Р Е
Ш Е Н И Е
№ ………./………….
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд -
Варна, четвърти тричленен състав, в публично заседание на шести октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница
Кръстева и с участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа
докладваното от председателя канд. № 1736 по описа на Административен съд гр.
Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП
Варна, подадена чрез гл. юриск. Е. А., срещу решение № 897/30.06.2022 г., постановено
по анд. № 2037/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № 12-14033/13.08.2012 г., издадено от жалбоподателя по налагане на С.Р.Р. с ЕГН **********, на „имуществена санкция“
в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 179 във вр. чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
Релевира
се допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т.1 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се погрешна преценка на районния съд за
незаконосъобразност на оспореното НП поради изтичане на предвидената в закона
давност по чл. 81, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Според изложеното в жалбата, следва да се прави разграничение между: 1/
погасяване на възможността на наказващия орган да реализира правомощията си и
да санкционира нарушителя като издаде срещу него наказателно постановление и 2/
погасяване на възможността наказващият орган да реализира правомощията си по
изпълнение на наложеното наказание с влязло в сила НП. В допълнение се сочи, че
според чл. 82, ал.2 на ЗАНН, давността започва да теча от влизане в сила на
акта, с който е наложено наказанието, а настоящият случай не е такъв .
Отправеното
искане към касационния съд е за отмяна на обжалвания съдебен акт на ВРС , като
вместо него се постанови потвърждаване на издаденото НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на касатора.
В
съдебно заседение касаторът не се явява и не се представлява , но депозирани
писмени бележки , в които поддържа касационната жалба.
Ответникът
по касация – С.Р.Р. не се явява и не се представлява. Не е изразено становище
по съществото на повдигнатия касационен спор.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Настоящият
тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е
процесуално допустима , тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата
е неоснователна поради следните съображения :
Предмет
на обжалване пред Районен съд – Варна е било НП № 12-14033/13.08.2012 г.,
издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Варна, с което на
С.Р.Р., ЕГН **********, е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 179 от ЗДДС, за
извършено нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС.
От
фактическа страна ВРС е приел, че при извършена на 19.05.2012 г. проверка в
информационния масив на ТД на НАП – Варна служител на териториалното звено на
НАП установил, че С.Р.Р. , като регистрирано по ЗДДС лице , не е изпълнил
задължението си да подаде
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.04.2012 г. – 30.04.2012
г. в ТД на НАП – Варна в срок до 14.05.2012 година.
За
констатираното нарушение на 27.06.2012 г. спрямо С.Р.Р. е бил съставен АУАН в
хипотезата на чл. 40, ал.4 от ЗАНН – по документи и в отсъствие на нарушителя.
След отправена до Ст. Р. покана същият се е явил в ТД- на НАП Варна на
06.07.2012 г. и е подписал акта без възражения.
На
13.08.2012 г. директорът на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Варна е издал
оспореното по съдебен ред НП .
Според
предходната съдебна инстанция АУАН и НП са съдържат изискуемите реквизити по
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Независимо от това издаденото НП е
било отменено с довод за изтекла погасителна давност, като за тази своя правна
теза ВРС се е позовал на тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен
съд, както и на разпоредбите на НК, приложими субсидиарно на основание чл. 11
от ЗАНН. Посочил е , че към датата на постановяване на съдебното решение е
преклудирана възможността за реализиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя . Административното нарушение е било извършено на
15.05.2012 г. и съобразно разпоредбата на чл. 34, ал.1, т.3 от ЗАНН , срокът на давността, който в случая е с
продължителност от 4 години и половина, е изтекъл на 15.11.2016 г., т.е. много
преди образуване на делото пред РС – Варна.
Касационната
инстанция счита обжалваното съдебно решение валидно и допустимо. При изследване на заявеното
оплакване за допуснато нарушение на
закона настоящият съдебен състав прецени като правилен крайният правен извод
на районния съд за незаконосъобразност на издаденото НП, но поради различни
правни съображения от посочените в
мотивите на обжалваното съдебно решение.
Видно
от диспозитивната част на издаденото НП касационният жалбоподател е наложил
имуществена санкция от 500 лв. на
физическото лице С.Р. В В лаконичните мотиви на процесното НП няма изложение на
фактически данни за статут на юридическо лице или едноличен търговец на субекта
на нарушението .
Според
цитираната в НП адимнистративнонаказателна разпоредба на чл. 179 от ЗДДС лице,
което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1,
декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде
в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични
търговци, в размер от 500 до 10 000 лева.
От
анализа на посочената правна норма става ясно , че субекти на това адм.
нарушение могат да бъдат както физически , така и юридически лица , но на
физическите лица се налага административно наказание “глоба“, а на
юридическите лица и еднолични търговци- „имуществена санкция“.
В
настоящия случай незаконосъобразно на физическото лице С. Р е
наложена имуществена санкция и поради тази причина издаденото НП подлежи на
отмяна по съдебен ред.
Изложената
в мотивите на обжалваното съдебно решение
теза на РС-Варна за изтекла
абсолютна погасителна давност е неправилна правна преценка , защото на ответника по касация е наложена
имуществена санкция, а не „глоба“ , а съгласно задължителното за съда по арг.
на чл. 130 от ЗСВ тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ВАС давностните срокове, предвидени за
изпълнение на административното наказание "глоба" в чл. 82, ал. 1, б.
"а", във вр. с ал. 2 и ал. 3 от Закона за административните нарушения
и наказания, не са приложими по отношение на "имуществената санкция".
Мотивиран
от изложените съображения Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 897/30.06.2022 г., постановено по анд. № 2037/ 2022 г. по описа на Районен съд –
Варна .
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: 1.
2.