Р Е Ш
Е Н И Е №304
гр. Пловдив, 28.01.2013г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря Иванка Боева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13109/2012г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, предявена от С.Н.Я. ЕГН ********** ,като майка и
законен представител на Х.Н.С. ЕГН ********** –малолетен ,и от О.Н.С. ЕГН **********
– непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка С.Н.Я. ЕГН ********** против Н.Я.С. ЕГН **********, на основание чл
143 от СК.
В
исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са живели на съпружески
начала, като имат родени две деца – вторият ищец О.Н.С. ЕГН ********** и Х.Н.С.
ЕГН **********. Децата са припознати от ответника. През последните няколко
години ответникът живеел и работил в Х., където реализирал добри доходи.
Въпреки това не участвал в издръжката на децата си и дори не поддържал контакт
с тях. Грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката им били поети изцяло
от ищцата С.Н.Я.. Същевременно доходите на последната не били достатъчни, за да
послещне нуждите на двете пораснали момчета.
Същевременно
се твърди, че ответникът е здрав, трудоспособен и е в състояние да дава
по-голяма издръжка на децата си.
Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на
синовете си издръжка в размер на по 120лв месечно, платими на 25-то число на
текущия месец, както и една година назад от датата на подаване на исковата
молба -22.08.2012г, до настъпване на законоустановена причина за прекратяване
на издръжката.
В
срока по 131 ГПК не е постъпил отговор
от ответника.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между
страните не се спори, и от представените по делото удостоверения за раждане се
установява, че Х.Н.С. ЕГН ********** и от О.Н.С. ЕГН ********** са деца на С.Н.Я.
ЕГН ********** и Н.Я.С. ЕГН **********.
От
събраните по делото доказателства – св. Н. Я. /с родство – майка на ищцата/, се
установява, че страните са във фактическа раздяла от 3 години. През посочения
период бащата не е търсил контакт с децата. Сочи се, че в момента майката е с
децата в Х., като работи в оранжерия. Бащата работи като строител в Г., няма
друго семейство и получава месечни доходи в размер на 1500 евро. Твърди се, че
ищцата среща трудности при издръжката на децата.
При
така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За
да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на
децата си в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на
децата, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от
родителите на децата с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка на същите.
Задължението за издържане на детето до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите,
които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
С оглед на изложеното, липсата на
доказателства за задължение на бащата към друго непълнолетно дете, възрастта и
нуждите на децата, както и с оглед социално – икономическите условия в страната,
съдът приема, че децата имат нужда да получават, а двамата родители са
задължени да им осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 200лв за
всяко едно от децата, от които 80лв. за храна, а останалите – за дрехи, учебни
пособия, пътни разходи и задоволяване на други текущи нужди. При разпределяне
на тази издръжка следва да се има предвид, че децата живеят при майката и същата
полага ежедневни грижи за тях.
Настоящият съдебен състав намира,
че бащата следва да осигурява по 120 лева месечна издръжка на всяко от децата,
а останалите 80 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото
отглеждане на децата.
Ето защо искът за присъждане на издръжка
занапред се явява основателен за сумата в размер на 120лева месечно за всяко
едно от децата, считано от датата на подаване на исковата молба -22.08.2012г,
до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде
уважен в този размер.
От събраните по делото доказателства
се установи, че от момента на фактическата раздяла в продължение на 3 години,
бащата не е имал желание да се вижда с децата си, проявявал е пълна
дезинтересираност по отношение на тяхното здраве, развитие и потребности. Ето
защо, основателна се явява претенцията на ищцата за издръжка за минал период от
време – една година преди датата на подаване на исковата молба в съда – от
22.08.2011г до 22.08.2012г.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК ответникът дължи държавна такса съразмерно с уважения размер от
исковете. Същата възлиза на 345,60 лв
/триста четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/.
С оглед уважаване на иска ,основателна
се явява и претенцията на ищцовата страна за присъждане на направени по делото
разноски – 300лв за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Я.С. ЕГН **********
,да заплаща издръжка на децата си Х.Н.С.
ЕГН ********** и от О.Н.С. ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител С.Н.Я. ЕГН ********** ,в
размер на по 120 (сто и двадесет) лева
месечно за всяко едно от децата, платими до 25-то число на месеца, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.08.2012г ,до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Н.Я.С. ЕГН **********
,да заплати на децата си Х.Н.С.
ЕГН ********** и от О.Н.С. ЕГН ********** ,чрез тяхната майка и законен
представител С.Н.Я. ЕГН ********** , издръжка за изминал период от време – една
година преди подаване на исковата молба в съда - от 22.08.2011г до 22.08.2012г,
в размер на по 120 (сто и двадесет) лева
месечно за всяко едно от децата, платими до 25-то число на месеца, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Н.Я.С. ЕГН **********
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд, сумата от 345,60 лв /триста четиридесет и пет лева и
шестдесет стотинки/ – държавна такса
върху уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА Н.Я.С. ЕГН **********
да заплати на С.Н.Я. ЕГН **********, сумата от 300,00 лв /триста лева/,
представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева
Вярно с оригинала.
И.Б.