,12,2014год. , действало до 14,03,2017год.
При съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства и установена фактическа обстановка съдът намира да е налице
осъществено противоправно деяние от страна на служители при ответното
дружество, поради нарушение на принципа за качество на предоставяне на медицинската помощ и
достатъчност на извършените медицински дейности, в нарушение на чл. 81, ал. 2,
т. 1 от Закона за здравето.
Видно от представената по делото
Епикриза от „МБАЛ Д-р Н. Василиев“ АД, ищцата е постъпила в това лечебно
заведение на 21,02,2016г. с оплаквания за силно кръвотечение и болки. Назначени
са хистопатологични изследвания, които установяват плацента в матката на
ищцата. Този факт не се оспорва и от вещто
лице – акушер-гинеколог, доколкото е установено от хистологично изследване
извършено 40 дни след родоразрешението. Съдебномедицинската експертиза сочи на
абсолютна забрана съгласно медицинските стандарти на завършване на оперативната
интервенция при наличие на плацентарни части в маточната кухина. В практиката се предприемат последователни
стъпки за избягването на тази ситуация – внимателно преглеждане на матката,
изваждане на плацентата мануално/ръчно/ или при невъзможност за това -
инструментално. В този смисъл съдът приема да са опровергани показанията на
свидетелят Кръстевска, която сочи лично да е извършила мануална ревизия на
маточната кухина при пациентката и не е
констатирана плацента. Този факт е опроверган от извършените изследвания при
постъпване на ищцата в болницата в Кюстендил и е констатирано наличие на плацента акрета или срастване с маточната
мускулатура. Това обстоятелство е и в потвърждение на показанията на самия
свидетел, в частта сочеща, че при констатация на миомните възли, свидетелката е констатирала
наличие на два такива, единият от които бил „погребан в стената на матката“.
Наличието на миоматозна матка и аномалия на
самия орган –наличие на преграда в кухината по протежение от „върха на
матката спускайки се надолу в посока към
краката“, предполага повишено внимание на медицинските специалисти, както по
време на оперативната интервенция, така
и в следродилния период. Наличието на тази находка говори за нарушение на
приложимия стандарт по акушерство и гинекология в нарушение на принципа за предоставяне
на качествена медицинска помощ. Задържането на плацентарна част представлява
„анормално раждане“ по смисъла на т. 2 от ДР на Наредба № 19 от 22.12.2014 г.,
като медицинският персонал не е провел достатъчно качествено „водене на
раждането“ по смисъла на чл. 6 от Наредбата № 19 от 22,12,2014 г., чрез непрекъснато
и комплексно диагностично обхващане, динамично прогнозиране и своевременно
възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика. В този смисъл съдът
приема да е налице противоправно бездействие, с оглед проследяване на
родилката, доколкото родилната помощ съгласно т.26 от наредбата, включва и
периода до 14 дни от раждането. Още повече, че както свидетелката Кръстева
посочва наличието на миомните възли /което предполага повишен риск при
цезаровото сечение/, е било констатирано преди извършване на операцията и е
извършена в тази връзка консултация със завеждащ отделението или безспорно този факт е бил известен на медицинските специалисти.
Въпреки становището на вещото лице акушер-гинеколог
относно това, че принципно наличието на плацента не е проблем, доколкото липсва
усложнение, то съдът намира при ищцата да е настъпило именно такова, което се потвърждава и от самото вещо
лице при изслушване в съдебно заседание. При наличие на дребни плацентарни
части клиничната картина включва обилно кървене или по-обилна първа менструация, болка
и забавяне в инвулацията на матката, което от своя страна води до възпалителни инфекциозни
процеси, тъй като родовите пътища са отворени. В конкретния случай при ищцата
тези симптоми са проявени. Обилното кръвотечение е настъпило на 40 ден след
раждането, при което са констатирани и увеличени размери на матката, която при нормални
обстоятелства следва да е 75грама, вместо констатираната при ищцата отговаряща на 14-15 седмица
бременност. При постъпването на ищцата в „МБАЛ Д-р Н. Василиев“ АД от извършените
хисто-патологични изследвания, наред с наличната плацента се констатират и
възпалителни инфилтрати в
миометриума на матката. Следва да се посочи, че видно от показанията на
свидетеля К.Б., ищцата е изпитвала спорадични силни болки в периода до
приемането ѝ в „МБАЛ Д-р Н. Василиев“ АД, които съдът намира да са
резултат от образуваните при ищцата възпалителни процеси. В този смисъл съдът приема за опровергано
противоречието изразено от вещото лице-акушер-гинеколог в приетото заключение и
обясненията дадени в о.с.з. по реда на чл. 200, ал. 2 от ГПК. В заключението се
излага, че не са наблюдавани клинични прояви на задържани плацентарни части и
не може да се постави диагноза задържана плацента, докато в о.с.з. от
18,06,2018 г. вещото лице описва симптоми на това състояние, идентични с
проявилите се при ищцата.
В този смисъл не следва да се кредитира
заключението на назначената по делото комплексна медицинска експертиза (част коремна
хирургия), в която вещото лице сочи остра клинична картина, в случай на
задържана плацента, която следва да се прояви в рамките на 24-48 часа, тъй като
вещо лице акушер гинеколог опровергава този извод в случай на налични дребни
части от плацентата, в който случаи
симптоматика е по-лека. Описаната от вещо лице коремен хирург клинична картина би
била закономерна при наличие на голямо количество плацента. Действително, по
делото се установява, че при ищцата се наблюдават аномалии на матката – двурога
матка и наличието на миомни възли, които, както посочва вещото лице –
акушер-гинеколог, проявяват близка клинична картина с тази на остатъчни
плацентарни части – по-обилен и болезнен първи менструален цикъл и забавяне на
инвулацията на матката, което може да доведе до инфекции, но по делото не са
ангажирани доказателства от ответната страна съобразно чл.154 от ГПК обосноваващи
извод именно последните да са единствената причина за настъпилото при ищцата
обилно кървене и инфекция, изключващи причинната връзка между тези клинични
прояви и оставената в матката на ищцата плацента. Отделно от изложеното предвид
наличието на патологично раждане по смисъла на т.15, б.“а“ от Наредба
19/2014год., съчетано с високорискови фактори миоматозна матка, съдът намира да
не са извършени достатъчни по обем медицински дейности, диагностични,
оперативни и др., които да предотвратят възникване на животозастрашаващо
състояние при ищцата.
За овладяване на спешното състояние на ищцата в
„МБАЛ Д-р Н. Василиев“ АД са извършени две оперативни намеси - на 21,02,2016
г.– кюретаж и маточно-влагалищна тампонада. На 22,02,2016 г., след продължаващо
при ищцата кръвотечение, е взето решение за оперативно отваряне на коремната
кухина (лапаротомия), с оглед установява на причините за кръвотечението и
състоянието на матката на ищцата. При установените няколко хематома и пълна
руптура на матката в областта на цикатрикса е предприето хистеректомия
(премахване) на матката. От анализа на събраните доказателства се установява
действително непосредствената причина за установената по делото руптура на
матката, неовладяно кръвотечение, довело до извършената хистеректомия, да са проведените
в „МБАЛ Д-р Н. Василиев“ АД медицински интервенции. Това се установява от липсата на симптоми на
перфорация – кървене, подуване на корема, спиране на перисталтиката и свободна
течност в корема за 41 дневния период до повторното приемане на ищцата в
болница. Тези симптоми, както посочва вещото лице – коремен хирург е следвало
да се проявят в срок до 24 часа от перфорацията и не е могло да бъдат резултат
от проведеното при ответника цезарово сечение. Съдът намира в случая руптурата
на матката да се дължи на проведените в „МБАЛ Д-р Н. Василиев“ АД оперативни
намеси от 21,02,2016 г. – кюретаж и маточновлагалищна тампонада. И двете
операции оказват пряко въздействие върху повърхността на матката и са от
характера да предизвикат разкъсване особено в областта на наскоро зарасналия
разрез /цикатрикс/, извършен по време на цезаровото сечение.
Въпреки проведеното при ответното дружество
цезарово сечение да не е пряка причина за руптурата на матката на ищцата, съдът
приема с неотстраняването докрай на плацентата при родоразрешението от заетите при ответника
медицински лица да е поставено началото на причинен процес довел до усложнения,
наложили оперативните интервенции по
спешност от 21,02,2016 г. и 22,02,2016г., последващата руптура на матката,
нейното отстраняване и негативните последици от това. В случая съдът намира да
е налице хипотеза на съпричиняване по смисъла на чл. 53 от ЗЗД между ответното
дружество „МБАЛ С.С.“ ЕООД и „МБАЛ Д-р Н. Василиев“ АД. Доколкото двете
дружества отговарят солидарно, конкретният принос на медицинските лица на всяка
една от болницата за настъпването на вредоносния резултат не е предмет на настоящия
процес.
По делото се установява от страна на ищцата да са
понесени неимуществени вреди вследствие на претърпяната хистеректомия
(премахване) на матката ѝ. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическият състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД и съответно възникнало
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от
увреденото лице.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 г., т. 11, според
което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; №
124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по
т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 80000,00лв. При определяне на
същите съдът съобрази, че ищцата е изпитала изключително силни болки при
приемането ѝ в „МБАЛ Д-р Н. Василиев“ АД, общо реализираните три
оперативни намеси/ макар и първата от тях да е планувана/, дванадесетдневният
болничен престой, възстановителният период от 1 месец. Следва да се обърне
специално внимание, че вследствие на претърпяната хистеректомия при ищцата е налице
детеродна неспособност. Лишаването на млада жена на възраст 28години, в активна
детеродна възраст, от възможността да има други деца само по себе си съставлява
неимуществена вреда, която подлежи на обезщетение в значителен размер, още
повече, че съпругът на ищцата споделя общото им желание да имат поне две деца.
Съдът намира, че тази липса не може да бъде пълноценно заместена дори със
съвременните медицински достижения /споменати от СМЕ –трансплантация и сурогатното майчинство, което не е и
нормативно регламентирано и разрешено в българското законодателство/. В същото
време, това е довело при ищцата до значителни по интензитет психологични
преживявания/ паник атаки/, които е следвало да бъдат медикаментозно третирани
за един относително дълъг период от време – най-малко 5 месеца, видно от
представените амбулаторни листове.
Съобразно горното и икономическата конюнктура в
страната, съдът приема горното да обуславя справедлив размер на
обезщетението.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По иска
с правно с правно основание чл. 86 от ЗЗД са присъждане на законна лихва за
период от 22,02,2016 г. до 04,01,2018 г.:
Увреждането е настъпило на 22,02,2016 г. и от този
момент ответното дружество дължи законна лихва за забава. Размерът на законната
лихва за периода от 22,02,2016 г. до 04,01,2018г., определен съобразно чл. 162 от ГПК е 15180,67лв., като
претенцията до този размер е основателна и следва да бъде отхвърлена за разликата
до пълния предявен размер от 23847,60 лв.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер от 3398,00лв., от които 3200лв.-д.т. и 198,00лв. от общо
300,00лв. - вещи лица.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода от
спора на ищеца не се дължат разноски, тъй като не са извършени.
На ответника на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 99,00лв., от общо 300,
00лв. – депозити за вещи лица.
На адвокатско дружество „А. и К.“ на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв. не се следва адв.хонорар, въпреки становището заявено в съдебно
заседание за присъждане по делото на осн.чл.38, ал.2 Задв., тъй като по делото
не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно дали
адв. възнаграждение е уговорено по реда на чл.38 от Задв.
На осн.чл.78, ал.10 от ГПК
разноски на ТЛП не се следват.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„М.Б.ЗА А.Л.- С.С.“ ЕООД, ЕИК ********, гр.
София, р-н. Витоша, бул. „********да заплати на М.Р.Б., ЕГН **********,*** –
адвокатско дружество „А. и К.“, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума
в размер на 80000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени вследствие на противоправно бездействие на служители на
ответното дружество по повод оперативна интервенция – цезарово сечение,
проведена на 11,01,2016г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба-04,01,2018год. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в
размер на 15180,67лв., обезщетение за забава върху главницата за периода
от 22,02,2016 г. до 04,01,2018 г., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата до предявените размери от 120000,00лв.-главница и обезщетение за
забава до 23847,60лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА „М.Б.ЗА А.Л.- С.С.“
ЕООД, ЕИК ********, гр. София, р-н. Витоша, бул. „********да заплати в полза на
бюджета на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 3398,00лв. – разноски.
ОСЪЖДА
М.Р.Б., ЕГН **********,*** – адвокатско
дружество „А. и К.“ да
заплати на „М.Б.ЗА А.Л.- С.С.“ ЕООД, ЕИК ********, гр. София, р-н. Витоша, бул.
„*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 99,00лв.
- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП - З. „Б.В.И.Г.“ и И.И.Л..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: