Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2586
град Пловдив, 23.12.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на втори декември през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 816 по описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на С.К.П.,
с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-80/11.03.2021 г. /л.214/ на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба - вх. №
1012-15-75/11.02.2021 г. срещу разпореждане № ********** /Протокол №
N01004/05.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
Пловдив /л.210/.
В открито съдебно заседание – жалбоподателката
не се явява, не се представлява.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за
неоснователност на жалбата, претендира
разноски.
Съдът,
като прецени данните по административната преписка и представените от делото
доказателства, намери следното:
Подаването
на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за
нейната допустимост, а разгледана по същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
Фактите
установени в административното производство, по които не се формира спор са
следните:
С
разпореждане № **********/1999 г., на С.К.П., на основание чл. 2, ал. 1 от
Закона за пенсиите /ЗП отм./, е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 06.12.1999 г., като размера на пенсията е определен при
осигурителен стаж от първа категория труд - 12 години, 09 месеца и 11 дни и от
трета категория труд – 10 години, 04 месеца и 21 дни, а от 01.01.2000 г. общият
осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория
труд е в размер на 31 години, 08 месеца и 09 дни, при индивидуален коефициент
1.854 и базисен период от 01.01.1977 г. до 31.12.1979 г. , с доход за периода -
10538 лв.
Във връзка с направен преглед на
пенсионните досиета е преценена необходимост от установяване правомерността на
отпуснатата на С.П. пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С писмо - изх. № К-26849/14.06.2013 г. /л.17/
от жалбоподателката П. е изискано да представи оригиналните документи за стаж,
тъй като същите, представени при отпускане на пенсията не са част от
задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата,
съгласно изискванията на НПОС. Писмото се е върнало, като непотърсено.
След стартирана процедура по реда на чл.
108, ал.1, т.1 от КСО е повторно изпратено писмо - изх. № МП-15828#1/05.03.2015
г. /л.21/ до С.П., като от нейна страна са представени документи за стаж, а и
саморъчно подписана декларация с периоди на полагане на труд.
В резултат на проведена служебна
кореспонденция с посочените от П. работодатели, от представените от
жалбоподателката документи по време на развилото се административно
производство /л.32 и сл./ са събрани доказателства и изведен извод за редовно
оформен осигурителен стаж за времето от 07.08.1967 г. до 19.12.1999 г. с продължителност както следва: от втора
категория труд - 03 години, 02 месеца и 05 дни, от трета категория труд - 17 години,
04 месеца и 18 дни и общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд -
21 години, 04 месеца и 09 дни. /л.53/
Административният орган е съобразил, че
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.2, ал. 1 т.
"а" от /ЗП отм./ жените придобиват при минимум 15 г. трудов стаж при
условията на първа категория труд и възраст 47 г. В тази насока е установено,
че С.П. няма право на пенсия по условията на чл.2, ал. 1 т. "а" от /ЗП
отм./, считано от 06.12.1999 г., тъй като жалбоподателката няма установен и
доказан осигурителен стаж от първа категория труд - 12 години, 09 месеца и 11 дни, предпоставил издаването на Разпореждането
№ **********/1999 година.
В
предходното развило се административно производство, като е съобразено
приложимото законодателство е прието, че С.П. придобива право си на пенсия по
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 21.02.2003 г. при навършена
възраст 65 години.
В конкретния случай като е констатирано наличие
на неправилно отпусната пенсия е постановено Разпореждане № ********** /Протокол
2142-15-26/29.06.2017 г. /л.53/ на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ-Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г"
от КСО е отменено разпореждане № **********/1999 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив и всички последващи, и считано от
21.02.2003 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО на С.К.П., като тази пенсия
е отпусната в минимален размер, след като в указания с писмо изх. №
МП-15828#10/08.06.2017 г. срок жалбоподателката, не е представила документ за
осигурителен доход - обр. УП-2 за три години преди 1997г. от последните 15 такива.
С жалба - вх. № 1012-15-200/31.07.2017 г., С.П. е обжалвала
така постановеното разпореждане пред Директора на ТП на НОИ Пловдив.
Към жалбата си /л.55 и сл./ П. е представила документи за осигурителен
стаж и осигурителен доход, както следва: удостоверение обр. УП-3 №
392/10.07.2017 г. и УП-2 № 391/10.07.2017 г., издадени от осигурител
"Слънчев бряг" АД; удостоверение обр. УП-3 № 13/10.07.2017 г. и УП-2
№ 92/10.07.2017 г., издадени от осигурител "Верея-тур" АД Стара
Загора, УП-2 № 50/19.06.2017 г., издаден от "Мадара Интертур" АД
Шумен; УП-2 № ТРЗ-2792/06.07.2017 г., издаден от "Албена" АД и УП-2 №
7/16. 04. 2015 г., издаден от осигурител "Слънчев бряг" АД.
В предходното развило се административно
производство С.П. е представила и УП 2 № 20/19.06.2017 г., издадено от
"РИГА ХОТЕЛС"; УП 2 № 45/21.07.2017 г., издаден от "СИНЕРГОН
ХОТЕЛИ"; УП3№ 44/21.07.2017 г., издадено от "СИНЕРГОН ХОТЕЛИ";
УП 2 № 29/ 07.10.2015 г., издадено от "ИНТЕЛЕКТ КООП"; Удостоверение
№ 30/07. 10.2015 г., издадено от "ИНТЕЛЕКТ КООП"; УП2 № 55/09.08.2017
г., издадено от "СТАРИЯ ПЛОВДИВ" и УП 2 № 4/14.07.2017 г., издадено
от "РОСТОВ". За тези документи административният е констатирал, че не се явяват нови доказателства по смисъла на
чл. 99, ал. 3 от КСО.
С допълнение към жалбата - вх. №
1012-15-200/31.07.2017 г. /л.63/ С.П. е декларирала,
че желае пенсията да се изчисли от тригодишен базисен период с начална дата
01.11.1975 г.
Административният орган като е преценил,
че за времето от 01.11.1975 г. до 31.12.1975 г. не е зачетен осигурителен
стаж, а в периода след 01.01.1976 г. е
зачетен осигурителен стаж, за който не е представен УП-2 с осигурителен доход, както
следва: от 01.10.1976 г. - 31.10.1976 г. в Съвет за взаимно осигуряване на
кооператорите - 01 месец; от 01.01.1977 г. - 31.01.1977 г. в
"Балкантурист" Слънчев бряг - 01 месец; от 01.06.1978 г. - 30.06.1978
г. в ТК "Интерхотели" подел. "Черно море"- 01 месец; от
01.03.1979 г. - 31.03.1979 г. в "Балкантурист-Ровно" Видин, е
постановил Решение № 2153-15-174/01.09.2017 г., с което е оставено в сила
разпореждане № ********** /Протокол 2142-15-26/29.06.2017 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив.
С решението № 2153-15-174/01.09.2017 г.
на Директора на ТП на НОИ, е указано, че за допълване на базисния период с
начална дата 01.11.1975 г. жалбоподателката има възможност да представи „УП-2“
от Окръжен съвет на БТС, където е зачетен осигурителен стаж за периода от
10.01.1980 г. до 12.12.1984 г. с продължителност 04 години, 11 месеца и 01 дни,
както и е указана възможността да се представи и „УП-2“ с осигурителен доход за
времето преди 30.09.1975 г., като следва да се изясни и включи в базисния
период неоформен стаж в ДСК "Отдих и туризъм" Толбухин за периода от
14.06.1974 г. до 21.09.1974 г.
С.П. е обжалвала Решение №
2153-15-174/01.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, като е приложила УП-2 № 28/12.09. 2017 г., издадено
от ТС "Чернатица" Пловдив, а по жалбата е било образувано
административно дело № 2792/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив,
ХІІ състав, приложено по настоящото дело.
С.П. е подала заявление - вх. №
1012-15-248/18.09.2018 г. с приложени документи, но по същите не е извършвана
преценка за относимостта им към правото и размера на пенсията, тъй като със
заявление вх. № 1012-15-248#2/17.10.2018
г. жалбоподателката изрично е заявила,
че желае пълния набор от документи, ведно със заявлението да бъдат препратени
на Съда по образуваното административно дело.
С влязло в сила решение №
2385/15.11.2018 г. Административен съд - Пловдив се отменя решение №
2153-15-174/01.09.2017 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, в частта с която е
потвърдено разпореждане № ********** /Протокол 2142-15-26/29.06.2017 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, в частта, с
която считано от 21.02.2003 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на С.К.П. в минимален размер и самото
разпореждане в тази му част. По това дело, към доказателствения материал са
приобщени документи за стаж, представени от жалбоподателката, както следва: удостоверение
УП-3 от 08.11.2017 г., издадено от Кооперация „Български кредитен съюз“ и удостоверение
обр. УП-13 № 5506-06-2574/1/05.09.2017 г., издадено от отдел "ООА"
при ТП на НОИ-Враца), както и удостоверение за родствени връзки №
94-С/06.11.2018 г. издадено от Район „Източен“ Община Пловдив и удостоверение
за раждане от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане № 95/ 31.01.1975 г.
от Община Лом, област Монтана.
По силата на съдебното решение, преписката
е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ
Пловдив за ново произнасяне относно правото на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на П. по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, при съблюдаване на
дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона, като е
прието, че описаните в т. 9 от съдебното решение документи (УП-2 № 28/12.09.2017
г., издадено от ТС "Чернатица" Пловдив, удостоверение УП-3 от
08.11.2017 г., издадено от Кооперация Български кредитен съюз, удостоверение
обр. УП-13 № 5506-06-2574/1/05.09.2017 г., издадено от отдел "ООА"
при ТП на НОИ-Враца,удостоверение за родствени връзки № 94-С/06.11.2018 г. на
Район Източен - Община Пловдив и удостоверение за раждане от *** г., издадено
въз основа на Акт за раждане № 95/ 31.01.1975 г. от Община Лом, област
Монтана), налагат нова преценка на правото на пенсия по чл. 68, ал.3 от КСО на
лицето включваща определяне на индивидуален коефициент по чл.70, ал.3 от КСО и
лична пенсия в действителен размер.
В останалата част жалбата на С.П. е
отхвърлена като неоснователна.
В последващо развилото се
административно производство и в изпълнение на съдебно решение №
2385/15.11.2018 г. по административно дело № 2792/2017 г. на Административен
съд Пловдив е издадено разпореждане № ********** /Протокол № N01206/29.05.2020
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, с което на С.К.П.,
считано от 21.02.2013 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО в действителен размер.
С него е зачетен осигурителен стаж в
периода от 07.08.1967 г. до 19.12.1999 г., както следва: от втора категория
труд - 03 години, 05 месеца и 04 дни и
17 години, 07 месеца и 28 дни от трета категория труд, или общия осигурителен
стаж превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО е 21 години,
11 месеца и 11 дни. Изчислен е
индивидуален коефициент - 1.078, на основание чл. 70, ал. 4 от КСО, възоснова
на брутното трудово възнаграждение за периода от 01.01.1977 г. до 02.08.1981 г.
по представените образци „УП-2“ с осигурителен доход, а за липсващите периоди е
взет предвид доход на основание чл. 40 ал. 7 от НПОС-минималната работна
заплата за месец 01.1977 г. и от осигурителния доход за периода от 11.04.1997
г. до 18.12.1999 г.
В хода на задължителното административно
обжалване на разпореждане № ********** /Протокол №N01206/ 29.05.2020 г., по
жалбата от С.П., е установено, че не е съобразено удостоверение обр. УП - 3 №
1/ 08.11.2017 г. на Кооперация „Български кредитен съюз“ София, както и други
документи, описани в т.9 на съдебно решение № 2385/15.11.2018 г. на
Административен съд - Пловдив (удостоверение за родствени връзки №
94-С/06.11.2018 г. на Район Източен - Община Пловдив и удостоверение за раждане
от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане № 95/ 31.01.1975 г. от Община
Лом, област Монтана).
С решение № Ц2153-15-142/24.08.2020 г.
на директора на ТП на НОИ-Пловдив, разпореждане № ********** /Протокол №
N01206/29.05.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -
Пловдив е отменено и преписката с върната на длъжностното лице по чл. 98, ал.1
от КСО за ново произнасяне в съответствие с мотивите на това решение.
В изпълнение на Решение №
Ц2153-15-142/24.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ и на влязлото в сила
съдебно решение № 2385/15.11.2018 г. по административно дело № 2792/2017 г. на
Административен съд Пловдив е издадено процесното разпореждане № ********** /Протокол
№ N01004/05.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
По
силата на това разпореждане на С.П. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Размерът на пенсията е
определен при зачетен осигурителен стаж от втора категория труд - 03 години, 05
месеца и 04 дни и 19 години, 02 месеца и
21 дни от трета категория труд, а общият осигурителен стаж превърнат към трета
категория труд на основание чл. 104 от КСО е 23 години, 06 месеца и 24 дни. Както се посочи по-горе, на
основание чл. 70, ал. 4 от КСО, от брутното трудово възнаграждение за периода от 01.01.1977 г. до 02.08.1981 г.
и от осигурителния доход за периода от 11.04.1997 г. до 18.12.1999 г. е
изчислен индивидуален коефициент - 1.078.
В развилото се административно
производство, са отчетени и съобразени факти, водещи да благоприятен за
жалбоподателката резултат. При определяне размера на пенсията с процесното
разпореждане е зачетен осигурителен стаж, незачетен с предходни разпореждания,
както следва: за отглеждане на малко дете от 13.12.1974 г. до 10.07.1975 г. -
06 месеца и 27 дни и от 01.11.1975 г. до 31.12.1975 г. - 01 месец и 12 дни; за времето от 15.05.1995 г. до 29.03.1996
г. с продължителност 10 месеца и 14 дни на длъжност "касиер" в Кооперация
„Български кредитен съюз“, или общо 1 години, 06 месеца и 23 дни. По
удостоверение обр. УП - 3 № 1/ 08. 11.2017 г. на Кооперация „Български кредитен
съюз“ е зачетен осигурителен стаж - 10 месеца и 04 дни, за времето от
15.05.1995 г. до 29.03.1996 г., придобит на длъжност "касиер ".
Във връзка с Удостоверение за родствени
връзки № 94-С/06.11.2018 г. издадено от Район „Източен“ - Община Пловдив и Удостоверение за раждане от *** г., издадено
въз основа на Акт за раждане № 95/ 31. 01.1975 г. от Община Лом, област Монтана
е зачетен осигурителен стаж за времето от 13.12.1974 г. до 10.07.1975 г. - 06 месеца и 27 дни и от
01.11.1975 г. до 13.12.1975 г. - 01месец и 12 дни, на С.П. като неработеща майка имаща едно дете - Цветелина
Георгиева Улан, с ЕГН **********. Констатацията на органа не е спорна и тя е в
изпълнение на разпоредбата на т. 9, ал.
4 и 5 от 61 ПМС /ДВ., бр.2 от 1968/ на неработещите жени при бременност,
раждане и за отглеждане на първо дете се зачита за осигурителен стаж - 12
месеца, а времето от 10.07.1975 г. до 01.11.1975 г. е зачетено за осигурителен
стаж като артист- акробат от втора категория труд.
Относно липсата на пенсионното досие на
жалбоподателката от архива на ТП на НОИ-Пловдив и значението на това
обстоятелство към получаваната от нея пенсия, и към производството по чл. 99 от КСО, са изложени мотиви по решение № 2385/15.11.2018 г. по административно дело
№ 2792/2017 г. по описа на Административен съд-Пловдив, и в тази връзка съдът
намира изложеното с процесната жалба за неоснователно.
В това производство жалбоподателката не е
представила други документи, удостоверяващи стаж и доход, извън зачетения от
страна на осигурителния орган. Събраните в съдебното производство доказателства
установяват обоснован извод от страна на административния орган за осигурителен
стаж, доход и размер на пенсията, правилно установени с разпореждането и решението,
предмет на спора.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката, че от административните актове не става ясно, защо стажът е
зачетен от втора категория и трета категория по съответните периоди и длъжности
вместо от първа, втора и трета категория. По административната преписка /л.142
и сл./, като част от пенсионното досие, е налице „Опис на осигурителен
стаж", от който се установява кой зачетен от пенсионния орган осигурителен
стаж на С.П. към коя категория е отнесен. По несъмнен начин е установено, че П.
няма придобит осигурителен стаж от първа категория, а единствено такъв от втора
категория и от трета, като в тази връзка със сила на присъдено нещо се е
произнесъл съдът с влязлото в сила съдебно решение №2385/15.11.2018 г. по
административно дело №2792/2017 г. по описа на Административен съд-Пловдив.
Доколкото в хода на настоящото
производство, се преценява законосъобразността на разпореждането, след
изпращането на преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
при ТП на НОИ за ново произнасяне
относно правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.К.П. при
условията на чл.68, ал.3 от КСО признато с Разпореждане №**********/ Протокол
2142-15-26/29.06.2017 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ
Пловдив, при съблюдаване на дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона, то в тази връзка, пенсионният орган, не е преповтарял мотивите на вече частично
отмененото разпореждане № **********/Протокол 2142-15-26/29.06.2017 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив. Този подход е обоснован,
като се има предвид, че в мотивите си съдът по административно дело №2792/2017
г. по описа на Административен съд-Пловдив е посочил, че този му извод, не се
променя от представените от жалбоподателката в хода на съдебното производство
писмени доказателства, описани в т.9 от съдебното решение.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката за липса на произнасяне относно дохода по УП-2 №28/12.09.2017
г., издадено от ТС "Чернатица" Пловдив и сравнение на индивидуалния
коефициент за този период с установения за периода 01.01.1977 г.- 02.08.1981 г.
като в тази насока следва да се отбележи, че в административното производство П.
не е изразявала желание пенсията й да се изчисли от тригодишен базисен период
10.01.1980 г. - 10.01.1983 г., доколкото доходът по това удостоверение за
осигурителен доход е за времето от 10.01.1980 г. до 31.12.1982 г.
Ведно с това, няма спор, че този документ
е представен от П. към жалба вх.№1012-15-263/28.09.2017 г. до Административен
съд-Пловдив, като в съответствие с указанията на Съда, част от дохода,
удостоверен с него е взет предвид при формиране на индивидуален коефициент и
размер на пенсията, определени с процесното разпореждане № ********** /Протокол
№ N01004/05.01.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Следва да се отбележи, че съобразно
константната и непротиворечива практика на ВАС, в тежест на жалбоподателя е да
удостовери продължителността и местоположението на трудовия си стаж,
осигурителния си доход, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния
орган.
По силата на разпоредбата на чл. 108,
ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при ТП на НОИ
да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време,
независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение
и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни
индикации. Това право административният орган е реализирал и констатираните
факти и наложените изводи не променят установеното по несъмнен начин различие
между действително положения от С.П. стаж и зачетеният й при отпускане на пенсията
през 1999г.
Необходимо е да се отбележи, че съгласно
изискванията на НПОС (в относимата редакция) в пенсионното досие не се
съхраняват документи за стаж на лицата, поради което и за пенсионния орган не
съществува задължение да пази същите.
Няма съмнение, че в развилото се
административно производство за С.П. е съществувала възможността по реда на
чл.99, ал. 3 от КСО да докаже целия си стаж, като представи нови доказателства,
въз основа на които да се направи нова преценка относно правото и на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В доказателствена тежест на С.П. е да
докаже наличието на своя трудов/осигурителен стаж. По отношение съществото на
извода на ответника – за правилност на оспореното пред него разпореждане, то
следва да се посочи, че при съдебното дирене се установи, че ответникът е
преценил всички релевантни по въпроса за изменението на лична пенсия на С.П.,
доказателства. В обобщение следва да се посочи, че установеният реално стаж не
води до извод, различен от възприетия от ответника, а и от пенсионния орган. Обективно
погледнато, това обосновава и изводите на настоящия състав на съда за
неоснователност на жалбата на лицето, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
При посочения изход на спора, в полза на
ТП на НОИ – Пловдив за осъществената юрисконсултска защита следва да се присъди
сумата в размер на 100 лв. съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.
Предвид горното, Административен
съд Пловдив, II отделение, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.П., с ЕГН **********,
срещу Решение № 2153-15-80/11.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба - вх. № 1012-15-75/11. 02.2021 г. срещу
разпореждане № ********** /Протокол № N01004/05. 01.2021 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив.
ОСЪЖДА
С.К.П., с ЕГН **********,***, разноските по делото в размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/