№ 307
гр. Шумен, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Ц.В.К.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201460 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №22-0869-003520 от 12.12.2022 год. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, само в частта, с която на С.
М. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание
чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление в
обжалваната част, като в жалбата си излага конкретни съображения в подкрепа на искането.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
Процесуалният представител на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва
жалбата, като моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.09.2022 год. около 01.50 часа жалбоподателят С. М. С. управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес Е 220 ЦДИ“, с рег.№Н0719КВ, собственост на И. С. М., с
ЕГН**********, като се движел в гр.Шумен по бул.“Симеон Велики в посока ул.“Алеко
Константинов“ . При спирането му за проверка до ресторант „Примо“ било констатирано, че
посоченото моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред в Република
България, както и че същото е със служебно прекратена регистрация на основание
разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 31.08.2022 год.
По този повод на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA, №705896 от 04.09.2022 год., като актосъставителят е
посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1, предл.първо от
ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. Впоследствие не
се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал
допълнителни писмени възражения.
След съставяне на акта административно-наказателното производство е било
прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била
изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
05.12.2022 год. било отказано образуване на наказателно производство, а преписката била
върната на сектор ПП при ОД на МВР – Шумен. Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №22-0869-003520 от 12.12.2022 год. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на С. М. С., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на
основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
След получаване на наказателното постановление с Разписка
№0600019057335691/23.06.2023 год. жалбоподателят е заплатил наложената му с
наказателното постановление „глоба“, като с жалбата обжалва същото само в частта относно
наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
Н. Т. Н. и на свидетеля Л. М. С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Н. Т. Н.
и Л. М. С., доколкото същите са последователни, непредубедени и кореспондират както
помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал и с
2
установената и описана от съда фактическа обстановка. И двамата лично са участвали в
извършената проверка на жалбоподателя и показанията им почиват на техни преки и
непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелстват.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Доколкото непосредствено след връчване на наказателното постановление
жалбоподателят е заплатил наложената му глоба се налага извода, че в тази част
наказателното постановление на основание разпоредбата на чл.79б, ал.2 от ЗАНН е влязло в
сила. В същото време в жалбата изрично е посочено, че се обжалва наказателното
постановление единствено в частта относно наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, поради което предмет на разглеждане в настоящото производство е
единствено тази част от наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек
автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради обстоятелството, че
по отношение на същия не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, поради
което се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, последният е
осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В същото време обаче от материалите по делото не се установява собственикът на
автомобила или пък жалбоподателя да са били уведомени по някакъв начин за
обстоятелството, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно. Това
обстоятелство е било установено от извършената от служебна проверка в базата данни. В
хода на извършената предварителна проверка по преписка №4570/2022 год. по описа на
ШРП е установено, че собственикът на автомобила не е бил уведомен, че регистрацията на
автомобила е служебно прекратена, като същият не е получавал уведомление от
Гаранционния фонд или пък писмо от Застрахователна компания, с които да е бил уведомен,
че сключената по отношение на автомобила застраховка „Гражданска отговорност“ е
изтекла, както и уведомление че поради този факт регистрацията на автомобила е била
служебно прекратена. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и разпоредбата
на чл.143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това обстоятелство задължително се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Както бе посочено по-горе в
настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства собственикът на
автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за това обстоятелство.
3
Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на
проверката водачът е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на
посоченото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение. При
преценка на субективната страна на деянието съдът съобрази и изложените от страна на
жалбоподателя мотиви, които са го провокирали да поеме управлението на посочения
автомобил, а именно съмнение, че съпругата му се е натровила с гъби и необходимостта
спешно да бъде откарана до болнично заведение.
В подкрепа на този извод е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 год. по
ТД №3/2022 год. на ОС на наказателна колегия на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно
което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание
водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление в частта относно
наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, доколкото в останалата си
част наказателното постановление е влязло в сила и не е било обжалвано, се явява
необосновано и недоказано и само на това основание подлежи на отмяна.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано. В тази връзка при преценка на направеното от страна на
процесуалният представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за
неоснователно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от
представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за
процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 500 лева. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
4
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият
състав намира, че възнаграждението е определено в размер на абсолютния размер, посочен в
разпоредбата на чл.18 ал.4 от същата наредба / в сила към датата на сключване на договора
за правна помощ и защита/. С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 500 лева, включващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0869-003520 от 12.12.2022 год. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, само в частта, с която на
С. М. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено
административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/
месеца на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
В останалата си част относно наложеното наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева наказателно постановление №22-0869-003520 от 12.12.2022 год. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОД на МВР – гр.Шумен да заплати
на С. М. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** сумата от 500 лева
/петстотин лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5