№ 3581
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря Л.П.П.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110133896
по описа за 2021 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване
съществуването на следните вземания - сумата 1 622,08 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г.
до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 27.1.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 197,07 лв. за периода от 1.7.2018 г. до
20.1.2021 г., сумата 37,31 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.5.2018 г. до 29.2.2020 г., ведно със
законна лихва от 27.1.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 5,97 лв. за периода от 1.6.2018 г. до 20.1.2021 г., които суми касаят
топлоснабден имот– магазин 7 в гр. С., абонатен № ., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 4 966/2021
г. на СРС, 153 състав. Ищецът претендира и разноски за исковото
производство.
Ищецът твърди ответникът да е потребявал доставена в процесния имот
топлинна енергия за стопански нужди през периода 1.5.2018 г. до 30.4.2020
г., без да е налице сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди между страните съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и без да е
заплащал нейната стойност, като по този начин е спестил разходи от
заплащане на нейната цена в претендирания размер, съответно се е обогатил
1
за сметка на ищеца, който е обеднял до този размер. Твърди ответникът да е
изпаднал в забава с изтичане предвидения в общите условия за продажба на
ТЕ за стопански нужди срок за заплащане на месечните задължения, съгласно
които купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
20-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията,
поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ответникът „ФИРМА“ ООД оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва, че ползва процесния имот, но оспорва количеството на
доставената до имота топлинна енергия през исковия период.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не
оспорва исковете.
Третото лице помагач на страната на ответника „ФИРМА“ ЕООД
оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
е вземането по смисъла на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, според изричната
норма на чл. 415, ал. 1 ГПК – установява се дължимостта на сумата, за която е
издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана
със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена. В този смисъл
следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за
изпълнение и установителния иск /като няма пречка заявителят да предяви по
исков ред вземане, което е в по-малък размер от това, за което е получил
заповед за изпълнение/.
В случая претенцията на столичната топлофикация се основава на
твърденията в исковата молба за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, каквито са
наведени и в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
2
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия
за небитови нужди.
По делото не се спори, че ответникът „ФИРМА“ ООД е бил наемател на
процесния топлоснабден имот - магазин 7 в гр. С. по силата на договор за
наем от 02.01.2004 г., както и че го е ползвал през исковия период, съответно
че абонатният номер касае небитов потребител.
Страните не спорят още, че между тях не е сключван договор по
смисъла на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди за този обект, като такъв не е сключван и със собственика на
магазина „ФИРМА“ ЕООД.
Следователно е допустим субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД по
аргумент на ал. 2 от същата разпоредба.
Фактическият състав на непрестационната кондикция включва
кумулативното наличие на обедняване на едно лице, обогатяване на друго,
наличие на причинна връзка между обогатяването и обедняването и липса на
валидно основание за това имуществено разместване. Обогатяването може да
се изрази в спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.
В случая ответникът е спестил разходи от заплащане стойността на
доставена услуга за топлинна енергия до имота през исковия период.
Спорен по делото е въпросът относно количеството доставена топлинна
енергия.
От представените от третото лице помагач изравнителни сметки и от
изслушаната техническа експертиза се установява, че ищецът е доставял в
периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. до процесния топлоснабден имот с
абонатен № . - магазин 7 в гр. С., топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, за отопление на имота и за топла вода. В имота е бил монтиран 1
брой индивидуален топломер с електронно отчитане и 1 брой водомер за
топла вода. За отоплителен сезон 2018/2019 г. поради това, че
индивидуалният топломер не е излъчвал сигнал, топлинната енергия за
отопление на имота е начислена на база екстраполация по максимален
специфичен разход на сградата, а за сезон 2019/2020 г. по реален отчет.
Според вещото лице индивидуалния топломер в имота е бил подменен преди
3
началото на исковия период, но явно е бил негоден – не е излъчвал сигнал,
поради което е подменен гаранционно с нов индивидуален топломер на
26.11.2019 г., по който е отчитана енергията за периода 2019 г. – 2020 г.
Следователно до 26.11.2019 г. индивидуалното средство за отчитане на
топлинната енергия за отопление на процесния имот е било негодно да отчете
реално доставената до имота топлинна енергия, въпреки че уредът е бил
гаранционен, като за периода 01.05.2018 г. – 26.11.2019 г. по делото не се
установява реалното количеството доставена топлинна енергия за отопление
на имота, с което ответникът се е обогатил. За този период следва да се отчете
единствено топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване.
При съобразяване на изложеното и на посочените в техническата
експертиза реално доставени количества топлинна енергия искът за
стойността на потребената от ответника в имота топлинна енергия за периода
01.05.2018 г. - 30.04.2020 г. следва да се уважи до сумата 970,62 лв. и да се
отхвърли до пълния предявен размер 1 622,08 лв.
Претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 37,31 лв. е
неоснователна, тъй като /същата се дължи при наличие на договор /чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ../06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10
от Общите условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение/, какъвто в случая не е налице.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Лихва върху претенцията за дялово разпределение не се дължи, поради
отхвърляне на иска за главница в тази му част.
При лихвата за забава при неоснователно обогатяване липсва предвиден
срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. От събраните по делото доказателства не се установява такава да е
отправена до ответника. Следователно ответникът не е изпаднал в забава
преди предявяване на претенцията по съдебен ред, с оглед на което искът за
лихва върху претенцията за топлинна енергия също следва да се отхвърли.
На ищеца следва да се присъди законна лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
4
27.01.2021 г.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.
На ищеца следва да се присъдят, съобразно уважената част от исковете,
разноски за държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 149,70 лв. за исковото производство, както и
направените разноски в заповедното производство в размер на 45,47 лв.
Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
„ФИРМА“ ЕООД, ЕИК . дължи на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . на основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 970,62 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия в периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. в имот - магазин 7 в
гр. С., абонатен № ., с която ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 27.1.2021 г. до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия над присъдената сума 970,62 лв. до пълния предявен размер
1 622,08 лв., иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата 37,31 лв., представляваща такса за услуга дялово
разпределение за периода от 1.5.2018 г. до 29.2.2020 г., както и исковете по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на
сумите 197,07 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
задължението за топлинна енергия за периода от 1.7.2018 г. до 20.1.2021 г. и
сумата 5,97 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на
задължението за дялово разпределение за периода 1.6.2018 г. до 20.1.2021 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4 966/2021
г. на СРС, 153 с-в.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК . да заплати на „ДРУЖЕСТВО”
ЕАД, ЕИК . на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумите 149,70 лв. разноски в
исковото производство и 45,47 лв. разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД като
5
помагач на страната на ищеца и на „ФИРМА“ ЕООД като помагач на
ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6