РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. В., 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:М. Г.
при участието на секретаря Т. Хр. К.
като разгледа докладваното от М. Г. Гражданско дело № 20213110111691 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова претенция, с правна квалификация
чл. 441 ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 74 ЗЧСИ, депозирана от Й. Е. Й., ЕГН
**********, адрес: град И., Община А., област В., ул. „Г. К.“ № 16 срещу В. Г. Г., ЧСИ с
район на действие Окръжен съд – град В. Т. и с адрес на упражняване на дейността – град В.
Т., ул. „В.Л.“ № *, ет.* с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 600
лева, представляваща причинени на последния имуществени вреди, изразяващи се в
договорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 06.07.2020 г., настъпили в резултат на неправомерното поведение на
ответника, изразяващо се в образуване на изпълнително дело № 981/2019 г. при нарушаване
правилата за местната подсъдност, съгласно чл. 427, ал.1 , т.5 ГПК, ведно със законната
лихва, считано от датата на настъпване на вредата – 06.07.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 22.01.2014 г. ответникът образува срещу него изпълнително дело въз основа на
молба и представени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, издадени в
полза на „Ю. Б.“ АД по ч.гр.д. № 2053/2013 г. по описа на Районен съд – град Г. О.. Към
момента на образуване на изпълнителното дело е имал постоянен и настоящ адрес в град Г.
О. като на същия е извършено и връчването на ПДИ. На 26.01.2016 г. променя постоянния и
настоящия си адрес: в град И.. На 15.03.2016 г. „Е. М.“ ЕООД е поискал да бъде
конституиран като взискател въз основа на сключения с „Ю. Б.“ АД договор за цесия.
Ответникът прави справка в НБД и констатира, че е налице нов адрес на длъжника в град И.
1
и пристъпва към връчване на документите в град И., но същите се връщат непотърсени. На
27.12.2016 г. изпраща документите за връчване от ЧСИ З. Д., който на 05.01.2017 г. връчва
уведомлението за извършената цесия по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С молба от 01.10.2019 г.
новият взискател „Е. М.“ е поискал да се прекрати изпълнителното дело. С постановление от
22.10.2019 г. ответникът прекратява изпълнителното дело. С молба на „Е. М.“ отново от
01.10.2019 г. е образувано ново изпълнително дело срещу него № 981/2019 г. по описа на
ответника. По същото са наложени запори върху банковите му сметки със запорни
съобщения от 24.10.2019 г. На 03.07.2020 г. е връчено съобщение за образуване на
изпълнително дело № 981/2019 г. връчено чрез упълномощения процесуален представител.
На 07.07.2020 г. депозира молба за прекратяване на изпълнителното дело поради нарушена
местна подсъдност, тъй като от 26.01.2016 г. постоянният му и настоящият му адрес са в
град И., община А.. Заявява, че молбата е подадена от упълномощен процесуален
представител с валидно учредена представителна власт въз основа на сключен договор за
правна защита от 06.07.2020 г., по който е договорено и заплатено възнаграждение в размер
на 600 лева. На 09.07.2020 ответникът изготвя постановление за прекратяване на
изпълнителното дело поради нарушена местна подсъдност. Едновремнно с прекратяването
са вдигнати и обезпеченията. Това постановление му е връчено на 07.08.2020 г. Посочва, че
заплатеното от него възнаграждение от 600 лева представлява настъпила имуществена
вреда, настъпила в резултат на неправомерното поведение на ответника, изразяващо се в
нарушаване правилата на местната подсъдност, съгласно чл. 427, ал.1 , т.5 ГПК при
образуване на изпълнително дело № 981/2019 г. и това е било и служебно известно на
ответника. Заявява, че е налице причинна връзка между неправомерното поведение на
ответника и настъпилата имуществена вреда в неговата правна сфера. Посочва, че същата не
би настъпила, ако ответникът не беше образувал изпълнителното дело в нарушение на
чл.427, ал.1, т.5 ГПК Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. В него
същият оспорва исковата претенция като недопустима, а на следващо място като
неоснователна и недоказана. На 22.01.2014 г. е образувано изпълнително дело срещу
длъжника Й. ЕВГ. Й.. В хода на производството последният сменя постоянния и настоящия
си адрес от град Г. О. в град И.. През 2016 г. е изготвена справка НБД като в последствие са
правени опити за връчване чрез ЧСИ с район на действие ОС – В.. На 19.05.2016 г. е
конституиран цесионерът „Е. М.“ като взискател. По негова молба на 22.10.2019 г. е
прекратено изпълнителното производство. Съобщението за прекратяването не е връчено на
ищеца като пощенският служител е отбелязъл, че адресата се е преместил. Ново
изпълнително дело е образувано по молба на „Е. М.“ на 22.10.2019 г. Изпълнителното дело е
образувано по посочения в изпълнителния титул адрес в района на ВТОС. Изготвени са
съобщения до длъжника и са наложени запори в три банки. В нито една от банките не е
налице наличност и не са постъпвали суми по изпълнителното дело. През месец юни 2020 г.
на ищеца чрез упълномощения процесуален представител му е връчено съобщението за
образуване на делото. След изготвена справка ГРАО делото е прекратено. Твърди, че
2
действията по изпълнително дело № 981/2019 г. са извършени законосъобразно като същото
е образувано по посочения в изпълнителния лист адрес. Справка НБД е извършена преди да
бъдат предприети изпълнителни действия и незабавно след констатиране на постоянен и
настоящ адрес, извън територията на ВТОС изпълнителното дело е прекратено. По
изпълнителното дело са представени две различни пълномощни на адвокат С.И., но няма
представен договор за правна защита и съдействие със съответното договорено и изплатено
възнаграждение. От изпълнителното производство не се доказва ищеца да е направил
каквито и да е разноски. Твърди, че не е налице вина, в която и да е от нейните проявни
форми. Освен това съдебният изпълнител не е бил овластен по силата на чл. 18 ЗЧСИ да
извършва служебно действия и няма изрично искане на взискателя за изготвяне на справка
НБД – ГРАО. Твърди, че не е налице и причинна връзка. Посочва, че изпълнителните
действия в изпълнителното производство не е задължително да се извършват от адвокат.
Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Конституираното по делото трето лице помагач на страна на ответника депозира
становище, с което заявява, че не е процесуално легитимиран да отговаря като трето лице
помагач, доколкото застрахователят по застраховката, която е била в сила по време на
настъпване на вредата ще носи отговорност, независимо, че претенцията е отправена след
изтичане на срока на тази застраховка. Оспорва предявения иск по основание и размер и
твърди, че не са налице елементите на правопораждащия фактически състав на
отговорността на ЧСИ по чл. 74 от ЗЧСИ. Моли за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан.
По отношение направеното възражение за недопустимост на исковото производство,
заявено от ответника, съдът намира от правна страна следното: За да възникне право на иск
в полза на определено лице, е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански
спор, подведомствен на съда. В случая е налице гражданско правен спор, който е
подведомствен на съда. Условията, при които правото на иск, възниква в полза на
определено лице са: правен интерес от защита, процесуална легитимация, процесуална
правоспособност, подведомственост на делото на съдилищата /положителни процесуални
предпоставки/. Пречка за съществуване правото на иск е силата на пресъдено нещо
/отрицателна процесуална предпоставка/. С оглед изложеното следва да са налице
кумулативно положителните процесуални предпоставки и да отсъства отрицателната такава.
В настоящия случай са налице всички положителни предпоставки и отсъства отрицателната
такава, поради което исковата претенция се явява допустима и подлежи на разглеждане по
същество. Възраженията на ответника, че за сторените от длъжника разноски в
изпълнителното производство, отговорност носи взискателя, са неотносими към
допустимостта на исковата претенция, тъй като касаят материалната легитимация на
страната спрямо, която е предявен иска, а не нейната процесуална легитимация, обуславяща
допустимостта на исковата претенция. С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че
исковата претенция е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По отношение заявеното възражение от страна на третото лице помагач, че не е
3
процесуално легитимиран, съдът след като съобрази действащата нормативна уредба и
представените две застрахователни полици, които са приети като писмени доказателства по
делото - № 00088456/13122010011141 с период на действие 11.03.2020 г. до 10.03.2021 г. и
№ 00088456/13122110001293 с период на действие 11.03.2021 г. до 10.03.2022 г. и
изложените твърдения, че имуществената вредата, настъпила на 06.07.2020, е причинена
виновно от В. Г. Г. в качеството му на частен съдебен изпълнител като е налице причинно –
следствена връзка между неговото поведение и настъпилата имуществена вреда, намира че е
ЗАД „Л. и.“ АД е процесуално легитимиран да бъде конституиран като трето лице помагач
доколкото се твърди наличието на договорни отношения с него по време, когато се твърди,
че е настъпила вредата за ищеца. С оглед гореизложените мотиви, неоснователни са
възраженията на третото лице помагач за липса на процесуална легитимация на третото лице
помагач.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на действащата
нормативна уредба, съдът установи следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното изпълнително дело № 56/2014 г. по описа на ЧСИ В.Г., с район на
действие Окръжен съд – град В. Т. се установява, че същото е образувано по молба на „Ю.
Б.“ АД срещу Й. ЕВГ. Й., ЕГН ********** въз основа на издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 2053/2013 г. по описа на Районен съд – Г. О. по реда на чл. 417 ГПК. Към датата на
образуване на горепосоченото изпълнително дело адресът /постоянен и настоящ/ на
длъжника е бил на територията на град Г. О.. Този факт се установява и от извършената
служебна справка в Национална База Данни, л.24 от изпълнителното дело.
С оглед депозирана на 15.03.2016 г. молба като взискател по изпълнително дело №
56/2014 г. по описа на ЧСИ В.Г., с район на действие Окръжен съд – град В. Т. е
конституиран „Е. М.“ ЕООД на основание сключен договор за цесия с „Ю. Б.“ АД, въз
основа на който вземането спрямо Й. ЕВГ. Й., ЕГН ********** му е прехвърлено.
Разпоредено е от страна на ЧСИ да се предприемат действия по уведомяването на длъжника.
На 02.11.2016 г. е извършена нова служебна справка в НБД, от която се установява, че от
18.01.2016 г. длъжникът Й. ЕВГ. Й. е променил постоянния и настоящия си адрес в град
Игнатиено, ул. „Г. К.“ № 16.
С молба от 01.10.2019 г. взискателят отправя искане до ЧСИ да прекрати
производството по делото поради настъпила перемция, на основание чл. 433, ал.1, т.2 във
връзка с т.8 ГПК. С постановление от 22.10.2019 г.е прекратено изпълнително дело №
56/2014 г. по описа на ЧСИ В.Г., с район на действие Окръжен съд – град В. Т..
От приобщеното изпълнително делото № 981/2019 г. по описа на ЧСИ В.Г., с район
на действие Окръжен съд – град В. Т. се установява, че същото е образувано по молба на „Е.
М.“ ЕООД срещу Й. ЕВГ. Й.. Молбата е депозирана на 01.10.2019 г. като с нея е представен
изпълнителният титул и е отправено искане за изпращане на покана за доброволно
изпълнение до длъжника, както и уведомление за извършената цесия, а също така и да се
извърши справка в Регистъра на банковите сметки, сейфове към БНБ на името на длъжника
и в случай, че се установи наличието на банкова сметка, да се наложи запор. Отправя искане
4
за присъждане на разноските, сторени в изпълнителното производство. Посочва и банкова
сметка, по която да се извършва превод на постъпилите суми.
На 23.10.2019 г. постъпва справка от БНБ, от която се установява, че длъжникът има
банкови сметки в три банкови институции, в резултат на което са наложени запори на
същите. От получените съобщения от всяка една банкова институция от 28.10.2019 г. от
Първа инвестиционна банка, от 29.10.2019 г. от „Ю. Б.“ АД, и от 31.10.2019 г. от „Е.“ АД се
установява, че няма наличности по сметките.
На 30.06.2020 г. е депозирана молба от страна на адвокат С.Н. И., с която се отправя
искане за запознаване с изпълнително дело № 981/2019 г. по описа на на ЧСИ В.Г., с район
на действие Окръжен съд – град В. Т.. Към молбата е представено пълномощно от
29.06.2020 г., от което е видно, че от страна на Й. ЕВГ. Й. е учредена представителна власт
на адвокат И. за извършване на справка по изпълнително дело № 981/2019 по описа на ЧСИ
В. Г. и ч.гр.д. № 2053/2013 г. по описа на Районен съд – град Г. О..
От страна на ЧСИ е извършена служебна справка на 01.07.2020 г. в Национална база
данни относно длъжника Й. ЕВГ. Й., от която е видна адресната му регистрация, семейно
положение и родствени връзка. На 01.07.2020 г. адвокат И. като пълномощник на Й.
депозира молба с отправено искане да му бъде връчена поканата за доброволно изпълнение
ведно с издадената заповед по ч.гр.д. № 2053/2013 г. по описа на Районен съд – град Г. О..
Искането е удовлетворено като е извършено връчване на 03.07.2020 г.
На 07.07.2020 г. е депозирана молба от страна на длъжника чрез процесуалния му
представител, с която се отправя искане за прекратяване на изпълнителното дело поради
нарушена местна подсъдност, тъй като постоянния и настоящия му адрес са на територията
на град И., област В.. Заявява, че при депозиране на молбата от страна на взискателя същата
е следвало да се остави без движение, на основание чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127, ал.1,
т.2 ГПК и да се изиска посочване на адреса от страна на взискателя и след установява на
последния да откаже образуване по аргумент от чл. 427, ал.1, т.5 във връзка с чл. 130 ГПК.
Твърди, че при предходното изпълнително дело № 56/2014 г., съдебният изпълнител е бил
наясно с променения адрес на длъжника. Към молбата депозира ново пълномощно от
05.07.2020 г., от което е видно, че правата, които са предоставени на упълномощения
адвокат са за извършване на процесуално представителство по изпълнително дело №
981/2019 г. по описа на ЧСИ В. Г. с № *** в Камарата на ЧСИ. Към молбата е представено и
копие от личната карта на длъжника, от която е видно, че постоянният адрес на същия е на
територията на град И., община А., област В..
Като писмено доказателство по делото е приет договор за правна защита и
съдействие от 06.07.2020 г., сключен между Й. ЕВГ. Й. и адвокат С.Н. И., от който е видно,
че е от страна на Й. е възложено на адвокат И. извършването на процесуално
представителство по изпълнително дело № 981/2019 г. по описа на ЧСИ В. Г., за което е
договорено заплащането на сумата от 600 лева. От договора се установява, че същата е
заплатена в цялост и в брой като договорът е подписан двустранно от Й. и И.. Последният
не е оспорен от страна на ответника.
5
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за
обезщетяване на претърпените в резултат на извършени от частен съдебен изпълнител
действия следва да се установят елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД за деликтна
отговорност. Фактическият състав на чл. 45 ЗЗД включва следните кумулативно дадени
предпоставки: - деяние/действие или бездействие/, противоправност, вина, настъпила вреда
и причинна връзка между деянието и вредата.
В настоящият случай, като източник на деликта е посочено образуването на
изпълнително дело № 981/2019 г. по описа на ЧСИ В. Г., с район на действие Окръжен съд –
град В. Т. в противоречие с нормата на чл. 427, ал.1 т.5 ГПК.
Разпоредбата на чл. 426, ал.1 ГПК посочва, че съдебният изпълнител пристъпва към
изпълнение по молба на заинтересованата стран на основание издаден изпълнителен лист
или друг акт подлежащ на изпълнение. Ал.2 на същата норма сочи, че в молбата взискателят
посочва и начина на изпълнение. Той може да посочи едновременно няколко начина само
ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството той
може да посочва и други начини на изпълнение. Редовността на молбата по ал.1 се
проверява по реда на чл. 129 ГПК, аргумент от чл. 426, ал.3 ГПК. Систематичното тълкуване
на тези алинеи води до извода, че молбата подадена до съдебния изпълнител се оставя без
движение в следните случаи – когато не е представен изпълнителен лист или друг
подлежащ на изпълнение акт, когато не е посочен начина на изпълнение от страна на
взискателя, когато не е заплатена дължимата държавна такса и когато не са представени
доказателства за надлежно учредена представителна власт в случай, че молбата не се подава
лично от заинтересованото лице. Посочването на длъжника и неговия адрес не е сред
задължителните изисквания за редовност на сезиращата, съдебния изпълнител, молба. В
този смисъл е и Граждански процесуален кодес, приложен коментар, ИК „Труд и право“,
второ преработено и допълнено издание, 2017 г. глава 38, стр. 1037-1045.
Нормата на чл. 427 ГПК посочва, че молбата за изпълнение се подава до съдебния
изпълнител, в чийто район се намират – недвижимите имоти, върху които е насочено
изпълнението; движимите вещи, когато следва да се извърши тяхно предаване от длъжника;
постоянният или настоящият адрес на длъжника – по избор на взискателя, по вземане за
издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или обезщетение за вреди от
непозволено увреждане; местоизпълнението на задълженията да действие или бездействие,
когато се иска изпълнение на такива задължения; постоянният или настоящият адрес или
седалището на длъжника; имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението,
когато той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
Съдебният изпълнител следи служебно за спазване правилата на местната подсъдност не
само към датата на образуване на делото, но и във всеки един момент от развитието на
изпълнителното производство. В този смисъл решение № 333/02.03.2016 г. по гр.д. №
4353/2015 г. по описа на Трето г.о. на ВКС.
В процесния случай при образуване на изпълнително дело № 981/2019 г. от страна на
взискателя е поискан запор на банковите сметки на длъжника, поради което
6
местнокомпетентият съдебен изпълнител е този по постоянния или настоящ адрес на
длъжника или неговото седалище, по аргумент от чл. 427, ал.1 ГПК.
Следователно, в настоящия случай, след като се е запознал със заявения, от страна на
взискателя способ, при депозиране на молбата съдебният изпълнител е следвало да извърши
справка в Национална база данни относно постоянния и настоящия адрес на длъжника, с
оглед проверка дали се явява местнокомпетентен да провежда изпълнение спрямо длъжника.
Неоснователни са възраженията на ответника, че същият не може да извършва служебно
справки в НБД относно адресната регистрация на длъжника без да е овластен затова от
взискателя или да е поискано от него. Още повече, че в самото изпълнително дело №
981/2020 г. по описа на ЧСИ В. Г., с район на действие Окръжен съд – град В. Т. се съдържа
извършена служебна справка от страна на съдебния изпълнител, от 01.07.2020 г., без да е
налице отправено искане или овластяване от което и да е лице в производството.
Неоснователно е и възражението, че посоченият в изпълнителният титул адрес е
релевантният такъв за образуване на изпълнителното дело. Нормата на чл. 427 ГПК е
императивна и за нейното спазване служебно следи съдебният изпълнител, доколкото
същият има правомощия да извършва и служебна справка относно постоянния и настоящия
адрес на длъжника. Поради изложеното именно негова е отговорността при неправилно
образуване на изпълнителното производство, когато последния не се явява
местнокомпетентен, а не на взискателя поискал образуването пред местнонекомпетентия
съд, доколкото последния няма законова възможност служебно да провери дали не е
променен адреса на длъжника, посочен в изпълнителния титул. С оглед гореизложеното
именно ответникът се явява материално легитимиран да отговоря по заявената искова
претенция на ищеца.
На основание изложените мотиви следва изводът, че е налице осъществено от страна
на съдебния изпълнител действие - образуване на изпълнително дело № 981/2019 г. по описа
на ЧСИ В. Г., с район на действие Окръжен съд – град В. Т.. Същото се явява
противоправно, доколкото е извършено в противоречие с правилата на ГПК - чл.427, ал.1,
т.5 ГПК.
От съвкупния анализ на приобщеното изпълнително дело № 981/2019 г. по описа на
ЧСИ В. Г., с район на действие Окръжен съд – град В. Т. се установява, че същото е
прекратено едва след като е депозирана молбата от страна на длъжника чрез упълномощения
му процесуален представител, въпреки че съдебният изпълнител е можел служебно да
прекрати производството и преди депозиране на молбата от страна на процесуалния
представител на Й. на 07.07.2020 г. след като е извършил служебно справка на 01.07.2020 г.
в Национална база данни и от която е видно, че адреса на длъжника – постоянен и настоящ е
на територията на град И., което обосновава неговата местна некомпетентност.
От представения договор за правна защита и съдействие от 06.07.2020 г. се
установява, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Същият е
двустранно подписан от двете страни, поради което същият има силата на разписка относно
извършеното плащане. В този смисъл са постановките на Тълкувателно решение №
7
6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед гореизложеното следва
изводът, че плащането реално е извършено като в правна сфера на Й. е настъпила
имуществена вреда, изразяваща се в намаляване имуществото му със заплатената сума за
осъщественото процесуално представителство по изпълнително дело № 981/2019 г. по описа
на ЧСИ В. Г., с район на действие Окръжен съд – град В. Т. – депозиране на молба от
процесуалния му представител, с отправено в нея искане за прекратяване на производството
поради нарушаване правилата за местната подсъдност, която в последствие е уважена от
страна на съдебния изпълнител.
Фактът, че изпълнителното производство № 981/2019 г. по описа на ЧСИ В. Г. е
прекратено след депозиране на молбата от 07.07.2020 г. от страна на процесуалния
представител на длъжника, води до извода, че настъпилата имуществена вреда в
имуществената сфера на Й. се намира в причинна връзка с неправомерното поведение на
съдебния изпълнител изразяващо се в реализирано действие – образуване на изпълнително
производство без да е налице спазване на императивното изискване на чл. 427 ГПК относно
местната компетентност, за която съдебният изпълнител следи служебно.
Неоснователно е възражението на ответника, че адвокатската защита по
изпълнителното дело е незадължителна. Макар и незадължителна в случая същата се е явила
необходима, доколкото въз основа на същата и отправеното от процесуалния представител
искане за прекратяване, изпълнителното производство е било прекратено. За яснота следва
да се посочи, че не може след като не е налице някое от условията за задължителна защита,
то същата да не се използва за защита права и законни интереси на гражданите.
В гражданското право вината се предполага до доказване на противното, аргумент от
чл. 45, ал.2 ЗЗД. В настоящото производство не се събраха доказателства, които да оборят
тази презумция, поради което следва изводът, че е налице виновно противоправно
поведение от страна на ответника, изразяващо се в незаконосъобразно образуване на
изпълнителното производство срещу Й. при липса на съблюдаване на нормата на чл. 427,
ал.1, т.5 ГПК.
С оглед гореизложените мотиви, следва че исковата претенция е доказана по
основание и размер и подлежи на уважаване, доколкото са доказани всички елементи на
фактическия състав, разпределени в доказателствена тежест на ищеца.
Следва да се уважи и акцесорното искане за присъждане на разноски, считано от
датата на настъпване на вредата – 06.07.2020 г. /заплащане на адвокатското
възнаграждение/, на основание чл. 84,ал.3 ЗЗД. В този смисъл са и постановките на ППВС
№ 2/1981 г. и Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГТК на
ВКС.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ищцовата страна, която
претендира заплащането на сумата от 350 лева – 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение и сумата от 50 лева – заплатена държавна такса. Направено е възражение за
8
прекомерност на претендираното от страна на ищеца адвокатско възнаграждение. При
съблюдаване на действащата нормативна уредба – Наредба № 1 за мининалните размери на
адвокатските възнаграждение, чл.7, ал.2 съдът намира, че претендираното възнаграждение е
в минимален размер, поради което направеното възражение за прекомерност следва да не се
уважава. Сторените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЧСИ с район на действие Окръжен съд – град В. Т. и с адрес на
упражняване на дейността – град В. Т., ул. „В.Л.“ № 3, ет.2 да заплати на Й. ЕВГ. Й., ЕГН
**********, адрес: град И., Община А., област В., ул. „Г. К.“ № 16, на основание чл. 441
ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 74 ЗЧСИ, сумата от 600 лева, представляваща
причинени на последния имуществени вреди, изразяващи се в договорено и заплатено от Й.
ЕВГ. Й., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 06.07.2020 г., настъпили в резултат на неправомерното поведение на В. Г. Г.,
ЧСИ с район на действие Окръжен съд – град В. Т., изразяващо се в образуване на
изпълнително дело № 981/2019 г. при нарушаване правилата за местната подсъдност,
съгласно чл. 427, ал.1 , т.5 ГПК, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване
на вредата – 06.07.2020 г. до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЧСИ с район на действие Окръжен съд – град В. Т. и с адрес на
упражняване на дейността – град В. Т., ул. „В.Л.“ № 3, ет.2 да заплати на Й. ЕВГ. Й., ЕГН
**********, адрес: град И., Община А., област В., ул. „Г. К.“ № 16, на основание чл. 78
ГПК, сумата от 350 лева, представляваща сторени в производството разноски, включващи
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение
УКАЗВА на В. Г. Г., ЧСИ с район на действие Окръжен съд – град В. Т. и с адрес на
упражняване на дейността – град В. Т., ул. „В.Л.“ № 3, ет.2, че може да заплати присъдените
суми в полза на Й. ЕВГ. Й., ЕГН **********, адрес: град И., Община А., област В., ул. „Г.
К.“ № 16 по посочената банкова сметка, находяща се на стр. 5 от делото в „Ю. Б.“ АД с ***
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страна на
ответника – ЗК „Л. и.“ АД, ЕИК ***
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд, град В.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9