РЕШЕНИЕ
Номер |
|
от
|
03.07.2019 |
Град
|
М. |
|
Мездренския районен |
съд |
|
граждански
|
състав |
||
|
|
|
|
|
|||
В |
Открито |
заседание на 21.06.2019 г. в следния състав: |
Председател |
ИВАН ВЪТКОВ
|
Секретар |
Валя
Пенова |
като разгледа докладваното от |
Съдия
Вътков |
гражданско |
дело номер |
351 |
по описа за |
2019 |
година. |
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Г.Г.Т., ЕГН **********
***, в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете А.П.Й.
ЕГН **********, е предявила иск против П.Г.Й. *** с ЕГН ********** за
увеличаване на присъдена по гр. дело № 1042/16 г. на МзРС издръжка, която
ответника е осъден да заплаща на детето си А.П.Й. ЕГН **********, чрез майка му
и законен представител Г.Г.Т., ЕГН ********** от 105 лв. месечно на 180 лв.
месечно, считано от 21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до окончателното изплащане.
Искът
е с правно основание чл. 150 вр. с чл. 143 ал. 1 СК.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК от ответника е
постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска по размер.
Твърди, че не са настъпили изменения на обстоятелствата при които е определена
предходната издръжка. Твърди, че и преди предявяване на иска е изплащал
издръжка в размер на по 115 лв. месечно, както и още 15 лв. на месец за разходи
за мобилен телефон. Признава иска по основание, но го оспорва по размер.
Твърди, че исканата издръжка е прекалено завишена.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Приложен е социален доклад, изготвен от ДСП М..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане на детето А.П.Й. ЕГН
**********, същото е родено на *** г. от майка Г.Г.Т., ЕГН **********,
и баща - П.Г.Й. ЕГН **********. Към момента детето е малолетно.
В исковата молба се
твърди, а и от представеното заверено копие на Решение № 196/14.09.2016 г.
постановено по гр. дело 1042/2016 г. на МзРС, се установява, че с горното
решение сключения между страните граждански брак е прекратен по взаимно
съгласие, родителските права по отношение роденото по време на брака дете -
Александър са предоставени за упражняване от майката Г.Т., а на бащата е
определен режим на виждане с детето, както и бащата се е задължил да заплаща
месечна издръжка на детето А.П.Й., роден на *** г. в размер на 105
лв. чрез майка му и законен представител Г.Т., считано от 14.09.2016 г. до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
В исковата молба се твърди, че от
определяне на предходната издръжка са изминали близо две години и половина,
детето е пораснало, нараснали са и нуждите му от издръжка. Към момента на
подаване на исковата молба детето е ученик в VI клас на ОУ „Х.Б.“
гр. М..
Майката не е представила документ за
доходите си, поради което при определяне на издръжката, съдът взема за база
минималната работна заплата за страната, която към момента е 560 лв.
Ответникът е представил удостоверение за
дохода си, от което се установява, че средно месечното му възнаграждение за
последната година преди завеждане на делото е в размер на 980 лв.
По делото е разпитан свидетеля Д. доведен от
ответника, който твърди, че бащата полага грижи за детето си. Два пъти в
годината го води на море – в чужбина и в България, също му плаща и месечните
сметки за телефона. Води го на курсове във Враца по английски. Тъй като
ответника е компютърен специалист, детето е задоволено от към компютри, игри и
телефони. Твърди, че майката не спазва режима на виждане на бащата с детето.
В представения по делото социален доклад
изготвен от ДСП М. е посочено, че след съответното проучване социалните
работници са установили, че майката работи на постоянен трудов договор, редовна
смяна, не се подпомага от ДСП М.. Детето е завършило успешно последната учебна
година с отличен успех. Майката полага адекватни грижи за детето, но е
споделила, че е настъпила промяна в неговата възраст и нуждите му са увеличени.
При така установеното от фактическа страна, се
налагат следните правни изводи:
Изменение на предходно определената издръжка следва да
бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на
които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на
предявената искова претенция с правно основание чл. 150 от СК се обуславя от
настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени
промени в нуждите на детето и/или във възможностите на родителя, полагащ грижи
за детето, и/или възможностите на дължащия издръжка родител.
От определяне на предходната издръжка са изминали две
години и десет месеца, през който период безспорно е настъпило съществено
изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката с предходното
решение. Детето е пораснало, ученик е в шести клас, като от есента ще бъде в
седми клас. Безспорно са нараснали и нуждите му от издръжка. Обстоятелството,
което е променено, е и новия размер на минималната работна заплата за страната,
в сила от 01.01.2019 г., който е 560 лв., което е ноторен факт. При това
положение законово гарантираният минимален размер на издръжката е 140.00 лв.
Грижата за
непосредственото отглеждане и възпитание на детето е поела майката, която изпитва
затруднения от материален характер.
Липсват обстоятелства, които изключват задължението на
ответника да дава издръжка, както и такива, които дават основание да се
отхвърли иск за увеличаването й за в бъдеще. Съдебната практика е постоянна в становището си, че издръжката се
определя за един бъдещ период от време и целта й е да задоволи максимално
нуждите на детето, съобразявайки и възможностите на родителите. Във всички
случаи обаче приоритетът е интересът на детето.
Въз основа на
тези обстоятелства, съдът намира, че е налице изменение на обстоятелствата, при
които е определен предходния размер на издръжката, което е предпоставка за
уважаване на предявената искова претенция с правно основание чл. 150 от СК. Искът
е доказан по основание.
Размерът на
издръжката се определя по правилата на чл. 142 от СК - според нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Съгласно чл. 142 ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, без да е определен максимален размер. А минималната работна
заплата от 01.01.2019 г. е 560 лв., от което следва, че минималната издръжки би
следвало да бъде 140 лв.
С оглед данните по делото –
възрастта на детето и доходите на родителите, съдът намира, че то се нуждае от
месечна издръжка в размер на 280 лв.
Относно възможностите на родителя, даващ издръжка,
съдът намира, че същият с оглед средно месечното му възнаграждение за
последната година, реализира доход, който му позволява да заплаща месечна
издръжка в размер на 160 лв. месечно.
Безспорен е факта, че родителите следва да заплащат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Безспорен е и факта, че ответника
е човек в трудоспособна възраст, и е длъжен да заплаща средства, нужни за
издръжката на детето му. Съдът намира, че ответника, предвид данните по делото,
е в трудоспособна възраст, и следва да намери начин да реализира по-високи
доходи, и да заплаща издръжка в по -
висок от определения досега размер.
Съдът счита, че издръжката на детето, дължима от
бащата, следва да се определи в размер по 160 лв., или същата следва да се
увеличи с 55 лв. месечно, като общо увеличената издръжка е в размер на малко
повече от 5 лв. дневно за месеца, и в никакъв случай не може да се приеме, че е
в прекалено висок размер. При определяне на размера, с който следва да бъде
увеличена издръжката, съдът взе предвид периода от определяне на предходната
издръжка, както и това, че тя е определена със споразумение между страните по
бракоразводно дело.
Останалите нужди на детето ще следва да се поемат от майката,
която полага и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му.
Съгласно т. 21 от Постановление №
5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, началният момент на увеличението или
намалението на издръжката по чл. 86 СК/отм./, сега чл. 150 СК, е от деня на
предявяване на иска, поради което в конкретният случай, издръжката следва да се
присъди от 21.03.2019 г.
Предвид разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД, издръжката следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяко
просрочено задължение, считано от първия ден на месеца следващ този, за който
се дължи.
С оглед изхода на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 4% върху
тригодишните платежи, върху увеличения размер на издръжката.
Следва да бъде постановено и предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242 ал. 1 ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената с Решение № 196/14.09.2016 г. по
гр. дело
№1042/2016 год. по описа на МзРС издръжка, която
П.Г.Й. *** с ЕГН ********** се е задължил да заплаща на детето
си А.П.Й.
ЕГН **********, чрез майката и законен представител Г.Г.Т., ЕГН ********** в размер на 105 лв., считано от 14.09.2016 г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, като
УВЕЛИЧАВА същата от 105 лв. на 160
лв. месечно, и ОСЪЖДА П.Г.Й., ЕГН **********,
да заплаща месечна издръжка на детето си А.П.Й. ЕГН **********,
чрез майката и законен представител Г.Г.Т., ЕГН **********, в размер на по 160 лв. месечно, считано от 21.03.2019 год., до настъпване
на основания за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, до окончателното и изплащане, считано от
първия ден на месеца следващ този, за който се дължи, като ОТХВЪРЛЯ иска за увеличение на издръжката в останалата му част до
пълния предявен размер за сумата над 160 лв. до 180 лв., като неоснователен и
недоказан.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за издръжка, на
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.Г.Й.,
ЕГН **********,
да заплати такса в полза на МРС върху увеличението на издръжката
в размер на 79.20 лв.
ОСЪЖДА П.Г.Й.,
ЕГН **********,
да заплати на Г.Г.Т., ЕГН **********, деловодни разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 311 лв.
ОСЪЖДА Г.Г.Т.,
ЕГН ********** да заплати на П.Г.Й., ЕГН **********, деловодни разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 34 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението
до страните.
Районен
съдия: