№ 44
Силистра,
09.03.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на втори март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета Александрова
при секретаря Данаила Г., като
разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д. № 177 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Й.А.Ачрез законни представители родителите Р.Г.П., и А.А.О., и чрез процесуален представител, моли да бъдат
осъдени ответниците да му заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 30 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 12 952 лв.,
причинени му от малолетното им дете при стрелба с прашка на 31.03.2018 г. и
увреждане на дясното му око, , ведно със законна лихва върху главниците от
датата на увреждането 31.03.2018 г. до окончателното изплащане, претендира
разноски.
Ответниците А.А.М., и К.Д.М., в качеството си на родители и
законни представители на малолетното дете А.А.А.,
чрез процесуални представители оспорват исковете и молят да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани, претендират разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Алфатар,
Силистренска област, не изпраща представител и не е депозирала становище.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обективно и
субективно обединени искове с правно основание чл.48, ал.1 във връзка с чл.45 и
чл.53 от ЗЗД.
Ищецът Й.
чрез родителите си твърди, че на 31.03.2018 г. (тогава е бил на десет години)
след обяд със сестра си и нейна приятелка са слезли от училищния автобус в
центъра на селото и са тръгнали за вкъщи. От една странична уличка се е появило
детето на ответниците А. (тогава шестгодишен) с прашка, в която поставил камък,
стреля и улучва Й. в дясното око, той изпищява и притичва в близкия магазин,
където работи майка му. Приет е в офталмологичното отделение на Силистренската
болница и след тридневен престой е насочен в специализирана офталмологична
болница в София VISION СОБАЛ, където му е направена операция. След наблюдение и
контролни прегледи е извършена втора операция в същата болница. Последвали са
още две операции в Р Турция и предстои следваща пета операция. До настоящия
момент твърдят и представят писмени доказателства за имуществени вреди
(медицински и транспортни разходи) 12 952 лв. За претърпените болки и
страдания претенцията за неимуществени вреди е 30 000 лв.
В писмения
отговор ответниците възразяват, че описаният механизъм на увреждането в
исковата молба не отговаря на истината. На 31.03.2018 г. след обяд ответницата
си вършела домакинската работа, свекърва ѝ позволила на А. и сестричката
му да излязат да играят в парка. По разказ на децата тя заявява, че Й. е казал
на А. да стреля с прашката нагоре и при падане камъчето е улучило дясното око
на ищеца. Ответниците са организирали и финансирали пътуването на последния и
родителите му до София. Твърдят, че са възпитавали добре детето си и не следва
да носят отговорност за вреди. При условията на евентуалност оспорват размера.
Деликтната
отговорност по чл.48, ал.1 от ЗЗД е специална спрямо общата законова
отговорност по чл.45 от ЗЗД, правилно наречена от процесуалния представител на
ищеца презумптивна отговорност, съгласно която родителите, които упражняват
родителските права, отговарят за вредите, причинени от непълнолетните им деца,
които живеят при тях. Тази отговорност представлява гражданскоправна
санкция за недобре изпълнен родителски дълг по възпитание и контрол на
непълнолетни деца. При тази отговорност е достатъчно да е нанесена вреда от
непълнолетно дете, родителите да упражняват родителски права и да живеят при
детето. Не се изследва вина на детето, нито на родителите. Съгласно чл.48, ал.3
от ЗЗД отговорността отпада само, ако последните не са били в състояние да
предотвратят настъпването на вредите.
В процесния
случай не се спори, че детето на ответниците е простреляло с прашка дясното око
на ищеца, че са последвали четири операции на окото, че то е претърпяло и
продължава да търпи болки и страдания, че родителите му са плащали за
операциите и други свързани с тях разходи.
Механизмът
на увреждането в неговите детайли не е от значение. Важното е фактът на
увреждането, настъпили вреди и причинна връзка, които са условие за отворността
на ответниците като родители на детето, което е причинило увреждане. В тази
връзка свидетелските показания освен, че са косвени (преки свидетели са само
деца), нямат и значение, защото не е важно кой какво е чул за увреждането.
Приложеното
Решение на ТЕЛК от 25.03.2019 г. констатира „слепота“ на дясно око и 50%
инвалидност. Приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвена
от офталмолог сочи пълна липса на зрение на увреденото дясно око без
перспектива за подобрение и опасност за увреждане на здравото ляво око.
Ответниците се опитват да омаловажат степента на увреждане, като твърдят
генетична предразположеност, но това нито е доказано, нито има значение, защото
слепотата е от увреждането. Несъстоятелни са и възраженията по размера на
разходите в главна посока необходими ли са били всички операции, особено тези в
Р Турция. Няма нужда да се доказва, че всеки отговорен родител ще прибегне към
всяка възможност за лечение. Същото се отнася и за размера на разходите. Те са
претендирани само в документирания им размер. Логично е да се отчете, че при
всяко пътуване и болничен престой за ищеца и придружаващите го лица има и
допълнителни разходи за хранене и хигиенни нужди, които въобще не са добавени.
Последиците
като болки и страдания освен с гласни доказателства, се потвърждават
категорично от заключението на психолог-психотерапевт, което е подробно,
детайлно и изключително професионално. Вещото лице констатира, че увреждането и
загубата на зрение на дясното око са стресогенни и
травматични, че водят до неумение за справяне, влошаване на концентрацията,
страхове, физиологически проблеми (дихателни и речеви спазми, гризане на нокти,
нервна възбуда, заекване). Детето е с депресия, повишена тревожност, страхува
се от провал, самота, подигравки, унижение, неяснота за бъдещето, които водят
до социална изолация и влошаване на учебния му процес. Препоръчва се работа с
психолог. По този въпрос ответниците имат възражение, че до настоящия момент не
е ползвана психологическа помощ. На това възражение следва да се отговори, че
приоритет на родителите на ищеца е било физиологичното лечение. Не бива да се
забравя, че семейството живее в малко село без такива специалисти и е с
ограничени финансови възможности – обезщетяването на вредите ще помогне да се
ползва помощта на психолог.
Плащането
на разходи за първата операция от ответниците, за което не се спори, е косвено
признание за тяхната отговорност. Отказът на съгласие за разпит на децата им за
събитието, говори за бягство от тази отговорност. В защитата по същество
процесуалният им представител описва едни наречени от него „най-вероятни“
начини на увреждане, причини и последици, което е несериозно. Дори има твърдения,
че ответниците търпят вреди от заплахи на родителите на ищеца, за което е
сигнализирана прокуратурата, но без резултат.
Съществено
е и следва да се обсъди възражението, че вторият ответник, баща на А., не е
отговорен, тъй като живее и работи в Германия. Не е ясно от кога и в колко
месеца в годината е бил в чужбина. Ясно е обаче, че той упражнява родителски
права, основно живее в едно домакинство със съпругата и децата си. Грижата и
възпитанието на родителя се изразяват в предварителни мерки и временното
отделяне от детето не го освобождава от тези задължения, съответно не го
освобождава от отговорност за причинени вреди. Първо, едно седемгодишно дете не
бива да бъде оставяно без надзор извън дома си. Второ, ответниците дори „не
били разбрали“, че А. има прашка. И най-важното, те са били длъжни да му
обяснят, че прашката е опасна за околните и че трябва да не извършва действия,
които може да ги увредят.
Предвид
изложеното, предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат
уважени. Както бе посочено, имуществените вреди практически за по-големи. Съдът
счита, че размерът на иска за неимуществени вреди също е занижен. Ищецът е
увреден за цял живот, регресия не е възможна. Затова искането за намаляване на
претенцията е неоснователно.
Неоснователно
е и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищеца. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 по цена на
исковете минималното адвокатско възнаграждение е 1818 лв., платени са 2000 лв.,
близки до минимума, а и делото е със значителна фактическа и правна сложност.
Разноските следва да се присъдят съгласно представения списък в размер на
4 198 лв.
Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на съда и 100 лв. за
съдебно-психологическата експертиза,
която отказаха да внесат като депозит.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.А.М., и
К.Д.М., в качеството си на родители и законни представители на малолетното дете
А.А.А., да заплатят солидарно на Й.А.А., чрез законните му представители и родители Р.Г.П., и А.А.Ообезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 12 952 (дванадесет хиляди деветстотин
петдесет и два) лв., причинени от малолетното им дете при стрелба с прашка на
31.03.2018 г. и увреждане на дясното око на Й., ведно със законна лихва върху главниците
от датата на увреждането 31.03.2018 г. до окончателното изплащане, както и
разноски по делото в размер на 4 198 (четири хиляди сто деветдесет и осем)
лв.
ОСЪЖДА А.А.М., и
К.Д.М., да заплатят солидарно по сметка на Силистренски окръжен съд част от
възнаграждението на вещо лице детски психолог в размер на 100 (сто) лв.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: