№ 40
гр. Габрово, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Людм. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600074 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат С.И. от АК –
Габрово – служебен защитник на подсъдимия И.А.Ц.. от гр. Габрово, срещу присъда №
23 от 20.04.2022 г. по НОХД № 1027/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда подсъдимият И.А.Ц.. от гр. Габрово е признат за
ВИНОВЕН в това, че през периода от 27.05.2021 г. до 01.08.2021 г., в гр. Габрово, при
условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез използване на
техническо средство - ключ, отнел чужди движими вещи, както следва:
1. На 27.05.2021 г., около 22.00 ч., от къща, находяща се в гр. Габрово, на бул.
*** *, отнел чужди движими вещи - дамски портфейл от естествена кожа със сумата от
45.00 лева в него, на обща стойност 76.50 лева, от владението на Н.Д.С. от гр. Габрово;
2. На 28.06.2021 г., около 18.30 ч., от магазин „Б.“, находящ се в гр. Габрово, на
ул. „**, отнел чужда движима вещ - 1 бр. бутилка уиски „Джим Бийм“, 0.7 л., на
стойност 42.00 лева, от владението на управителя на магазина Д.С.Г. от гр. Габрово;
3. На 29.06.2021 г., около 07.00 ч., от кафене „Т.“, находящо се в гр. Габрово, в
Спортна зала „**“ на ул. „**, чрез използване на техническо средство – ключ, отнел
чужди движими вещи - пари - сумата от 290.00 лева от владението на управителя
Н.Б.Б. от гр. Габрово;
1
4. На 28.07.2021 г. от съблекалня на магазин „К.“, находящ се в гр. Габрово,
MOЛ - Габрово, бул. **, отнел чужди движими вещи - пари - сумата от 200.00 лева от
владението на И.К.Б. от гр. Габрово;
5. На 01.08.2021 г., около 06.55 ч., от кафе-аператив „Л.“, находящо се в гр.
Габрово, на ул. ** отнел чужди движими вещи - пари - сумата от 492.38 лева от
владението на управителя Д.Ц.М. от гр. Габрово, всички вещи на обща стойност
1100.88 лева, от владението на горепосочените лица, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да бъдат присвоени и с това е осъществил престъпление, поради което
и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 пр.2, във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е
осъден на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на
подсъдимия И.А.Ц.. е определено едно общо наказание по обжалваната присъда и по
споразумение по НОХД № 194/2021 г. на РС - Поморие, влязло в законна сила на
02.09.2021 г. и по споразумение по НОХД № 4626/2021 г. на РС - Варна, влязло в
законна сила на 14.12.2021 г., в размер на най-тежкото от тях, а именно – ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да
изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от
ЗИНЗС. На основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода е приспаднато изтърпяното наказание по съдебните актове, включени в
групирането, до привеждане в изпълнение на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият И.А.Ц.. е осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 302,15 лева по сметка на ОДМВР -
Габрово.
С присъдата е постановено веществените доказателства – 1 брой карта за
пътуване и 3 броя оптични носители, съдържащи се в ДП, след влизане в сила на
присъдата да останат към делото.
Във въззивната жалба, изготвена от адв. И., бланкетно се посочва, че присъдата
е незаконосъобразно, поради явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от
подсъдимия Ц. и защитника му адв. И.. В хода по съществото на делото защитникът
заявява, че не оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
и правната квалификация на деянията. Насочва оплакването само по отношение на
размера на наказанието лишаване от свобода, като отправя искане същото да бъде
намалено или да се приложи нормата на чл. 55 от НК. Счита, че в случая се касае за
дребни кражби, извършването на които е свързано с поведенческите отклонения на
подсъдимия. Намира, че за поправянето и превъзпитанието на подзащитния й, той не
2
следва отново за дълъг период от време да бъде в затвор. Заявява, че същият работи,
получава доходи, справя се в обществото и живее при родителите, поради което
наложеното му наказание се явява неоправдана репресия спрямо него.
При упражняване на правото си налична защита подсъдимият Ц. се
присъединява към изразената от защитника позиция. В последната си дума моли за
намаляване на наказанието.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване
на присъдата. Намира, че наказанието е определено при отчитане на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, като не са налице основания за намаляването му.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа жалбата с изложените в нея
доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата на основание чл. 314 от НПК, като приема за установено
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в
процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в
срока за обжалването му.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият И.А.Ц.. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдебното разглеждане пред първата инстанция е проведено при условията на
чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие
подсъдимият Ц. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти.
С определение по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК първоинстанционният съд е
приел, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства и е обявил, че те ще бъдат ползвани, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК районният съд е възприел изцяло
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка на деянията в следния смисъл:
Подсъдимият И.А.Ц.. е осъждан многократно за престъпления против
собствеността. На 02.04.2021 г., след изтърпяване на наказание лишаване от свобода в
размер на пет години, наложено с определение № 135/05.02.2018 г. по ЧНД № 25/2018
г. на ОС - Плевен, влязло в сила на 20.02.2018 г., той бил освободен от затвора.
На 27.05.2021 г., около 22.00 часа, подсъдимият Ц. минавал пеша покрай дома
на свидетелката Н.Д.С. - двуетажна къща, находяща се в гр. Габрово, бул. *** *. Видял,
3
че в къщата свети и решил да провери дали е отключена входната врата на дворната
място. Приближил се към вратата и установил, че е отключена. Влязъл в дворното
място и продължил през него. Отишъл до къщата и установил, че входната врата на
самата къща също е отключена. Влязъл вътре и в коридора видял дамска чанта на
свидетелката С.. Бръкнал в чантата и извадил от там портмонето. Взел го и напуснал
къщата. На пътя го разгледал и видял, че в него има документи, карта за пътуване в
градския транспорт и сумата от 45.00 лева. Подсъдимият взел парите от портмонето и
картата за пътуване, а самото портмоне, заедно с намиращите се в него документи
изхвърлил на пътя. Общата стойност на отнетите от подсъдимия И.Ц. портмоне и пари
е 76.50 лева.
На 28.06.2021 г., около 18.30 часа, подсъдимият Ц. влязъл в магазин „Б.“,
находящ се в гр. Габрово, ул. „**, чийто управител бил свидетелят Д. Г.. Свидетелят Г.
познавал по физиономия подсъдимия, тъй като го бил виждал да работи на лунапарка,
намиращ се в района на Спортна зала „**“, която била в непосредствена близост до
магазин „Била“. Освен това предния ден Ц. бил отишъл при посочения свидетел, като
управител на магазина и депозирал пред него молба за започване на работа.
Подсъдимият се отправил към стелажите, където били алкохолните стоки. От там взел
бутилка уиски „Джим Бийм“, син етикет, 0,7 л. и я скрил в джоба на панталона си.
Тези негови действия били забелязани от охраната на търговския обект, която
незабавно уведомила свидетелят Г.. Подсъдимият напуснал магазина, без да заплати
бутилката уиски. Стойността на отнетата от Ц. бутилка уиски „Джим Бийм“, син
етикет, 0,7 л, е 42.00 лева.
На 29.06.2021 г., около 03.15 часа, подсъдимият Ц. отишъл до спорната зала
„**“ с цел да извърши кражба на пари от кафе-аперитив „Т.“, находящо се в сградата на
спортната зала и стопанисвано от свидетеля Н. Б.. Опитал да отвори централния вход,
като започнал да дърпа едното крило на входната врата. При дърпането една от
плочите на вратата се счупила, при което Ц. паднал, след което станал и си тръгнал. На
29.06.2021 г., около 07.00 часа, подсъдимият се върнал отново пред спортната зала.
Отишъл до служебния вход и видял, че вратата на същия е широко отворена, тъй като
малко преди това била влязла чистачка. Влязъл необезпокояван през служебния вход в
спортната зала и по вътрешните коридори се отправил към кафе-аператива. Видял, че
вратата на кафенето е заключена с пластмасова връзка за велосипед, на която бил и
самия ключ. Ц. развил връзката и с помощта на ключа отключил вратата на кафенето.
Влязъл в него и от чекмедже на бара взел сумата от 290.00 лева, с която по обратния
път напуснал сградата. Парите изхарчил за лични нужди.
На 28.07.2021 г., около 19.15 часа, подсъдимият Ц. влязъл в магазин „К.“,
находящ се в MOЛ - Габрово с намерение да извърши кражба на пари. Разходил се в
магазина. Видял, че по това време в него има доста хора и излязъл. Върнал се отново в
4
магазин „К.“ около 20.15 часа, когато свидетелката И.Б. - продавачка в магазина, за
малко го напуснала. Използвайки обстоятелството, че по това време в магазина нямало
много хора и другата служителка работела на касата, подсъдимият влязъл в склада на
обекта, а от там отишъл до съблекалнята, където в незаключени шкафове служители си
държали лични вещи. Отворил едно от шкафчетата - това, в което била дамската
чантата на свидетелката Б.. Бръкнал в чантата и взел портмонето й, като от него
извадил сумата от 200 лева - 4 банкноти по 50 лева, и върнал обратно портмонето.
След това подсъдимият Ц. излязъл от съблекалнята, върнал се в магазина откъдето си
купил бира, след което напуснал. Откраднатите пари похарчил за лични нужди.
На 01.08.2021 г., около 06.55 часа, подсъдимият И.Ц. влязъл в кафе - аперитив
„Л.“, находящо се в гр. Габрово, ул. ** и стопанисвано от ** ООД с управител
свидетелката Д.М.. Към този момент заведението не работело с клиенти, но било
отворено за почистване. Подсъдимият се отправил към чекмеджето на бара и
използвайки невниманието на персонала, ангажиран с почистването, го отворил и от
него взел сумата от 492.38 лева. Веднага след това напуснал кафенето без да бъде
забелязан от някого.
От заключението на оценъчната експертиза е видно, че стойността на отнетите
от свидетелката Н. С. и от магазин „Билла“ вещи са на стойност 151,20 лева.
Общата стойност на отнетите от подсъдимият И.А.Ц.. вещи и пари е в размер
на 1100,88 лева.
От заключението на дактилоскопната експертиза е видно, че дактилоскопна
следа, означена под № 2, намерена и иззета при оглед на местопроизшествие на
29.06.2021 г. от кафене „Т.”, находящо се в гр. Габрово, спортна зала „**” е идентична
с отпечатъците от ляв палец на И.А.Ц...
С произнасянето на определението си по чл. 372, ал. 4 от НПК
първостепенният съд е изразил становището си, че самопризнанието на подсъдимия
съответства на всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в
досъдебното производство, което е обусловило приемането за установени на
посочените в обвинителния акт факти.
След самостоятелен анализ на всички относими обстоятелства, въззивният съд
намира, че процедурата по съкратено съдебно следствие е проведена законосъобразно.
На подсъдимия са били разяснени правата в наказателното производство. Искането за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК изхожда от него с
подкрепата на неговия защитник Съдът е разяснил на Ц. последиците от
самопризнанието му и същият доброволно е приел и се е съгласил с тези последици и
изрично е заявил, че не желае да се събират доказателства относно фактите, изложени в
обвинителния акт. В жалбата не се сочат и доводи, които да насочват, че подсъдимият
Ц. не е направил свободно и информирано волеизявление.
5
Въззивният съд извърши проверка и на определението на първоинстанционния
съд по чл. 372, ал. 4 от НПК. В контекста на събраните по делото материали,
настоящият състав намира, че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят напълно от събраните годни доказателствени материали в
досъдебното производство - показанията на свидетелите, писмените и веществените
доказателства, заключението на съдебно-оценъчната експертиза и заключението на
дактилоскопната експертиза. Тези доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите на осъществяване на деянията и участието на подсъдимия Ц..
С оглед изложеното въззивният съд счита, че преценката на първоинстанционния съд
по чл. 372, ал. 4 от НПК е законосъобразна.
При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият И.Ц. от обективна и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението кражба, квалифицирано по чл. 196, ал.
1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 предл. второ, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29,
ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. От обективна страна е установено, че
подсъдимият е прекъснал фактическата власт на владелците върху вещите, предмет на
престъплението, като е установил своя фактическа власт. Не е имал съгласие за
отнемане на вещите и е демонстрирал намерението си да ги присвои. Извършил е
престъплението в условията на продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от НК – с пет отделни деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предходните. При извършване на едно
от деянията е използвано техническо средство – оригинален ключ, с помощта на който
е станало възможно проникването в кафене „Т.“ и отнемането на паричната сума.
Подсъдимият Ц. е действал в условията на опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от
НК, което се обуславя от предходното му осъждане, по което е изтърпял на 02.04.2021
г. наказание от пет години лишаване от свобода, наложено му по определение по ЧНД
№ 25/2018 г. на ОС – Плевен за групиране по реда на чл. 23-25 от НК на наказанията
по присъди по НОХД № 2632/2016 г. на РС - Плевен, НОХД № 1804/2016 г. на РС -
Габрово и НОХД № 1192/2017 г. на ОС – Плевен. От субективна страна подсъдимият е
действал при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянията,
предвиждал е настъпването на общественоопасните им последици и е искал
настъпването им.
Въззивният съд намира за неоснователно оплакването в жалбата, поддържано и
в съдебно заседание, относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода
на подсъдимия И.Ц..
За престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1 от НК законодателят е
6
предвидил наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия Ц.
в размер близък до специалния минимум – а именно четири години лишаване от
свобода, след което по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК законосъобразно го е намалил с
една трета и е наложил наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода.
Правилно районният съд е отчел, че обществената опасност на престъплението
е завишена, което се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпни
прояви. Резонно е прието, че е висока степента на лична обществена опасност на
подсъдимото лице, което следва от данните за съдебното му минало. Като смекчаващи
обстоятелства са взети под внимание изразеното от Ц. съжаление, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина и процесуалното му поведение.
Правилно самопризнанието на подсъдимия не е отчетено като допълнително
смекчаващо обстоятелства предвид провеждане на диференцираната процедура по
глава 27 от НПК. Обосноваван е изводът, че деянията, в които се е изразило
обсъжданото престъпление, са извършени в кратки срокове след изтърпяване на
предходно наказание лишаване от свобода, което обстоятелство следва да се отчете за
отегчаващо. Принципно вярно е заключението на районния съд, че осъжданията, които
са взети под внимание при квалифицирането на престъпната дейност като извършена в
условията на опасен рецидив не следва да се отчитат за отегчаващи обстоятелства.
Неправилно обаче контролираният съд не е отнесъл към утежняващите обстоятелства
останалите осъждания на Ц., при положение, че от справката за съдимост се
установява, че за периода 2011 г. – 2014 г. същият многократно е наказван за
извършени престъпления против собствеността и е изтърпявал ефективно наказания
лишаване от свобода. Районният съд е пропуснал да отчете като отегчаващо
обстоятелство и реализирането на престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 от НК
чрез пет отделни деяния.
Отчитайки степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия,
както и проявените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства въззивният съд счита, че
не са налице основания за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия Ц.
наказание лишаване от свобода. Събраните по делото доказателства опровергават
виждането на защитата, че в случая се касае за дребни кражби. Започването на
престъпната дейност около месец и половина след изтърпяване на наказание лишаване
от свобода по предходно осъждане и последвалото системно извършване на деянията
по обсъжданото престъпление навежда на извод за проявена от Ц. престъпна
упоритост, както и до заключението, че налаганите му преди наказания не са
постигнати целите на личната превенция. Причинените от отделните деяния вредни
последици, както и общият размер на щетите от престъплението не са пренебрежимо
ниски. Заявеното от защитата в хода по съществото на делото, че Ц. работи и получава
7
доходи не е установено и изобщо не са ангажирани доказателства за успешното му
вграждане в социума. На следващо място, не са налице основанията на чл. 55 от НК,
които изискват кумулативното проявление на две условия – наличие на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства и убедителна констатация, че най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил правилата
на съвкупността, като на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е
определил на подсъдимия И.Ц. едно общо наказание по обсъжданата присъда, по
споразумение по НОХД № 194/2021 г. на РС - Поморие, влязло в сила на 02.09.2021 г.
и по споразумение по НОХД № 4626/2021 г. на РС - Варна, влязло в сила на
14.12.2021г., в размер на най-тежкото от тях, а именно – ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от
ЗИНЗС първостепенният съд е определил първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
Правилно е приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК, като е постановено
при изпълнение на общо определеното наказание лишаване от свобода да се приспадне
изтърпяването на наказание, наложено по съдебните актове, включени в групирането,
до привеждане в изпълнение на настоящата присъда.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпроса за дължимите
разноски във връзка с провеждане на наказателното производство, както и за
приложените веществени доказателства.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната й.
По изложените съображения настоящият състав приема, че присъдата на
първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се
потвърди изцяло.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 23 от 20.04.2022 г. по НОХД №
1027/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9