ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 20.07.2018 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4650 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът „Първа
инвестиционна банка“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт М. твърди, че ответникът
И.Д.П. *** му дължи просрочена
главница в размер на
16 854,74 лв., просрочена договорна
лихва за периода
от 13.03.2013 г. до 13.04.2017 г., включително в размер на 8 988,50 лв., просрочена наказателна лихва за периода
от 13.03.2012 г. до 03.07.2017 г., включително в размер на 10 506,06 лв., както и законната лихва от 04.07.2017
г. до изплащане на вземането, по силата на Договор за банков кредит № 46КР-АА-1866 от 13.04.2007 г.,
сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД (кредитор) и И.Д.П. (кредитополучател),
по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит за
ремонт и рефинансиране на съществуващи задължения в размер на 25 000 лв., които
е следвало да бъдат издължени със 120 месечни погасителни вноски в срок до
13.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
ч.гр.д. № 2536/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.
Моли да
бъде установено със сила на пресъдено нещо, че ответникът му дължи процесните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по силата на
договор за банков кредит.
Претендира заплащане на разноски.
Представя
писмени доказателства: договор за банков кредит, извлечение от счетоводните
книги на банката, заявление по чл. 417 ГПК, изпълнителен лист, молба за
образуване на изпълнително дело, съобщение от Районен съд – Пазарджик.
Моли да
бъде допусната съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с
материалите по делото и извършване на проверка при ищеца, да отговори на
въпросите: какъв е размерът на кредита по Договор № 46КР-АА-1866 от 13.04.2007
г., каква сума е усвоена и кога – дата на усвояване на кредита; за какво е
послужила усвоената сума; дати и суми на извършените погасявания по кредита, по
лихви и главница; какъв е размерът на начислената лихва и други такси и
комисионни; какъв е размерът на непогасената главница, лихви, такси и
комисионни, за какъв период, просрочените вноски по лихва и главница; какъв е
общият размер на задълженията на ответника към датата, посочена в извлечението
от сметка, в т.ч. размерът на главница и лихва и други такси и комисионни
съгласно договора.
Моли да
бъде приложено по делото ч.гр.д. № 2536/2017 г. на Районен съд – Пазарджик.
Ответникът
И.Д.П. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК признава, че е сключил процесния договор
за кредит с ищцовата страна и е изпълнявал добросъвестно задълженията си по
него до 13.05.2009 г., когато бил съкратен от работа, в резултат от което
банката увеличила едностранно лихвата по кредита и за него станало много трудно
да погасява вноските по кредита.
Твърди, че не се е съгласявал с
изменението на лихвения процент и не е подписвал нито анекс за изменение на
договора, нито новия погасителен план. Оспорва съдържанието на представеното от
банката извлечение от счетоводните книги, като счита, че то не отразява вярно
погасяванията по кредита.
Признава, че на 13.06.2014 г. е
бил уведомен от банката за дължимите от него просрочени задължения по кредита,
но твърди, че не е уведомяван за настъпване на изискуемостта при просрочие
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
поради което счита, че вземанията, претендирани от ищеца, не са изискуеми.
Прави възражение за погасяване по
давност на падежиралите към 13.04.2017 г. вноски за главница и лихва, поради
изтичане на 3-годишен давностен срок, считано от датата на изискуемостта им.
Прави
възражение за нищожност на клаузата на т. 11.3 от договора като неравноправна,
тъй като дава възможност на банката едностранно без негово съгласие да
увеличава до определен от нея размер договорената лихва при съкращаването му от
работа. Твърди, че клаузата не е уговорена индивидуално, нито е предвидена
възможност за банката да намалява лихвения процент при определени условия.
Моли да
бъдат отхвърлени исковете и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Представя
писмени доказателства: Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за
служители на „Дуропак-Тракия Папир“ АД; трудова книжка; писма от банката;
приложение № 2 към писмото; вносни бележки.
Формулира
допълнителни въпроси към вещото лице по съдебносчетоводната експертиза: какъв е
размерът на просрочената главница по процесния договор към 13.10.2009 г., респ.
към 04.07.2017 г., изчислена съгласно Приложение 1 към договора, при условие,
че последната редовна погасителна вноска е вноската от 24.09.2009 г.; какъв е
размерът на просрочената главница към същите дати, в случай, че същата се
изчислява съгласно Приложение 2 към договора; какъв е размерът – годишно и
помесечно, на договорната възнаградителна лихва, съгласно т. 11 от договора,
начислявана от ищеца в счетоводните му книги по договора за кредит върху
просрочената главница до 13.10.2009 г. и след това; в случай, че насилената от
ищеца договорна лихва след 13.10.2009 г. е по-висока от ОЛП + 3,82 пункта,
колко е надвишението над този праг, на какви икономически причини се дължи и
как е образувано; има ли увеличение в надбавката от 3,82 пункта като компонента
на договорната възнаградителна лихва, уговорена в т. 11 от договора след
13.10.2009 г. и ако да, според какви правила/методики е изчислено това
увеличение; каква договорна лихва – годишна и месечна, е начислявана от банката
преди и след 13.10.2009 г.; съответства ли начислената договорна лихва от ищеца
след 13.10.2009 г. на лихвата по Приложение 1 към договора; в случай, че не –
съответства ли на лихвата по Приложение 2; посочени ли са някъде и ако да – в
какъв документ, външни икономически фактори, които обуславят едностранното
увеличение на договорната възнаградителна лихва; посочена ли е и ако да – в
какъв документ, горна граница на възможното увеличение на договорната лихва;
посочена ли е и ако да – в какъв документ, възможност за намаляване на
договорната лихва, при отчитане на същите външни фактори, които обуславят
увеличение на договорната лихва; посочени ли са и ако да – в какъв документ,
методът и алгоритъмът, правилата за изчисляване на лихвата, както и условията,
при които може да се променя тази лихва до пълното погасяване на кредита; ако
има метод за изчисляване на лихвата и на нейното увеличение – да се посочат и
да се определи достатъчно ясно ли е за потребителя; възпроизведени ли са тези
документи, външни фактори, методи и ограничения в размера на увеличението и/или
намаляването на договорната лихва в процесния договор; самите външни фактори,
ако такива са посочени, както и тяхното прилагане, извън контрола на банката ли
са или са изцяло под нейния контрол съгласно договора; какъв е размерът на
наказателната лихва, изчислена по правилата на т. 19 от договора, след
13.10.2009 г. към дата 04.07.2017 г. върху просрочената главница при договорна
лихва, изчислена съгласно Приложение 1 към договора; какъв е размерът на същата
наказателна лихва след 13.10.2009 г. към дата 04.07.2017 г., изчислена при
увеличена договорна лихва по т. 11, съгласно писмо с изх. № 215-119/13.10.2009
г. на банката; като се вземат предвид извлеченията от счетоводните книги на
ищеца и представените от ответника вносни бележки, редовни ли са записванията в
счетоводните книги на ищеца по отношение погасяване на задълженията на
ответника; записвано ли е като предсрочно изискуемо вземане на ищеца от
ответника за 24 391,86 лв. през м. 06.2014 г., съгласно писмо на банката с
изх. № 215-158/13.06.2014 г. до ответника, ако да – от коя дата посоченото
вземане е изискуемо и събрано ли е; какъв е размерът на вземанията на ищеца по
договора за главница и лихви, изискуеми (падежирали) и неплатени в периода от
13.03.2012 г. до 13.06.2014 г.
В срока
за отговор на исковата молба предявява насрещна искова молба против ищеца с
искане да бъде установено със сила на пресъдено нещо между страните, че раздел VI, т.11.3 от Договор за банков кредит № 46КР-АА-1866 от
13.04.2007 г., сключен между него и „Първа
инвестиционна банка“ АД, клон Пазарджик, представлява неравноправна клауза и
като такава е нищожна, или при условията на евентуалност – че е нищожна, като
накърняваща добрите нрави.
Излага
съображения, че клаузата не е индивидуално уговорена с него, а е част от общите
условия на банката за потребителски кредити за служители на „Дуропак-Тракия
Папир“ АД, както и клаузата не отговаря на следните кумулативни условия за
допустимост: в договора да са определени обстоятелствата, при които може да се
измени лихвата; тези обстоятелства да са обективни; методиката за промяна на
лихвата да е описана в договора; при настъпване на тези условия да е възможно
както увеличаване, така и намаляване на лихвата.
Представя
писмени доказателства и формулира искане за допускане на съдебносчетоводна
експертиза с въпроси, посочени в отговора на исковата молба.
В срока за отговор на насрещната
искова молба ответникът по насрещния иск намира същия за неоснователен и
недоказан, тъй като клаузата за лихва е включена в съдържанието на подписания
от кредитополучателя индивидуален договор за кредит, поради което той е могъл
да влияе на съдържанието ѝ, бил е информиран за нея и е заявил съгласието
си с тази клауза, а освен това е разполагал с възможността да прекрати
едностранно договора в случай, че погаси задълженията си в пълен размер.
Моли
насрещният иск да бъде отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски по него.
Формулира
допълнителна задача към вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, а
именно: какъв би бил размерът на дължимите от И.П. главница, договорни и
наказателни лихви при прилагане на лихвата, уговорена в т. 11 от договора,
какъв е размерът на погасената от длъжника част и какъв би бил размерът на
просрочената главница, договорни и наказателни лихви.
Съдът
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад
по делото:
Предявени
са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
процесните суми за главница, договорна лихва и лихва за забава, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на договор за
банков кредит.
Приет
за съвместно разглеждане в настоящото производство е насрещен установителен иск
за нищожност на клауза от договора за кредит поради неравноправност, а при
условията на евентуалност поради накърняване на добрите нрави.
Ответникът
е направил и правопогасяващо възражение за погасяване по давност на
падежиралите, но неплатени към 13.04.2017 г. вноски по кредита.
За уважаване на исковете за главница и договорна лихва в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно облигационно
правоотношение с ответника по договор за кредит, по който е изпълнил задълженията
си, като е предоставил на ответника
отпуснатата под формата на кредит сума, лихвоносния характер на вземането,
настъпването на изискуемостта му и размера на вземанията, а за уважаване на иска за мораторна лихва ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг и настъпването
на уговорения срок за плащане.
По
направеното от ответника възражение за погасяване по давност в тежест на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основания
за спиране и/или прекъсване на давността.
В
тежест на ответника по насрещния иск е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че процесната клауза не е неравноправна, т.е. че е
индивидуално уговорена с ответника и че не накърнява добрите нрави.
С
оглед становищата на страните съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
обявява за безспорно между тях обстоятелството, че помежду им съществува
валидно облигационно отношение по Договор за банков кредит № 46КР-АА-1866 от 13.04.2007 г., по който кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави на ответника кредит в размер на
25 000 лв.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца по главния иск и ответник по
насрещния иск, че не сочи доказателства за това, че оспорената от ищеца по
насрещния иск клауза не е неравноправна,
както и за спирането и/или прекъсването на давността.
Представените
с исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната искова молба писмени
доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и
необходими.
По
делото следва да бъде приложено ч.гр.д. № 2536/2017 г. на Районен съд –
Пазарджик.
Следва
да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените от страните въпроси, с изключение на въпросите,
формулирани в отговора на исковата молба, респ. насрещната искова молба от т. 6
до т. 11, включително, тъй като отговорите им не изискват специални знания, а
въпросът за това достатъчно ясна ли е методиката за изменение на лихвата, е
правен. На вещото лице не следва да бъде поставян и въпросът, съдържащ се в
т.14 от отговора на исковата молба, тъй като ищецът не се позовава на
предсрочна изискуемост на кредита.
Съдът
приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат
такава ще спестят време и разноски, а на ищеца ще бъде върната половината от
внесената държавна такса.
Воден от
горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание, което ще се проведе на 05.10.2018
г. от 13,30 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба,
отговора на исковата молба и насрещната искова молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 2536/2017 г. на
Районен съд – Пазарджик.
ДОПУСКА изслушването
на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото
и извършване на проверка при ищеца, да отговори на въпросите: какъв е размерът
на кредита по Договор № 46КР-АА-1866 от 13.04.2007 г., каква сума е усвоена и
кога – дата на усвояване на кредита; за какво е послужила усвоената сума; дати
и суми на извършените погасявания по кредита, по лихви и главница; какъв е
размерът на начислената лихва и други такси и комисионни; какъв е размерът на
непогасената главница, лихви, такси и комисионни, за какъв период, просрочените
вноски по лихва и главница; какъв е общият размер на задълженията на ответника
към датата, посочена в извлечението от сметка, в т.ч. размерът на главница и
лихва и други такси и комисионни съгласно договора; какъв би бил размерът на
дължимите от ответника главница, договорни и наказателни лихви при прилагане на
лихвата, уговорена в т. 11 от договора, какъв е размерът на погасената от
длъжника част и какъв би бил размерът на просрочената главница, договорни и
наказателни лихви; какъв е размерът на просрочената главница по процесния
договор към 13.10.2009 г., респ. към 04.07.2017 г., изчислена съгласно
Приложение 1 към договора, при условие, че последната редовна погасителна
вноска е вноската от 24.09.2009 г.; какъв е размерът на просрочената главница
към същите дати, в случай, че същата се изчислява съгласно Приложение 2 към
договора; какъв е размерът – годишно и помесечно, на договорната
възнаградителна лихва, съгласно т. 11 от договора, начислявана от ищеца в
счетоводните му книги по договора за кредит върху просрочената главница до
13.10.2009 г. и след това; в случай, че насилената от ищеца договорна лихва
след 13.10.2009 г. е по-висока от ОЛП + 3,82 пункта, колко е надвишението над
този праг, на какви икономически причини се дължи и как е образувано; има ли
увеличение в надбавката от 3,82 пункта като компонента на договорната
възнаградителна лихва, уговорена в т. 11 от договора след 13.10.2009 г. и ако
да, според какви правила/методики е изчислено това увеличение; каква договорна
лихва – годишна и месечна, е начислявана от банката преди и след 13.10.2009 г.;
съответства ли начислената договорна лихва от ищеца след 13.10.2009 г. на
лихвата по Приложение 1 към договора; в случай, че не – съответства ли на
лихвата по Приложение 2; какъв е размерът на наказателната лихва, изчислена по
правилата на т. 19 от договора, след 13.10.2009 г. към дата 04.07.2017 г. върху
просрочената главница при договорна лихва, изчислена съгласно Приложение 1 към
договора; какъв е размерът на същата наказателна лихва след 13.10.2009 г. към
дата 04.07.2017 г., изчислена при увеличена договорна лихва по т. 11, съгласно
писмо с изх. № 215-119/13.10.2009 г. на банката; като се вземат предвид
извлеченията от счетоводните книги на ищеца и представените от ответника вносни
бележки, редовни ли са записванията в счетоводните книги на ищеца по отношение
погасяване на задълженията на ответника; какъв е размерът на вземанията на
ищеца по договора за главница и лихви, изискуеми (падежирали) и неплатени в
периода от 13.03.2012 г. до 13.06.2014 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит
за вещо лице в размер на 400 лв., вносими по равно от страните в едноседмичен
срок от съобщаването.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Любомир Стоицев Црънчев, който да се призове след внасяне на
депозита.
ПРИКАНВА страните към спогодба за
окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис
от определението да се изпрати на страните, като на ищеца по насрещния иск се
изпрати и препис от отговора на ответника по насрещния иск.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: