Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260558
гр.Бургас, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 1338 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по повод жалба на Д.С.Г. ЕГН ********** лично и в качеството му на
управител на „СМАРТВЮ“ ЕООД ЕИК ********* против Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 3462140
на ОД МВР Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на Д.С.Г. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба
моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и
неоснователен, не била изяснена фактическата обстановка, мястото на нарушението
не било ясно описано, твърди, че участъкът не попада в населено място, липсвал
знак, който да сигнализира начало на населено място. Липсвало описание на
нарушението. Сочи на процесуални нарушения при издаването на ЕФ, че е недопустимо
да се установява с мобилно техническо устройство и счита, че е следвало да се
състави АУАН тъй като е присъствал контролен орган. Оспорва се техническата
годност на АТСС. Претендират се разноски в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа жалбата, прави
доказателствени искания, моли за отмяна на ЕФ и претендира заплащане на
разноски.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител,
депозирано е становище, с което жалбата се намира за неоснователна, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Електронният
фиш е връчен с обратна разписка на 18.03.2020г. като жалбата е постъпила в
преклузивния четиринадесетдневен срок, подадена е от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
На
жалбоподателя Д.С.Г. е издаден Електронен фиш за налагане на административно
наказание „глоба” за това, че на 14.03.2020 г. в 16:43 ч. в гр.
Бургас, път III-906, км.64+900 до ф-ма
Керамика АД в посока от разклон за кв. Черно море към ПВ Север при максимално
допустима скорост за населено място до 50 км.ч., отчетен толеранс – 3 км.ч. с
МПС Мерцедес Ц 300 вид лек автомобил с рег. № ******* е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 644 - разрешена скорост 50 км./ч, установена скорост 71 км./ ч и превишена скорост
21 км./ч. МПС, л. а. е
собственост на СМАРТВЮ ЕООД представлявано от Д.С.Г..
По
делото е представен видеоклип на нарушението и е представена снимка.
На
жалбоподателя като законен представител на фирма „СМАРТВЮ“ ЕООД ЕИК ********* е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което
да е било водач на МПС.
Съгласно отговор от Община Бургас на път III-906 в участъка на пътен
възел „Бургас Север” до разклон „Рудник” Бургас на 20.03.2020г. била
констатирана липса на пътен знак В26 на стойка с наличен пътен знак В 24 след
кръстовището на Металснаб, както и липса на пътен знак В26 и В 24 след пътен
знак Бургас Север в посока кв. Черно море. Знаците са монтирани и приети на
26.03.2020г.
Съдът
при служебна проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са
данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред
посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес
и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може
да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш,
съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е
административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Електронният
фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като представител на юридическото
лице - собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се
установява последният да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
В
случая административното нарушение е установено с мобилно автоматизирано
техническо средство като е представен Протокол съгласно приложение № 1 към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., съгласно който техническото
средство TFR1-M 644 е поставено в гр. Бургас, път III-906, км.64+900 до ф-ма Керамика
АД в двете посоки, общо ограничение на скоростта 50 км.ч. Представена е снимка
на разположението на техническото средство съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-552/12.05.2015г..
Не
се споделя възражението, че техническото средство не е годно. Техническото
средство е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закон за измерванията (ЗИ) когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. В тази връзка, след като средството за измерване, с което е извършено
заснемането на нарушението - тип "TFR1-M" с № 644, е било от одобрен
тип и е в употреба, то на основание чл. 30, ал. 3 от ЗИ не е имало пречки за неговото
използване. Видно от приложения протокол от ГД Национална полиция № 3-5-20 9
(л.17) мобилната система за видеоконтрол, с която е заснето нарушението, е
преминала последваща проверка на изправност само месец преди установяване на
нарушението. Представи се по делото Заповед № 2050-4 от 11.02.2019г. от
председателя на ДАМТН, с която е оправомощил Главна дирекция Национална полиция
да извършва първоначална и последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M. Предвид посоченото съдът
намира възраженията за липса на техническа годност на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M 644 за неоснователни, същата съответства на одобрения тип
като проверката е извършена на 20.02.2020г., което означава, че към датата на
нарушението е отговаряла на условията на чл. 43 от ЗИ. В този смисъл при доказани годност и
изправност на техническата система, няма основание да се приеме, че отразените
в електронния фиш параметри са неверни и скоростта, която е отчетена е 71 км/ч.
Неоснователно
е възражението, че не може да се издаде електронен фиш, когато се касае за
мобилна система за видеоконтрол. Тълкувателно решение № 1 на Общото събрание на
колегиите на ВАС от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. действително
предвижда, че нарушенията могат да се установяват само със стационарно
техническо средство. То обаче е постановено при действащата към него момент
нормативна уредба /26.02.2014 г./. След тази дата законодателят предвиди
изменения в ЗДвП, така и приемането на нормативна уредба относно условията и
редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за
контрол на правилата за движение по пътищата - Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Същата влиза в сила от 23.05.2015 г. и допуска
установяването на превишението на скоростта да се установява не само със
стационарни технически средства. От 2015 г. /ДВ бр. 19/2015 г. / е дадена и
легалната дефиниция на понятието автоматизирани технически средства - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, които могат да
бъдат два вида – стационарни и мобилни. Предвид посоченото съдът намира, че към
датата на осъществяване на административното нарушение – 14.03.2020г. не са
налице законови пречки, нарушението да бъде установено с автоматизирано
техническо средство, което не е задължително да бъде стационарно (в този смисъл
Решение от 6.08.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 176/2020 г.).
Възражението,
че не е посочено ясно мястото на нарушението съдът счита за неоснователно –
посочено е конкретно място на нарушението - в гр. Бургас, път III-906, км.64+900 до ф-ма
Керамика АД в посока от разклон за кв. Черно море към ПВ Север. Посочено е, че
се касае за гр. Бургас, населено място, където максимално допустимата скорост
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП е 50 км/ч. Съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В
случая в ЕФ липсва посочване да е бил
поставен пътен знак, който да указва скорост, различна от предвидената в чл.
21, ал.1 ЗДвП.
Съдът
не възприема аргументите, че не било сигнализирано ограничение на скоростта.
Действително съгласно отговор от Община Бургас на път III-906 в участъка на
пътен възел „Бургас Север” до разклон „Рудник” Бургас на 20.03.2020г. била
констатирана липса на пътен знак В26 на стойка с наличен пътен знак В 24 след
кръстовището на Металснаб, както и липса на пътен знак В26 и В 24 след пътен
знак Бургас Север в посока кв. Черно море. Знаците са монтирани и приети на
26.03.2020г. Процесното нарушение обаче е установено и заснето на 14.03.2020г. от
разклон за кв. Черно море към ПВ Север. За монтирането на мобилното устройство
е съставен надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., при който служителите на МВР непосредствено са възприели и
посочили въведените ограничения на скоростта и не са посочили да са налице
ограничения, различни от установените в чл. 21, ал. 1 ЗДвП при движение в населеното
място. Посочено е, че ограничението е 50 км/ч, касае се за населено място и
правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Санкционната норма е в чл.
182, ал. 1, т. 3 ЗДвП и предвижда, че водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h
с глоба 100 лв. Размерът на наказанието е фиксиран и правилно е приложен от
АНО. По изложените съображения процесния
електронен фиш следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.
При
този изход на спора е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски, АНО не е претендирал заплащането на такива, поради което не се
присъждат.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш
за налагане на налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № 3462140 на ОД МВР Бургас, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ на Д.С.Г. ЕГН ********** като законен представител
на „СМАРТВЮ“ ЕООД ЕИК ********* е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС