№ 19225
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110101600 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявени са искове от В. Д. Д., И. И. Д., Г. И. Г. и А. И. М. (при квоти 5/8 за В. Д. и
по 1/8 за И. Д., Г. Г. и А. М.) срещу В. И. С., както следва - главен установителен иск по
реда на чл.54, ал.2 ЗКИР, с които се иска признаване за установено при посочените квоти
спрямо ответницата, че ищците са собственици на 68кв.м., представляваща реална част от
имот ПИ 00357.5361.171, евентуално съединен с установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са придобили по давност
реалната част от имота.
Ищците твърдят, че са съсобственици на дворно място с площ от 545 кв.м.,
съставлявало имот пл.№ 171 за който по РП, одобрен със заповед РД-50-090234/12.06.1984г.
бил отреден УПИ VIII-171 от кв.233 по плана на ******, заедно с построената едноетажна
жилищна сграда от 46кв.м. и стопанска сграда от 62кв.м., който имот съответствал на ПИ
00357.5361.171 по КККР на *****.
Твърди се, че поради грешно заснемане в КК на източната грА.ца на съсобствения им
имот по чл.51, ал.1, т.1 вр. т.2 ЗКИР открили процедура за изменение на КК, в съответствие
с източната грА.ца на собствения УПИ, със Заповед № 18-10227-26.10.2020г. на Началника
на СГК - София по чл.54, ал.4 вр. чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР било одобрено
изменение в КККР, но по жалба на ответницата било образувано пред АССГ адм.д. №
11602/2020г., по което с решение № 6948/24.11.2021г., АССГ отменило заповедта, като в
мотивите се посочвало, че било налице правен спор за материално право, което следвало да
се реши по общия исков ред, поради което се предявяват настоящите искове с искане
установяване погрешното отразяване на грА.цата, която по РП от 1984г. съответствала на
грА.цата по проекта за изменение на КККР от 2020г., която грА.цата била материализирана
с трайна ограда от 1984г. и изградената ограда не била местена, но погрешно поради грешка
процесният терен от 68кв.м. бил включен в съседния ПИ 00357.5361.172.
При условията на евентуалност се твърди придобиването по давност на процесните
реални части от м.05.1987г. до м.01.2012г, вкл. до предявяване на иска.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в който
намира иска за неоснователен. Твърди се, че планът от 1984г. не бил приложен към момента
на сделката от 1987г. в линията на праводателите на ищците, като регулацията от 1984г. не
била първа и вече били уредени сметки по регулация между съседите. Твърди се, че след
влизане в сила на плана от 1967г. по отношение на процесната грА.ца ответницата имала
разрешение за строеж на сграда, която била изградена на законово определеното разстояние
от вътрешната регулационна линия, което разстояние би било нарушени при евентуално
изместване на грА.цата, както се искало от ищците. Оспорва се и придобиването на реалната
част по давност.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
стрА.те и ангажирА.те по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно приетите и неоспорени по делото нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот, чрез Народен съвет по реда на чл. 20 от ЗСГ, се
установява, че въз основа на заповед № РД-09-01-70/08.07.1985г. на
председателя на ИК на РНС „9 септември“ – София, е определен за купувач
******* Д. на поземлен имот, описан в акта за собственост като имот,
представляващ дворно място с пространство от 545 кв.м., съставляващо
парцел VIII - 171, кв. 233 по плана на **********, заедно с едноетажна
жилищна сграда и стопанска сграда.
Видно от удостоверение за наследници изх. № РНИ22-УГ51-
1534/18.11.2022г., издадено от Столична община, *********, ******* Д. при
смъртта си е оставил наследници ищцата В. Д. Д. - съпруга, ищецът И. И. Д.-
син, и ищцата Г. И. Г. дъщеря.
От приетото уведомление изх.№ 20-45084/14.07.2020г., скица-проект №
15-826946-10.09.2020г. и заповед № 18-10227-26.10.2020г. се установява, че
ищецът е започнал процедура по изменение на КК, но поради наличието на
спор за материално право във връзка с постъпили възражения от собственика
на съседния имот с идентификатор № 00357.5361.172- ответницата по делото,
Началникът на СГКК - София издал заповед № 18-10227-26.10.2020г., с която
одобрил внесения проект.
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото
съдебно- техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че процесната реална част с площ от
68 кв.м. по кадастрална карта е включена в ПИ с идентификатор
00357.5361.172, а по действащ регулационен план е включена в УПИ VIII-
2
171. За територията имало три регулационни плана - първа регулация от 1926
г., регулационен план от 1967 г. и действащия до днес регулационен план от
1984 г. Първата регулация за територията е одобрена с Указ № 79/08.03.1926
г. и Заповед № 674/17.03.1926 г. на министъра на обществените сгради,
пътищата и благоустройството. Със Заповед № 2/21.05.1963 г. на
председателя на ИК на Коларовски РНС на основА.е § 76 от Правилника за
прилагане на закона за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ)
е одобрено и утвърдено изменение на дворищната регулационна линия между
парцели VIa-96 и ХII-97 от кв. 48 по плана на ********. Регулацията е
приложена за двата парцела въз основа на съгласие, обективирано в
нотариално заверено заявление. Съгласно следващия регулационен план от
1967 г. ПИ 00357.5361.171 представлява част от УПИ VI-2065, кв. 57, на
който регулационен план изменението на дворищната регулационна линия
между двата парцела не е отразено, а в периода от 1963 г. до 1967 г. не са
налице данни за изменение на регулационния план. Следващата извадка била
от одобрен Кадастрален план от 1977 г., който е бил действащ до влизане на
КК в сила и е послужил като кадастрална основа на регулационният план от
1984 г. Съобразно приетото заключение, регулационната грА.ца между УПИ
VIII-171 и УПИ IX-172 минава по имотната грА.ца между ПИ 171 и ПИ 172
от одобрения кадастрален план КК и КР за местността, одобрени със Заповед
№ РД-18-3/11.01.2012 г. на изп. директор на АГКК. При огледа на място
вещото лице е установило, че изградената между двата имота ограда съвпада
с югоизточната регулационна грА.ца на УПИ VIII-171, кв. 233 по
регулационен план от 1984 г.
Върху РП 1926 г. е изработено ЧИРП със Заповед № 2/21.05.1963 г.,
което е приложено, като в регулационен план от 1967 г. не е отразено. Вещото
лице посочва, че съответствие с вътрешната грА.ца по кадастралната карта,
влязла в сила 2012 г., има по отношение на регулационен план от 1967 г. На
следващо място, вещото лице дава заключение, че сметките по регулация са
уредени по отношение на одобреното ЧИРП със Заповед № 2/21.05.1963 г. В
случай на присъединяване на процесната реална част с площ 68 кв.м към ПИ
00357.5361.171, оставащата част от ПИ 00357.5361.171 трябва да отговаря на
изисквА.ята на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, а именно - в селата или части от тях с
преобладаващ равнинен характер изискването е най-малко 16м. лице и 500
кв.м. повърхност, като имотът отговаря на нормативните изисквА.я за лице и
3
площ, а изместването на имотната грА.ца няма да наруши законовото
изискване за разстояние от вътрешната регулационна линия по отношение на
сградата в ПИ 00357.5361.172, тъй като изместването на грА.цата между
двата имота ще бъде в съответствие с източната грА.ца на УПИ VIII-171 по
действащия регулационен план. В проведеното съдебно заседА.е при защита
на заключението вещото лице изяснява, че процесната реална част от 68 кв.м.
е отразена със защриховано в зелен цвят в представената към заключението
скица. Вещото лице посочва, че последният регулационен план е от 1984г.,
като процесната част от 68 кв.м. попада в имот № 172 по кадастралната карта,
а по регулация попада в имот № 171.
По делото са депозирА. гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля В. ********, живущи в съседни имоти на имотите на стрА.те.
Свидетелят ****** посочва, че многократно е посещавал имота на ищците от
осемдесетте години, когато наследодателят на ищците започнал да строи в
имота, както и заявява, че между двата процесни имота има междинна телена
ограда с бетонна основа. Свидетелят ******** потвърждава, че от 2004
година, от когато живее в съседство на стрА.те, двата имота на последните са
отделени с метална ограда с колци и стара ронеща се бетонна основа, както и
посочва, че оградата не е местена.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събрА.те
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по
свое убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основА.е чл.54, ал.2
ЗКИР за признаване за установено, че в действащата кадастрална карта е
налице грешка и не била нанесено вярно грА.цата между притежавА.я от
ищците 68кв.м., представляваща реална част от имот ПИ 00357.5361.171,
която се поддържа, че поради грешка неправилно е била заснета и нанесена
като част от съседния и собствен на ответника ПИ 00357.5361.172.
Искът е допустим с оглед това, че със заповед № 18-10227-26.10.2020г. на
изпълнителния директор на СГКК - София по чл.54, ал.4 вр. чл.54, ал.1 и
чл.51, ал.1, т.2 и ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР било одобрено изменение в КККР, но по
жалба на ответницата било образувано пред АССГ адм.д. № 11602/2020г., по
което с решение № 6948/24.11.2021г., АССГ отменило заповедта, така и с
оглед приетото в т.4 на ТР 8/2014г. на ОСГК на ВКС, че би бил допустим
4
дори да не е проведена административна процедура.
По така предявения иск в тежест на ищците е да установят чрез пълно и
главно доказване, че са собственици на имота (при заявените квоти), спрямо
който по предходния КП и действащия КП е налице грешка, изразяваща се в
неправилно нанасяне на грА.цата между собствения на ищците
00357.5361.171 и притежавА.я от ответницата 00357.5361.172, с която грешка
- източната реална част (с площ от около 68кв.м.), неправилно била заснета и
нанесена като част от съседния ПИ с идентификатор № 00357.5361.172, т.е. че
по действащите КККР собствения на ищците имот и съседния имот
(собственост на ответницата) са неправилно заснети като реалната част с
площ от около 68кв.м., неправилно била заснета и нанесена като част от
съседния ПИ собственост на ответниците, вместо като част от имота на
ищците. С оглед твърденията на ответницата - следва да докаже фактическите
твърдения, че регулационния план от 1984г. не е бил приложен, че не е първа
регулация и че към 1987г. имало уредени сметки по регулация.
При така събрА.я доказателствен материал съдът намира, че от приетия
по делото нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, чрез
Народен съвет по реда на чл. 20 от ЗСГ, се установява, че ******* Д. е
закупил поземлен имот, описан в акта за собственост като имот,
представляващ дворно място с пространство от 545 кв.м., съставляващо
парцел VIII - 171, кв. 233 по плана на **********, заедно с едноетажна
жилищна сграда и стопанска сграда, който поземлен имот е отразен с
идентификатор 00357.5361.171 по КККР на *****, одобрени със заповед №
РД-18-3/11.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри
имат декларативно действие - отразяват данни за имотите, като
неправилното отразяване на тези данни не води до пораждане, изменение или
погасяване на правото на собственост. В тази връзка подлежи на изследване в
какъв обем е било правото на собственост на стрА.те, положението на
имотите вкл. по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната
карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях и дали
кадастралната карта отразява вярно грА.ците на имота.
От събрА.те по делото доказателства безспорно се установява, че ищците
са съсобственици при заявените квоти на поземлен имот, представляващ
5
дворно място с пространство от 545 кв.м., съставляващо парцел VIII - 171, кв.
233 по плана на **********, заедно с едноетажна жилищна сграда и
стопанска сграда, придобито от тях по силата на наследствено
правоприемство от общия им наследодател ******* Д., починал на
27.02.2021г. Видно от удостоверение за наследници изх. № РНИ22-УГ51-
1534/18.11.2022г., издадено от Столична община, *********, ******* Д. при
смъртта си е оставил наследници ищцата В. Д. Д. - съпруга, ищецът И. И. Д.-
син, и ищцата Г. И. Г. - дъщеря, които наследяват при равни дялове /чл. 5, ал.
1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН/, доколкото не се твърди и установява да са се отказали
от наследството. Следователно, след смъртта на ******* Д., правото на
собственост върху процесния имот е преминало върху посочените лица при
квоти 5/8 за преживялата съпруга (1/8 по наследство и 4/8 от прекратена СИО)
и по 1/8 за всяко дете.
Процесният имот е придобит от ******* Д. с договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот чрез Народен съвет по реда на чл. 20 от ЗСГ № 54, т. XIV, д. № 2154 от
20.05.1987г., в който процесният имот е описан като поземлен имот,
представляващ дворно място с пространство от 545 кв.м., съставляващо
парцел VIII - 171, кв. 233 по плана на **********, заедно с едноетажна
жилищна сграда и стопанска сграда, който с извършено изменение в КККР
със заповед № РД-18-3/11.01.2012г. получава идентификатор 00357.5361.171.
Не е спорно, а и това обстоятелство се установява от приетото по делото
удостоверение за наследници изх. № РНИ19-УГ01-1296/25.09.2019г.,
издадено от Столична община, *********, че ответницата е наследник на
********, както и от нотариален акт № 158, т. IV, д. 572 от 03.05.1963г. се
установява, че ******** е бил признат за собственик по давностно владение,
наследство и съдебна делба на имот, описан в акта като дворно място с къща
и кошара, цялото застроено и незастроено от 618 кв.м., включено като основа
в парцел XII, имот пл. № 97 от кв. 49, парцела с неуредени сметки по
регулация. С договор за дарение от 05.04.1985г., обективиран в нотариален
акт № 104, том VIII, дело № 1230/1985 г., на ответницата е дарено празно
дворно място от 575 кв.м., съставляващо парцел IX-172 в кв. 233 по плана на
********** – 8 част. Не е спорно, че имотът на ответницата е отразен с
извършено изменение в КККР със заповед № РД-18-3/11.01.2012г. като
поземлен имот с идентификатор № 00357.5361.172, както и че същият грА.чи
6
с имота на ищците и в рамките на който е разположена процесната реална
част.
Следователно, спорът се концентрира около това дали източната грА.ца
на имота на ищците, грА.чеща със западната грА.ца на имота на
ответницата, е погрешно отразена в действащата кадастрална карта след
изменението , извършено със заповед № РД-18-3/11.01.2012г. на изп.
директор на СГКК-гр.София, с което грешно отразяване реална част от 68
кв.м. от имота на ищците попада в имота на ответницата.
От приетото и неоспорено заключението на вещото лице по допуснатата
СТЕ, което съдът кредитира изцяло, се установява, че е налице погрешно
отразяване в действащата кадастрална карта на източната грА.ца на имота на
ищците, съответно западната грА.ца на имота на ответницата, като
процесната реална част от 68 кв.м. от имота на ищците попада в имота на
ответниците, което погрешно отразяване било следствие от това, че
вътрешната грА.ца между двата имота по кадастралната карта, одобрена със
заповед № РД-18-3/11.01.2012г. на изп. директор на СГКК-гр.София, съвпада
с грА.цата по регулационен план от 1967г., като при този регулационен
план изменението на дворищната регулационна линия между двата парцела не
е отразено. Установява се, че регулационният план от 1984г. , към който
наследодателите на стрА.те са придобили имотите, не е отразен в
кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2012г. на изп.
директор на СГКК-гр.София. Вещото лице е констатирало при огледа на
процесните два имота, че изградената между двата имота ограда съвпада с
югоизточната регулационна грА.ца на УПИ VIII-171, кв. 233 по
регулационния план от 1984 г., а в регулационния план от 1967 г.
изменението на дворищната регулационна линия между двата парцела не е
отразено. Вещото лице дава заключение, че за територията има три
регулационни плана - от 1926 г., от 1967 г. и действащият до днес
регулационен план от 1984 г., като изменение на дворищната
регулационна линия между парцели VIa-96 и ХII-97 от кв. 48 по плана на
******** има по първата регулация за територията, одобрена с Указ №
79/08.03.1926 г. и заповед № 674/17.03.1926 г. на министъра на
обществените сгради, пътищата и благоустройството.
При регулационен план от 1967 г., съобразно който ПИ 00357.5361.171
7
представлява част от УПИ VI-2065, кв. 57, изменението на дворищната
регулационна линия между двата парцела не е отразено. При одобрения
кадастрален план, изработен 1977 г., действащ до влизане на КК в сила и
послужил като кадастрална основа на регулационен план от 1984 г.
регулационната грА.ца между УПИ VIII-171 и УПИ IX-172 минава по
имотната грА.ца между ПИ 171 и ПИ 172 от одобрения кадастрален план КК
и КР за местността, същите одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК. Изместването на грА.цата между двата
имота ще бъде в съответствие с източната грА.ца на УПИ VIII-171 по
регулационен план от 1984 г., по който била проектирана регулацията, като
реалната част на имота на ищците, попадаща в имот с идентификатор №
00357.5361.172 на ответницата, била с площ от 68 кв.м., защрихована със
зелени успоредни линии на скица приложение № 3 към експертизата (стр.8
към експертизата, л.86 по делото). Същевременно изместването на имотната
грА.ца няма да наруши законовото изискване за разстояние от вътрешната
регулационна линия по отношение на сградата в ПИ 00357.5361.172, тъй като
изместването на грА.цата между двата имота ще бъде в съответствие с
източната грА.ца на УПИ VIII-171 по действащия регулационен план.
С оглед горното, съдът приема иска с правно основА.е чл.54, ал.2 от
ЗКИР за изцяло основателен, поради което не е настъпило и процесуалното
условие за разглеждане на заявената под евентуалност претенция за
придобиването по давност на процесните реални части.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат ищците, които са
представили списък по чл.80 ГПК и доказателства за реално сторени разноски
в размер на 50лв. за д.т., 300лв. депозит за вещо лице и са претендирали
1500лв. за адв. възнаграждение, като са представили договор за правна
защита и съдействие №032876 към исковата молба с адв. П. с отбелязване, че
е платен адв. хонорар в размер на 1500лв. в брой, в която част има характер на
разписка за платена сума, като с оглед чл.78, ал.1 ГПК има право на разноски
за един адвокат. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за частично основателно
предвид предмета на делото, фактическата и правна сложност на същото, с
оглед на което следва да се редуцира до двойния размер на минималните
8
размерни по чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ, т.е. в размер на 800лв., или ответницата
дължи на ищците разноски в общ размер на 1150 лв., при претендирА.те от
ищците квоти от 5/8 за В. Д. - в размер на 718,75 лв. и по 1/8 за И. Д., Г. Г. и
А. М. - в размер на 143,75лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, че спрямо ответницата В. И. С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, *********, ищците В. Д. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, ул. *********, И. И. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, ул. *********, Г. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, ул. *********, и А. И. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, **********, са собственици при
квоти 5/8 за В. Д. и по 1/8 за И. Д., Г. Г. и А. М. на реална част с площ от 68
кв.м., разположена в източната част на поземлен имот с идентификатор №
00357.5361.171 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.София, погрешно заснета и нанесена в кадастралната карта, изменена със
заповед № РД-18-3/11.01.2012г. на изпълнителния директор на СГКК-София
като част от поземлен имот с идентификатор № 00357.5361.172, собственост
на ответника В. И. С., която реална част е обозначена със защриховА. зелени
успоредни линии на комбинираната скица от съдебно-техническата
експертиза - л.86 по делото, приподписана от съда и представляваща
неразделна част от решението.
ОСЪЖДА на основА.е чл.78, ал.1 ГПК В. И. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *********, *********, да заплати на В. Д. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, ул. *********, разноски по делото
в размер на 718,75 лв.
ОСЪЖДА на основА.е чл.78, ал.1 ГПК В. И. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *********, *********, да заплати на И. И. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, ул. *********, разноски по делото
в размер на 143,75лв.
ОСЪЖДА на основА.е чл.78, ал.1 ГПК В. И. С., ЕГН **********, с
9
постоянен адрес: *********, *********, да заплати на Г. И. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, ул. *********, разноски по делото
в размер на 143,75лв.
ОСЪЖДА на основА.е чл.78, ал.1 ГПК В. И. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *********, *********, да заплати на А. И. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, **********, разноски по делото в
размер на 143,75лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10